Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.С., 20.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен състав, в публично заседание на девети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА А.
при
участието на секретаря Виктория Иванова и прокурора Сашо Тотев, разгледа
докладваното от мл.съдия А. ВНЧД № 3610 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.
С
определение от 17.07.2018 г. на СРС, НО, 100 състав, постановено по НЧД № 5175/2018
г., в производство по реда на чл.306, ал.1 от НПК съдът на основание чл. 68,
ал.1 от НК е привел в изпълнение 1. наказанието лишаване от свобода в размер на
една година, наложено на Б.Т.П. по НОХД № 16602/2016г., на СРС, НО 115ти
състав, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален
общ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказания; 2. Привел е в
изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година, наложено на
Б.Т.П. по НОХД № 17943/2016г., на СРС, НО, 20ти състав, като на основание чл.
57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изпълнение на
приведеното в изпълнение наказание; 3. Привел е в изпълнение наказанието
лишаване от свобода в размер на две години, наложено на Б.Т.П. по НОХД №
20229/2016г. на СРС, НО, 101ви състав, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието. Със същото определение на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наказанията
лишаване от свобода, наложени на Б.Т.П. по НОХД № 16602/2016г. на СРС, НО, 115ти състав, по НОХД № 17946/2016г. на СРС,
НО, 20ти състав, по НОХД № 7894/2017г. на СРС, НО 11ти състав и по НОХД №
20229/2016г. на СРС, НО 101ви състав, като е определил едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От
така определеното общо най-тежко наказание е приспадната изтърпяната част от
наказанието пробация, наложено по НОХД № 7894/2017г.
на СРС, НО, 11ти състав и времето, през което Б.Т.П. е бил задържан по някое от
наказателните производства, включително в така обособената кумулативна група по
реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение.
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Б.Т.П., чрез служебния му защитник – адв. Л.М., в която се излагат доводи, че при постановяване на
обжалваното определение първостепенният съд не е спазил изискванията на чл.
23-25 от НК, чл. 39, чл. 301, ал. 1, т.3, чл. 306, ал.1, т. 1, чл. 341, ал.1,
чл. 346 и чл.419, ал.1 от НПК. Посочва се, че не е съобразена задължителната
съдебна практика. Излагат се теоретични постановки във връзка с приложението на
чл. 23 от НК. В жалбата се твърди, че непроизнасянето на съда по чл. 23, ал. 1
от НК при обвинение за пресътъпления, извършени в
условията на съвкупност е винаги съществено процесуално нарушение и основание
за отмяна на този съдебен акт съгласно Постановление № 4/1965г. на Пленума на
ВС. При пропуск за такова произнасяне с присъдата съдът можел да направи
преценката си за групиране по реда на чл.306, ал.1, т. 1 от НПК, преди влизане
в сила на тази присъда, която съдът можел да допълни с определение по този
процесуален ред. При сключеното с Б.П.
споразумение обаче била допусната грешка при правната квалификация на деянието,
която представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като се касаело за
кражба по чл. 194 от НК, а не за грабеж, като това нарушение не било отстранено
в обвинителния акт. Подчертава се, че правилното групиране на осъжданията на П.
било при налагане на едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок
от две години, чието изтърпяване да бъде отложено с 4 години изпитателен срок.
Предвид това се твърди, че първоинстанционният съд не е направил
най-благоприятното групиране, поради което се моли въззивният
съд да извърши нова кумулация и да коригира
предходните такива.
В срока по чл.
322 от НПК от представителя на държавното обвинение е депозирано възражение
срещу частната жалба на Б.Т.П., в което се излагат съображения за нейната
неоснователност. Представителят на Прокуратурата на Република България изразява
становище, че не са допуснати процесуални нарушения при внасянето на
обвинителния акт в съда и при сключването на споразумение, за което защитата не
била възразила, а е дала съгласие делото да се разгледа по реда на глава 29 от
НПК. Като аргумент в подкрепа на посоченото във възражението е подчертано, че
на основание чл. 248, ал. 3 от НПК в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила, тъй като не са били поставяни на обсъждане в проведеното
разпоредително наказание, поради което всякакви възражение в тази насока са
недопустими. На следващо място се посочва, че определението за одобряване на
споразумението е окончателен съдебен акт и не подлежи на въззивна
проверка. Във възражението представителят на държавното обвинение заявява, че
при постановяване на обжалваното определение съдът правилно е приложил нормата
на чл. 23, ал. 1 от НК. Твърди се, че Софийски районен съд правилно е определил
едно общо наказание измежду наложените на П. наказания по НОХД № 16602/2016г.
по описа на СРС, НО, 115ти състав, НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС, НО,
20ти състав, НОХД № 7894/2017г. по описа на СРС, НО, 11ти състав и по НОХД №
20229/2016г. по описа на СРС, НО, 101ви състав, а именно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим, което на основание
чл. 25, ал. 4 от НК следвало да бъде търпяно ефективно, предвид наличието на
предпоставките на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1от НК. Посочено е,
че следва отделно да се изтърпи наложеното по НОХД № 5175/2018г. по описа на
СРС, НО, 100те състав, наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
като изтърпяването се осъществи при първоначален строг режим на основание чл.
57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС.
В разпоредително
заседание на 16.08.2018 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на осъдения и свидетели, както и изслушването на експертизи.
В съдебно
заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения П.
– адв. Л.М., заявява, че
поддържа депозираната жалба, като моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено определението на Софийски районен съд. Излага становище, че при
постановяване на обжалвания съдебен акт, първостепенният съд не е извършил
правилно групиране на наказанията на осъдения П., като не е избран за
най-благоприятното за осъдения вариант. Посочва, че осъденият работи в
автомивка, където съвестно си изпълнява задълженията, поради което счита, че
същият няма да се укрие.
Представителят
на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване на определението на
СРС като правилно и законосъобразно, както в частта, в която е приведено в
изпълнение отложеното наказание, така и в частта относно приложението на чл. 25
и чл. 23 от НК. Предвид това, моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Осъденият Б.П. в
последната си дума заявява, че поддържа изцяло казаното от защитника си.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебното
заседание, подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери
изцяло правилността на атакувания акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК,
намери за установено следното:
Б.Т.П. е роден на ***г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, работи като автокозметик,
осъждан, с адрес в с. *******и с ЕГН **********. П. е осъждан, както следва:
Със споразумение по НОХД № 3113/2012г. по описа на СРС, НО, 111 ти
състав, влязло в сила на 16.02.2012г., му е наложено наказание „пробация“ при двете задължителни пробационни
мерки за срок от десет месеца и включване в курс за професионална квалификация
за срок от десет месеца, за извършено на 01.10.2011г. престъпление по чл. 198,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК;
Със споразумение по НОХД № 16602/2016г. по описа на СРС, НО, 115 ти
състав, влязло в сила на 26.09.2016г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК със срок от три години, за извършено на 13.05.2016г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 от НК;
Със споразумение по НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС, НО, 20 ти
състав, влязло в сила на 15.12.2016г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК със срок от три години, за извършено на 03.05.2016г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 от НК;
Със споразумение по НОХД № 7894/2017г. по описа на СРС, НО, 11 ти състав,
влязло в сила на 09.05.2017г., му е наложено наказание „пробация“
при двете задължителни пробационни мерки за срок от
една година, за извършено в периода от 18.07.2016г. до 19.07.2016г.
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
С присъда по НОХД № 20229/2016г., по описа на СРС, НО, 101ви състав,
влязло в сила на 08.07.2017г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено със срок от четири години, за извършено на 26.04.2016г. престъпление
по чл. 198, ал. 1, предл. 1 от НК;
Със споразумение по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС, НО, 100 състав,
влязло в сила на 08.05.2018г., му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца при първоначален строг режим, за извършени на 17.11.2017г.
престъпления по чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 3, вр.
с ал. 1 от НК.
Във връзка с осъжданията на Б.П. има извършени две кумулации
– по НЧД №8966/2017г. по описа на СРС, НО, 11ти състав и по НЧД № 16167/2017г.
по описа на СРС, НО, 101 състав. С определение по НЧД № 16167/2017г. по описа
на СРС, НО, 101 състав, влязло в сила на 24.11.2017г., са групирани наложените
на П. наказания по НОХД № 16602/2016г. на СРС, НО, 115 ти състав, по НОХД №
17943/2016г. на СРС, НО, 20 ти състав, по НОХД № 7894/2017г. на СРС, НО, 11 ти
състав и по НОХД № 20229/2016г., на СРС, НО, 101ви състав, като е определено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от четири години.
От представената по делото справка от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“, находяща се на л. 62 от първоинстанцонното производство се установява, че Б.П. е
постъпил в затвора в гр.С. на 29.03.2018г. за изтърпяване на наложеното му с одобреното
по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС споразумение наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 59 от НК е било
приспаднато времето, през което П. е бил задържан със заповед по ЗМВР, с
постановление на прокурор и с постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по същото дело, считано от 27.11.2017г. Предвид това, в справката е
посочено, че Б.П. е изтърпял наложеното му по НОХД № 5175/2018г. по описа на
СРС наказание и е освободен на 25.05.2018г.
Видно от същата справка, Б.П. е изтърпял изцяло и наложеното му по НОХД №
3113/2012г. по описа на СРС, наказание „прбация“,
включващо следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност на
подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца и включване в
курс за професионална квалификация за срок от десет месеца.
Съобразявайки така установените
факти въззивният съдебен състав намира от правна
страна следното:
Спорът по делото е концентриран върху въпросите за приложението на чл.
25, вр. с чл. 23 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК и в частност
дали тези разпоредби са правилно приложени при определяне на наложеното на
осъдения П. наказание.
Правилно и законосъобразно районният съд е приложил най-благоприятния
вариант на групиране. Видно от справката за съдимост на осъдения П., същият е
бил осъден по НОХД № 16602/2016г. по описа на СРС с влязъл в сила съдебен акт
на 26.09.2016г. на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено с 3 години, по НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС с влязъл в сила акт
на 15.12.2016г. на лишаване от свобода за срок от 1 година, като изпълнението е
отложено с 3 г. на основание чл.66, ал. 1 от НК, с акт влязъл в сила на
09.05.2017г. по НОХД № 7894/2017г. по описа на СРС с наказание „пробация“ и с влязъл в сила акт на 08.07.2017г. по НОХД № 20229/2016г.
по описа на СРС му е наложено наказание лишаване от свобода 2 години,
изтърпяването на което е отложено с 4 години. Така наложените наказание са
групирани с влязло в сила на 24.11.2017г. определение по НЧД 16167/2017г. по
описа на СРС, като е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с 4 години. Същевременно в изпитателния срок по наложените по НОХД №
16602/2016г. по описа на СРС, НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС и НОХД №
20229/2016г. по описа на СРС, наказания и след влизане в сила на постановените
по цитираните дела присъди, осъдения П. е извършил деяние на 17.11.2017г., за
което по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС е одобрено споразумение в сила от
08.05.2018г. Съгласно това споразумение на Б.П. е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение не е отложено. Това
обстоятелство правилно е преценено от Софийски районен съд като такова налагащо
извършване на ново групиране на всички наказания, което намира основание във
факта, че когато е било определено общо условно наказание с определението по
НЧД № 16167/2017г. Софийски районен съд не е знаел за извършеното на
17.11.2017г. деяние, което е наложило определените условни наказания по
цитираните дела да бъдат изтърпени ефективно. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в решение № 256/28.2010г. по н.д.№
202/2010г. ВКС, І н.о.
При определянето на ново общо най-тежко наказание първостепенният съд
правилно е преценил, че следва да намери приложение нормата на чл. 68, ал. 1 от НК, доколкото са били налице предпоставките за това досежно
наложените на П. условния наказания, а именно: в изпитателния срок по предходно
осъждане – в настоящия случай осъжданията по НОХД № 16602/2016г. по описа на
СРС, НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС и НОХД № 20229/2016г. по описа на СРС,
лицето да е извършил умишлено, а не непредпазливо, деяние, което да
представлява престъпление от общ характер и наложеното му наказание да е
„лишаване от свобода“ – като в разглеждания случай Б.П. е осъден по НОХД №
5175/2018г. по описа на СРС за извършени на 17.11.2017г. две престъпление от
общ характер по чл. 198, ал.1 от НК и по чл. 194, ал. 3 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. При наличието на
така изброените предпоставки съдът не може да извършва преценка дали да приложи
нормата на чл. 68, ал. 2 от НК или не, а е длъжен да го направи, тъй като
условната присъда подлежи на изпълнение във всички случай, когато в
изпитателния срок по нея осъдения е извършил умишлено престъпление, отговарящо
на горепосочените условия. В този смисъл е и константната съдебна практика –
решение № 10/28.03.1994г. по н.д.№ 10/1994г. на ВК на ВС, решение №
783/23.12.1991г. по н.д.№ 666/1991г на ІІІ н.о. на ВС. Ирелевантно
за прилагането на чл. 68, ал. 1 от НК е това дали осъденото лице работи и че
няма намерение да се укрива, в каквато насока са аргументите на защитата. Функцията
на института на привеждане в изпълнение на отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК наказание няма за цел да попречи на осъдения да се укрие, каквато например е
целта съгласно чл. 57 от НПК на мерките за неотклонение. Законодателят не е
предвидил и възможност за отказ от страна на съда да приложи чл. 68, ал. 1 от НК в зависимост от дали осъденото лице е трудово ангажирано или не.
Предвид това, щом по отношение на три от наложените на Б.П. условни
наказания, които следва да бъдат групирани, трябва да се приложи чл. 68, ал. 1
от НК и те трябва да бъдат изтърпени ефективно, същото важи и за общото
най-тежко наложено наказание - неговото изпълнение няма как да бъде отложено.
(в този смисъл и решение № 475/29.10.2003г. по н.д.№ 284/2003г. на ВКС, І н.о.).
Неоснователно, според въззивният състав, е и
оплакването на защита, че първостепенният съд е допуснал нарушение на чл. 23 от НК и чл. 25 от НК и при осъществяване на групирането не е определил
най-благоприятния за Б.П. вариант. Въпреки че изложените теоретични постановки
от защитника на осъдения са правилни, те не намират приложение в разглеждания
случай. Правилно и законосъобразно Софийски районен съд е преценил, след като е
привел в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наложените на осъдения П.
наказания по НОХД № 16602/2016г. по описа на СРС, НОХД № 17943/2016г. по описа
на СРС и НОХД № 20229/2016г. по описа на СРС, че деянията по цитираните
наказателни дела и деянието по НОХД № 7894/2017г. по описа на СРС са
осъществени преди влизане в сила на присъда по НОХД № 16602/2016г., поради
което на основание чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
следва от наложените за всяко от деянията наказания да се определи едно общо
най-тежко, което в случая е наказанието по НОХД № 20229/2016г. „лишаване от свобода“ за срок от 2 години
ефективно, тъй като преди това същото на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение.
Правилно Софийски районен съд е определил и режимът на изтърпяване на
наложеното общо най-тежко наказание, а именно „строг“. Единствено настоящият
състав намира, че погрешно е посочено основанието, на което е определен режима,
доколкото хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС се отнася за
случаите, при които се търпи наказание по присъдата за деяние, извършено в
изпитателния срок, а в конкретния случай се привежда в изпълнение наказание по
условно осъждане, поради което коректната правна квалификация при определяне на
режима е чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, доколкото Б.П. е изтърпял наказание
лишаване от свобода и е бил освободен на 25.05.2018г., т.е не са изминали 5
години от изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода. Въпреки това,
не са нали основания за изменение на крайния акт, постановен от Софийски
районен съд.
Досежно наказанието,
наложено по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС, което е извършено в
изпитателния срок на предходните три осъждания, а именно по НОХД № 16602/2016г.
по описа на СРС, НОХД № 17943/2016г. по описа на СРС и НОХД № 20229/2016г. по
описа на СРС, не може да бъдат приложени правилата за съвкупност при множество
престъпление по реда на чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, тъй като същото деяние е извършено на 17.11.2017г., т.е след влизане в сила
на крайните съдебни актове по НОХД № 16602/2016г. по описа на СРС, НОХД №
17943/2016г. по описа на СРС, НОХД № 20229/2016г. по описа на СРС и по НОХД №
7894/2017г. по описа на СРС. Ето защо и
наложеното по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, което вече е изтърпяно съгласно наличните по
делото доказателства, и определеното общо най-тежко наказание с обжалваното
определение от две години лишаване от свобода следва да бъдат изтърпени
отделно.
По релевираното в жалбата на защитата
възражение, че по НОХД № 5175/2018г. по описа на СРС, е допуснато нарушение на закона,
като е било одобрено споразумение по повод извършено деяние по чл. 198 от НК, а
не както според защитника на П. деяние с правна квалификация чл. 194 от НК, въззивният състав приема, че това обстоятелство е ирелевантно за изхода на настоящото дело, доколкото
одобреното от съда споразумение по повод цитираното от защитата деяние е влязъл
в сила съдебен акт, който не може да бъде преразглеждан от въззивния
съд в това производството по групиране на наложените на осъдения П. наказания.
Въззивният съд намира за правилно приложена и
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, като с определението съдът е приспаднал и
вече изтърпяната част от наказанието „пробация“,
наложено по НОХД № 7894/2017г. на СРС. Правилно на основание чл.59, ал.1 от НК
е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан
със заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа, както и с постановление на
СРП за срок от 72 часа и времето през което е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по някое от делата, включени съвкупността.
При извършената
на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Воден от всичко
изложено и на основание чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
от 17.07.2018 г., постановено по НЧД № 5175/2018 г., по описа на Софийски районен
съд, НО, 100 състав.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.