ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 814
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500349 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Р. Г. Д. с ЕГН-********** с посочен
съдебен адрес в гр.София-1000, бул.Ал.Стамболийски № 55, партер-адвокатска
кантора против разпореждане № 185/18.02.2022 г. по ч.гр.д. № 53/2022г.на РС-Царево,
в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя-молител за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Ек.,
гражданин на Р.Т..
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното разпореждане в
отхвърлителната му част, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да
бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението
вземания и против посоченото физическо лице. Излагат се съображения, че направилно
районният съд е приел, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България,
понеже заявеният му настоящ адрес е в Т., поради което на основание чл. 411, ал. 2, т.
5 от ГПК срещу него не може да бъде издадена исканата заповед за изпълнение.
Изтъква, че за издаването на заповед за изпълнение е достатъчно наличието на
посочената връзка с територията на страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК,
като под обичайно местопребиваване следва да има предвид нормата на чл. 48, ал. 7
КМЧП. Навежда, че от извършената от съда служебна справка било установено, че
ответникът е с издадено разрешение за продължително пребиваване на територията на
РБългария и е с обявен пред Дирекция „Миграция“-МВР адрес в гр. Ц.,където е
закупил недвижим имот в качеството си на управител на регистрирана в България
търговска фирма , т. е. е местно лице. На следващо място се сочи, че задължението на
районния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК за извършване на служебна проверка на местната
подсъдност не е предпоставка за издаване или не на заповедта, а е предназначена да се
провери местната компетентност на съда. При наличие на предпоставките по чл. 411,
ал. 2, т. 5 ГПК за длъжника съществува възможност да подаде възражение по чл. 423
ГПК срещу заповедта за изпълнение, за да защити правата си. Поради едностранния
характер на производството, проверката по чл. 411, ал. 1 от ГПК, ал. 2 следвало да се
1
изразява в това дали е налице редовно от формална страна, законоустановено
изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемо право. Счита, че в
конкретния случай посочените предпоставки се установяват. По тези съображения
моли, въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посоченото в заявлението
вземане и по отношение втория длъжник.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
Р.Д. против с искане за солидарно осъждане на длъжниците „Лайт хаус 2“ ООД с ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление в гр.Царево-8260, кв.Василико,
ул.Опълченска № 5А, представлявано от управителите Робертино Иванов и Милена
Попова и физическото лице М. Ек., род. на **********г., гражданин на Р. Т., с адрес в
гр. Ц., кв.Василико, ул.Опълченска № 5А, да заплатят на заявителя сумата от 20 800лв.,
представляваща част от договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000
евро по договор за правна защита и съдействие от 22.07.2019г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и сторените съдебни разноски в заповедното производство-държавна такса в
размер на 417лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв.
В т.12 от заявлението са подробно посочени обстоятелствата, от които
произтича вземането, като по-конкретно е посочено, че сумата се претендира на
основание договор за правна защита и съдействие № 715174/22.07.2019 г., сключен в
гр.София между заявителя - адв.Р.Д. и Махмут Екен, т. гражданин, в качеството му на
управител на „Лайт хаус 2„ООД и като съдружник в търговско дружество „Инвест-
2МР“ ООД, със седалище гр.Царево, както и в личното му качество на физическо
лице. Посоченият договор е с предмет - правна защита и съдействие, при уговорено
възнаграждение в размер на 60 000 евро, платимо в срок до 30.03.2021г..
С обжалваното разпореждане 185/18.02.2022г. по ч.гр.д. № 53/2022 г. по описа
на РС-Царево постановено издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника
„Лайт хаус2“ ООД за сочените суми и е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
срещу длъжника М. Ек..
Видно от решаващите мотиви, за да отхвърли заявлението по отношение
физическото лице, съдът е приел, че съгласно извършената служебна справка по реда
на чл. 411, ал. 1 от ГПК в сектор “Миграция“ длъжникът Е. е т. гражданин с разрешено
право на продължително пребиваване в Република България от 05.07.2021г. до
01.05.2022г. по реда на Закона за чужденците в Република България. В тази връзка Е. е
заявил пред съответните компетентни служби адрес в страната -гр. Ц. кв. В., ул.О. Т.
№ **. При тези данни заповедния съд е приел, че този длъжник няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България, поради което и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК срещу него не може да бъде издадена исканата заповед за
изпълнение.
