Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1570 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
13.01.2020г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България и ответника К.Б.К. бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит с №-PLUS-17611573. Според този договор, страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне
на кредитополучателя заем в общ размер на 6500 лева за срок от 18 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 15.07.2021г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
техния размер и размера на оставащата
главница. Договорено било паричния кредит да бъде изплатен на 18бр.равни
месечни вноски, всяка в размер на 443,73 лева, като в договора е посочена и
общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника бил определен и годишен процент на разходите, като
кредитополучателя заплащал и такса ангажимент, срещу което кредитора сключвал
договора при фиксиран лихвен процент. Сумата, предмет на договора, била
преведена по личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. Месечната погасителна вноска била в размер на 443,73 лева,
като при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателя дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на
15.02.2020г., като към тази дата не бил погасил нито една от вноските. Съгласно
Договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
15.03.2020г. За настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на длъжника
било изпратено от страна на кредитора изрично уведомление.
На 28.09.2020г. ищецът депозирал
в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против ответника-длъжник за сумите дължими по горепосочения договор.
Образувано било ч.гр.д.№1128/2020г., по което на 30.09.2020г. съдът издал
Заповед №60 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата
заповед на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 6615,62
лева- главница по горепосочения договор, възнаградителна лихва за времето от
15.02.2020г. до 15.07.2021г. в размер на 793,42 лева, мораторна лихва за
периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г. в размер на 252,77 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 228,24 лева. Така издадената
заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване
на вземането си, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите посочени в горепосочената заповед за
изпълнение. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото
производство деловодни разноски.
При условията на евентуалност, в
случай, че така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, иска съдът да приеме, че е
предявен осъдителен иск, както и че същия има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия
на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът К.Б.К., чрез своя особен представител адв.С.У., депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но
неоснователен и недоказан. Оспорва, че по сметка на ответника е била преведена
уговорената в договора за кредит парична сума. Оспорва предявения иск по
размер, както и че ответника не е погасявал месечните вноски по договора. На
следващо място, оспорва наличието на основания за обявяване на предсрочна
изискуемост на потребителския паричен кредит и прекратяване на договора. На
последно място оспорва твърдението, че ответника е бил надлежно уведомен за
прекратяването на договора и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Поддържа, че с въведеното на 13.03.2020г. от Народното събрание извънредно
положение в страната, продължило до 13.05.2020г. и предвид Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците,
в сила от 13.03.2020г. било прието, че до 2 месеца след отмяната на
извънредното положение при забава на плащанията на задълженията на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, с изключение на дъщерните
дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договора не може да бъде развален поради неизпълнение. Поради това, особения
представител намира иска за неоснователен. Съгласно чл.5 от процесния договор,
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска-15.03.2020г. вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия си размер. Тази втора вноска обаче е с падеж 15.03.2020г.,
т.е. след обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. Видно от
представената от ищеца Последна покана от 21.05.2020г., с която ответника е
уведомен, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, му е връчена на
01.06.2020г. В този смисъл, обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
и развалянето на договора поради неизпълнение са направени преди 13.07.2020г.
т.е. във време през което не се начисляват лихви за забава и неустойки, както и
когато задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договора
не може да бъде развален поради неизпълнение. Поради изложеното счита, че по
отношение на процесния кредит не е настъпила предсрочна изискуемост и договора
не е прекратен, като иска следва да бъде отхвърлен. Към настоящия момент срока
на процесния договор не бил изтекъл, тъй като
последната вноска по него се дължи на 15.07.2021г. По делото нямало
доказателства за достигнало до знанието на ответника волеизявление от ищеца за
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а обявяването на задълженията по договора
за кредит не можело да се извърши с исковата молба. Поради това иска съдът да
отхвърли предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, както и претенцията
за разноски в заповедното и настоящото производство.
По отношение на евентуалния
осъдителен иск и искането да бъде прието, че той има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
исковата молба на ответника, особения представител оспорва същия по основание и
размер. Счита, че уведомлението няма действие относно ответника, тъй като не
било достигнало до него. Исковата молба била връчена на назначения му особен
представител, поради което ищеца не бил упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, нито е уведомил надлежно длъжника за това. При сключване
на договора за кредит били нарушени изискванията на ЗПК и добрите нрави, което
го правело недействителен. Твърди ,че не било спазено изискването за шрифта,
който бил по-малък от шрифт 12. Не бил посочен приложения лихвен процент и
условията за прилагането му. Годишния лихвен процент на разходите и лихвения
процент били посочени единствено като абсолютна стойност. Не била уговорена и
базата върху която се изчислява лихвения процент- върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит с №-PLUS-17611573 от 13.01.2020г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е предоставила на К.Б.К.
потребителски паричен кредит в размер на 6500 лева. От своя страна ответникът
се е задължил да върне на кредитора сумата от 7987,14 лева, като това трябвало
да стане на 18 месечни вноски през периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021г.,
съобразно приложен към Договора погасителен план. Всяка от тези вноски била в
размер на 443,73 лева. В общо дължимата сума от 7987,14 лева били включени
застрахователна премия от 693,72 лева, възнаградителна лихва за периода на
договора от 793,42 лева и такса ангажимент 227,50 лева, като последната се
приспадала от размера на предоставената главница от 6500 лева при усвояване на
кредита, съгласно чл.2 от Договора. В чл.5 от Договора, страните се договорили,
че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателя дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила за текущата
година плюс 10%. Съгласно същия договор, с подписа си като кредитополучател
лицето, посочено като кредитополучател удостоверявало, че е получило посочената
сума в Договора по банковата си сметка, както и преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Видно от представения
по делото договор, ответника К.К. е подписал същия като кредитополучател на
13.01.2020г.
С приложената по
делото Последна покана ищецът е уведомил ответника, че е преустановила
плащането на вноските по процесния договор на 15.02.2020г. Поради тази причина
вземането било обявено за предсрочно изискуемо, тъй като били просрочени две
или повече месечни вноски. Посочено е, че ответникът дължи на ищеца главница
6615,62 лева, договорна лихва- 793,42 лева и обезщетение за забава- 35,06 лева,
като е даден срок за плащане. Представена е товарителница, съгласно която БНП
Париба е изпратила пратка до К.Б.К.. Посочени са номер на заявка и изх.№PLUS-17611573. Така посочената
последна покана е получена срещу подпис от ответника на 01.06.2020г.
Поради това, че К.Б.К.
не изпълнил задължението си по Договора, на 28.09.2020г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на длъжника
да заплати сумата от 6615,62 лева, дължима по Договор за потребителски паричен
кредит с №-PLUS-17611573 от 13.01.2020г.,
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021г. в размер на 793,42
лева, мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до 16.09.2020г. в размер на
252,77 лева, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№1128/2020г., по което съдът издал Заповед №60/30.09.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът
разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което възникнали
предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на настоящия
установителен иск от страна на ищеца.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, съдът назначи и прие заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на тази експертиза, по
процесния договор на ответника е преведена сумата от 6272,50 лева по негова
банкова сметка ***: ***. Сумата до размера на договорения кредит от 6500 лева, а именно 227,50
лева, представлява „такса ангажимент“ и е удържана от отпуснатия кредит в деня
на усвояването му. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда- 29.09.2020г. няма извършено нито едно плащане по кредита, като
непогасената част е в размер на 7409,04 лева, от които главница 6500 лева,
възнаградителна лихва 793,42 лева и застраховка на кредит 115,62 лева. Към
момента на изготвяне на заключението на експертизата- 11.06.2021г., няма
извършено нито едно плащане по кредита, като ответника продължава да дължи
горепосочените суми.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№60/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1128/2020г.
Между страните не
се спори, че на 13.01.2020г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“ и
К.Б.К. са сключили Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS-17611573. Безспорно се
установи, че по този договор на ответника е била предоставена в кредит парична
сума, която той е трябвало да върне на 18 месечни вноски, през периода от 15.02.2020г.
до 15.07.2021г., като общо дължимата сума на кредитора е в размер на 7987,14
лева. Безспорно установено е по делото и че в срока на договора ответника не е
платил нито една от уговорените погасителни вноски.
Спорно по делото е била
ли е преведена уговорената в договора за кредит парична сума; налице ли са били
основания за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване на
договора; уведомен ли е бил ответника надлежно за прекратяването на договора и
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като банката –кредитор трябва
да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Прието е в
практиката на съда, вкл. ползваща се със задължителна сила съгласно чл.290 ГПК
/реш.114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС/, че
тълкувателното решение, цитирано по-горе намира приложение и спрямо договорите
за потребителски кредити тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към
всички договори за кредит.
В настоящият
случай, между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит, в който е
предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането /чл.5 от Договора/. Предвид настъпилата забава в
плащанията по Договора, както и след неплащане от страна на ответника на втора
погасителна вноска на 15.03.2020г., за ищеца е възникнало основание да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. По делото е представена Последна покана
до К.Б.К. от 21.05.2020г., с която БНП Париба го уведомява, че вземането му е
станало предсрочно изискуемо, тъй като е просрочил плащането на две или повече
месечни вноски. По делото се събраха категорични доказателства, че тази покана
е била изпратена и връчена на ответника преди депозирането в съда на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца на 01.06.2020г.
Същевременно, на
24.03.2020г. е бил приет Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване
на последиците. Съгласно чл.6 от Закона, до два месеца след отмяната на
извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране,
предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, с изключение на дъщерните
дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договора не може да бъде развален поради неизпълнение.
Срокът на действие
на извънредното положение в България е от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., поради
което до 13.07.2020г. /два месеца след отмяната му/, при забава за плащане на
задължения на длъжници по договори за кредит, не се начисляват лихви за забава,
като задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договора не
може да бъде развален поради неизпълнение.
В настоящият случай
Последната покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на задълженията
по процесния договор за кредит, е изпратена от ищеца на ответника на
21.05.2020г. и е била получена лично от него на 01.06.2020г. Доколкото към този
момент разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците е въвела забрана банките и другите финансови
институции да обявяват задълженията на длъжниците си за предсрочно изискуеми,
поради забава в плащанията, то процесната Последна покана изпратена до К.К. не
е породила своето действие. По делото липсват доказателства, че ищеца е обявил
повторно предсрочната изискуемост на вземането си по договора за кредит след
13.07.2020г., поради което съдът приема възражението на особения представител
на ответника за нередовното му уведомяване за настъпване на това обстоятелство
за основателно.
Същевременно,
съгласно Тълкувателно решение №8/02.04.2019г. на ВКС по т.д.№8/2017г. на ОСГТК,
допустимо е предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящият случай
съдът намира, че предвид разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, ищецът не е обявил надлежно на
ответника предсрочната изискуемост на задълженията му по процесния договор за
кредит, поради което такава не е настъпила преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 28.09.2020г. Същевременно,
последната погасителна вноска, уговорена в този договор е била дължима от
ответника на 15.07.2021г., т.е. преди постановяване на настоящото съдебно
решение. По делото не бяха представени никакви доказателства, че ответника е
изпълнил каквато и да е част от задълженията си по договора, като се установи,
че той не платил нито една от уговорените погасителни вноски до настъпване на
техния падеж. Предвид това, към настоящия момент, всички вноски, уговорени
между страните в погасителния план към процесния договор са вече падежирали и
изискуеми. От представения от ищеца Погасителен план PLUS-17611573 се установява, че дължимата от ответника главница по
договора, разделена на 18бр. месечни вноски за периода от 15.02.2020г. до
15.07.2021г. е в размер на 6500 лева. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, при сключване на договора за кредит на
ответника е преведена сумата от 6272,50 лева по негова банкова сметка ***: ***. Сумата до размера на
договорения кредит от 6500 лева, а именно 227,50 лева, представлява „такса
ангажимент“ и е удържана от отпуснатия кредит в деня на усвояването му. Съдът
намира, че уговорената и удържана „такса ангажимент“ в размер на 227,50 лева по
чл.2 изр.ІV от Договора е нищожна, поради противоречие с нормата на чл.10а ал.2
от ЗПК, както и с добрите нрави. Въпросната „такса ангажимент“, според
горепосочената разпоредба на Договора, се заплаща от кредитополучателя срещу
задължението на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на договора.
Промяна в ГПР по договора едностранно от кредитора е възможна по реда на чл.10
ал.4 от ЗПК и при всички други случаи уговарянето на такава възможност би била
неравноправна клауза. Уговарянето на
заплащането на такса за изпълнение на едно законово и договорно задължение от
страна на кредитора, свързано с усвояването и управлението на кредита е в
нарушение на императивната норма на чл.10а ал.2 от ЗПК и съответно е нищожно,
поради което такава такса изначално не се дължи. Съобразно §1,
т.5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита"
е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на
която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия
срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни
периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само
определеният фиксиран лихвен процент. В този смисъл, съдът приема, че фиксирания лихвен процент е уговорен в
самия договор, за целия срок на договора, поради което, заплащането на такса от
страна на кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно
задължение, противоречи на добрите нрави, което води до нейната нищожност.
На следващо място,
ищецът претендира по отношение на ответника да бъде признато, че дължи като
част от главницата и сумата от 115,62 лева, представляваща 3бр.непогасени вноски
за застраховка, всяка от които по 38,54 лева за периода от 15.02.2020г. до
15.04.2020г. Въпросната застраховка „Защита на плащанията“ е уредена в чл.2
изр.ІІ и ІІІ от Договора, като е посочено, че тя ще бъде платена директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат.Посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В
настоящият случай, ищецът не представи доказателства, че е сключил въпросната
застраховка „Защита на плащанията“, като не приложи посочения в чл.2 от
Договора застрахователен сертификат. Наред с това, до приключване на устните
състезания същия не представи доказателства, че е платил на застраховател
сумата от 115,62 лева, начислена във вноските за главница за периода от
15.02.2020г. до 15.04.2020г. С оглед на това, съдът намира, че въпросната сума
също не следва да бъде включена в размера на претендираната от ищеца
главница.
Предвид изложеното
съдът намира за безспорно доказано, че ищецът е предоставил в полза на
ответника кредит в размер на 6272,50 лева, като е превел тази сума по негова
банкова сметка. ***, от която е изключена „такса ангажимент“ в размер на 227,50
лева, както и застраховка „Защита на плащанията“ от 115,62, е следвало да бъде
върната от ответника в срок до 15.07.2021г.
Към тази дата е настъпил падежа на всички погасителни вноски по
процесния договор за кредит, поради което иска по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на главница в размер на 6272,50 лева следва да бъде уважен, въпреки
че предсрочната изискуемост на вземането не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. За разликата над
тази сума до пълния предявен размер за главница от 6615,62 лева иска се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Видно от процесния
договор за потребителски паричен кредит е, че освен връщане на предоставения
кредит, страните са се договорили ответника да заплати на ищеца и договорна
лихва, като размера на същата е част от уговорената месечна погасителна вноска.
Съгласно приложения към Договора Погасителен план PLUS-17611573, общо дължимата договорна лихва от ответника е в размер
на 793,42 лева, като същата е включена в 18бр. погасителни вноски, които е
следвало да бъдат платени за периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021г. По делото
не бяха представени доказателства за извършено плащане на това задължение, като
това обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза. Възражението на особения представител на ответника за
неравноправност на клаузата, определяща размера на договорната лихва, тъй като
тя превишава размера на законната лихва, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Според член единствен от Постановление № 426
на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. От изложеното следва, че уговореният в процесния договор за кредит
ГПР от 21,35 % е в рамките на максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочената клауза е валидна и
обвързва страните по договора. Предвид това и доколкото съдът прие, че вземанията по процесния договор не
са надлежно обявени за предсрочно изискуеми, а падежа на последната погасителна
вноска е настъпил на 15.07.2021г., т.е. преди постановяване на настоящото
решение, по отношение на ответника следва да се признае за установено, че дължи
на ищеца за периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021г. договорна лихва в размер на
793,42 лева.
На последно място,
ищецът претендира по отношение на ответника да бъде признато за установено, че
му дължи сумата от 252,77 лева- мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до
16.09.2020г. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, не
се начисляват лихви за забава, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договора не може да бъде развален поради неизпълнение. В
този смисъл, за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. ищецът не е имал право
нито да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора за кредит,
нито да начисли върху него лихва за забава. Доколкото съдът приема в настоящото
производство, че не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията по договора от страна на ищеца, то лихва за забава може да бъде
претендирана единствено за периода от 14.07.2020г. до 16.09.2020г. /крайната
дата посочена в исковата молба/ и то само за вноските чийто падеж е настъпил
между 15.02.2020г. до 16.09.2020г. Размерът на лихвата за забава върху всяка от
тези 8бр.вноски съдът определи с помощта на електронен калкулатор за
изчисляване на законна лихва, считано за периода от 14.07.2020г. до
16.09.2020г. за вноските с падеж през м.февруари, март, април, май и юни, а за
останалите месечни вноски за м.юли, м.август и м.септември лихвата беше
изчислена от датата на падежа за всяка от тях до 16.09.2020г. След изчисление
на лихвата за забава с електронен калкулатор от електронния сайт на НАП, съдът
установи, че общия размер на същата за периода от 14.07.2020г. до 16.09.2020г.
за падежиралите вноски до края на този период, е 39,99 лева. С оглед на това,
съдът намира предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца лихва за забава за посочения по-горе период за основателен и доказан до
размера от 39,99 лева, като над тази сума до пълния предявен размер от 252,77
лева и за периода от 15.03.2020г. до 13.07.2020г. за неосноватетел и
недоказан.
По отношение на
ответника следва да се признае за установено, че дължи законна лихва върху
главницата, считано от датата на падежа на последната погасителна вноска по
кредита до окончателното изплащане на задължението.
Предвид частичното
уважаване на предявения основен установителен иск, съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален осъдителен иск от страна на ищеца още
повече, че същия не е конкретизиран по размер и основание.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски във връзка с предявения от него иск за платени държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, особен представител на ответника и
юрисконсулт, съразмерно с уважената му
част, а именно- 1169,86 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№1128/2020г. по описа на РС-Димитровград в размер на
203,24 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.Б.К., с ЕГН **********,***,
че дължи на "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на
управление във Франция, гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от ***, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с ЕИК: ***, гр.С. *** 4,
Бизнес Парк С., сгр.14, представлявано от ***сумата от 6272,50
лева /шест хиляди двеста седемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит PLUS-17611573 от 13.01.2020г.,
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021г. в размер на 793,42
лева /седемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/,
мораторна лихва за периода от 14.07.2020г.
до 16.09.2020г. в размер на 39,99 лева /тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, законна
лихва върху главницата, считано от 16.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена Заповед №60/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по гр.д.№1128/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска за главница
над 6272,50 лева до пълния предявен размер от 6615,62 лева и за мораторна лихва
над 39,99 лева до пълния предявен размер 252,77 лева и за периода от
15.03.2020г. до 13.07.2020г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Б.К.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, със седалище и адрес на управление във Франция,
гр.Париж,бул.“Осман“ №1, представлявано от ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, с ЕИК: ***, гр.С. *** 4, Бизнес Парк С., сгр.14, представлявано от ***, сумата от 1169,86 лева /хиляда
сто шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, деловодни разноски по
настоящото дело, както и такива по ч.гр.д.№1128/2020г. по описа на
РС-Димитровград в размер на 203,24 лева /двеста и три лева и двадесет и четири
стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: