Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Георгива, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 1331 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415,ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и **0 ТЗ за установяване вземания на ищеца
срещу ответниците, при условията на солидарна отговорност, в качеството им
на кредитополучател и солидарни длъжници по договор за
кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“№ ВL
8927/21.11.2007г. за сумата от
446 655,02 лв.,
представляваща непогасена главница, чиято предсрочна изискуемост е настъпила,
ведно със законна лихва за периода от 08.01.2014 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 3**57,32
лв. за периода от 21.06.2013г. -07.01.2014 г. и такси в размер на 112,31 лв. за периода
10.06.2013 г. -07.01.2014 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 759/2014 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендират се
и разноските за исковото производство.
Ищецът твърди,
че между него, в качеството му на кредитор и ответниците е сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът отпуснал на кредитополучателя ММ С.ООД потребителски кредит в размер на 390000лв., срещу задължение на ответника да
върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва , като
останалите двама ответници са се задължили да отговорят солидарно за
задълженията на кредитополучателя. С
анекси от 21.10.2009г. и 29.03.2011г.
страните предоговорили условията на кредита, като част от неплатената лихва
била преоформена като главница. Ответниците преустановили плащанията на
21.06.2013г., като считано от 25.07.2013г. банката упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. За
вземанията срещу кредитополучателя на ищеца била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 759/2014г. на СРС, 119 състав. Срещу
издадената заповед ответникът подал възражение, поради което се претендира
установяване на оспорените вземания по
заповедта.
Ответниците са депозирали отговор в установения от закона
срок, като оспорват исковете по
съображения, че ищецът без основание
едностранно е увеличавал лихвата по договора, като платените суми от
ответниците били достатъчни да покрият задълженията му съобразно уговорката в
договора относно размера на лихвения процент и следователно не е налице
неизпълнение. На следващо място, считат, че дори да е налице такова, то забавеното
плащане на две вноски е несъществено и не може да обоснове настъпването на
последиците на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречие
на добрите нрави. Оспорват да са уведомявани от банката за упражняване на
правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорват действителността на
уговорките в договора за натрупване на просрочени лихви към главницата, както и
посочената във втория анекс сума да е действителния размер на задълженията към
датата на сключването. Ответникът едноличен търговец развива доводи да се
ползва от Закона за защита на потребителите, респективно за нищожност на
клаузите за едностранно увеличаване на лихвите.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с
твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита
от кредитополучателя, размера на задължението, включително предпоставките,
уговорени в договора за настъпване на изискуемост, както и че е уведомил всички
длъжници за това, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В тежест на
ответниците е да докажат, че задълженията са погасявани своевременно.
Няма
спор между страните, а се установява и от представения договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс
бизнес оборудване” № BL 8927/21.11.2017 г., че между ищеца, в качеството му на
кредитор и ответниците М.С. ООД, в качеството му на кредитополучател и ЕТ Ю.–М.Г., в качеството му на солидарен
длъжник е възникнало правоотношение по абсолютна търговска сделка – договор за
банков кредит, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника
М.С. ООД кредит под формата на кредитна линия, в размер на 390000 лв. за
закупуване на недвижими имоти – пет
магазина, изградени в груб строеж, наодящи се в новострояща се жилищна сграда в
гр.София- бл.8, в УПИ І, кв.4а, по плана на гр.София, „Южна градска част – ІV“,
м.Манастирски ливади, както и за други разплащания, свързани с покупката на
имота, като след погасяването на каквато и да е част от сумата, посочена за
целево усвояване, кредотополучателят има право да ползва тази част като кредитна
линия за посрещане на свои бизнес нужди.
Крайният срок на
ползване на кредита е 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка. Уговорено е сума в размер на
195 000 лв. да бъде преведена по
сметка на продавачите на недвижимите имоти, а останалата част, но не повече от
50 % от размера на кредита може да бъде усвояван в брой.
Уговорено
е заплащането на възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент –
малки фирми /БЛПМФ/, обявен от банката и договорна надбавка в размер на 0,7 пункта, като размерът на лихвата към
датата на сключване на договора е 9 %. В чл.3, ал.3 от договора за кредит е
посочено, че базовият лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во число след
промяната му, като за промените в него кредитополучателят е солидарния длъжник
се считат уведомени с обявяването им в банковите салони и на интернетстраницата
на банката, в случай че промяната е отразена в Тарифа на банката.
От
приложение от 20.12.2007 г. към договора
за кредит се установява, че заемната сметка е открита на същата дата и
следователно крайният срок за погасяване на 20.12.2022 г.
Не
е спорно между стрните, а се установява и от
първоначалното заключение на приетата по делото експертиза, че сумата по
кредита е усвоена от кредитополучателя още на 21.12.2007 г., като със сумата от 384 150 лв. е заверена заемната сметка на ММ С. ООД, а разликата до
390 000 лв. в размер на 5850 лв. е
послужила за погасяване на задължението на кредитополучателя за комисионна по
усвояване.
С анекс № 1 от 21.19.2009г.,
подписан от ищеца и тримата ответници, страните уговорили 12 месечен срок на
облекчено погасяване чрез заплащане на вноски от 2500 лв. месечно за погасяване на част от дължимите
възнаградителни лихви, включени в месечните вноски за същите месеци и заплащане
на остатъка от възнаградителните лихви на последния падеж, като след изтичане
на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява остатъка по
редовната главница на кредита, заедно с дължимите лихви, на равни месечни
анюитетни вноски в срок до 20.12.2022 г., като размера на вноските се определя
с нов погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като
кредитополучателят се задължава да получи изгответния погасителен план от
Банката, а неполучаването му не го освобождава от заплащане на вноските. Със
същия анекс като солидарен длъжник на кредитополучателя встъпва дружеството Ю.ООД.
По делото не е представен погасителен план, подписан от страните, нито
погасителен план, съставен едностранно от банката въз основа на този анекс,
поради което и съдът приема, че такъв не е съставян.
С анекс № 2 от
29.03.2011 г. страните уговорили
непогасените от длъжниците суми за просрочена главница, просрочени лихви,
дължими такси и комисионни, застраховатлни премии и други разноски да се
преоформят служебно на „Датата на преоформяне“ чрез натрупване към редовната
главница по първоначално предоставения
кредит, като общият размер на дълга по договора кредит към датата на сключване
на анекса е в размер на 421578,** лв., която сума страните се съгласява, че е
индикативна, като действителният размер на кредита към датата на преоформяне ще
бъде посочена в погасителен план, неразделна част от договора., която
длъжниците се задължават да получат в 10-дневен срок от сключване на анекса,
като неполучаването му не ги освобждава от задълженията им по плана, а за дата
на преоформяне е приета датата, на която банката счетоводна ще отрази
уговорената промяна. По делото не е представен погасителния план, посочен като
неразделна част от анекса, нито във вариант, подписан от страните, нито като
едностранно съставен от банката документ.
По твърдения на
самия ищеца сумата по главница в размер на 446 655,02 лв., включва освен първоначално усвоената
сума от 390 000 лв. и преоформени като главница просрочени задължения въз
основа на извършени счетоводни операции. Единственият представен по делото
погасителен план е едностранно съставен от банката –ищеца, като в горния му
десен ъгъл е посочена датата 13.09.2013 г. и час 16:32, които дата и час е
неясно дали отразяват датата на съставяне на документа или на отпечатването му,
като същата дата е неотносима към датите на подписване на анексите между
страните.
Въз основа на
разясненията вещото лице по допусната икономическа експертиза, дадени в съдебно
заседание на 02.10.2017 г. и представените от ищеца писмени доказателства –
методология за определне на базисни
лихвени проценки и извлечения от протоколи на Комитета по управление на
активите и пасивите на Ю.Б. АД, проведено на 22.7.2005 г. и от протокол от
Заседание № 118/16.07.2010 г., които извлечения са съставени за целите на
процеса и съдът приема да не разоплагат с друга доказатествена стойност, освен
за съдържащите се в тях неизгодни за съставилата и представилата ги страна
факти, съдът приема, че банката – ищец едностранно е променяла лихвения процент
за изчисление на дължимата възнаградителна лихва.
Неоснователни са
доводите на ответниците за приложимост на разпоредбите относно недействителност
на неравноправни клаузи в договора за кредит и анексите към него, съдържащи се
в Закона за защита на потребителите, тъй като ответниците са търговци, а
едноличният търговец, макар и физическо лице, не е ползвател на услугите по
смисъла на §1, т.1 ДР на ЗЗП, а се е
задължил да отговаря наред с кредитополучателя и при същите условия.
Съдържащата се в
първоначалния договор уговорка, установяваща едностранно право на банката да променя
приложимия лихвен процент без постигнато съгласие при какви конкретни условия,
при промяна на какви конкретни параметри, с каква тежест и от кой конкретно
орган на банката е недействителна поради противоречие с чл.58, ал.1, т.2 от
Закона за кредитните институции, предвиждащ като част от минимално
задължителното съдържание на договора за кредит посочването на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Договорът за кредит съдържа
посочване на лихвения процент към датата на сключването му, но не и метода на
изчисляване на лихвата, в частта извън фиксираната надбавка от 0,7 пункта,
уговорена между страните. Относно базовия лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/
договорът за кредит не съдържа никакви данни за това как и от кого се определя
и в какъв случаи може да бъде променян.
Не
следва друг извод от установените по делого факти относно съществуване на
вътрешно методология, приета от банката, тъй като договърт за кредит не съдържа
съгласие между страните за приложимостта на същата методология, няма
доказателства тя да е била известна на страните и да е приета писмено от кредотополучателя
и солидарния длъжник, доколкото се твърди да е общо приложима към всички
кредитни правоотношение, т.е. да има характеристиките
на Общи условия. На следващо място, дори и да се приеме, че методологията за
определяне на базовия лихвен процент е част от съдържанието на договора, то
сама по себе си тя не съдържа конкретен механизъм относно определянето на
лихвения процент, а най –общо посочва отделни параметри на финансовия и банков
пазар, които според банката имат значение за цената на кредитния ресурс, но не
и съответната тежест на отделните релевантни параметри, позволяващи извършване
на изчисления при известност на стойностите.
Следователно
уговорката в договора за кредит относно правото на банката едностранно да
промения лихвения процент не поражда действие по отношение на ответниците.
Не
се установява и постигането на
последващо съгласие между страните относно увеличение на лихвения процент,
макар и първоначалният договор да е
изменян с последващи споразумения, тъй като тези споразумения не обективират
сами по себе си съгласие за приложимост на конкретен по размер лихвен процент, различен от
първоначално уговорения, нито се установява да са подписани между страните
погасителните планове, които представляват неразделна част от анексите и би следвало
да обективират размера на конкретни по размер вноски, включващи главница и
лихви.
Следователно
по отношение на лихвения процент за определяне на възнаградителната лихва по
договора за кредит следва да се приложи посочения в договора процент от 9 пункта,
като начисляването на лихви въз основа на различен и по –голям от този процент
от банката- ищец е лишено от правно основание, респективно не може да обоснове
възникване на по-големи по размер задължения за възнаградителна лихва, нито
извод за неизпълнение на такива задължения.
Съдът
приема, че обективираните в сключените анекси уговорки относно преоформяне на
просрочени задължения като редовна главница, макар и да не противоречат на
закона, каквито доводи навеждат ответниците, не обективират съгласие за
конкретна по размер сума, с която следва да се увеличи задължението за главница
за сметка на погасяване на просрочени задължения, поради което и не са породили
действие изразяващо се в увеличение на задължението за главница. Няма законова
забрана, поради което и в рамките на договорната свобода е допустимо страни по
договор да се съгласят определени вземания, включително за лихви, такси и
неустойки да бъдат отсрочени и/или разсрочени, както и върху тях да се
начислява лихва, каквито правни последици са целени с подписаните анекси.
Противно на поддържаното от ответниците чл.294, ал.2 ТЗ изрично допуска
уговорка за начисляване на лихви върху лихви в отношенията между търговци,
каквито са страните по делото. В случая обаче и в двата анекса уговорките относно
преоформяне на просрочени задължения са лишени от конкретност при
идентифициране на конкретни по вид и
размер задължения, а препращат към погасителен план като неразделна част от
съдържанието им, каквито погасителни планове не се установява да са съставяни
при сключването на анексите или в по-късен, но относим към приложението им
момент. Съответно същите уговорки не са породили и последици на погасяване на
просрочените задължения за главници и лихви, поради което и констатираното в
тях неизпълнение на ответниците е продължило и след сключването им.
Следователно
по договора за кредит с ищеца ответниците, в качеството им на солидарни
длъжници дължат връщане на уговорената първоначално и усвоена главница в размер
на 390000 лв., както и възнаградителна лихва, изчислена според уговорения
първоначално лихвен процент от 9 пункта.
От
първоначалното заключение на вещото лице
се установява по въпросите, поставени от ответниците, че към 25.07.2013 г.,
когато ищецът счита да е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит, при първоначално уговорените условия по него, общия размер
на възнаградителните лихви от датата на сключване на договора е 178 952,48
лв. Към същата дата, съдът изчислява въз
основа на посочените в допълнителното заключение, т.1, б.Б от
констативно-съобразителната част плащания на лихви, извършени от ответниците,
че са платени 203 155,07 лв.за лихви, без включените в таблицата
погасявания чрез капитализации, които съдът приема да нямат основаниев
уговорките между страните. Следователно ответниците не са в неизпълнение на
задължения за възнаградителни лихви. Към 25.07.2013 г. обаче ответниците са в
неизпълнение на задълженията за погасяване на главница, тъй като при съпоставка
между посочените допълнителното заключение по т.1,б.А вноски по главница до
25.07.2013 г. и платените задължения по главница, посочени в т.1, б.Б се
установява, че са платени незначителни суми по главница, поради което и съдът
приема, че е налице неизпълнение на кредитполучателя и солидарните длъжници по
договора за кредит, което не незначително и обуславя възникване на право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
За
упражняването на това право е необходимо изявлението на кредитора до достигне
до всички солидарни длъжници, които отговарят в еднакъв обем и за едно и също задължение,
поради което и за изгубване на предимството на срока е необходимо уведомяването
на всички тях. / р.№ 7/19.05.2017 г. по гр.д.№ 60053/2016 г., ІІ г.о., ВКС/
Представените
известия за доставяне, адресирани до тримата длъжници, не установяват
изявлението на банката, обективирано в покани за изпълнение от 26.07.2013 г. да
е получено и от тримата ответници. Съдът приема изявлението да е получено единствено
от Ю. ЕООД, тъй като в известието за доставяне
е удостоверено да е връчено на негов служител от счетоводството, като
доводите на този ответник, че известието не удостоверява съдържанието на
пратката при липсата на доказателства за друго съдържание на получената пратка,
съдът приема за неоснователни.
Що
се отнася до останалите двама ответници съдът приема, че връчване на „съпруга“
на дружество с ограничена отговорност не е надлежно, а известието за пратката до едноличния тъговец е върнато
без каквото и да било удостоверяване за връчване, нито за причини, поради което
и такова връчване не е извършено.
Следователно
ищецът не установява по делото да е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем към датата 25.07.2013 г., на която се е позовал
в заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Доводите му това да е станало по предвидения
в чл.29 от договора ред са
неоснователни, тъй като представените по делото известия за доставяне не съдържат
информация който и било от ответниците да е променил адреса си, каквато фикция
съдържа посочената договорна разпоредба, а в единия случай се касае за
ненадлежно връчване на лице, което няма право да получава съобщения, съответно
по отношение на едноличния търговец липсва каквото и да било удостоверяване
относно извършено търсене на адресата,
респективно за причините, поради които не е извършено връчване.
Налице
е противоречива съдебна практика, включително на касационната инстанция, по
въпроса могат ли да бъдат уважни искове за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парични задължения по договори за кредит, за които в заявлението за издаване на заповедта банката
-кредитора се позовала на предсрочна изискуемост, ако такава не е настъпила
преди подаване на заявлението, дали последната е част от основанието на иска,
могат ли да се съобразяват настъпили след подаването му факти, относно настъпил
падеж на вноски след образуване на заповедното производство и исковото такова,
като за отстраняване на противоречията е образувано тълкувателно дело №8/2017
г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото
образуваното тъкувателно дело не представлява основание за спиране на
производството пред първоинстнационния съд, то делото следва да се реши въз
основа на вътрешното убеждение на съдебния състав относно приложението на
закона по посочените спорни въпроси. По становище на настоящия съдебен състав ненадлежно
упражненото право на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита е
основание единствено за отхвърляне на подадено от нея заявление и то само за
вноските с ненастъпил падеж, като съгласно поледните изменения в процесуалния
закон, заповедният съд вече е длъжен да
даде указания, в случай, че е неясно какъв е техния размер. В случай, че
въпреки това е издадена заповед за изпълнение за всички задължения по договора
за кредит, макар и при неупражнено или ненадлежно упражнено право на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост, то в исковото производство по чл.422 ГПК съдът е длъжен
да разгледа и съобрази всички факти, относими към възникване на вземанията,
техния размер и изискуемост, стига те да са в рамките на договорното отношение,
на което се е позовала банката в заявлението. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че основанието на иска е съответното
правоотношение, от което се твърди да са се породили вземанията, а
изискуемостта е факт, които не обуславя възникването на вземанията, а само
правото да се търси принудителното им събиране и следователно е предпоставка за уважаване на
иска/установителен за вземания по издадена заповед или осъдителен/, която не е
обхваната от забраната за изменение на основанието. Следователно в приложение
на правилото на чл.235, ал. 3 ГПК при
постановяване на решението в исковия процес следва да се съобрази настъпилата
изискуемост на всички задължения, за които е издадена заповед, дори и тази изискуемост
да е настъпила след издаването й до най-късния възможен момент – датата на
приключване на устните състезания по делото, към който момент се формира и
силата на пресъдено нещо, произтичаща от решението. Нещо повече, по становище
на настоящия състав, няма пречка да се съобрази не само изискуемост, настъпила
по силата на изтичане на определено време, уговорено като падеж на задължението
в договора, а следва да се съобрази и изскуемостта, настъпила в резултат на
изявление на кредитора след подаване на заявлението, включително в хода на
висящия процес. Така еднозначно съдебната практика приема, че с исковата молба
може да се упражни право на разваляне на договор, да се отправи покана за
плащане, с оглед поставяне на ответника в забава, да се съобщи цесия и т.н.,
поради което и няма пречка с исковата молба да се отправи изявление за
упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Без
значение е обстоятелството, че се касае за установителен, а не за осъдителен
иск, тъй като разпоредбата на чл.235,
ал. 3 ГПК на общо основание е приложима по отношение на всички видове искове,
съответно изискуемостта на вземанията обуславя правото да се търси принудително
изпълнение, както в резултат на изпълнителната сила на влязло в сила осъдително
решение, така и въз основа на изпълнителената сила ва влязла в сила заповед за
изпълнение в резултат от уважаване на установителен иск.
По
горните съображения, макар и предсрочна
изискуемост на вземанията на банката –ищец по договора за кредит да не е
настъпила преди подаване на заявлението, то съдът приема ищецът да е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем с исковата молба, съдържаща
изявление в този смисъл, а като приложения и изявленията на банката от
26.07.2013 г., като към момента на подаване на исковата молба и при
съобразяване на първоначално уговорените условия на договора е налице и
неизпълнение на задълженията по договора за кредит, а именно задължения на ответниците за главница с
настъпил падеж в размер на 113 072,15 лв., съобразно допълнителното
заключение на вещото лице, са налице.
Следователно
съдът приема всички задължения по договора за кредит с ответниците да са
изискуеми, а не само тези, чиито падеж е настъпил до датата на исковата молба.
Съдът
не кредитира допълнителното заключение в частта относно извода за размера на надплатените
суми за възнаградителна лихва към датата на исковата молба, тъй като при
определяне на размера на платените лихви вещото лице е съобразило не само
действително платените от ответниците суми, а погашения извършени чрез
счетоводни операции за капитализация на суми за лихви чрез отнасянето им към
главницата. Съгласно заключението дължимите възнаградителни лихви от датата на
сключване на договора за кредит до датата на подаване на исковата молба –
05.03.2015 г. и при първоначално уговорения лихвен процент са в общ размер на 220 076,24
лв., като вещото лице е посочило, че общо платените възнаградителни лихви са 284184,28 лв. От последната сума обаче следва да се извадят
сумите на погасените чрез капитализиране в главница лихви в общ размер на
62725,65 лв., които са включени в сумата от 284184,28 лв. и следователно
платените от ответниците към 05.02.2015
г. възнаградителни лихви са 221458,63
лв., т.е. надвишават дължимите със сумата от 1382,39 лв./284184,28 лв. –
62725,65 лв./, а не със 64108,04 лв., както е посочено в заключението.
Съответно
усвоената главница по договора е 390 000 лв., като в допълнителното
заключение са посочени платените суми по
главница, като съдът не кредитира заключението в частта относно общия им
размер, тъй като при определянето му
отново са включени и суми, приети за погасени чрез преоформяне от просрочени в
редовни въз основа на анексите, които съдът приема да не са породили действие
както за увеличаване на задълженията за главница, така и за погасяване на
прсрочените задължени. Издължените суми за главница са общо 6131,32 лв.
Съответно в погашение на главницата следва да се отнесе и надплатената сума за
лихви от 1382,39 лв. Следователно непогасената и изцяло изискуема част от
кредита е главница в размер на 382486,29 лв.
Доколкото
се установява, че платената от кредитополучателя възнаградителна лихва
надвишава дължимата към датата на исковата молба, то и съдът приема вземането
за възнаградителните лихви по заповедта за изпълнение да не съществува поради
погасяването му.
Не
се установява за ответника да са възникнали задължения за заплащане на такси,
тъй като други освен комисионната за усвояване не са предвидени в договора,
нито в анексите, нито пък те препращат към вътрешни актове на банката.
Следователно
исковете са основателни само за установяване на част от взмането за главница в
размер на 382486,29 лв., като за останалата част от вземанията по заповедта
подлежат на отхвърляне.
Право
на разноски при този изход от спора имат както ищецът, така и ответниците.
На ищеца,
съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят разноски за
исковото производство в размер на 8454,16 от общо разноски за държавна такса и
депозит за експертиза в размер на 9872,49 лв., като не следва да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като няма доказателства такова да е
било уговаряно и заплатено. За заповедното производство на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 13646,54 лв., за които вече е издаден
изпълнителен лист.
Списъкът с
разноските на ответниците е общ, като съдът приема, че разноските са поети
поравно – и тримата ответниците са страни по договорите за плавна помощ с адв.В.,
съответно съдът е определял разноски за депозит за експертизи в еднакъв размер.
За исковото производство на всеки от ответниците следва да се присъдят,
съобразно отхвърлената част от исковете, разноски за адвокатско възнаграждение
и депозити за експертизи в размер на 1147,62 лв., като възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, тъй като всеки от ответниците е направил разноски в размер на
5000 лв., която сума е значително по-ниска от минималния размер с оглед цената
на исковете. За заповедното производство следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение на всеки от ответниците, а на ответника ЕТ Ю.М.Г. е
разноски за държавна такса в производството по частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, която частна жалба единствено е приета
за основателна. Останалите частни жалби са оставени без уважение или без разглеждане,
поради което и за производствата по тях ответниците нямат право на разноски.
Следователно на всеки от ответниците –търговски дружества следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на
397,51 лв., а на едноличния търговец разноски за адвокатско възнаграждение и
държавни такси в размер на 412,51 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С. ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, ж.к.*******–запад, ул.**************,
ап.**, ЕТ Ю.– М.Г., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и Ю. ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление:*** , ж.к.*******– запад, ул.*******, магазин №10 дължат солидарно
на Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.**0 ТЗ и чл.79 ЗЗД
сумата от 382486,29 лв., представляваща
останалата непогасена главница по договор за кредит продукт
„Кредитна линия плюс за бизнес помещения“№ ВL 8927/21.11.2007г., задълженията
по който са обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законна лихва за периода
от 05.03.2015 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 759/2014 г. по описа на СРС, 119
състав, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на останалите вземания по
заповедта за изпълнение за главница над 382486,29 лв. до 446655,02 лв., за законна лихва преди 05.03.2015 г., за възнаградителна лихва в размер на 3**57,32 лв. за периода от 21.06.2013г. -07.01.2014
г. и такси в размер на 112,31 лв. за
периода 10.06.2013 г. -07.01.2014 г.
ОСЪЖДА М.С.
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.*******–запад,
ул.*******бл.*******, ЕТ Ю.– М.Г.,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и Ю. ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** ,
ж.к.*******– запад, ул.*******, магазин №10
да заплатят поравно на Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 8454,16
лв., представляваща разноски за държавна
такса и депозит за експертиза за исковото произвдство, както и направените
разноски в заповедното производство, в
размер на 13646,54 лв. за държавна
такса и за адвокатски хонорар, като за последните вече е издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М.С. ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.*******–запад, ул.*******бл.*******сумата от 1147,62 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за експертиза за исковото
производство и сумата от 397,51 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ю. ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:*** , ж.к.*******– запад, ул.*******, магазин №10 сумата
от 1147,62 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и
депозити за експертиза за исковото производство и сумата от 397,51 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЕТ Ю.– М.Г., ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от
1147,62 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и
депозити за експертиза за исковото производство и сумата от 412,51 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и държавна такса за
обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.
Решението
поделжи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: