О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч.гр.д. № 128
по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 419
ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от СНЦ
„Т.д.Р.Т.“, ЕИК: ***, чрез адв. Е.В. срещу разпореждане от 28.01.2021 г. по ч.
гр.д. № 28/2021 г. по описа на РС-Самоков, с което е отхвърлено заявлението на
заявителя за издаване срещу ТСК БГ П.ЕООД на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – договор с нотариална заверка на
подписите относно съдържащо се в него задължение за връщане на определена вещ –
южното крило на Туристическа спалня „Б.“, представляваща масивна триетажна
сграда-сутерен и два етажа, ведно със зала „Ну пагади“, и битова стая със застроена площ от 280
кв.м., при съседи на сградата – от север ресторант хотел Д./сега с наименование
„С.“/, от запад, юг и изток –горски фонд, както и дълготрайните материални и
нематериални активи /машини съоръжения, оборудване и програмни продукти/, които
се намират или използват в търговските обекти на тази /южна/ част от
Туристическа спалня „Б.“ – ТРИЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА-КУРОРТНА ТУРИСТИЧЕСКА
СГРАДА /ТУРИСТИЧЕСКА СПАЛНЯ/, с идентификатор № 65231.920.343.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-3/27.01.2005 г. на ИД на АК, цялата със застроена площ от 885 кв.м.,
цялата с разгъната застроена площ от 1975, 24 кв.м., брой етажи-3, построена
въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя в поземлен имот с
идентификатор № 65231.920.543, при граници и съседи в поземления имот: от
изток-поземлен имот с идентификатор № 65231.520.459, от запад-поземлен имот с
идентификатор № 65231.9920.542, от юг- поземлен имот с идентификатор №
65231.920.394 и поземлен имот с идентификатор № 65231.920.540, и от север-
поземлен имот с идентификатор № 65231.920.86, представлявяща цялата сграда
/северно и южно крило/.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане и се прави искане за отмяната му. Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд
не е постановил акта си в съответствие с разпоредбата на чл. 417, т. 3 ГПК.
Споразумението от 17.04.2013 г., сключено между Р.В. Г., действащ като ЕТ и „Т.“
ЕООД е сключено въз основа на договор за прехвърляне правото на участие
/дяловото участие, представляващо съвкупност от права и задължения/, който е с
нотариална заверка на подписите с рег. № 836/25.01.2013 г. на нотариус
Валентина Механджийска, нотариус с район на действие РС-София, вписана под рег.
№ 074 в НК. Твърди, че оригиналът на гореописания договор се намира в длъжника
„Т.“ ЕООД и жалбоподателят не може да се снабди с него. Във връзка с това
представя извлечение от общ регистър на нотариус Валентина Механджийска, от
което е видно сключването на договора. Тъй като в споразумението бил описан
договора, РС-Самоков е следвало да приеме, че същото съставлява документ по чл.
417, т. 3 от ГПК. Посочва, че споразумението не е задължителен елемент от
заповедта за незабавно изпълнение и от заявлението, тъй като правопораждащия
факт е сключения договор за съвместна дейност с нотариална заверка на подписите.
По същество моли да бъде отменено издаденото разпореждане и да бъде издадена
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, след като прецени
доказателства по делото и изложените от жалбоподателя доводи, намира следното.
Първоинстанционният съд е сезиран със
заявление от 12.01.2021 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от Сдружение „Т.д.Р.т.“, със седалище и адрес
на управление *** срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК: ***за предаване владение върху горе описания недвижим имот, а именно – южното крило на Туристическа спалня „Б.“.
Към заявлението е приложен
договор за съвместна дейност от 23.03.2004 г., сключен между Т.д. „Р.т.“ и ЕТ „Р.Г.“,
с нотариално заверени подписи от същата дата на нотариус Борислав Механджийски.
Приложено е споразумение от 17.04.2013 г., със страни ЕТ „Р.Г.“ и „Т.“ ЕООД,
нотариален акт № 179, том 2, рег. № 4427, дело № 352 от 27.12.2013 г., на
нотариус Магдалена Хаджиангелова – нотариус с район на действие РС-Самоков,
скица на сграда с идентификатор № 65231.920.543.1 от 14.12.2020 г.,
удостоверение за данъчна оценка и писмо от Сдружение „Т.д.Р.Т.“ до „Т.“ ЕООД, протокол от 27.08.2015 г., молба
от „ТСК-Актив“ ЕООД до ЧСИ – Владимир Цачев.
Съдът е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, приемайки, че не е представен
документ по чл. 417, т. 3 ГПК, удостоверяващ задължението на сочения длъжник „Т.“
ЕООД, а представеното споразумение от 17.04.2013 г. не съставлява документ по
чл. 417, т. 3 ГПК, тъй като не е с нотариална заверка на подписите.
При така установените факти съдът прие
следното от правна страна.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима,
а по същество - неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 417, т.3 от ГПК,
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането,
независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг
договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях
задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и
задължения за предаване на определени вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 418,
ал.1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на
който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови
незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Преди да постанови издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за задължението съдът следва да извърши проверка дали съществува право за принудително
изпълнение - дали е налице предвиден от закона /чл. 417 от ГПК/ и редовен от
външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право - годно за
принудително изпълнение притезание. Проверката е ограничена само в рамките на
данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 418, ал.3 от ГПК, в които съдът
може да извърши проверка и извън данните по документа относно изискуемостта на
вземането. Съдът проверява и в полза на кого и срещу кого съществува правото за
принудително изпълнение.
В представеният договор с
нотариална заверка на подписите от 23.03.2004 г., чл. 13.7 е предвидено
задължение на втората страна – ЕТ „Р.Г.“ да предаде обекта на първата страна в
срок от десет дни след прекратяване на договора.
Дружеството „Т.“ ЕООД е частен
правоприемник на ЕТ „Р.Г.“, по силата на представеното споразумение от
17.04.2013 г. – задължението е преминало върху нов длъжник. В споразумението
между страните е посочено, че са и страни по договор за прехвърляне на правото
на участие /дяловото участие, представляващо съвкупност от права и задължения/
в договор за съвместна дейност от 23.03.2004 г. с Т.д. „Р.т.“***, сключен между
тях на 25.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 836/25.01.2013
г. на Нотариус Валентина Механджийска, рег. № 074 на НК. Основание за издаване
на заповед за изпълнение срещу правоприемника е именно този документ, който
обаче не е представен. Обстоятелството, че пред въззивният съд е представено
извлечение от общ регистър на нотариус Валентина Механджийска, от което е видно
сключването на такъв договор, не може да бъде приравнено на неговото
представяне. Съдът следва да се запознае със съдържанието му относно
прехвърлянето на съответните права и задължения. Представеното споразумение от
17.04.2013 г. пък не е с нотариална заверка на подписите, поради което не
представялва документ по чл. 417, т. 3 ГПК, удостоверяващ задължение за
предаване на имот на длъжника „Т.“ ЕООД.
С оглед
изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от СНЦ „Т.д.Р.Т.“,
ЕИК: *** срещу разпореждане от 28.01.2021 г. по ч. гр.д. № 28/2021 г. по описа на
РС-Самоков.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.