2
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по
следните съображения:
В конкретния случай от представените по делото доказателства се установява,
че длъжникът Е. още от 2011г. включително и към настоящия момент е съдружник в
две търговски дружества, регистрирани на територията на България и със седалище и
адрес на управление гр.Царево, на едното от които е бил и управител. Съгласно
представен договор за продажба на недвижим имот частна собственост след проведен
публичен търг с тайно наддаване от 05.07.2011г. на Община Царево, вписан на
05.07.2011г., том **, № **, дв.вх.рг.№ **** на Службата по вписванията при РС-
Царево, Е. в качеството си на управител на „Лайт хаус 2“ ООД е закупил и недвижим
имот на територията на гр.Ц.. Същият притежава право на продължително
пребиваване на територията на страната и е декларирал и адрес, съвпадащ с адреса и
седалището на управление на едно от дружествата, в които е съдружник, в конкретния
случай това е другият посочен в заявлението длъжник – „Лайт хаус 2“ ООД.
Освен това на територията на гр.Ц. длъжникът се свързва и с адрес - гр. Ц.,
ул.О. Т. - **, въз основа на който му е издадено и разрешение за продължително
пребиваване на територията на страната до 01.05.2022г.. В България М. Ек. е
упълномощил и адвокат, който да го представлява, включително и по други дела,
образувани против него. Всичко това дава основание да се приеме, че Е. е имал
намерение и е създал трайни търговски връзки с гр. Ц., където упражнява търговска
дейност като съдружник в две търговски дружества .
Заповедният съдът не следи служебно за наличието на предпоставките по чл.
411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК (аргумент от чл. 411, ал. 1 ГПК- съдът извършва проверка
единствено на местната подсъдност).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.
1, освен когато /т.4/длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и/или /т.5/длъжникът няма обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България.
От тези две разпоредби следва, че предпоставка за издаване на заповед за
изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на
Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно
местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на
дейност. Постоянен адрес по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както
местните лица, така и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл.
31, ал. 2, т. 2 от ЗГР). Останалите чужденци, които пребивават на територията на
страната (временно или постоянно), но нямат издадено разрешение не биха могли да
имат постоянен адрес в Република България (по аргумент от § 1, т. 3 от ЗБЛД). Това
обаче не означава, че същите не могат да имат обичайно местопребиваване в България.
Съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП „Под обичайно местопребиваване на физическо лице
3
се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки“.
Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК
връзка с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника - физическо лице по териториален признак.
Достатъчно е наличието на една от посочените в чл. 411, ал. 2, т. 4 или т. 5 от
ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника по териториален признак. (Определение № 547/22.08.2013
г. на ВКС по ч. т. д. № 1355/2013 г., ІІ ТО.).
Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса- ТР № 4/2013 г. - т. 3б
(мотиви) „Макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на
заповедта, обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК по естеството си не подлежат
на проверка преди връчване на вече издадената заповед"). Следва да се отбележи също,
че защитата на длъжника в случай на липса на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 и т.
5 ГПК се осъществява по реда на чл. 423 ГПК.
Предвид релевантните разпоредби и събраните по делото доказателства е
налице основание да се приеме, че длъжникът Е. има трайни връзки с България, по-
специално гр.Царево, произтичащи предимно от професионален характер –доколкото
търговската му дейност като съдружник в български търговски дружества е свързана с
този град.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за
основателна, което налага отмяна на разпореждането в обжалваната част и
постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410
от ГПК за вземането и против солидарния длъжник.
Разноски пред въззивната инстанция не са искани с частната жалба, поради
което произнасяне в този смисъл не следва.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 185/18.02.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
53/2022 г. по описа на РС-Царево, в частта, с която е отхвърлено заявлението на Р. Г.
Д. с ЕГН- ********** с посочен съдебен адрес гр.София-1000, бул.Ал.Стамболийски
№ 55, партер-адвокатска кантора, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК солидарно срещу длъжника М. Ек., гражданин на Р. Т., род. на
**********г. в гр.А., с адрес в Р. Т.- Б., обл.М., ул.К. № **, адрес в Република
България-гр.Ц., кв.В., ул.О. № ** за солидарно заплащане с „Лайт хаус 2“ ООД с ЕИК-
********* за сумата от 20 800 лв., представляваща част от договорено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна защита и съдействие
4
№ 715174/22.07.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, както и сторените съдебни разноски в
заповедното производство-държавна такса в размер на 417лв. и адвокатско
възнаграждение от 600 лв., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
заявлението на Р. Г. Д. с ЕГН- ********** с посочен съдебен адрес гр.София-1000,
бул.Ал.Стамболийски № 55, партер-адвокатска кантора, солидарно срещу длъжника М.
Ек., гражданин на Р. Т., род. на **********г. в гр.А., с адрес в Р. Т.- Б., обл.М., ул.К. №
**, адрес в Република България-гр.Ц., кв.В., ул.О. № ** за солидарно заплащане с
„Лайт хаус 2“ООД на сумата от 20 800 лв., представляваща част от договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна защита и
съдействие № 715174/22.07.2019 г. сключен в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане ,както и сторените
съдебни разноски в заповедното производство-държавна такса в размер на 417 лв. и
адвокатско възнаграждение от 600 лв
ВРЪЩА делото на Районен съд- Царево за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5