Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 03.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело
№ 81 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ./12.12.2016
г. началник на Районно управление *** е наложил на жалбоподателя Г.И.Р. административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган,
редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура – Р., редовно
и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 02.12.2016
г. бил съставен акт № . за установяване на административно
нарушение от свидетеля Н.П.Й. в присъствието на свидетеля Б.Е.Б., срещу Г.И.Р.,
за това, че на 02.12.2016 г., около 22,55 ч., в гр. Р., ул. Р. Д., на
кръстовището с ул. „А. въстание“, с посока на движение от ул. „И. С.“ към ул. „Л.“,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № Р.Т, собственост на „У.
.“ АД след видима употреба на алкохол, като отказва да бъде изпробван с
техническо средство – А. Д. 7. № .. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № .
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят
Н.П.Й. и свидетелят по акта Б.Е.Б., като и двамата потвърждават фактическата
обстановка такава, каквато е изложена в съставения АУАН. И двамата свидетели са
категорични, че жалбоподателят е лъхал на алкохол и е изговарял провлачено
думите, като свидетелят Б. посочва, че жалбоподателят сам е обяснил, че е
употребил алкохол.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
На първо място, съдът счита, че
както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи – младши
автоконтрольор, съответно - началник на Районно управление ***, видно от
заповед № ./24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и
НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното
име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са
нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя,
точния му адрес и местоработата, единен граждански номер; имената и точните
адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Настоящият състав на решаващия
съд намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно издадено, поради което следва да бъе потвърдено. Безспорно е
доказано по делото предвид събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, че жалбоподателят, след като е бил спрян за проверка от
контролните органи, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и е извършител на административното
нарушение, за което е привлечен към административно-наказателна отговорност. Жалбоподателят
не е ангажирал в хода на съдебното следствие никакви гласни или писмени
доказателства, установяващи фактическа обстановка, противна на безспорно
установената в атакуваното наказателно постановление.
Касателно доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в процесния АУАН и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление, изразяващо се в
непосочване на точния състав на административното нарушение, съдът намира
същите за неоснователни, тъй като в случая както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП, ясно е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол, като извършеното от последния
административно нарушение, правилно е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. Съдът намира, че двете предложения, дадени в разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, са алтернативно, а не кумулативно уредени, предвид употребата на
граматическия съюз „или“ и това е достатъчен мотив да се възприеме, че
осъществяването състава, на което и да било от двете предложения на правната
норма, представлява нарушение по този текст от закона. В случая е било
установено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, което
е достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност
(в същия смисъл е и решение от 13.12.2013 г. по к. а. н. д. № .2013 г. по описа
на Административен съд – П., както и решение № . от 10.01.2017 г. по к. а. н.
д. № ./2016 г. по
описа на Административен съд – П.). Налице е единство в описанието на нарушенията и правната
им квалификация в АУАН и НП. По делото от писмените доказателства и свидетелските
показания на актосъставителя и свидетеля по акта, безспорно се установяват
извършените нарушения. В АУАН и НП е налице яснота и съответствие в описанието
на извършените нарушения и в правната им квалификация.
Несъстоятелни са и доводите на
жалбоподателя за това, че в АУАН и НП липсвала достатъчно прецизна
индивидуализация на управляваното от жалбоподателя превозно средство и в
частност какъв вид и тип е същото. Това е така, тъй като съдът намира, че
превозното средство е в достатъчна степен индивидуализирано, като е посочено,
че в случая се касае за лек автомобил, посочени са марка и модел на същия,
както и държавен контролен номер. С посочването на регистрационния номер на
превозното средство в акта и наказателното постановление, същото следва да се
счита в достатъчна степен индивидуализирано - решение от 10.02.2014 г. по к. а.
н. д. № .2014 г. по
описа на Административен съд – П..
На последно място, съдът намира за
правно неаргументирани и доводите на жалбоподателя за това, че в случая
администрартивно-наказващият орган не бил изискал информация от болницата в гр.
Р. за резултатие от кръвната проба, тъй като в случая административното
наказание е наложено за това, че водачът е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и с отказа
си е осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
като въпросът за резултата от дадената кръвна проба при проведеното медицинско
изследване е ирелевантен по отношение приложението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а
е относим единствено при евентуално извършено административно нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, какъвто не е настоящият случай.
В случая съдът не дължи
произнасяне и не може да обсъжда въпроса, касаещ правилната индивидуализация на
административното наказание от страна на наказващия орган, тъй като санкцията,
предвидена в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е от т. нар. „абсолютно
определени санкции“, т. е същата е точно фиксирана в правната норма по вид и
размер.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № ./12.12.2016 г. на началника
на Районно управление ***, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 16./12.12.2016 г. на началника на Районно управление ***, с което на Г.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: