Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 378 30.10.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесети октомври две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Даринка Димитрова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №245 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против
С.П.Н., М.Д.Д. и М.М.П., за установяване на вземане, в общ размер на 2536.09
лева, включващо главница в размер на 1648.94 лв. договорно възнаграждение в
размер на 342.15 лв. и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 545.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Сочи, че на 31.08.2017г. сключен
Договор за потребителски кредит № ********** между ищеца като кредитор и С.П.Н.,
М.Д.Д. и М.М.П., като солидарни длъжници. Сума на кредита 3000 лв., срок - 24
месеца, размер на вноската: 185.46 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89 %, Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %. Общо
задължение - 4451.04 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги - Възнаграждение: 1308.00 лв.
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 54.50 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
5759.04 лв., общ размер на вноска: 239.96 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), с които длъжниците се запознали
преди подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя
доколко предлагания ДПК, съответства на неговите възможности и финансово
състояние. Прави разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като на 01.09.2017г. превел сума в размер на
3000 лв. по посочена от длъжника С.П.Н. банкова сметка. ***.05.2018г. С.П.Н. е
подал Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № **********, като е
пожелал да бъдат отложени 1 погасителна вноска. На 15.05.2018г. между „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и С.П.Н. е сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с
който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 7, да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов
коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът С.П.Н. дължи
договорно възнаграждение предварително определено в погасителния план в размер
на 1451.04 лв. Същото се разсрочва във времето и се погасява в рамките на
погасителния план. Длъжникът е заплатил по задължението сума в размер на
1108.89 лв., като оставащото незаплатено договорно възнаграждение е в размер на
342.15 лв. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 1308лв. От него остават да бъдат заплатени 545 лв.
Не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 13 пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 27.02.2019г.,
след което е изпаднал в забава. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 25.10.2019г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 3361.26 лв. С плащанията е погасил част от
номинала по заема в размер на 3222.95 лв. Сумата от 58.31 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ.
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а именно
КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват,
че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по
извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но
не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на
просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..“.
С плащанията си е заплатил 80 лв.
Ответникът
С.П.Н. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Твърди, че са
неравноправни клаузите в потребителския договор. Счита, че е нищожна не само клаузата
за неустойка в договора, а е налице недействителност на целия договор на
основание чл.22, вр. с чл.11 от ЗПК. ГПР и ГЛП, са съответно 46.43% ГПР и
41,17% ГЛП, лихвен процент на ден - 0,11, които значително надхвърлят
размера на законната лихва и правят клаузите нищожни, поради накърняване на
добрите нрави, нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.З от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита. Направените плащания, както и сумата в размер на
520 лв. платена на 16.11.2018г., която сума не е отразена от ответника, следва
да се приспаднат от чистата стойност на кредита, от което следва, че исковата сума
е недължима. Договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, като не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, ал.2 и
чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК. Съдържащата се в раздел 6-ти информация относно
броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент е
най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не
се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части
от главницата и лихвата. Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Към датата на сключването му
следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който
са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. По процесния договор за
потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 3000 лв., при
уговорен ГЛП в размер на 41,17% и ГПР в размер на 49,89%. , общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 5759.04 лв. Към датата
на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва, е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме
като максимален размер и за възнаградителната лихва, по сходни казуси за
договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. Не
съблюдаване на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и
чл.143 и сл. от ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната
лихва и ГПP в размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума
от отпуснатия кредит - при заем от 3000 лв., е договорено в края на срока на
договора от 2г. ответника да върне сумата от 5759,04 лв. -почти два пъти
по-висока сума от предоставената в заем. Налице е явна нееквивалентност между
двете престации. Подобна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП е неравноправна,
тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на ищеца - търговец и потребителя, следователно същата е и нищожна на осн.
чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са представени доказателства за това да е договорена
индивидуално. Тези обстоятелства водят и до извод за противоречие на клаузата
за възнаградителна лихва на добрите нрави. Че на основание чл.22 ЗПК, която е
приложима при не спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен във вр. с чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД. Поради което на основание чл.
23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Ответницата М.Д.Д. депозира отговор. Оспорва иска като твърди, че не е
спазена разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД, като от датата на всяка погасителна
вноска започва да тече шестмесечния срок, който е преклузивен.
Ответницата М.М.П. депозира отговор, възразява срещу избраната местна
подсъдност, счита, че компетентен е РС Варна, тъй като искът е срещу
потребители. Сочи, че заповедта по чл.410 ГПК произтича от договор от
01.09.2017г., а в молбата се сочи за такъв от 31.08.2017г. Както, че за първи
път се твърди, че е предоговорено съобразно Анекс №1 от 04.05.2018г., поради
което не е налице идентичност на основанията в заповедното и исково
производство. Оспорва да е подписван договор както от 01.09.17г., че макар да е
подписан договор за кредит от 31.08.17г., кредиторът да е предоставил
ползването на кредитната сума. Твърди, че споразумението за предоставяне пакет
за допълнителни услуги сключено във връзка с процесния договор е нищожно,
поради липса на основание, заобикалящо закона, накърняване на добрите нрави.
Тъй като предоставената сума в размер на 3000лв. необосновано е нараснала на
4308лв. Счита договора за кредит с всичките му изменения за недействителен,
поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, липсва методика на формиране на ГПР на
заема, кои компоненти са включени в него и как се формира в договора, а 49,89%
а в Анекс №1 46,43%. На основание недействителността на кредитното
правоотношение по чл.22 ЗПК, съобразно чл.23 ЗПК, длъжникът дължи
възстановяване на чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Както, че
уговореното плащане за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1308лв. се
явява прекомерно. Предоставените за тази цена услуги, не са изчерпателно
изброени в договора, не е формирана цена за всяка услуга отделно. Не е
предвидена клауза нито в договора, нито в споразумението, която да приобщава
именно към процесния договор. Поради което не е изпълнено условието на чл.10а
ал.4 ЗПК, освен това заплащането на това възнаграждение е предварително,
противоречи на добрите нрави, сключено във вреда на потребителя, противоречат
на чл.143 т.5 ЗЗП и чл.26 ЗЗД. Уговорката за пакет допълнителни услуги като
такса не за реално ползвана услуга, а хипотетична такава, противоречи на чл.10
ал.2 и чл.10а ал.3 и ал.4 ЗПК. Оспорва чл.6 от договора за кредит и Анекс №1,
по отношение на ГЛП в размер на 41,17%, като противоречащ на добрите нрави.
Наличие на явна нееквивалентност между уговорените престации, нарушение
принципа на добросъвестност. Че същата надвишава трикратния размер на законната
лихва. Оспорва и клауза на т.12.1 от ОУ към договора, като нищожна,
противоречаща на добрите нрави,тъй като кредиторът има право да начислява лихва
за забава в размер наОЛП+10% годишно, или сума в общо размер на 51,17%.
Оспорват, че кредиторът е сторил каквито и да било разходи свързани с
начисляване на суми по т.17.4 от ОУ. Счита, че се дължи връщане единствено на
главницата в размер на 3000лв., но тъй като е заплатена сумата 3361,26лв., че
процесното задължение е погасено изцяло.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 31.08.2017г. е сключен договор
за потребителски кредит №********** между ищеца като кредитор първи ответник като
длъжник, втория и трети ответник като
солидарен длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 3000лв.,
за срок от 24 месеца при месечна вноска 239,96лв., годишен процент на разходите
49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. В
договора е посочено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни
услуги за 1308лв., които се заплащат на вноски от по 54,50лв. на месец,
като общото задължение е в размер на 5759,04лв. Съгласно декларации т.А към
договора неразделна част от него са Общи условия/ОУ/, предадени при
подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за
допълнителни услуги, които са изброени както следва: 1.Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2367/2019г., е издадена заповед за изпълнение съответно срещу
ответниците.
От заключението на вещото лице по
изготвената счетоводна експертиза се установява, че сумата 3000лв. по сметка на първия ответник е преведена от
ищеца. На 04.05.2018г. е сключен анекс
към договора, като е договорено отлагане на 1 вноска - за 25.04.18г. и срока за
погасяване се удължава с един месец до 25.10.2019г. По договора е платена от
първи ответник сума в общ размер на 3361,26лв. Размерът на непогасените
задължения са за главница 1648,94лв., договорно възнаграждение в размер на
342,15лв., възнаграждение доп. Пакет 545лв. Сумата 520лв. е внесена от
ответника Н. на 16.11.2018г. Сумата е отразена в счетоводната система на ищеца
като плащане по кредита. При положение, че не се вземе под внимание Договорът
за допълнителите услуги, то задълженията по договора биха били:
главница-1047,62лв., договорено възнаграждение 122,16лв.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен
иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като
е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по
този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено:
признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което
се установява от приложеното ч.гр.д.№2367/2019г.,
да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното
вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че
вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от
които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и
настъпване на изискуемост на задълженията по него. Установено е, че ответникът С.Н.
е сключил договор за потребителски
кредит с ищеца, по
който вторият и трети ответник са подписали като солидарен длъжник, както, че отпуснатия заем е бил усвоен. По отношение възражението на
ответника М.Д.Д., че е изтекъл срока по чл.147 ЗЗД то същото неоснователно, тъй като не е
поръчител, а съдлъжник. Видно от приложения договор е налице задължаването като съдлъжник, същата се е съгласила с това и
е положен подпис на договора и на ОУ, който не е оспорен. Не се установява от
приложените писмени доказателства ответникът М.Д. да се е задължила по договора
като поръчител, т.е да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на
задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство. Последното
е договор различен от юридическия факт
пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, в
настоящия случай такова съглашение между ищеца и този ответник не е налице. В случая
като се има предвид, че солидарността произтича от един и същ юридически факт –
договор за потребителски кредит, с който вторият ответник се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за плащане на процесните суми на
кредитора, което се установява от приложения договор, по който страни са ответниците,
следва да се приеме, че отношенията се уреждат по правилата на чл.121-127 ЗЗД
относно солидарните задължения, което изключва приложението на чл.147 от ЗЗД. По отношение на възражението на ответника С.Н. и М.П. за нищожност на клаузите на ДПК,
за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК: От приложените
писмени доказателства - договор за потребителски кредит, дакларация/л.11/,
споразумение, искане за отпускане на потребителски кредит от 31.08.2017г. ОУ, Анекс
№1 към договор за кредит, същите са подписани от страните. Съгласно чл.11 ал.1
т.11 от ЗПК в договора се посочват условията за издължаване на кредита, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Видно от договора и ОУ, от тях неразделна част е и
погасителен план. по
отношение размера на ГПР и ГЛП, лихвен процент на ден: Действително договорката
по отношение на размера на годишния лихвен процент - 41,17% е три пъти над
законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е поставила
рамка, по отношение уговорката при потребителските кредити за размера на
лихвите, като преди приемането на разпоредбата критерий за действителност на
уговорките за възнагр. лихва са служели добрите нрави и еквивалентност в
насрещните престации. Накърняване на
добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното и положение. За това при
преценка за това намира, че следва да се има предвид и е меродавна разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая уговорения в договора размер на
ГЛП, ГРП, дневна лихва е видно, че не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва,/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта/. Съобразена е със законовите
изисквания, в т.см. и с установените нравствено-етични правила на морала, като
ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че искането за нищожност
на тези разпоредби от договора като противоречащи на добрите нрави, е
неоснователно.
Съдът намира за недействителна клаузата за предоставен
пакет от допълнителни услуги.
В
договора е посочено, че е избран пакет от допълнителни услуги, съгласно който
се дължи възнаграждение за закупуването му в размер на 1308лв., като вноската
по този допълнителен пакет е 54,50лв. Така общият размер по кредита,
включително и по допълнителния пакет е 5759,04 лв. По делото е представен
препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави
една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна
на дата на падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Допустимо е да се договори цена за
допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а от ЗПК,
защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по
кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно
затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката
в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за
действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена
услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се
предварително цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че
цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за
предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на
клиента. При съвкупната преценка на използваните формулировки и
целия текст на споразумението и на общите условия е видно, че уговорените
„услуги“ са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново
кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не
само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и
не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да
попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и
извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси е в
нарушение и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен
това договорката противоречи и на добрите нрави, т.к. се дължи възнаграждение и
в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението
престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на цена на
допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения.
Тези услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта,
за да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос
за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда
служебно, а в случая е направено такова искане и от ответника. Всичко това дава
основание да се приеме, че споразумението е нищожно, а освен това е и
неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Кредитополучателя заплаща цена на
тези услуги при подписване на договора, но на практика получаването зависи от
волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да
бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. На
последно място в случая се въвежда задължение на страната по договора да
заплати нещо, което има по силата на закона, правото на страните да променят -
срока, падежа на договора, както и да отложат
една или повече погасителни вноски, което води до неравноправие между
правата и задълженията между търговеца и потребителя, съответно и до нищожност
по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че за сума
в размер на 545лв. - представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
искът следва да се отхвърли. Съгласно заключението на вещото лице при
положение, че не се вземе под внимание Договорът за допълнителите услуги, то
задълженията по договора биха били: главница-1047,62лв., договорено
възнаграждение 122,16лв. Съдът намира, че в този размер претенциите са доказани,
а останалата част е са неоснователни и
следва да се отхвърлят
На ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно
уважената част от иска. Направените разноски в производството са в общ размер
на 365,24лв., т.е се следват 168лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в
общ размер на 100,72лв. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата 46,33
лв. за разноските по ч.гр.д. №2367/2019г. на РРС.
На ответника С.Н. се следват от направените разноски в размер на 300лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска, т.е.
в размер на 162лв.
На ответницата М.П. се следват направените разноски за адвокатско
възнаграждение в това производство, които са в размер на 944лв. Неоснователно е
искането и за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство от
472лв., тъй като разноски във връзка с възражението по чл.414 ГПК на длъжника
не се дължат, като в т.см. Определение №45 от 23.01.2019г. ч.т.д. №3047/2018г. I т.о. ВКС. Поради
което съразмерно отхвърлената част от иска се следва сумата 509,76лв.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Н., ЕГН**********, адрес ***, М.Д.Д., ЕГН**********,
адрес *** и М.М.П., ЕГН**********, адрес *** дължат солидарно на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В,
сумата 1047,62лв./хиляда четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
ведно със законна лихва от ...2018г. окончателното и изплащане, сумата 122,16лв./сто
двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/ договорна лихва от 25.12.2018г. до
25.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до първоначалния размер, както и иска за
заплащане на сумата 545лв. възнаграждение за избран пакет допълнителни услуги, като
неоснователни и недоказан.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН**********, адрес ***, М.Д.Д., ЕГН**********, адрес *** и
М.М.П., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата
168лв. /сто шестдесет и осем лева/ за разноски по настоящото производство,
както и сумата 46,33лв./четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за
разноски по ч.гр. д. № 2367/2019г. на РРС.
ОСЪЖДА “Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Н.,
ЕГН**********, адрес *** сумата 162лв. /сто
шестдесет и два лева/ за разноски
ОСЪЖДА “Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49,
бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.П., ЕГН**********, адрес *** сумата
509,76лв./петстотин и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ за разноски
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: