№ 2553
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505904 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №3021 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело №14399/2022г. по
описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу В. Ц. П., с ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 99.94 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода 01.07.2017г. - 30.04.2020г. в имот, с абонатен номер *********,
заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на задължението и сумата от
19.14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. - 06.08.2021г.;
главница за услуга "дялово разпределение" в размер на сумата от 16.42 лв. за периода
01.07.2018г. - 30.04.2020г., заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 3.46 лв., мораторна лихва за периода 31.08.2018г. -
06.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав. С
решението са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, срещу Ц. В. П., с ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
33.32 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
1
01.07.2017г. - 30.04.2020г. в имот, с абонатен номер *********, заедно със законната
лихва от 23.08.2021г. до погасяване на задължението и сумата от 6.38 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. - 06.08.2021г.;
главница за услуга "дялово разпределение" в размер на сумата от 5.47 лв. за периода
01.07.2018г. - 30.04.2020г., заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 1.16 лв., мораторна лихва за периода 31.08.2018г. -
06.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.. С
решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, да
заплати на В. Ц. П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв.,
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство,
както и сумата от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело №48562/2021г. по описа на
СРС, IІ Г.О., 69-ти състав. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, да заплати на Ц. В. П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 300 лв., сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство, както и сумата от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.П., с надлежно
учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №3021 от
27.02.2023г., постановено по гр.дело №14399/2022г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, срещу В. Ц. П., с ЕГН **********, и Ц. В. П., с ЕГН **********, при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
ангажиране на разделната отговорност на сочените ответници, при квоти: 3/4 за
първия ответник и 1/4 за втория ответник. Инвокирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на
материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд е извършил неправилна
преценка на събраните по делото доказателства и е обосновал погрешен правен извод,
че не са ангажирани доказателства относно правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот, поради което е останал недоказан факта на възникнали
облигационни правоотношения между ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. и ищеца -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с предмет доставка на топлинна енергия, с оглед
на което е прието, че ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани да
отговарят досежно претендираните от ищеца спрямо тях вземания за главница и
обезщетение за забава. Твърди се, че от анализа на приетите по делото доказателства
се установява по категоричен начин факта, че ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П., са
собственици на процесния топлоснабден имот на основание наследствено
правоприемство и всеки от тях следва да отговаря за претендираните вземания за
стойност на доставена в имота топлинна енергия, за цената на услугата "дялово
разпределение" и за обезщетение за забава за исковия период съобразно
притежаваната от всеки от тях идеална част от правото на собственост върху имота. По
изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
обжалваното съдебно решение като неправилно, необосновано и постановено в
противоречие на материалния закон и постанови друго, с което да уважи предявените
срещу ответниците установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД до размерите, посочени в
2
исковата молба, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав. Претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. Представена е молба на 11.03.2025г., в която е обективиран списък по чл.80
ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемите страни - В. Ц. П., с ЕГН **********, и Ц. В. П., с ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв.С. Р., с приложено пълномощно, в
срока по чл.263, ал.1 ГПК депозират общ писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че в хода на съдебното
производство не е доказано от жалбоподателя, ищец в първоинстанционното
производство, че ответниците са собственици или притежават вещно право на
ползване по отношение на процесния топлоснабден имот, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за ангажиране на тяхната
договорна отговорност и претенциите на жалбоподателя срещу тях се явяват изцяло
неоснователни и като такива са отхвърлени. Молят съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените срещу
тях установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендират присъждане на разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представят списък по
чл.80 ГПК.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу
В. Ц. П., с ЕГН **********, и Ц. В. П., с ЕГН **********, при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за
ангажиране разделната отговорност на всека от ответниците, като следва: за ответника
- В. Ц. П., с ЕГН **********- 3/4 част от всяко от претендираните вземания, а именно:
сумата от 99.94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
01.07.2017г. - 30.04.2020г. в имот, с абонатен номер *********, заедно със законната
лихва от 23.08.2021г. до погасяване на задължението и сумата от 19.14 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. - 06.08.2021г.;
главница за цена на услугата "дялово разпределение" в размер на сумата от 16.42 лв. за
периода 01.07.2018г. - 30.04.2020г., заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 3.46 лв., мораторна лихва за периода
31.08.2018г. - 06.08.2021г.; за ответника - Ц. В. П., с ЕГН ********** - 1/4 част от всяко
от претендираните вземания, а именно: сумата от 33.32 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода 01.07.2017г. - 30.04.2020г. в имот, с абонатен
номер *********, заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на
задължението и сумата от 6.38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2018г. - 06.08.2021г.; главница за цена на услугата "дялово разпределение" в
размер на сумата от 5.47 лв. за периода 01.07.2018г. - 30.04.2020г., заедно със законната
лихва от 23.08.2021г. до погасяване на задължението, както и сумата от 1.16 лв.,
мораторна лихва за периода 31.08.2018г. - 06.08.2021г.; за които суми е издадена на
30.11.2020г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №48562/2021г. по описа
на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.
3
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав, въззивника-ищец -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 23.08.2021г. и е постановена на 11.10.2021г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу В. Ц. П. и Ц. В. П..
Видно от подаденото заявление процесният топлоснабден имот е подробно описан в
т.9, б."д" /за какво е паричното вземане/, както и в т.12 /обстоятелства, от които
произтича вземането/ и представлява апартамент №28, находящ се в град София,
община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********, с абонатен №*********. В
издадената на 11.10.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу В. Ц. П. и Ц. В. П. е посочено, че вземанията, за които се издава
се отнасят за топлоснабден имот, находящ се в град София, община Подуяне,
ж.к."*********", бл.*********, с абонатен №*********. Безспорно е налице
противоречие между действителната воля на заявителя относно посочения
топлоснабден имот, обективирана в подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.08.2021г., и нейното отразяване в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, т.е. налице е
очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.247 ГПК от
заповедния съд. В срока по чл.414 ГПК са подадени поотделно от всеки от
длъжниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. възражения, поради което дължимите от тях суми,
посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но по същество е частично
неправилно, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. Ц. П. и Ц. В. П. при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1
4
ЗЗД, първостепенният съд е приел, че процесният топлоснабден имот е този, който е
посочен в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК и представлява апартамент №62, находящ се в град София, община Подуяне,
ж.к."*********", бл.*********, досежно който имот от доказателствата по делото не
се установява факта, че ответниците притежават право на собственост или право на
ползване. В тази връзка е прието, че в хода на делото е останало недоказано
твърдението на дружеството – ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД за наличие
на облигационно отношение с ответниците с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот през исковия период, респективно е прието, че същите не са пасивно
материалноправно легитимирани и не дължат на ищеца претендираните главници, а
при липса на главно вземание и на обезщетения за забава в размер на законната лихва
като акцесорни вземания. На посочените основания предявените срещу В. Ц. П. и Ц.
В. П. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Настоящият съдебен състав счита за неправилен и некореспондиращ на
събраните по делото доказателства изводът на СРС, че така предявените срещу В. Ц.
П. и Ц. В. П. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и недоказани и като такива се
отхвърлени. Въззивният съд констатира, че при правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд не е
обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, неправилно е тълкувал и
приложил материалния закон, което е довело до постановяване на неправилно съдебно
решение, с което са отхвърлени предявените срещу В. Ц. П. и Ц. В. П. при условията
на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД.
По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:
На първо място въззивният съд намира да посочи, че неправилен е изводът на
първостепенния съд, че процесният топлоснабден имот е този, посочен в издадената на
11.10.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК а
именно: топлоснабден имот, находящ се в град София, община Подуяне,
ж.к."*********", бл.*********, с абонатен №*********. Както се посочи по-горе в
мотивите на настоящия съдебен акт допусната е в издадената на 11.10.2021г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК очевидна фактическа
грешка в изписването на процесния топлоснабден имот, която следва да се отстрани
по реда на чл.247 ГПК от заповедния съд след връщане на делото. В случая
процесният топлоснабден имот е този, който заявителят в подаденото пред СРС
заявление на 23.08.2021г. е конкретизирал в т.9, б."д" /за какво е паричното
вземане/, както и в т.12 /обстоятелства, от които произтича вземането/ и представлява
апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."*********",
бл.*********, с абонатен №*********, по отношение на който топлоснабден имот
следва да се преценят дали са налице предвидените в закона предпоставки за
уважаване на заявените искови претенции.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл.154, ал.1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване
5
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците
като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без
да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни
изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Цитираната разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
С ТР №2/2017г. от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства –
нотариален акт за учредяване вещно право на строеж №75, том ІV, рег.№8530, дело
№588 от 09.11.2007г., разрешение за ползване №СТ-05-94/16.01.2013г. на зам.Началник
на ДНСК, акт за брак №319/30.03.1975г., издаден от Ленински РНС-София и
удостоверение за наследници от 24.03.2021г., издадено от СО район "Слатина", се
установява, че процесният недвижим имот - апартамент №28, находящ се в град
София, община Подуяне, ж.к."*********, е придобит по време на брака от М.Б. П.а и
ответника - В. Ц. П. в режим на съпружеска имуществена общност, както и че след
смърттта на М.Б. П.а, починала на 27.11.2017г., е оставила за наследници по закон:
съпруг - В. Ц. П. и син - Ц. В. П., последните са станали съсобственици на процесния
топлоснабден имот на основание наследствено правоприемство, при квоти: за
ответника - В. Ц. П. – 3/4 ид.ч. от правото на собственост, и за ответника - Ц. В. П. -1/4
6
ид.ч. от правото на собственост. След като по делото е доказан факта, че през исковия
период ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П., са съсобственици на процесния топлоснабден
имот се налага извода, че всеки от тях притежава качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и са страна по сключения договор с ищеца за
продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни общи условия по
смисъла на приложимата за дадения казус норма на чл.150 ЗЕ. В този смисъл е
и решение №35/21.02.2014г. на ВКС по гр.дело №3184/2013г., III Г.О., в което е прието,
че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Налице е основание в закона за ангажиране на
договорната отговорност на ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П., за установяване на
задължения за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, като
отговорността им следва да бъде ангажирана до размер на притежаваната от всеки от
тях идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, а
именно: за ответника - В. Ц. П. – 3/4 част от общия размер на заявените претенции за
главница и обезщетение за забава, за ответника - Ц. В. П. -1/4 част от общия размер на
заявените претенции за главница и обезщетение за забава. Изложените в обратния
смисъл доводи в писмения отговор на исковата молба за недоказаност на възникнало
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна
енергия не намират опора в доказателствата по делото и като такива са неоснователни.
По горните аргументи въззивният съд приема, че предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150
ЗЕ срещу ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. за главница за доставена в имота топлинна
енергия, са доказани по основание, както следва: за ответника - В. Ц. П. до размер на
3/4 част от общо установените задължения за исковия период и за ответника - Ц. В. П.
до размер на 1/4 част от общо установените задължения за исковия период. На
следващо място съдът приема, че по делото е доказан и размера на реално доставеното
количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, както и размера на
начислените и претендирани от ищцовото дружество суми. От приетото по делото
заключение на СТЕ, което е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника,
мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е
даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202
ГПК намира, че следва да го кредитира, се установява, че за целия исковия период
01.07.2017г. - 30.04.2020г. в процесния топлоснабден имот е доставена топлинна
енергия и БГВ.
На следващо място въззивният съд счита, че след като предявените
установителни искове срещу ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. за главница за доставена
в имота топлинна енергия и БГВ са доказани по основание следва да се разгледа
релевираното в писмения отговор на исковата молба възражение за давност, което в
случая се явява частично основателно.
С ТР №3 от 18.05.2012г. по тълк.д. №3/2011г. на ВКС, ОСГТК са дадени
задължителни разяснения в смисъл, че вземанията на топлоснабдителните дружества
са периодични по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
7
имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
В чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016г., в сила от 11.08.2016г.,
приложими за процесния период, е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят. При уговорен срок за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на жалбоподателя, за да настъпи
изискуемостта на задължението.
В случая с оглед обстоятелството, че искът се смята предявен на 23.08.2021г. на
основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за
вземанията, предмет на делото, които са станали изискуеми три години преди
завеждане на делото, т.е. преди 23.08.2018г.. При това положение погасени по давност
се явяват претендираните от ищеца вземания за част от исковия период от 01.07.2017г.
- 30.06.2018г. /вземането за м.07.2018г. става изискуемо на 15.09.2018г., т.е. същото не
е погасено по давност/. Претендираните вземания за част от исковия период от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., които не са погасени по давност, изчислени от експерта-
счетоводител в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
възлизат на сумата от 87.70 лв..
По горните съображения въззивният съд приема, че дължимото вземане за
главница за доставена в имота топлинна енергия по отношение на ответника - В. Ц. П.
за част от исковия период от 01.07.2018г. до 30.04.2020г., което вземане не е погасено
по давност, възлиза на сумата от 65.78 лв. /представляваща 3/4 част от общата
стойност на доставената в имота топлинна енергия за посочения период - 87.70 лв./, до
който размер предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ срещу ответника - В. Ц. П. за главница за
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се в град
София, община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********, с абонатен №*********, е
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Постановеният
съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД срещу ответника - В. Ц. П. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ за сумата от 65.78 лв.,
представляваща 3/4 част от общата стойност на доставена в имота топлинна енергия за
периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г. следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго решение, с което да се уважи така предявения иск в тази част, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда - 23.08.2021г., до
окончателното изплащане на вземането. Постановеният съдебен акт в частта, в която е
отхвърлен предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - В. Ц.
П. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
във вр. с чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 65.78 лв. до пълния предявен размер от
99.94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода
01.07.2017г. - 30.06.2018г. в топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се в град
8
София, община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********, с абонатен №*********,
заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на задължението, следва да се
потвърди като правилно на основание чл.271 ГПК.
Дължимото вземане за главница за доставена в имота топлинна енергия по
отношение на ответника - Ц. В. П. за част от исковия период от 01.07.2018г. до
30.04.2020г., което вземане не е погасено по давност, възлиза на сумата от 21.92 лв.
/представляваща 1/4 част от общата стойност на доставената в имота топлинна енергия
за посочения период - 87.70 лв./, до който размер предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ
срещу ответника - Ц. В. П. за главница за доставена топлинна енергия в топласнабден
имот - апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."*********",
бл.*********, с абонатен №*********, е основателен и доказан и следва да се уважи,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2021г. до окончателното
изплащане на задължението. Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен
предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - Ц. В. П.
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
вр. с чл.150 ЗЕ за сумата от 21.92 лв., представляваща 1/4 част от общата стойност на
доставена в имота топлинна енергия за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г. следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи така
предявения иск в тази част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда
- 23.08.2021г., до окончателното изплащане на вземането. Постановеният съдебен акт в
частта, в която е отхвърлен предявения от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу
ответника - Ц. В. П. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ за разликата над сумата от 21.92 лв. до пълния
предявен размер от 33.32 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през
периода 01.07.2017г. - 30.06.2018г. в топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се
в град София, община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********, с абонатен
№*********, заедно със законната лихва от 23.08.2021г. до погасяване на
задължението, следва да се потвърди като правилно на основание чл.271 ГПК.
Относно претендираните от ищеца вземания срещу ответниците - В. Ц. П. и Ц.
В. П. за главница за цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020г., съдът приема следното:
В случая от събраните по делото доказателства е видно, че за процесния период
тази услуга се е извършвала от ФДР. Ирелевантен за спора е факта, че по делото няма
ангажирани от ищеца доказателства, че е заплатил на ФДР претендираната цена за
услугата "дялово разпределение" за исковия период. Съгласно клаузата на чл.22 и
чл.36, ал.1 ОУ клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цената за
услугата "дялово разпределение" на топлопреносното предприятие, като в случая не са
ангажирани доказателства от страна на ответниците да са заплатили дължимите от тях
суми за дялово разпределение за исковия период. На следващо място въззивният съд
след като приема, че вземанията на ищеца за заплащане от ответниците - В. Ц. П. и Ц.
В. П. на цена за извършена услуга "дялово разпределение" са доказани по основание,
следва да разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за давност,
което в случая се явява неоснователно, тъй като се претендира за период - 01.07.2018г.
до 30.04.2020г., за който вземанията не са погасени по давност по изложени по-горе
мотиви. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ срещу ответника - В. Ц. П. е
9
основателен и доказан за сумата, за която е предявен от 16.42 лв., представляваща 3/4
част от общата стойност на цената на извършена услуга "дялово разпределение" за
топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне,
ж.к."*********, с абонатен №*********, за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г. и
постановеният съдебен акт в частта, в която се отхвърля така предявения иск следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи така
предявения иск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда -
23.08.2021г., до окончателното изплащане на вземането. Предявеният установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ
срещу ответника - Ц. В. П. е основателен и доказан за сумата, за която е предявен от
5.47 лв., представляваща 1/4 част от общата стойност на цената на извършена услуга
"дялово разпределение" за топлоснабден имот - апартамент №28, находящ се в град
София, община Подуяне, ж.к."*********, с абонатен №*********, за периода
01.07.2018г. до 30.04.2020г. и постановеният съдебен акт в частта, в която се отхвърля
така предявения иск следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
решение, с което да се уважи така предявения иск, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда - 23.08.2021г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на предявените установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД настоящият състав намира, че по делото е доказано,
че ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. са изпаднали в забава досежно претендираните от
ищеца вземания за главница, поради което дължат лихва за забава. В разпоредбата на
чл.33 от ОУ /в сила от 27.06.2016г., действащи към релевантния период/ към договора
за доставка на топлинна енергия е регламентирано, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В този смисъл и на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на
топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на
цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86
ЗЗД, независимо че избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една
изравнителна сметки. Следователно претенциите спрямо ответниците за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 06.08.2021г. са основателни. Възражението за давност относно
претендираните вземане по чл.86 ЗЗД за исковия период са неоснователни. Въззивният
съд приема, че общият размер на претендираното вземане по чл.86 ЗЗД върху
непогасената по давност главницата за доставена топлинна енергия /т.е. върху сумата
от 87.70 лв./ за периода от 15.09.2018г. до 06.08.2021г., възлиза общо на сумата от 12.85
лв.. Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - В. Ц. П. установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9.64 лв.,
представляваща 3/4 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г. следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго решение, с което да се уважи така предявения иск в тази част.
Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - В. Ц. П. установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от
10
9.64 лв. до пълния предявен размер от 19.14 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г., следва
да се потвърди като правилно на основание чл.271 ГПК.
Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - Ц. В. П. установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3.21 лв.,
представляваща 1/4 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г. следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго решение, с което да се уважи така предявения иск в тази част.
Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника - Ц. В. П. установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от
3.21 лв. до пълния предявен размер от 6.38 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г., следва
да се потвърди като правилно на основание чл.271 ГПК.
На следващо място относно претенциите за лихва за забава върху цената на
извършена услуга за "дялово разпределение" въззивният съд приема за недоказани и
като такива на следва да се присъждат. Настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. по
така заявените претенции. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма
определен срок за изпълнение, какъвто е и конкретния случай относно престирането на
цената на услуга за "дялово разпределение", длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответниците на такава покана относно заплащане на
вземането за цена на услуга "дялово разпределение", съобразно което се налага извода,
че по делото е останал недоказан факта, че ответниците са изпаднали в забава и
дължат обезщетение за забава върху цената на извършена услуга "дялово
разпределение" за исков период. С оглед на изложеното и макар по други правни
аргументи въззивният съд намира, че предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника - В. Ц. П. за
сумата от 3.46 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
услугата "дялово разпределение" за периода от 31.08.2018г. до 06.08.2021г., както и
срещу ответника - Ц. В. П. за сумата от 1.16 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата "дялово разпределение" за периода от
31.08.2018г. до 06.08.2021г., са неоснователни, поради което постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени тези искове на основание
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
имат и двете страни.
Относто дължимите разноски в полза на въззивника-ищец:
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Следователно в
полза на въззивника-ищец следва да се присъдят на основание чл.81 и чл.273 във вр. с
11
чл.78, ал.1 ГПК разноски, направени в заповедното производство, производството
пред СРС и пред настоящата инстанция, изчислени съобразно уважената част на
предявените искове. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя, че в полза на
ищеца, който е представляван от юрисконсулт, се дължи и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед извършените процесуални действия и при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото се определя в размер на
сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, на
сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС и на
сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
След направени изчисления с оглед уважената част на предявените искове се
получава, че ответникът - В. Ц. П. следва да бъде осъден да заплати на дружеството –
ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от
52.25 лв., сторени разноски в заповедното производство, в която сума се включва и
юрисконсултско възнаграждение; сумата от 570 лв., сторени разноски в
производството пред СРС, в която сума се включва и юрисконсултско възнаграждение;
както и сумата от 74.34 лв., сторени разноски в производството пред СГС, в която
сума се включва и юрисконсултско възнаграждение. Съответно ответника - Ц. В. П.
следва да бъде осъден да заплати на дружеството – ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 16.75 лв., сторени разноски
в заповедното производство, в която сума се включва и юрисконсултско
възнаграждение; сумата от 190 лв., сторени разноски в производството пред СРС, в
която сума се включва и юрисконсултско възнаграждение; както и сумата от 24.78 лв.,
сторени разноски в производството пред СГС, в която сума се включва и
юрисконсултско възнаграждение.
Относто дължимите разноски в полза на въззиваемите страни -ответници:
В полза на въззиваемите страни -ответници следва да се присъдят на основание
чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК разноски, направени от тях в заповедното
производство, производството пред СРС и пред настоящата инстанция, изчислени
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
При определяне на размера на претендираните на ответниците разноски в
заповедното производство съдът дължи произнасяне досежно направеното от ищеца -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, чрез процесуален представител възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което настоящият състав счита за
основателно. В случая претендираните от всеки ответниците разноски в заповедното
производство са в размер на сумата от по 300 лв. за всеки от тях, съгласно
приложените към подадените възражения по чл.414 от ГПК договори за правна защита
и съдействие от 22.10.2021г., които съдът счита за прекомерни, несъответстващи на
действителната фактическа и правна сложност, както и на извършените от
процесуалния представител действия в заповедното производство. В процесния
случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение
№ 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№1/2004г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба
№1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни за съда. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото пред СРС и с оглед извършените от пълномощника на ответниците процесуални
действия, които се състоят само в подаване на възражение по чл.414 от ГПК от всеки
12
от длъжниците срещу издадена заповед за изпълнение, съдът намира, че
претендираното от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от по 300 лв. за всеки от тях е прекомерно и следва да бъде намалено. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки от ответниците се дължат разноски в заповедното
производство в размер на сумата от по 50.00 лв..
По отношение на дължимите в полза на ответниците разноски за
производството пред СРС съдът следва да разгледа направеното от ищеца, чрез
процесуален представител възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно размера на
претендираните от всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС, което счита за основателно. В случая всеки от ответниците
претендира разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
по 300 лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договори за правна защита и
съдействие от 16.05.2022г.. Настоящият въззивен състав счита, че така претендираните
от всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение са завишени,
несъответстващи на действителната фактическа и правна сложност, както и на
извършените от процесуалния представител действия в производството пред СРС. По
изложените по-горе съображения съдът не следва да се съобразява с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004г., които
нямат задължителна сила за съда. Съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото пред СРС и с оглед извършените от пълномощника на ответниците
процесуални действия – подадени писмени отговори и осъществено процесуално
представителство в едно съдебно заседание, съдът намира, че претендираното от всеки
от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 300 лв. за всеки от
тях е прекомерно и следва да бъде намалено. На основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки от
ответниците се дължат разноски в производството пред СРС в размер на сумата от по
150.00 лв..
Относно дължимите в полза на въззиваемите страни -ответници разноски за
производството пред въззивната инстанция, поради факта, че няма релевирано от
въззивника-ищец, чрез процесуален представител възражение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК и поради обстоятелството, че съдът служебно, без да е надлежно сезиран, няма
правомощие да се произнесе дали е налице прекомерност на претендираните от всеки
от въззиваемите страни - ответници разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, следва да се приема, че сторените от всеки
от въззиваемите страни - ответници разноски за изплатено адвокатско възнаграждение
са в размер на сумата от по 400 лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и
договори за правна защита и съдействие от 02.05.2023г..
След направени изчисления с оглед отхвърлената част на предявените искове се
получава, че дружеството – ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати на всеки от ответниците - В. Ц. П. и Ц. В. П. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от по 16.96 лв., сторени разноски в заповедното производство; сумата
от по 50.88 лв., сторени разноски в производството пред СРС; както и сумата от по
135.68 лв., сторени разноски в производството пред СГС. При така дължимите в полза
на ответниците разноски обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е осъдена да заплати на В. Ц. П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 50.88 лв. до присъдения размер от 300 лв., сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и
над сумата от 16.96 лв. до присъдения размер от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав; както и в частта, в която
13
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е осъдена да заплати на Ц. В. П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 50.88 лв. до присъдения размер от 300 лв., сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и
над сумата от 16.96 лв. до присъдения размер от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3021 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело
№14399/2022г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав, в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
срещу В. Ц. П., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 65.78
лв., представляваща 3/4 част от общата стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., както и сумата от 16.42 лв., представляваща 3/4
част от общата стойност на цената на извършена услуга "дялово разпределение" за
периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в топлоснабден имот - апартамент №28, находящ
се в град София, община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********, с абонатен
№*********, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда -
23.08.2021г., до окончателното им изплащане; както и сумата от 9.64 лв.,
представляваща 3/4 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г.; както и в ЧАСТТА, в която
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е осъдена да заплати на В. Ц. П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 50.88 лв. до присъдения размер от 300 лв., сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и
над сумата от 16.96 лв. до присъдения размер от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав; в ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
срещу ответника - Ц. В. П., с ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 21.92 лв., представляваща 1/4 част от общата стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 5.47 лв.,
представляваща 1/4 част от общата стойност на цената на извършена услуга "дялово
разпределение" за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в топлоснабден имот -
апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."*********",
бл.*********, с абонатен №*********, ведно със законната лихва върху горните суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда - 23.08.2021г., до окончателното им изплащане; както и сумата от
3.21 лв., представляваща 1/4 част от обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г.; както и в ЧАСТТА, в която
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е осъдена да заплати на Ц. В. П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 50.88 лв. до присъдения размер от 300 лв., сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и
над сумата от 16.96 лв. до присъдения размер от 60 лв., сторени разноски по ч.гр.дело
14
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец”23Б, срещу В. Ц. П., с ЕГН **********, с адрес: град София,
кв."Редута", ул."*********" №20; при условията на обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД, че ответникът - В. Ц. П., с
ЕГН **********, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 65.78 лв., представляваща 3/4 част от общата стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., както и сумата от
16.42 лв., представляваща 3/4 част от общата стойност на цената на извършена услуга
"дялово разпределение" за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в топлоснабден имот -
апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."*********",
бл.*********, с абонатен №*********, ведно със законната лихва върху горните суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда - 23.08.2021г., до окончателното им изплащане; както и сумата от
9.64 лв., представляваща 3/4 част от обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец”23Б, срещу Ц. В. П., с ЕГН **********, с адрес: град София, община
Подуяне, ж.к."*********", бл.*********; при условията на обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД, че ответникът - Ц. В. П., с
ЕГН **********, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 21.92 лв., представляваща 1/4 част от общата стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., сумата от 5.47 лв.,
представляваща 1/4 част от общата стойност на цената на извършена услуга "дялово
разпределение" за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г., в топлоснабден имот -
апартамент №28, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."*********",
бл.*********, с абонатен №*********, ведно със законната лихва върху горните суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда - 23.08.2021г., до окончателното им изплащане; както и сумата от
3.21 лв., представляваща 1/4 част от обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 06.08.2021г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№48562/2021г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3021 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело
№14399/2022г. по описа на СРС, IІ Г.О., 69-ти състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА В. Ц. П., с ЕГН **********, с адрес: град София, кв."Редута",
ул."*********" №20; да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б, на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 52.25 лв., сторени
разноски в заповедното производство, в която сума се включва и юрисконсултско
15
възнаграждение; сумата от 570 лв., сторени разноски в производството пред СРС, в
която сума се включва и юрисконсултско възнаграждение; както и сумата от 74.34
лв., сторени разноски в производството пред СГС, в която сума се включва и
юрисконсултско възнаграждение, които разноски са изчислени съобразно уважената
част на предявените искове.
ОСЪЖДА Ц. В. П., с ЕГН **********, с адрес: град София, община Подуяне,
ж.к."*********", бл.*********; да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б, на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 16.75 лв., сторени
разноски в заповедното производство, в която сума се включва и юрисконсултско
възнаграждение; сумата от 190 лв., сторени разноски в производството пред СРС, в
която сума се включва и юрисконсултско възнаграждение; както и сумата от 24.78 лв.,
сторени разноски в производството пред СГС, в която сума се включва и
юрисконсултско възнаграждение, които разноски са изчислени съобразно уважената
част на предявените искове.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б; да заплати на В. Ц. П., с ЕГН
**********, с адрес: град София, кв."Редута", ул."*********" №20; на основание чл.81
и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 135.68 лв., сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, които разноски са
изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”23Б; да заплати на Ц. В. П., с ЕГН
**********, с адрес: град София, община Подуяне, ж.к."*********", бл.*********; на
основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата от 135.68 лв., сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред СГС ,
които разноски са изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16