Р E Ш Е Н И Е   №

Гр. Русе, 26. 03. 2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 04.02.2021година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВЕСЕЛИНА ГЕОРГИЕВА,

разгледа докладваното от съдията АНД №2278/2020 г. по описа на РРС

и за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Т.М. ЕГН: **********,***, против НП 38-0001336/2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта и съобщенията, с което за нарушение на чл. 6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, на основание чл.93ал.1, т.1  от ЗАП, му наложена глоба в размер на 2000 лв. Сочат се съображения за необоснованост на извършеното деяние и оттам незаконосъобразност на издаденото НП и се иска отмяната му .

Наказващият орган не изпраща представител.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

На 31.07.20год., св.Ц.,*** спрял за проверка в гр. Русе, ГКПП Дунав мост, изход от Р. България, лек автомобил Форд Транзит с рег.№ВТ6095КС, категория М1, брой места 8+1, собственост на 3.Д. Я.. Същият се управлявал от жпод.М.. В автомобила пътували 7бр. пътници, като на 2 от тях били снети писмени обяснения. По тези, дадени от пътника Н. М. О. с ЕГН **********, св.Ц. преценил че жпод.М. извършва международен обществен превоз на 7 броя пътници срещу заплащане, без заверено копие на лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността.  Съставил АУАН, с който обвинил жпод.М. нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАвП, който последния подписал без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което е наложено горепосоченото наказание.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените писмени и събрани в хода на съдебното производство гласни доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Административнонаказателната отговорност на настоящия жалбоподател е ангажирана за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, изр. Първо от ЗАвтП. Съгласно посочените законови разпоредби водач, който извършва обществен превоз на пътници без заверено копие на лиценз за  извършване на международен превоз на пътници, който се изисква от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва глоба в размер на 2 000 лв

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз с МПС срещу заплащане. Съгласно § 1. т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не.

По делото не се спори, че жпод.М. бил водачът на спряното за проверка превозно средство. Не се оспорва, че превозното средство е лек автомобил (с до 8 + 1 места). По делото е установено, че в МПС са пътували 7 лица, две от които дали саморъчни писмени обяснения пред св.Ц., т. е. осъществяван е превоз на пътници. По делото не се спори също, че МПС  е без лиценз за  извършване на международен превоз на пътници.

Основният спорен въпрос е извършвал ли е водачът обществен превоз на пътници до Германия срещу заплащане, за да е необходимо да притежава изискуемия от закона лиценз.

Съдът намира, че нарушението се доказва по безспорен начин. Същото се обосновава от показанията на св.Ц., който снел писмени обяснения на двама от пътуващите и от тези на Н. О. преценил, че се касае за обществен превоз на пътници срещу заплащане. Тук е мястото съдът да коментира доказателствената стойност на писмените обяснения, за които адв.П.Г. възразява, че са дадени в нарушение на чл.44 от АПК. Съдът не приема възражението му със следните аргументи. Разпоредбата на чл. 44 от АПК, касаеща сведения от неучастващи в производството лица, е относима само за административните производства, чиято процедура е посочена в АПК. При настоящия случай, действащият процесуален закон е ЗАНН, който по неуредените въпроси препраща към НПК. С оглед компетентността на органите на Автомобилна администрация по контрола по ЗДвП, ЗАвП и подзаконовите НА, дадените пред тези органи обяснения, сочещи на извършено административно нарушение и пресъздадени от тях в съдебно заседание, няма пречка да се  ползват като доказателства, имащи характер на производни. В конкретния случай категоричните показания на св.Ц., че се касае за превоз срещу заплащане, тъй като една от пътуващите /Н. О./ заявила това, кореспондират с писмените й обяснения, в които заявява че пътуването е срещу заплащане. По изложените съображения съдът преценява, че  превозът осъществен от жпод.М. е "обществен превоз" с МПС срещу заплащане, поради което правилно е санкциониран с глобата, предвидена в чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП.

В допълнение съдът отбелязва, че не е обвързан със представеното съдебно решение №257/29.09.20год., на АС – В. Търново, първо защото последното не е влязло в сила и най вече, защото е в резултат на друга процедура – по АПК, която е различна от настоящата , развиваща се по ЗАНН.    

Деянието не представлява маловажен случай, независимо, че същото е формално - без настъпило вредни общественоопасни последици. Обществените отношения във връзка с дейността обществен автомобилен превоз на пътници са с повишен риск за живота и здравето на хората, което е наложило за упражняването й законодателят да установи императивни изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробната й регламентация на национално и европейско ниво. Липсата на лиценз сочи на липса на гаранции най-малкото за безопасност на осъществения превоз в случая.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на съответните наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Спазени са реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, материалният закон е приложен правилно.

Съдът намира, че наложената санкция е съобразена с разпоредбите на чл.27 ал.1 и 2 ЗАНН: тя е в законоустановения, не позволяващ отклонения минимален размер от 2000лв., поради което жалбата на наказания се явява неоснователна, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 38-0001336/2020г. на Директор на РД “Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта и съобщенията, с което за нарушение на чл. 6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, на основание чл.93ал.1, т.1  от ЗАП, на М.Т.М. ЕГН: **********,***, е наложена глоба в размер на 2000 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.

 

                  

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….