№ 2563
гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20243100100765 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. срещу П. на Р. Б., иск с
правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР
Варна за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД №
495/2020г. описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са направени следните доказателствени искания, както следва: 1./ за
прилагане на писмени доказателства; 2./ за служебно изискване на свидетелство за съдимост
на ищеца; 3./ за допускане до разпит на трима свидетели при режим на водене за
установяване причинените болки, страдания, стрес, страх, унижение от повдигнатото и
поддържано обвинение, приключило с оправдателна присъда;
Извън срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. на РБ, е депозирал писмен отговор, в
който не е заявил искания за събиране на доказателства.
Противопоставил се е на събирането на поискани от ищеца гласни доказателства.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията изложени в исковата молба.
Сезиран е компетентен съд, като претенцията е допустима и уточнена по основание и
размер.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявеният иск е за обезщетяване на вреди от обвинение в извършване на
престъпление, което е приключило с оправдателна присъда, настоящото производство
следва да бъде разгледано по общия ред.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба писмени доказателства са
1
допустими, относими и необходими към предмета на делото, поради което следва да бъдат
допуснати.
СЪДЪТ намира, че следва служебно да изиска НОХД № 495/2020г. описа на Районен
съд – Варна.
СЪДЪТ намира, че искането за изискване на свидетелство за съдимост на ищеца,
следва да бъде отхвърлено, тъй като ищецът може и сам да се снабди с него.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне до разпит на страната на ищеца двама
свидетели при режим на водене за установяване причинените болки, страдания, стрес, страх,
унижение от повдигнатото и поддържано обвинение, приключило с оправдателна присъда.
Трети свидетел за установяване на същите обстоятелства не следва да бъде допускан,
поради което в тази част, искането, следва да бъде отхвърлено.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че следва да укаже на страните да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, като ги приканва към спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн.
чл.140 ГПК.
За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П. Г. срещу П. на Р. Б., иск с правно
осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР Варна за
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с
постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г.
описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по общия ред.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
Предявен е иск от П. Г. срещу П. на РБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната
дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
2
разследващите органи, п., съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в
случаите, когато лицето е оправдано.
В обстоятелствената й част, ищецът П. Г. излага, че е бил привлечен на 11.02.2011г. в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.
26, ал. 1 НК по ДП № 52/2011г. по описа на ОД на МВР Варна, което обвинение в
досъдебното производство е изменено досежно формата на участие на обвиняемия и е
преквалифицирано по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В деня на
привличането си, е задържан за срок до 72 часа по ЗМВР за вземане на мярка за
неотклонение. Считано от 14.02.2011г. спрямо него е взета най-тежката мярка за
процесуална принуда – задържане под страна по ЧНД № 797/2011г. по описа на ВРС.
Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е на 36 – годишна възраст и
е упражнявал дейност като банков посредник.
Твърди се, че в рамките на образуваното досъдебно производство, спрямо
обвиняемия са взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, както
следва: „задържане под стража“ от 14.02.2011г. до 29.04.2011г.; „домашен арест“, считано от
29.04.2011г. до 10.08.2011г.; парична гаранция, определена му, считано от 10.08.2011г.,
която е отменена на 19.03.2013г.; забрана за напускане на пределите на РБ.
Считано от 09.12.2013г. е имал качество на подсъдим по НОХД № 6509/2013г. по
описа на Районен съд – Варна по внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено
престъпление. Съдебното производство е прекратено и върнато на п. за отстраняване на
допуснати отстраними процесуални нарушения.
След отстраняването им, е образувано НОХД № 221/2014г. на ВРС, което е
приключило с присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен.
По реда на инстанционния контрол, оправдателната присъда е отменена, а делото е
върнато за разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда по НОХД №
495/2020г. на ВРС, влязла в законна сила на 17.04.2021г.
Поддържа се, че за времето от привличането му като обвиняем – 11.02.2011г. до
влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г., са изминали 10 години, 2 месеца и
6 дни. Посоченият срок е изключително дълъг и неразумен, през който период П. Г. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения още в следствения
арест, поради необходимостта от контактуване с други криминално проявени лица,
задържани за тежки умишлени престъпления, продължили през целия период на
наказателното му преследване, срам, страх, стрес, висока тревожност, силна мигрена през
определена част от денонощието, разстройство на съня, съпроводено от изпускане на урина,
усещане за нереалност, безсилие и безпомощност от невъзможността да общува с близките
си и да ги издържа, усещане за безперспективност, поради накърняване на доверието,
авторитета и доброто му име в обществото, както и социална изолация.
Трудно овладяваните негативно емоции са причинили на ищеца тежка психическа
травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложили провеждане
на психотерапия и прием на медикаменти.
След отмяната на мерките за процесуална принуда – задържане под стража и
домашен арест, ищецът е изпитал затруднения при намирането на работа. В крайна сметка
бил принуден да полага труд като снабдител в закусвалня, но без трудов договор, тъй като
репутацията му е била опетнена в сферата, в която е упражнявал търговска дейност и поради
шумно отразените в публичното пространство обстоятелства около задържането му.
Едва през 2014г., ищецът започнал работа в международна компания, в която работи
и към настоящия момент, която е изисквала пътувания в чужбина, като за осъществяване им,
е искал многократно разрешения от съда.
3
В хода на наказателното производство по молба на П. на РБ е допуснато обезпечение
в полза на „БАНКА ДСК“ АД, която е заявила намерението си да се конституира като
граждански ищеца, в резултат на което са наложени запори на дружествени дялове и
възбрани върху недвижими имоти по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС, които са отменени с акт от
24.11.2012г. Допуснатите обезпечителни мерки за период от 10 години, са причинили у
ищеца страх, че осъждането му за повдигнатото му обвинение, ще лиши него и семейството
му от дом.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителната претенция в
заявения размер.
Извън срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече на 20.05.2024г., е постъпил на
21.06.2024г. писмен отговор от П. на РБ, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Настоява се за неговото отхвърляне.
Поддържа се, че сочените вреди са недоказани и не се намират в причинно –
следствена връзка с повдигнатото обвинение. Делото се е отличавало с правна и фактическа
сложност, поради което срокът на проведеното разследване в досъдебната фаза, следва да се
счита за разумен. За продължителността на разглеждане на делото в съдебната фаза на
процеса, ответникът не следва да отговаря. Взетата мярка за неотклонение – задържане под
стража е ограничила в минимална степен гражданските му права.
Разгласяването на информация в средствата за масово осведомяване не е резултат от
поведението на П. на РБ, поради което, ако вреди са търпени, то ответникът не отговаря за
тях.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, приключило с постановление за
оправдателна присъда, претърпените неимуществени вреди, техния размер, както и
причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните
органи /факта на деянието/.
В тежест на ответника е да установи своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърденията си, че воденото наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда, е причинило на ищеца тежка психическа травма, симптомите на която са актуални
и към настоящия момент, наложила провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.
УКАЗВА на страните с цел процесуална икономия да заявят исканията си за
събиране на доказателства по отношение на указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, по
които съдът ще се произнесе в закрито заседание.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени
доказателства, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Варна НОХД № 495/2020г. по описа на Районен
съд - Варна.
ДОПУСКА на страната на ищеца П. Г. двама свидетели при режим на водене за
установяване причинените болки, страдания, стрес, страх, унижение от повдигнатото и
4
поддържано обвинение, приключило с оправдателна присъда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на трети
свидетел за установяване на същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на свидетелство за
съдимост на П. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.10.2024г. от 09.45 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на ответника, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5