№ 1575
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110201906 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. П. П., ЕГН ********** против
наказателно постановление № BG24052022/5800/Р8-990 от 16.11.2023г., издадено от
Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София,
с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че МПС е
оборудвано с устройство, което да отчита и заплаща дължимите пътни такси. Отрича да е
извършвал нарушението, за което е наказан, а към датата на нарушението камионът е
управляван от Н.Ц.. Сочи, че е налице маловажен случай. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява , представлява се
от адв. М.. Намира нарушението за недоказано, доколкото на посочената в НП дата МПС е
управлявано от друг водач.
Процесуалният представител на АНО – юрк. Д. оспорва жалбата и иска издаденото НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, доколкото не е била заплатена
дължимата пътна такса.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството
по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2022 г. в 08:38 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата пристигнало пътно превозно
средство с per. № СТ****РК, вид: влекач, марка и модел ДАФ ХФ 480 ФТ, с обща
1
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя П..
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
08.05.2022 г., в 22:45 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ СТ****РК, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 08.05.2022 г., в 22:45 часа, по път № А-6, км 50+427, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението бил посочен път № А-6, км 50+427, за който се събира
такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101
на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
DF55FDC0A847788AE053021F160A465B.
В действителност на 08.05.2022г. процесното МПС не било управлявано от
жалбоподателя П., а от неговия колега Н.М.Ц.. Въпреки това, на жалбоподателя не му било
позволено да напусне територията на страната за осъществяване на превоза, като
служителите на ГКПП му заявили, че или следва да заплати такса, или да му съставят
АУАН, като жалбоподателят избрал втория вариант, за да продължи по маршрута си с цел
реализиране на превоза на товара.
Предвид на това срещу водача П. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG24052022/5800/P8- 990/24.05.2022 г., от Д.Д.А., на длъжност
инспектор в териториална в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД Митница София“за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и въз
основа на него издал обжалваното наказателно постановление № BG24052022/5800/Р8-990
от 16.11.2023г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" – гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията
на свидетелите А., Д. и Ч. и приложените по делото писмени доказателства, включително
снимков материал във връзка с установеното нарушение, както и два броя трудови догори,
договор за наем на МПС, договор с Адванст Джи Пи Ес Технологджи ООД за отчитане и
заплащане на пътни такси, 2 броя пътни листа, дневен рапорт за функциите на работа на
водача и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Свидетелят А. лично е извършил проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и
непосредствено е възприел. Показанията му са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът ги кредитира напълно. Същият изяснява редът за извършване на
проверката, както и признава, че не е могло да бъде установено кой е управлявал МПС към
датата на нарушението. Свидетелят съобщава и обстоятелства във връзка с невъзможността
водачът, пристигнал на ГКПП, да напусне територията на страната преди да заплати
компенсаторна такса или „да се оправя с колегите“, което очевидно за водач на товарен
камион, който извършва курс, не е логична опция.
Показанията на свидетелите Д. и Ч. не изясняват фактическата обстановка, доколкото
те не са присъствали нито на извършването на нарушението, нито на установяването му, а
пресъздават вече събрани писмени доказателства по делото.
2
Видно от приложените пътни листи Серия Т №***** и Серия Т №***** М. П. е
управлявал процесното МПС от 23.05.2022г. до 05.06/2022г., но не и в деня на нарушението.
Вторият пътен лист категорично доказва, че към датата на нарушението – 08.05.2022г.
товарният автомобил е бил управляван от Н.М.Ц.. Ето защо съдът установи, че авторството
на деянието не е на наказаното лице, а на друг служител на дружеството-превозвач.
В подкрепа на този извод е и дневен рапорт за функциите на работа на водача, находящ
се на лист 32 от делото, видно от който в деня на нарушението жалбоподателят П. е почивал
и не е извършвал никакви превози.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
На първо място от фактическа страна не се доказа субект на нарушението да е именно
жалбоподателят П., а именно не се доказа, че на 08.05.2022 г., в 22:45 часа, по път № А-6,
км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, П. да е управлявал товарния
автомобил. По делото се доказа категоричен, че към тази дата МПС е било управлявано от
Н.Ц., поради което няма как да се приеме за автор на деянието жалбоподателя. От друга
страна П. не е собственик на превозното средство и не е наказан в това му качество, а само и
единствено като водач на същото. Предвид това съдът намира, че авторството на деянието
категорично не е доказано да е на жалбоподателя П.. Това, че жалбоподателят е бил спрян
със същото ППС на 24.05.2022г. не е в никой случай достатъчно да се приеме за доказано, че
той е бил водач на това ППС и на посочената дата на нарушението 12 дни по-рано, при
положение, че са събрани доказателства в обратния смисъл.
Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – "собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство". В случая обаче жалбоподателят не е наказан нито като собственик на превозното
средство, нито като представляващ търговеца-собственик, нито като посочено от
собственика лице, на което е било предоставено това МПС.
В тази връзка наказание е следвало да бъде наложено на действителния водач на МПС –
Ц., като съдът очевидно следва да напомни на АНО, че административнонаказателната
отговорност на физическите лица е лична.
Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин авторството
на деянието да принадлежи на жалбоподателя. Презумпцията в настоящия процес е за
невиновност, тоест всеки е невинен до доказване на противното и тази доказателствена
тежест е за наказващия орган, а жалбоподателят не трябва и няма задължение да доказва, че
е невинен, макар и да е представил доказателства, че не е управлявал към датата на
нарушението. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да
бъде издадено НП. След като по делото липсва доказаност за съпричастност на П. към
деянието, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на
авторството на нарушението.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
3
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
жалбоподателя. След като наказанието е наложено за извършено на 08.05.2022 г. управление
на ППС без заплатена пътна такса от водача П., то трябва да бъде доказано, че именно на
тази дата той е управлявал автомобила и недоказването на това обстоятелство е основание
за отмяна на НП. Както беше посочено по-горе, тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не
трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза.
Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива
на предположения.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание на
нарушението, тъй като нито от съставения АУАН, нито от издаденото НП става ясно какъв е
бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък". В случая не е ясна формулата, по която е изчислена дължимата такса и
какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични
характеристики на превозното средство, какви са били техническите характеристики на пътя
или пътния участък и т. н., за да се направи преценка дали правилно е била определена и в
крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са посочени в
съставения АУАН и издаденото НП, което пък съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице и възможността му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е
заплатило и как е бил определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна
сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
издаденото НП във връзка с тези обстоятелства.
С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира
сумата от 650 лева. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност. Съдът
намира същото за основателно, доколкото фактическата и правна сложност на делото е
ниска – проведено е едно съдебно заседание, в което са разпитани трима свидетели. В тази
връзка присъдените разноски на жалбоподателя следва да бъдат намалени до минималния
размер съобразно НМРАВ от 2004г, а именно до 480 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG24052022/5800/Р8-990 от 16.11.2023г.,
издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура"
4
– гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на М. П. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр.
София да заплати на М. П. П., ЕГН ********** сумата от 480 лева – възнаграждение за
адвокат пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5