Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 887
03.12.2019г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Мария Койнова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева – Иванова АНД
(К) № 929 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от М.Д.М. ***, подадена чрез пълномощник – адв.А.Г., с посочен съдебен адрес: ***,
против Решение №117/26.06.2019г., постановено по НАХД №40/2019г. по описа на
Районен съд - Харманли, с което е изменено Наказателно постановление
№18-0271-001479 от 22.10.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР -
Хасково, РУ - Харманли.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е неправилно и необосновано по отношение направените от
съда констатации за виновността на дееца и наличието на материалноправните
предпоставки за реализирането на административнонаказателната му отговорност.
Счита се, че наказателното постановление следвало да бъде обявено за изцяло
незаконосъобразно, поради недоказване на визираното в него нарушение. Събраните
по делото доказателства установили пред съда, че на посочената в санкционния
акт дата жалбоподателят не управлявал въпросното превозно средство, от което
следвало, че няма вина и не трябва да носи отговорност. В тази връзка се сочи,
че съдът не отдал необходимото значение на събраните по делото по искане на
жалбоподателя гласни доказателства и без причина не се доверил на същите, а
приел за доказана посочената в наказателното постановление фактическа
обстановка. Изводите на съда, че наказателното постановление отговаря на формалните
изисквания за действителност и за спазване на процедурата по издаването му,
противоречали на установените факти и обстоятелства. Погрешно било прието и че
при издаване на НП са спазени процесуалните изисквания на закона. Неправилно
съдът игнорирал съществуването на данни за това, че АУАН бил съставен от лице,
което не било очевидец на нарушението, както и че бил подписан от такова лице.
Актът бил изготвен въз основа на докладна записка, която нямала характера на
доказателство в съдебния процес и била съставена лица, които не били разпитани
по делото. Предвид последното се твърди нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като
не била налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. От това следвало и, че
оспореното съдебно решение е неправилно, поради противоречие с процесуалния
закон. По изложените съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на
измененото с него наказателно постановление.
Ответникът, РУ – Харманли към
ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №117/26.06.2019г.,
постановено по НАХД №40/2019г., Районен съд - Харманли изменил Наказателно
постановление №18-0271-001479 от 22.10.2018г., издадено от Началник група към
ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на М.Д.М., за нарушение на чл.103 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, като съдът е намалил размера на наложеното
наказание „глоба“ от 200 лв. на 100 лв. и наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на 3 месеца.
За да постанови решението си,
районният съд приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на
процесуалните правила, а актът за установяване на административно нарушение е
съставен както в присъствието на нарушителя, така също и в присъствието на
свидетел. Същият бил изготвен от компетентен орган, със задължителните по закон
реквизити, и връчен на нарушителя в деня на съставянето. Според съда,
наказателното постановление също било издадено от компетентен орган, в законния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила и при
наличие на задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН. Нарушението било
индивидуализирано по време, място и начин на извършване. По същество, съдът,
въз основа на гласните и писмени доказателства, достигнал до извода, че
жалбоподателят М. осъществил от обективна и субективна страна нарушение по
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като не изпълнил нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението за спиране на подаден сигнал. Преценил обаче, че
неправилно административнонаказващият орган определил размера на наложените
санкции, като приел, че същите следва да се определят в средния размер,
предвиден в закона, поради което намалил наказанието „глоба“ от 200 лева на 100
лева и наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
от 6 месеца на 3 месеца.
Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така
и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието.
От събраните по делото
доказателства от обективна и субективна страна се установява по несъмнен начин
извършването на визираното в АУАН и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП. Безспорно е, че на установената дата и място на извършване
на нарушението наказаното лице е осъществило фактическия състав на цитирана
норма, като въпреки ясно подадения му сигнал от контролен орган, не е спрял
управляваното от него превозно средство. В тази връзка, правилно съдът е
кредитирал показанията на свидетелите Т. Б. - актосъставител, Д. С. – свидетел
по акта. Същите са еднопосочни, непротиворечиви, логични, взаимно допълващи се.
При анализа на доказателствата по делото, включително на гласните такива, се
налага категоричния извод, до който е достигнал и районния съд, че на
посочените в АУАН и НП време и място касационният жалбоподател е извършил
виновно вмененото му нарушение.
С разпоредбата на чл.103 от ЗДвП
е предвидено задължение за водач на МПС, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от контролния орган място, и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, на която е основано НП, предвижда административно наказание за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в това, че
след подаден сигнал със стоп–палка от контролния орган, лицето не е спряло.
Това поведение представлява неизпълнение на нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението по смисъла на чл.55, ал.3 от ЗМВР, във вр. с чл.170,
ал.3 от ЗДП, и относима за извършеното административно нарушение е санкционната
правна норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Сигналът за спиране на водача на
МПС е бил подаден по ясен и недвусмислен начин, в светлата част на деня, т.е.
като участник в движението касаторът е следвало да е в състояние да го възприеме
и да изпълни указанията на полицейския орган. Няма спор, че М. не е изпълнил
даденото му разпореждане и продължил в посока бул.“Б.“.
Така дадените от св. Б. и С.
показания правилно са били кредитирани с доверие от първоинстанционният съд,
предвид липсата на заинтересованост у полицейските служители към случая. От
тези показания по безспорен начин се установява авторството на деянието, като
горния извод не се разколебава от дадените от нарушителя М. показания. По
отношение на последните, настоящата инстанция споделя изводите на ревизирания
съд, че същите са опит за изграждане на защитната версия, предвид което същите
не са кредитирани.
Предвид изложеното следва да се
приеме за безспорно установено, че на посочените в АУАН и НП дата и място
касаторът е извършил нарушението, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като същото е било извършено
виновно. От приобщената по делото докладна записка с рег. № 271р-17334 от
25.06.2018г., изготвена от мл.и-р М. Д. до ВПД Началник на РУ -Харманли,
безспорно се установява, че на 26.08.2018г.,
около 18.30 ч., наказаното лице е управлявало МПС –
мотоциклет марка „П.“, с рег. № Х…В, както и че санкционираното лице не е
изпълнило даденото от полицейските органи разпореждане да спре на указаното
място за извършване на проверка. Посочените обстоятелства са отразени в
докладната записка, част от административнонаказателната преписка. Жалбоподателят
не е оспорил с конкретни възражения установените в АУАН обстоятелства, поради
което не е оборена тяхната доказателствената сила. Ангажираната по делото
съдебна практика, не ангажира решаващия съд по отношение изложените в същата
мотиви. Съдът по ревизираното решение е развил самостоятелни аргументи, въз
основа на които е достигнал до извод за безспорна установеност на вмененото на
жалбоподателя деяние и ангажиране на отговорността му спазване на процесуалните
правила за това.
Тези изводи на съда изцяло се
споделят от касационната инстанция, предвид което, същата намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд - Харманли е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи, поради което
неговото решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в
сила.
След извършената преценка относно
наложените наказания, правилно районният съд е приел, че същите следва да се
намалят, като изложените в тази насока доводи в обжалваното решение изцяло се
споделят и не е необходимо преповтарянето им.
Ето защо, настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба
пороци, които да водят до отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №117/26.06.2019г., постановено по НАХД №40/2019г. по описа на
Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.