Присъда по дело №320/2017 на Районен съд - Троян

 

 

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                       

                                                          № 18

                                    гр. Троян, 04.12.2017 година

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. РАДЕВА,

Съдебни заседатели: 1. М.Т. и

2. Д.М.

                                 

 

Съдебен секретар К. Раева

Прокурор Чавдар Шолев,

разгледа докладваното от съдията РАДЕВА

наказателно общ характер дело № 320 от 2017 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият П.Х.Д. – роден на *** ***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, български гражданин, с висше образование, женен, не работи, пенсионер, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2016 г. в с. Бели Осъм, обл. Ловешка, ул. „Стоян Българенчето” № 337, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лв.; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лв.; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лв.; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лв.; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лв., всичко на обща стойност 570,12 лв. от владението на собственика Е.Г.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б, пр. 1 от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, а именно: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес *** за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационния служител 2 /ДВА/ ПЪТИ седмично И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: 1 брой ръждива щанга, плоска в единия край, с дължина 51 см, ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата и да се УНИЩОЖИ.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Х.Д. с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 198,12 лв. (Сто деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки), разноски по делото.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Х.Д. с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 46,00 лв. (Четиридесет и шест лева) разноски по делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                         2.

МОТИВИ към Присъда № 18

по НОХ дело № 320/2017г.

 

Подсъдимият П.Х.Д. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 01.09.2016г. в с. Бели Осъм, обл. Ловешка, ул. „Стоян Българенчето” № 337, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева, от владението на собственика Е.Г.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

За Районна прокуратура гр. Троян, в съдебно заседание, се явява прокурор Чавдар Шолев, който поддържа обвинението срещу подсъдимия Д. и счита, че същото е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимия П.Х.Д. за виновен и с оглед възрастта и здравословното състояние на подсъдимия, да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация с първите две задължителни пробационни мерки. Подробни аргументи за  горното прокурор Шолев изложи в своята пледоария. 

В проведените по делото открити съдебни заседания подсъдимият П.Х.Д., редовно призован, се явява лично и дава обяснения във връзка с обвинението. Заявява, че е взел някои от вещите, посочени в диспозитива на обвинението, от дома на свидетеля Е.Г.А., но не е имал намерение да извърши кражба и да ги присвои. Защитникът на подсъдимия – адвокат К.Д. *** в хода на съдебните прения изрази становище за недоказаност на обвинението по категоричен и безспорен начин и пледира за оправдаване на П.Х.Д.. Подробни аргументи за горното адвокат Д. изложи в своята пледоария. 

От обясненията на подсъдимия П.Х.Д., от показанията на разпитаните свидетели Е.Г.А., С.Д.Б., С.Д.С., Б.Х.Д., М. Минчева П. и М.С.Ц., от заключенията на вещите лица по допуснатите стоково-икономическа и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и от приложените по делото писмени и веществени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.Х.Д. ***, но притежава по наследство къща в с. Бели Осъм, обл. Ловешка, ул. „Стоян Българенчето” № 398, в която пребивава обикновено през летния сезон на годината.

Свидетелят Е.Г.А. ***. Същият се занимавал със  строително-ремонтни дейности, като извършвал такива и в къщата на подсъдимия. Покрай тези ремонти подсъдимият и А. се сприятелили, като дори А. гостувал на подсъдимия в дома му в гр. София.

През есента на 2015г. П.Х.Д. и неговият брат – свидетеля Б.Х.Д. възложили на свидетеля А. определени строително-ремонтни дейности в стая от наследствената им къща, които да извърши през пролетта на следващата 2016г., като през месец ноември 2015г. заплатили на А. авансово сумата 1000 лева. През пролетта и лятото на 2016г. свидетелят Е.Г.А. не извършил в цялост и съгласно уговорката ремонта, който бил му възложен, като подсъдимият няколко пъти се опитвал да се свърже с А. по този повод, но не успявал.

На 01.09.2016г. сутринта свидетелят Е.Г.А. излязъл от дома си, като заявява, че е заключил портата на имота, но не и входната врата на къщата, и отишъл в гр. Севлиево, като се е прибрал около 20.00 часа на същия ден. На същата дата, след обяд, подсъдимият П.Х.Д. отишъл до дома на свидетеля А., като отворил портата, изкривявайки резето. От дома на А., подсъдимият взел 1 телевизор марка „Нео”, модел „LED 24180”, 2 зарядни устройства, 1 кварцов часовник, 1 мобилен телефон марка „Леново” с кожен калъф и 1 таблет марка „Алвиев”. Посочените вещи, с изключение на телевизора, П.Х.Д. поставил в количка-чанта, а телевизора взел под мишница. Около 15.00 часа по пътя към дома си подсъдимият срещнал свидетеля С.Б., който отивал до магазина. Двамата се поздравили и се спрели да разменят по няколко реплики. Свидетелят Б. видял, че подсъдимият търкаля количка-чанта, а под лявата си мишница носел плосък черен телевизор, но не го попитал какви са тези вещи и къде ги носи. Свидетелят Б. продължил към магазина, а подсъдимият Д. към дома си.

