Решение по дело №136/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20197220700136
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 142

 

Гр. Сливен, 01.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

      ИГЛИКА ЖЕКОВА          

                                               

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 136 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 624 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 243/31.05.2019 г. по АНД № 624/2019 г. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2539623, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Й.С.С., ЕГН **********, като з. п. на „Авто Перфект“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Й.С., който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че наказващият орган е следвало да състави АУАН, а не да издава електронен фиш, тъй като нарушението е било установено и заснето с мобилна система при наличието на полицейски служител. Счита, че е налице противоречие между разпоредби на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и такива от закона за движението по пътищата, поради което следвало в случая да се приложи чл. 15 ал. 3 от ЗНА, а именно: по – високият по степен нормативен акт. Твърди още, че при издаване на електронния фиш е допуснато и друго съществено нарушение, а именно: не било посочено по несъмнен начин чия отговорност е ангажирана – на дружеството или на неговия законен представител. Налице била и липса на конкретен издател на електронния фиш, което лишавало акта от характеристиките на документ, а липсата на дата на издаване съставлявала пречка за изчисляване на съответните срокове. Липсвал и приспаднат толеранс, с което прецесуално нарушение се накърнялвало правото на защита на жалбоподателя.  Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище от надлежно упълномощен гл. юриск. К. Б. се оспорва жалбата и се моли съда да я отхвърли, като остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Заявени са подробни доводи в тази насока.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, в която връзка били правилни изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 05.02.2019 г. в 10:23 часа на път І-6 км. 363+500 в района на община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас с моторно превозно средство Пежо Ранч с рег. № *** било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 91 км/ч при въведено ограничение на скоростта 60 км./ч. Нарушението било установено с радар № 584 в 10:23:33 часа. На основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2539623 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с размер на административното наказание 300,00 (триста) лева на з. п. на собственика на МПС („Авто Перфект“ ЕООД) Й.С.С. за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.  

Към преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и Клип № 8778, Протокол рег. № 455р-1383/06.02.2019 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система, Протокол № 5-44-18/09.11.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол , Протокол за извършено обучение от 22.05.2012 г. 

За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на представляващия дружеството – собственик. Обсъдил е всички представени по делото и относими доказателства, като е приел, че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 05.02.2019 г. в 10:23 часа на път І-6 км. 363+500 в района на община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас с моторно превозно средство Пежо Ранч с рег. № *** било извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 91 км/ч при въведено ограничение на скоростта 60 км./ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 - M 584, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в район с въведено ограничение от 60 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираните норма вменяват забрана за водачите на превозни средства при управление на моторно превозно средство да превишават строго фиксирани стойности, като когато стойността е различна от упоменатата в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобила със скорост над допустимата за съответния участък, фиксирана с пътен знак. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, така и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. На първо място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че липсата на дата на издаване и подпис на издател на електронния фиш съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в специалния Закон за движението по пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189 ал. 4 изр. второ, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези нормативно установени реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден. На следващо място, необосновано е и твърдението на касационния жалбоподател, че от електронния фиш не ставало ясно чия административнонаказателна отговорност е ангажирана - на юридическото лице – собственик на МПС или на законния представител на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от Закона за движението по пътищата, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Противно на твърдяното в жалбата, в съдържанието на санкционния акт липсва каквато и да било неяснота в тази насока. Абсолютно необосновано се сочи в касационната жалба и че дружеството „Авто Перфект“ ООД не е идентифицирано във фиша с ЕИК, тъй като последният е посочен и това твърдение не съответства на обективната истина.

На следващо място, неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета цитираната в жалбата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт за регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата.

Следващият отменителен довод на касационния жалбоподател за противоречие между нормите на Наредбата и тези на ЗДвП, настоящата инстанция също не споделя. Съгласно жалбата, разпоредбата на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП определяла мобилните АТСС, прикрепени към превозното средство като такива, установяващи нарушението винаги в присъствието на контролен орган, независимо дали служебният автомобил е спрял или в движение, а от друга страна нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП указвала на установяване на нарушението в отсъствие на контролен орган. Това, според жалбоподателя, налагало извод, че не може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. На първо място не се споделя направеното тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а именно – че електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен орган. Съгласно чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От граматическото и функционално тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е различен от твърдяния в процесната жалба. Синтактичният  разбор на разпоредбата и поставените препинателни знаци и в частност запетаята след словосъчетанието „техническо средство” и предшестваща израза „в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане…” явстват, че в отсъствието на контролен орган и нарушител се извършва не установяването на нарушението, а издаването на електронния фиш. Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма (изведен по правилата на граматиката, формалната и правна логика) касае процедура по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде стационирано с цел служебна експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. При съпоставка с относимите норми от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. съдът не намира твърдяното от касатора противоречие, формулирано като твърдение, че според Наредбата е възможно издаване на електронен фиш при монтирано върху спрял автомобил АТСС, а според закона това било невъзможно. Както се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.  Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2539623, издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Й.С.С., ЕГН **********, като з. п. на „Авто Перфект“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***, за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за движението по пътищата  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243/31.05.2019 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 624/2019 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

            

                                                                              2.