След като се прибрал в дома си около 20.00 часа на същата дата 01.09.2016г., свидетелят Е.Г.А. установил, че резето на бравата на портата на имота му е изкривено и излязло от халката, а от къщата липсват различни вещи – телевизор, мобилен телефон, часовник, две зарядни устройства, таблет, а на масата в хола имало метална щанга, която не е негова. Свидетелят А. отишъл до дома на свидетеля С.Б., като той му казал, че през деня е видял подсъдимия П.Х.Д., който носел телевизор и дърпал количка-чанта. Свидетелят Е.А. отишъл до дома на подсъдимия, който първоначално не искал да се покаже, а после започнал да обижда А. и да казва, че не е взимал никакви вещи от дома му, като Д. видимо бил употребил алкохол.

На следващата сутрин – 02.09.2016г. свидетелят А. се обадил на свидетелката М.П. *** и й съобщил за извършената кражба от дома му, както и за това, че свидетелят С.Б. е видял подсъдимия да носи телевизор и други вещи. Свидетелката П. подала сигнал за случилото се в РУ на МВР гр. Троян и в с. Бели Осъм били изпратени свидетелите С.С. и М.Ц., и двамата служители на полицията. Същите след като посетили дома на свидетеля Е.Г.А., отишли в дома на подсъдимия, като в навес на двора, свидетелите С. и Ц. видяли вещите, които били посочени като липсващи от дома на Е.А.. Вещите били наредени на масичка. Свидетелката С. попитала подсъдимия Д. на кого са тези вещи и той заявил, че са негови. След поставени още няколко въпроса, П.Х.Д. казал, че вещите са на Е.А. и ще ги върне. Съставен бил от свидетелката С. Протокол за доброволно предаване, приложен на л. 11 от досъдебното производство, в който е отразено, че П.Х.Д. доброволно предава описаните в протокола вещи. Свидетелката С. заяви пред съда, че подсъдимият е бил в доста нетрезво състояние, като първоначално е опонирал на нея и свидетеля Ц., опитвал се е да укрива вещите, заплашвал ги е, но впослествие е решил да предаде доброволно вещите, след което се е подписал на съставения протокол за доброволно предаване. Отнетите от дома на свидетеля А. движими вещи са върнати на същия още на 02.09.2016г., видно от приложената на л. 8 разписка.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и реализирана стоково-икономическа експериза с вещо лице Д.Ц.П.-Н.. От изготвеното заключение се установява, че остатъчната пазарна стойност на отнетите от дома на Е.Г.А. вещи е следната: 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и реализирана и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р А.Д.П. – психиатър и Д.С.З. – клиничен психолог.  От изготвеното от вещите лица заключение се установява, че при подсъдимия П.Х.Д. е налице Синдром на алкохолна злоупотреба, начална промяна на личността от алкохолно-органичен тип. Вещите лица са отразили, че към момента на извършване на деянието – 01.09.2016г. П.Д. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като няма данни за психоза и деменция, притежава психична годност за участие в досъдебното и съдебното производство и не е налице необходимост от прилагане на принудителни медицински мерки или задължително лечение по отношение на Д.. В заключението е отразено, че П.Х.Д. притежава психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и че от психиатрична и психологична гледна точка, същият е бил улеснен при извършване на деянието от настъпилата начална промяна на личността от органичен тип.

 От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият П.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият П.Х.Д. ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева, от владението на собственика Е.Г.А. ***, без негово съгласие, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Безспорно установено е, че на посочената дата 01.09.2016г. подсъдимият П.Х. Д.е отишъл в дома на свидетеля Е.Г.А. и е отнел от там посочените в диспозитива на обвинителния акт движими вещи, които е отнесъл в своя дом. Горното се доказва по несъмнен начин както от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – Протокол за доброволно предаване /л. 11/, Жалба от Е.Г.А. /л. 12/, Докладна записка /л. 4/, Разписка /л. 8/, Сведения /л. 9, 10/, така и от показанията на свидетелите Е.Г.А., С.Д.Б., С.Д.С., М.С.Ц. и М.М.П., така и от обясненията на подсъдимия П.Х.Д., дадени в съдебна зала. Дори подсъдимият Д. призна пред съда, че е отишъл в дома на Е.А. и е взел описаните в обвинителния акт вещи, които е занесъл в дома си. Заяви също, че това е сторено без знанието и съгласието на собственика А., който по време на отнемане на вещите не е бил в дома си. Свидетелят Б. е видял подсъдимия Д. да носи телевизор и пълна чанта на 01.09.2016г. около 15.00 часа. На следващият ден – 02.09.2016г. в дома на подсъдимия са намерени отнетите от дома на свидетеля Е.А. движими вещи, описани в съставеният протокол за доброволно предаване. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в отнемането на тези чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180”, 2 бр. зарядно устройство, 1 бр. кварцов часовник, 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф и 1 бр. таблет „Алвиев” от подсъдимия П.Х.Д., като същият е установил своя фактическа власт върху тях. По този начин е настъпил и изискуемият от закона резултат, а именно промяна във фактическата власт върху предмета на престъплението, което е станало без съгласието на собственика на вещите – свидетеля Е.Г.А.. Движимите вещи, предмет на тази кражба са чужди и същите, предвид обстоятелството, че имат определена стойност, са годен предмет на престъплението. Стойността на вещите е определена с реализираната в хода на досъдебното производство по делото стоково-икономическа експертиза. От заключението по тази експертиза се установява, че отнетите 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” е на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство са на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник е на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф е на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” е на стойност 115,92 лева, като общата стойност е 570,12 лева.

В съдебно заседание адвокат Д. възразява и излага аргументи, че не е доказан квалифициращият признак на престъплението, а именно че кражбата е извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе. Както в хода на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, бяха представени Епикризи от 2014г., 2015г. и 2016г. за наличие на заболяване на подсъдимия Д., което според адвокат Д. прави невъзможно изкривяването на резе с метална щанга от подсъдимия. Съдът приема за доказано обстоятелството, че подсъдимият П.Х.Д. страда от заболяване, което влияе на подвижността му и несъмнено ограничава възможността на същия да извършва тежък физически труд. От представените епикризи обаче не се налага извода, че е било физически невъзможно за подсъдимия да изкриви езика на резето на вратата на дома на свидетеля Е.А.. Още повече, видно от показанията на свидетеля Е.А., резето на вратата е могло да излезе лесно, тъй като връзката е била хлабава. В съдебно заседание, проведено на 11.10.2017г., свидетелят Е.Г.А. заяви: „Състоянието, в което намерих бравата, не беше тежко, защото не беше много укрепена. Може лесно да поддаде. Вратата е двойна и е хлабава връзката долу. Поддаването може да стане с натиск и така може да излезе езичето.“ В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство по делото /л. 29/, прочетени от съда в хода на съдебното следствие, свидетелят А. е заявил: „Върнах се около 20.00 часа като се прибрах видях, че портата беше отворена с щанга. Самото резе/езика на бравата беше изкривено и излязло от халката, в която влиза. Портата беше полуотворена. Сигурен съм, че беше заключена и затворена.“ При извършеният допълнителен разпит на свидетеля А. в съдебно заседание от 20.112017г., същият заяви: „Аз поправих вратата, защото заяждаше леко езичето. Сигурно е било натиснато на двете крила. Преди кражбата вратата функционираше нормално. След това заяждаше.“ Съдът на първо място счита, че с оглед показанията на свидетеля А. е доказано, че деянието е извършено, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, което е квалифициращият признак на престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което подсъдимият П.Х.Д. е предаден на съд. На второ място съдът счита, че физическото и здравословно състояние на подсъдимия Д. към датата на извършване на престъплението – 01.09.2016г. е позволявало както да отнеме вещите от дома на свидетеля А. и да ги занесе в своя дом, така и да изкриви езика на резето на вратата. Както по-горе бе посочено, не е била необходима голяма сила, за да се изкриви това резе. Необходимо е било да се натисне вратата, което несъмнено е било по силите и възможностите на подсъдимия въпреки заболяването, от което страда. Действително в обвинителният акт е изложено, че на холна маса в дома си, свидетелят Е.Г.А. е намерил метална щанга, която е предал на служителите на полицията и която е веществено доказателство по делото, както и е отразено в обстоятелствената част, че вратата е отворена с тази щанга. В диспозитива на обвинението обаче не е посочено, че изкривяването на езика на резето е извършено с металната щанга, иззета като веществено доказателство по делото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че изкривяването на езика на резето на вратата е станало чрез натиск от страна на подсъдимия П.Д. в областта на бравата, вследствие който натиск се е получило изкривяването на езика на резето и вратата се е отворила. Съдът счита, че физическото и здравословното състояние на подсъдимия е позволявало както да повреди вратата, така и да вземе вещите, предмет на престъплението, от дома на А. и да ги отнесе до своя дом. Свидетелят С.Б. заяви, че е видял подсъдимия П.Д. да носи телевизор под мишница и да дърпа количка-чанта, като е бил без патерица, както и че с патерица го вижда за пръв път в съдебна зала. Свидетелите С. и Ц. също заявиха, че при посещението им в дома на подсъдимия, когато са открили откраднатите вещи, Д. се е придвижвал без патерици. На последно място съдът следва да отбележи, че и самият подсъдим в обясненията си в съдебна зала заяви, че е взел вещите, посочени в протокола за доброволно предаване, от дома на Е.Г.А. и ги е занесъл в своя дом, където са ги намерили и служителите на полицията. Доказано е както с приложените по делото писмени доказателства и в частност Разписка от 02.09.2016г. /л. 8 от досъдебното производство/, така и от показанията на свидетелите Е.Г.А., С.Д.С., М.С.Ц., че откраднатите вещи са върнати на собственика Е.Г.А. още в хода на досъдебното производство по делото. Предвид всичко изложено по-горе съдът приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият П.Х.Д. е извършил престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК от обективна страна.      

Съдът счита, че престъплението е извършено от подсъдимия П.Х.Д. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина и същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Несъмнено подсъдимият Д. е съзнавал, че вещите, които отнема са чужди, собственост на свидетеля Е.Г.А., че няма съгласието на А. да ги вземе и е  направил това с намерението да ги присвои, като установи своя фактическа власт върху тях. Съдът категорично не приема за достоверна изложената от подсъдимия в съдебно заседание версия, че е взел вещите, за да може Е.А. да го потърси, за да се разберат относно възложените му строително-ремонтни дейности, като не е имал намерение да ги присвои. Тази версия, според съда, е една защитна и невярна версия, която цели оневиняването на Д.. Несъмнено подсъдимият е имал възможност да открие свидетеля А. и да изяснят отношенията си по друг начин, чрез телефонен разговор, чрез посещение в дома му и т.н., както и чрез установените средства от закона. В този смисъл съдът намира за напълно несъстоятелна тезата на адвокат Д., изложена в пледоарията й, че вещите са взети от подсъдимия не за да бъде принуден А. да извърши ремонта, а за да бъде „привикан“ да разговарят с подсъдимия. Решаването на каквито и да е спорове между отделни лица не следва да става чрез неправомерно поведение, каквото е отнемането на вещи, чужда собственост. Освен това установи се, че свидетелят Е.Г.А. е отишъл до дома на подсъдимия, за да търси отнетите му вещи, но Д. му е заявил, че не е вземал нищо. Ако целта на подсъдимия е била да осъществи среща с А., за да изяснят отношенията си, логичен е въпроса след като такава среща се е състояла, защо Д. е отричал, че е отнел вещите от дома на А. и не му ги е върнал, още преди намесата на полицията. Свидетелите С. и Ц. заявиха, че след като са отишли в дома на подсъдимия, същият първоначално е отричал да е взимал вещи от дома на А., след което по време на съставянето на протокола за доброволно предаване се е опитвал да крие някои от вещите. Свидетелката С. заяви: „Пред мен се опитваше да укрива вещите. Когато говорихме да ги описваме се опитваше да ги пъха под възглавницата, само да отместя поглед“. Съдът счита, че изложеното и цялото поведение на подсъдимия налагат извода за наличието на намерение от страна на П.Х.Д. да присвои отнетите от него чужди движими вещи. Вещите лица по реализираната по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза са отразили в заключението, че П.Д. притежава психична годност правилно да възприема фактите и от психиатрична и психологична гледна точна е бил улеснен при извършване на деянието от настъпилата начална промяна на личността от органичен тип, предвид наличието при Д. на Синдром на алкохолна злоупотреба, начална промяна на личността от алкохолно-органичен тип. Предвид изложеното съдът счита, че обвинението е доказано и от субективна страна и подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от владението на собственика Е.Г.А. именно с намерение противозаконно да ги присвои.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимият П.Х.Д. за виновен да е извършил престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд от Районна прокуратура гр. Троян.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът е съобразил степента на вината, обществената опасност на деянието, личността и здравословното състояние на подсъдимия. П.Х.Д. не е осъждан, възрастен човек е, пенсионер, с влошено здравословно състояние. Същият е оказал съдействие на съда и органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина по делото. Обстоятелството, че не признава вината си за извършеното престъпление не може да бъде съобразявано като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е право на подсъдимия, гарантирано му от закона. Д. дава обяснения в съдебно заседание. Стойността на вещите, предмет на извършената кражба, не е висока. Предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и най-вече с оглед влошеното здравословно състояние на подсъдимия, съдът счита, че наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено за конкретното престъпление, се явява несъразмерно тежко в конкретния случай. Предвид това е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и е наложил на подсъдимия П.Х.Д. наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Съдът счита, че с това наложено на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо него, така и спрямо другите членове на обществото.

С постановената присъда съдът е постановил вещественото доказателство – 1 брой ръждива щанга, плоска в единия край, с дължина 51 см да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

            С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия П.Х.Д. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 198.12 лева – разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 46.00 лева - разноски по съдебното производство по делото. 

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 04.12.2017 година.         

 

                                                                       

                                                                        Районен съдия:

 

 

МОТИВИ към Присъда № 18

по НОХ дело № 320/2017г.

 

Подсъдимият П.Х.Д. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 01.09.2016г. в с. Бели Осъм, обл. Ловешка, ул. „Стоян Българенчето” № 337, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева, от владението на собственика Е.Г.А. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. По повод престъплението е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимия.

За Районна прокуратура гр. Троян, в съдебно заседание, се явява прокурор Чавдар Шолев, който поддържа обвинението срещу подсъдимия Д. и счита, че същото е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли съдът да постанови присъда, с която признае подсъдимия П.Х.Д. за виновен и с оглед възрастта и здравословното състояние на подсъдимия, да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация с първите две задължителни пробационни мерки. Подробни аргументи за  горното прокурор Шолев изложи в своята пледоария. 

В проведените по делото открити съдебни заседания подсъдимият П.Х.Д., редовно призован, се явява лично и дава обяснения във връзка с обвинението. Заявява, че е взел някои от вещите, посочени в диспозитива на обвинението, от дома на свидетеля Е.Г.А., но не е имал намерение да извърши кражба и да ги присвои. Защитникът на подсъдимия – адвокат К.Д. *** в хода на съдебните прения изрази становище за недоказаност на обвинението по категоричен и безспорен начин и пледира за оправдаване на П.Х.Д.. Подробни аргументи за горното адвокат Д. изложи в своята пледоария. 

От обясненията на подсъдимия П.Х.Д., от показанията на разпитаните свидетели Е.Г.А., С.Д.Б., С.Д.С., Богомил Х.Д., М. Минчева П. и М.С.Ц., от заключенията на вещите лица по допуснатите стоково-икономическа и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и от приложените по делото писмени и веществени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.Х.Д. ***, но притежава по наследство къща в с. Бели Осъм, обл. Ловешка, ул. „Стоян Българенчето” № 398, в която пребивава обикновено през летния сезон на годината.

Свидетелят Е.Г.А. ***. Същият се занимавал със  строително-ремонтни дейности, като извършвал такива и в къщата на подсъдимия. Покрай тези ремонти подсъдимият и А. се сприятелили, като дори А. гостувал на подсъдимия в дома му в гр. София.

През есента на 2015г. П.Х.Д. и неговият брат – свидетеля Богомил Х.Д. възложили на свидетеля А. определени строително-ремонтни дейности в стая от наследствената им къща, които да извърши през пролетта на следващата 2016г., като през месец ноември 2015г. заплатили на А. авансово сумата 1000 лева. През пролетта и лятото на 2016г. свидетелят Е.Г.А. не извършил в цялост и съгласно уговорката ремонта, който бил му възложен, като подсъдимият няколко пъти се опитвал да се свърже с А. по този повод, но не успявал.

На 01.09.2016г. сутринта свидетелят Е.Г.А. излязъл от дома си, като заявява, че е заключил портата на имота, но не и входната врата на къщата, и отишъл в гр. Севлиево, като се е прибрал около 20.00 часа на същия ден. На същата дата, след обяд, подсъдимият П.Х.Д. отишъл до дома на свидетеля А., като отворил портата, изкривявайки резето. От дома на А., подсъдимият взел 1 телевизор марка „Нео”, модел „LED 24180”, 2 зарядни устройства, 1 кварцов часовник, 1 мобилен телефон марка „Леново” с кожен калъф и 1 таблет марка „Алвиев”. Посочените вещи, с изключение на телевизора, П.Х.Д. поставил в количка-чанта, а телевизора взел под мишница. Около 15.00 часа по пътя към дома си подсъдимият срещнал свидетеля С.Б., който отивал до магазина. Двамата се поздравили и се спрели да разменят по няколко реплики. Свидетелят Б. видял, че подсъдимият търкаля количка-чанта, а под лявата си мишница носел плосък черен телевизор, но не го попитал какви са тези вещи и къде ги носи. Свидетелят Б. продължил към магазина, а подсъдимият Д. към дома си.

След като се прибрал в дома си около 20.00 часа на същата дата 01.09.2016г., свидетелят Е.Г.А. установил, че резето на бравата на портата на имота му е изкривено и излязло от халката, а от къщата липсват различни вещи – телевизор, мобилен телефон, часовник, две зарядни устройства, таблет, а на масата в хола имало метална щанга, която не е негова. Свидетелят А. отишъл до дома на свидетеля С.Б., като той му казал, че през деня е видял подсъдимия П.Х.Д., който носел телевизор и дърпал количка-чанта. Свидетелят Е.А. отишъл до дома на подсъдимия, който първоначално не искал да се покаже, а после започнал да обижда А. и да казва, че не е взимал никакви вещи от дома му, като Д. видимо бил употребил алкохол.

На следващата сутрин – 02.09.2016г. свидетелят А. се обадил на свидетелката М.П. *** и й съобщил за извършената кражба от дома му, както и за това, че свидетелят С.Б. е видял подсъдимия да носи телевизор и други вещи. Свидетелката П. подала сигнал за случилото се в РУ на МВР гр. Троян и в с. Бели Осъм били изпратени свидетелите С.С. и М.Ц., и двамата служители на полицията. Същите след като посетили дома на свидетеля Е.Г.А., отишли в дома на подсъдимия, като в навес на двора, свидетелите С. и Ц. видяли вещите, които били посочени като липсващи от дома на Е.А.. Вещите били наредени на масичка. Свидетелката С. попитала подсъдимия Д. на кого са тези вещи и той заявил, че са негови. След поставени още няколко въпроса, П.Х.Д. казал, че вещите са на Е.А. и ще ги върне. Съставен бил от свидетелката С. Протокол за доброволно предаване, приложен на л. 11 от досъдебното производство, в който е отразено, че П.Х.Д. доброволно предава описаните в протокола вещи. Свидетелката С. заяви пред съда, че подсъдимият е бил в доста нетрезво състояние, като първоначално е опонирал на нея и свидетеля Ц., опитвал се е да укрива вещите, заплашвал ги е, но впослествие е решил да предаде доброволно вещите, след което се е подписал на съставения протокол за доброволно предаване. Отнетите от дома на свидетеля А. движими вещи са върнати на същия още на 02.09.2016г., видно от приложената на л. 8 разписка.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и реализирана стоково-икономическа експериза с вещо лице Д.Ц.П.-Н.. От изготвеното заключение се установява, че остатъчната пазарна стойност на отнетите от дома на Е.Г.А. вещи е следната: 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и реализирана и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р А.Д.П. – психиатър и Д.С.З. – клиничен психолог.  От изготвеното от вещите лица заключение се установява, че при подсъдимия П.Х.Д. е налице Синдром на алкохолна злоупотреба, начална промяна на личността от алкохолно-органичен тип. Вещите лица са отразили, че към момента на извършване на деянието – 01.09.2016г. П.Д. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като няма данни за психоза и деменция, притежава психична годност за участие в досъдебното и съдебното производство и не е налице необходимост от прилагане на принудителни медицински мерки или задължително лечение по отношение на Д.. В заключението е отразено, че П.Х.Д. притежава психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и че от психиатрична и психологична гледна точка, същият е бил улеснен при извършване на деянието от настъпилата начална промяна на личността от органичен тип.

 От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните по делото доказателства настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият П.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което съдът го е признал за виновен и наказал.

От обективна страна подсъдимият П.Х.Д. ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, отнел чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” на стойност 115,92 лева, всичко на обща стойност 570,12 лева, от владението на собственика Е.Г.А. ***, без негово съгласие, като откраднатите вещи са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Безспорно установено е, че на посочената дата 01.09.2016г. подсъдимият П.Х. Даневе отишъл в дома на свидетеля Е.Г.А. и е отнел от там посочените в диспозитива на обвинителния акт движими вещи, които е отнесъл в своя дом. Горното се доказва по несъмнен начин както от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – Протокол за доброволно предаване /л. 11/, Жалба от Е.Г.А. /л. 12/, Докладна записка /л. 4/, Разписка /л. 8/, Сведения /л. 9, 10/, така и от показанията на свидетелите Е.Г.А., С.Д.Б., С.Д.С., М.С.Ц. и М.М.П., така и от обясненията на подсъдимия П.Х.Д., дадени в съдебна зала. Дори подсъдимият Д. призна пред съда, че е отишъл в дома на Е.А. и е взел описаните в обвинителния акт вещи, които е занесъл в дома си. Заяви също, че това е сторено без знанието и съгласието на собственика А., който по време на отнемане на вещите не е бил в дома си. Свидетелят Б. е видял подсъдимия Д. да носи телевизор и пълна чанта на 01.09.2016г. около 15.00 часа. На следващият ден – 02.09.2016г. в дома на подсъдимия са намерени отнетите от дома на свидетеля Е.А. движими вещи, описани в съставеният протокол за доброволно предаване. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в отнемането на тези чужди движими вещи – 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180”, 2 бр. зарядно устройство, 1 бр. кварцов часовник, 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф и 1 бр. таблет „Алвиев” от подсъдимия П.Х.Д., като същият е установил своя фактическа власт върху тях. По този начин е настъпил и изискуемият от закона резултат, а именно промяна във фактическата власт върху предмета на престъплението, което е станало без съгласието на собственика на вещите – свидетеля Е.Г.А.. Движимите вещи, предмет на тази кражба са чужди и същите, предвид обстоятелството, че имат определена стойност, са годен предмет на престъплението. Стойността на вещите е определена с реализираната в хода на досъдебното производство по делото стоково-икономическа експертиза. От заключението по тази експертиза се установява, че отнетите 1 бр. телевизор „Нео”, модел „LED 24180” е на стойност 215,20 лева; 2 бр. зарядно устройство са на стойност 36,00 лева; 1 бр. кварцов часовник е на стойност 3,00 лева; 1 бр. мобилен телефон „Леново” с кожен калъф е на стойност 200,00 лева; 1 бр. таблет „Алвиев” е на стойност 115,92 лева, като общата стойност е 570,12 лева.

В съдебно заседание адвокат Д. възразява и излага аргументи, че не е доказан квалифициращият признак на престъплението, а именно че кражбата е извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе. Както в хода на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, бяха представени Епикризи от 2014г., 2015г. и 2016г. за наличие на заболяване на подсъдимия Д., което според адвокат Д. прави невъзможно изкривяването на резе с метална щанга от подсъдимия. Съдът приема за доказано обстоятелството, че подсъдимият П.Х.Д. страда от заболяване, което влияе на подвижността му и несъмнено ограничава възможността на същия да извършва тежък физически труд. От представените епикризи обаче не се налага извода, че е било физически невъзможно за подсъдимия да изкриви езика на резето на вратата на дома на свидетеля Е.А.. Още повече, видно от показанията на свидетеля Е.А., резето на вратата е могло да излезе лесно, тъй като връзката е била хлабава. В съдебно заседание, проведено на 11.10.2017г., свидетелят Е.Г.А. заяви: „Състоянието, в което намерих бравата, не беше тежко, защото не беше много укрепена. Може лесно да поддаде. Вратата е двойна и е хлабава връзката долу. Поддаването може да стане с натиск и така може да излезе езичето.“ В показанията си, дадени в хода на досъдебното производство по делото /л. 29/, прочетени от съда в хода на съдебното следствие, свидетелят А. е заявил: „Върнах се около 20.00 часа като се прибрах видях, че портата беше отворена с щанга. Самото резе/езика на бравата беше изкривено и излязло от халката, в която влиза. Портата беше полуотворена. Сигурен съм, че беше заключена и затворена.“ При извършеният допълнителен разпит на свидетеля А. в съдебно заседание от 20.112017г., същият заяви: „Аз поправих вратата, защото заяждаше леко езичето. Сигурно е било натиснато на двете крила. Преди кражбата вратата функционираше нормално. След това заяждаше.“ Съдът на първо място счита, че с оглед показанията на свидетеля А. е доказано, че деянието е извършено, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкривяване на език на резе, което е квалифициращият признак на престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което подсъдимият П.Х.Д. е предаден на съд. На второ място съдът счита, че физическото и здравословно състояние на подсъдимия Д. към датата на извършване на престъплението – 01.09.2016г. е позволявало както да отнеме вещите от дома на свидетеля А. и да ги занесе в своя дом, така и да изкриви езика на резето на вратата. Както по-горе бе посочено, не е била необходима голяма сила, за да се изкриви това резе. Необходимо е било да се натисне вратата, което несъмнено е било по силите и възможностите на подсъдимия въпреки заболяването, от което страда. Действително в обвинителният акт е изложено, че на холна маса в дома си, свидетелят Е.Г.А. е намерил метална щанга, която е предал на служителите на полицията и която е веществено доказателство по делото, както и е отразено в обстоятелствената част, че вратата е отворена с тази щанга. В диспозитива на обвинението обаче не е посочено, че изкривяването на езика на резето е извършено с металната щанга, иззета като веществено доказателство по делото. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че изкривяването на езика на резето на вратата е станало чрез натиск от страна на подсъдимия П.Д. в областта на бравата, вследствие който натиск се е получило изкривяването на езика на резето и вратата се е отворила. Съдът счита, че физическото и здравословното състояние на подсъдимия е позволявало както да повреди вратата, така и да вземе вещите, предмет на престъплението, от дома на А. и да ги отнесе до своя дом. Свидетелят С.Б. заяви, че е видял подсъдимия П.Д. да носи телевизор под мишница и да дърпа количка-чанта, като е бил без патерица, както и че с патерица го вижда за пръв път в съдебна зала. Свидетелите С. и Ц. също заявиха, че при посещението им в дома на подсъдимия, когато са открили откраднатите вещи, Д. се е придвижвал без патерици. На последно място съдът следва да отбележи, че и самият подсъдим в обясненията си в съдебна зала заяви, че е взел вещите, посочени в протокола за доброволно предаване, от дома на Е.Г.А. и ги е занесъл в своя дом, където са ги намерили и служителите на полицията. Доказано е както с приложените по делото писмени доказателства и в частност Разписка от 02.09.2016г. /л. 8 от досъдебното производство/, така и от показанията на свидетелите Е.Г.А., С.Д.С., М.С.Ц., че откраднатите вещи са върнати на собственика Е.Г.А. още в хода на досъдебното производство по делото. Предвид всичко изложено по-горе съдът приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият П.Х.Д. е извършил престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК от обективна страна.       

Съдът счита, че престъплението е извършено от подсъдимия П.Х.Д. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина и същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Несъмнено подсъдимият Д. е съзнавал, че вещите, които отнема са чужди, собственост на свидетеля Е.Г.А., че няма съгласието на А. да ги вземе и е  направил това с намерението да ги присвои, като установи своя фактическа власт върху тях. Съдът категорично не приема за достоверна изложената от подсъдимия в съдебно заседание версия, че е взел вещите, за да може Е.А. да го потърси, за да се разберат относно възложените му строително-ремонтни дейности, като не е имал намерение да ги присвои. Тази версия, според съда, е една защитна и невярна версия, която цели оневиняването на Д.. Несъмнено подсъдимият е имал възможност да открие свидетеля А. и да изяснят отношенията си по друг начин, чрез телефонен разговор, чрез посещение в дома му и т.н., както и чрез установените средства от закона. В този смисъл съдът намира за напълно несъстоятелна тезата на адвокат Д., изложена в пледоарията й, че вещите са взети от подсъдимия не за да бъде принуден А. да извърши ремонта, а за да бъде „привикан“ да разговарят с подсъдимия. Решаването на каквито и да е спорове между отделни лица не следва да става чрез неправомерно поведение, каквото е отнемането на вещи, чужда собственост. Освен това установи се, че свидетелят Е.Г.А. е отишъл до дома на подсъдимия, за да търси отнетите му вещи, но Д. му е заявил, че не е вземал нищо. Ако целта на подсъдимия е била да осъществи среща с А., за да изяснят отношенията си, логичен е въпроса след като такава среща се е състояла, защо Д. е отричал, че е отнел вещите от дома на А. и не му ги е върнал, още преди намесата на полицията. Свидетелите С. и Ц. заявиха, че след като са отишли в дома на подсъдимия, същият първоначално е отричал да е взимал вещи от дома на А., след което по време на съставянето на протокола за доброволно предаване се е опитвал да крие някои от вещите. Свидетелката С. заяви: „Пред мен се опитваше да укрива вещите. Когато говорихме да ги описваме се опитваше да ги пъха под възглавницата, само да отместя поглед“. Съдът счита, че изложеното и цялото поведение на подсъдимия налагат извода за наличието на намерение от страна на П.Х.Д. да присвои отнетите от него чужди движими вещи. Вещите лица по реализираната по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза са отразили в заключението, че П.Д. притежава психична годност правилно да възприема фактите и от психиатрична и психологична гледна точна е бил улеснен при извършване на деянието от настъпилата начална промяна на личността от органичен тип, предвид наличието при Д. на Синдром на алкохолна злоупотреба, начална промяна на личността от алкохолно-органичен тип. Предвид изложеното съдът счита, че обвинението е доказано и от субективна страна и подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от владението на собственика Е.Г.А. именно с намерение противозаконно да ги присвои.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимият П.Х.Д. за виновен да е извършил престъплението по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд от Районна прокуратура гр. Троян.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата съдът е съобразил степента на вината, обществената опасност на деянието, личността и здравословното състояние на подсъдимия. П.Х.Д. не е осъждан, възрастен човек е, пенсионер, с влошено здравословно състояние. Същият е оказал съдействие на съда и органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина по делото. Обстоятелството, че не признава вината си за извършеното престъпление не може да бъде съобразявано като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е право на подсъдимия, гарантирано му от закона. Д. дава обяснения в съдебно заседание. Стойността на вещите, предмет на извършената кражба, не е висока. Предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и най-вече с оглед влошеното здравословно състояние на подсъдимия, съдът счита, че наказание лишаване от свобода, каквото е предвидено за конкретното престъпление, се явява несъразмерно тежко в конкретния случай. Предвид това е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и е наложил на подсъдимия П.Х.Д. наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 6 месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Съдът счита, че с това наложено на подсъдимия наказание биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо него, така и спрямо другите членове на обществото.

С постановената присъда съдът е постановил вещественото доказателство – 1 брой ръждива щанга, плоска в единия край, с дължина 51 см да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

            С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия П.Х.Д. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 198.12 лева – разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 46.00 лева - разноски по съдебното производство по делото. 

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 04.12.2017 година.        

 

                                                                     

                                                                      Районен съдия: