Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
на четиринадесети
декември година
2021
В открито съдебно заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3637 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при кумулативно субективно
съединяване искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, както
и искове по чл.86 ЗЗД.
По
изложените в искова молба, уточнителни молби от 01.06.2018г., от
22.10.2018г., от 22.10.2018г. и 11.12.2018г.
обстоятелства ищците „В.В.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от
управителя В.Т., „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя С. Т., В.Г.Т. ЕГН ********** лично и С. Л. А.-Т.ЕГН ********** лично, чрез адв. Н.Х. -
пълномощник са предявили срещу Прокуратурата на Република България, осем осъдителни иска при условията на
обективно и субективно съединяване, както следва:
- иск с пр. основание чл.49
от ЗЗД да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на „В.В.“
ЕООД, ЕИК******** сумата 37 223 лева обезщетение за имуществени вреди – загуби
претъпени от ищеца в следствие на незаконосъобразно претърсване и изземване
извършено на 05.10.2016г., при което от магазин на дружеството са иззети над
500 артикула стоки, задържани в продължение на две години, унищожени и
непродаваеми, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 821.66 лв. за периода
от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.;
- иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД да бъде осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕООД сумата 39 315 лева обезщетение за имуществени вреди – загуби
претъпени от „Д.“ ЕООД, ЕООД в следствие на незаконосъобразно претърсване и
изземване извършено на 05.10.2016г., при което от магазин на дружеството са
иззети над 500 артикула стоки, задържани в продължение на две години, унищожени
и непродаваеми, ведно с обезщетение за забава в размер на 10 373.66 лв. за
периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.;
- иск с пр. основание чл.49 от ЗЗД да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В.Г.Т. сумата
40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, съсипана търговска репутация и безпокойство претърпени
от ищеца вследствие от незаконосъобразно претърсване и изземване на стоки от
магазина му извършено на 05.10.2016г., ведно
с лихва за забава в размер на 10 554.40
лева, за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.;
- иск с пр. основание чл.49 от ЗЗД да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.Л. А. –
Т. сумата 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, уронена репутация и безпокойства претърпени от нея, вследствие от
незаконосъобразно претърсване и изземване на стоки извършено на
05.10.2016г., ведно с лихва за
забава в размер на 10 554.40 лева, за
периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г.
Ищците излагат съображения,
че в продлъжение на години извършват продажби на дребно в магазин в централната
част на гр. В., ул. „********, известен като бутик „Фреди“, изразяваща се в
търговия със спортни стоки – дрехи и обувки, които закупували от търговци на
едро в Европа. Заявяват, че на 05.10.2016г. сутринта в магазина им нахлули
множество униформени служители на МВР, които затворили магазина и извършили
претърсване и изземване на повече от 500 артикула от продаваните спортни стоки
от различни марки, като „Адидас“, „Пума“, „Рийбок“ на стойност 76 538лв.,
съгласно протокол за претърсване и изземване, съставен от разследващ полицай Е.
А.. Сочат, че след изземването било образувано досъдебно производство ЗМ
№245/2016г. по описа на РПУ В., пр.пр. №02267/2016г. по описа на Районна
прокуратура В. срещу неизвестен извършител за това, че без съгласието на
притежателя на изключително право използвал в търговската си дейност, марка без
правно основание - престъпление по
чл.172б ал.1 НК. Ищиците твърдят, че Прокуратурата и МВР уведомили медиите за
постигнатия колосален успех във борбата с престъпността, като новината за разбитата
„търговия с ментета“ в гр.В. била публикувана като новина номер едно за деня не
само в местната преса, но и в Българско национално радио, а от там била поета
от социалните мрежи и станала доС..ие в цялата страна. Наведен е довод, че в
рамките на досъдебно производство ищците успели да представят всички фактури за
закупуване на стоките, иззети на 05.10.2016г., а служители на ответника
призовали и разпитали представители на държателите /собствениците/ на марките,
които потвърдили, че иззетите стоки без изключение са оригинални, фактурите са
истински, а процесните стоки са закупени от оторизирани търговци. Ищците
поддържат, че всяко едно от действията на прокуратурата и МВР е в грубо
нарушение на закона, считано от отказа да приемат и или дори да погледнат
фактурите за закупуване на стоките по
време на извършеното претърсване и изземване и до задържането на стоките, които
са върнати две години след изземването и които са непродаваеми по настоящем.
Излагат съображения, че с принудителните действия, разследващите и
Прокуратурата на РБ в нарушение на закона ликвидирали бизнеса им, граден повече
от 10 години, доколкото гр.В. е малък град, а благодарение на медийните изяви
на прокуратурата и МВР не само в гр. В., но и в цялата страна узнала, че ищците
продават „ментета“. Сочи се, че у В. и С. Т. това породило чувство за
несигурност, безпокойство, депресия, безсъние, направили невъзможен живота им в
града, където репутацията им на търговци била съсипана, с широкото огласяване,
че продават стоки „ментета“. Ищцата С. Т. за целия период на разследването
приемала успокоителни лекарства.
Първоначално исковете са
предявени срещу Държавата представлявана от Министерство на финансите, като
след дадени от съда указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК за прецизиране на
пасивната легитимация с постъпила на 22.10.2018г. молба ищците, чрез
пълномощника им адв. Н. Х., исковете са насочени срещу Прокуратурата на
Република България, като ответник.
С влязло в сила
определение №19084/09.08.2019г. постановено по делото, производството е прекратено в частта по исковете предявени
срещу Р България представлявана от Министъра на финансите.
В законоустановения срок
по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е депозирал
отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че в
исковата молба се сочи в резултат на какъв точно незаконосъобразен акт на Прокуратурата
на РБ се претендират вреди, като не са посочени доказателства относно
твърденията за противоправност на действие или бездействие, и най - вече наличието
на причинна връзка между такъв акт и претенцията за обезщетяване на вреди. Твърдят, че липсва противоправно поведение от
страна на прокурори от РП-В.. Не са ангажирани доказателства, че по време на
досъдебното производство, ищцовите дружества са правили искане до прокуратурата
за връщане на веществените доказателства, съответно не е налице и постановен
отказ, посредством акт на прокурор — постановление, което да е влязло в законна
сила. Заявяват, че не се установява, в какво се състоят преките загубите на
дружествата, предвид, че веществените доказателства са върнати в
законоустановените срокове. Оспорва първоначалната дата, от която се претендира
лихва за забава, а именно 11.08.2015 г., след като претърсването и изземването
е извършено след повече от една година - на 05.10.2016 г.
В съдебно
заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Н.Х. поддържат предявените искове.
В о. с. з. П.НА Р.Б. чрез юрк. Е.В.
оспорва иска.
Софийски
градски съд, ГО, I
–
7 състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че търговската
дейност на дружествата ищци „В.В.“ ЕООД, с ЕИК******** и „Д.- ВД“ ЕООД, с ЕИК ********
се осъществява в гр.В. на ул.“********. Дейността им е свързана с търговия на
дребно с облекла, което се установява и от справката извършената по реда на
чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Не се спори, че на посочения адрес ищците стопанисват магазин
известен като бутик „Фреди“.
Видно от приетия протокол за претърсване и изземване
от 05.10.2016 г., следственото действие е извършено от Е. А.- раследващ полицай
при ОДМВР В. в бутик „Фреди“ намиращ се
в гр.В., ул.“********, в присъствието на ищците В.Г.Т. и С.Л. А. – Т., както и
на две поемни лица. При извършеното претърсване в търговския обект са намерени
и иззети 39 обекта – спортни чанти – 6 броя, с марка „Пума“, 9 броя дамски
спортни чанти с лого „Puma“,
раници, якета, тениски с изображения на марка „Аdidas“, спортни екипи, спортни обувки и
други спортни стоки описани като видове и бройки в протокола за претърсване и изземване
от 05.10.2016г. Видно от отразеното в
протокола действието претърсване и изземване е продължило повече от седем часа,
считано от 9,30 мин. до 16,20ч., като
протокола е подписан с възражения от ищците В. Г. Т. и С.А.. /л.10-л.11 от делото/
Не се спори, че органите на досъдебното
производство са извършили претърсване и
изземване на 05.10.2016г. без разрешение
от съдия от съответния първоинстанционен съд съгласно изискването на чл.161, ал.1
от НПК, преди извършването му в
търговския обект на ищците.
От Районна прокуратура В. е направено искане
за одобрение от съдия на извършено на 05.10.2016г. претърсване и иземване по
ДП№ЗМ245/2016
г., по описа на ОДМВР В., образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.172б от НК.
С разпореждане постановено в з.с.з. от
06.10.2016г. по ЧНД №1316 /2016г. по описа на В.ски районен съд, в производство
по реда на чл.161, ал.2 от НПК, сезираният районен съд е отказал да одобри протокол
за претърсване и изземване от 05.10.2016г. започнало в 9,30 мин. и завършило в
16, 20ч. по ДП №ЗМ 245/2016г. по описа на ОДМВР В., в магазин за дрехи и обувки
намиращ се в гр.В., ул.“********, търговски обект на „Д.- ВД“ ЕООД с управител С.Л.А.
и „В.В.“ ЕООД с управител В.Г.Т.. В мотивите на разпореждането, сезираният съд
е посочил, че липсват предпоставките по чл.161, ал.2 НПК, като при извършване
на следственото действие са допуснати редица процесуални нарушения-поемните
лица не са уведомени за правата им по чл.137, ал.4 НПК, препис от проттокола не
е връчен на лицата, в чието присъствие е извършено действието, като в протокола не са изложени никакви причини
водещи до неотложност на случая. Прието е, че не е налице неотложност на това действие, липсват и данни за опасност от укриване,
предвид, че са иззети над 500 артикула, очевидно предназначени за продажба,
поради което протокола за претърсване и изземване не е одобрен./л.12 – л.13 от делото/
Видно от приетото в препис ДП №ЗМ245/2016
г., по описа на ОДМВР В., пр. пр.№2267 /2016г.
на РП В. /л.97-л.447 от делото/,
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.172б от НК, за това, че на 05.10.2016г. в гр. В. без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската си
дейност марка, обект на изключително право, без правно основание. Видно от постановление на РП В. от
10.10.2016г. наказателното производство е
образувано с първото действие по разследването - претърсване и изземване,
като зам. районният прокурор на РП В. е дал указания на водещия разследването
да се извърши разпит на свидетели, да се назначи експертиза по индустриална
собственост, да се извърши оглед на веществените доказателства. В хода на
досъдебоното производство ищцата С. Т. е представила издадените в Германия
фактури за закупуване на стоките, които са иззети от разследващия на
05.10.2016г. /л.203-л.262 от делото/
С жалба
вх. №2267116 от 13.10.2016г. до РП В., ищците
В.Г.Т. като управител на „В. ВД“ ЕООД и С.Л. А. – Т., „Д.- ВД“ ЕООД, поискали
да им бъдат върнати стоките иззети на 05.10.2016г., които са на стойност около
50 000лв., като изложили, че търпят значителни загуби, т.к. стоката е сезонна и
в момента се търси на пазара. Изложили също, че стоките са закупени в Германия
и притежават необходимите документи./л.108 – л.109 от делото/
С постановление от 27.10.2016г. на
зам.районен прокурор И.Ц.по прокурорска преписка
№2267 /2016г. на РП В. е оставена без
уважение молбата на В.Г.Т. като управител на „В. ВД“ ЕООД и С.Л.А., „Д.- ВД“
ЕООД за връщане на веществени
доказателства иззети на 05.10.2016г. /л.115-л.118 от делото/
На 15.06.2017г. в РП В. отново била депозирана молба за
връщане на веществени доказателства от В.Г.Т. като управител на „В. ВД“ ЕООД и С.Л.
А. – Т., „Д.“ ЕООД . С постановление от
22.06.2017 г. на зам. районен прокурор И.Ц.по пр. пр.№2267 /2016г. на РП В. повторно е оставена без уважение
молбата на В.Г.Т. като управител на „В. ВД“ ЕООД и С.Л. А. – Т., „Д.“ ЕООД за връщане стоките иззети като веществени
доказателства на 05.10.2016г. /л.125-127 от
делото/
В заключително мнение от 13.11.2017г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП №ЗМ245/201 г., по описа на ОДМВР
В. на разследващия полицай А.А.е отразено, че в хода на разследването се
установило, че стоките иззети като веществени доказателства са припознати от
предствители на търговските марки като оригинални стоки. Голяма част от стоките
съответствали на представените по делото фактури, което доказвало техния
произход. Установено било, че стоките са закупени от оторизиран представител на
марките в рамките на европейското икономическо пространство, като поради липса на данни за извършено престъпление
по чл.172б от НК приключил разследването с мнение за прекратяване на производството на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НК. /л.446-л.447
от делото/
С постановление на Районна прокуратура В. от
27.11.2017г. по досъдебно производство ДП №ЗМ245/2016 г. на ОД МВР В. е прекратено наказателното
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.172б от НК,
поради липса на доказателства за извършено престъпление. /л.
от делото/. С постановлението за прекратяване, на основание
чл.111, ал.2 НПК е разпоредено веществените доказателства описани в протокола
за претърсване и изземване от 05.10.2016г. да се върнат на правоимащите В.Г.Т.
като управител на „В. ВД“ ЕООД и С.Л. А. – Т., „Д.- ВД“ ЕООД, след влизане на
постовлението в сила.
Не се
спори, че прекратителното постановление от 27.11.2017г. не е обжалвано от
легитимираните лица.
По
делото не е спорно, като се установява и от писмените доказателства, че на
06.10.2016г. по БНР – радио В. е излъчен материал под заглавие „Полицията
разкри стоки менте в центъра на В.“, в който се съобщава, че при акция на
органите на реда в магазин в центъра на гр.В. са открити и иззети над 500
артикула – спортни дрехи, обувки и чанти с графични изображения сходни с тези
на регистрирани търговски марки, без съгласието на притежателите на
изключителното право. /л.30 от делото/
От
приетите Амбулатрен лист №253/01.03.2018г. и Амбулатрен лист №286 /01.03.2018г.
издадени от д-р Б.К.– психиатър, се установява, че при извършения амбулаторен
преглед на В.Г.Т. и С.Л. А. -Т., и на двамата е поставена диагноза
посттравматично стресово разстройство, тревожно-депресивно разстройство и
предписано лечение с медикаменти ./л.22 -л.23 от делото/
За
установяване на претърпените неимуществени вреди на ищците са допуснати двама
свидетели.
Свидетелят М.В.Й./45г., без
родство/, сочи в показанията си, че познава В.Т. и семейството му. Сочи, че В.
и С. в магазина си в центъра на гр.В. продавали дрехи, обувки и маратонки
повече от 30 години. Свид. Й.помни случая, когато в магазина на В.Т., са
пристигнали от ГДБОП. Случило през м.октомври 2016 г. От ищците свидетелят разбрал, че разследващите
са им прибрали стоката от магазина. Случилото се отразило доста зле на В. и С..
Започнало да се шуми по медиите, във „Фейсбук“ имало отвратителни коментари, че
те търгуват със „стока менте“, „продават боклуци“. Те понесли тежко
последиците. Свид. Й.сочи, че и към момента бизнеса на В. не се е възстановил. Заради
този случай В. и С. изгубили доста клиенти, които преди са пазарували от тях.
В показанията си свидетелят С.И.С./44г., без
родство/ разпитан в о.с.з. на 20.04.2021г., сочи, че се познава с В. и С. отдавна като
близки и съграждани. Ищците имали магазин за спортни
артикули. Свид.С.знае за инцидента през
2016 г. свързан с бизнеса на В. и С., когато в магазина им влезли служители на
полицията във В. и взели почти всички стоки от магазина, като било образувано и
наказателно производство. След известно време делото било прекратено, поради
липса на престъпление. Свидетелят сочи, че работи като прокурор в СРП и знае за
случая от ищците, защото като ходели на лекар в гр. София, нощували при него. Според свид.С.инцидентът и на двамата се
отразил много негативно. СъС..ието на С. се влошило значително след този
инцидент, тя имала множество здравословни проблеми, част от които необратими.
Негативната промяна в здравословното съС..ие
на двамата продължавала още. Свидетелят сочи, че гр.В. е малък град и приказките
се разнасяли бързо. Сочи, че всъщност ищците внасят стока, която е оригинална
от Германия. Те пазарували директно от „Аутлети“, производители или от
представители на производителя. След инцидента ищците имали много рекламации с
обвинение от техни клиенти, че са ги излъгали, че продават неистинска стока. Много
негативно се отразили на В. и С. и публикациите в местни медии на тема, че в
магазина си продават фалшива стока с включени снимки от самия магазин. Бизнесът
им още не бил се възстановил.
Показанията на свидетелите С..С.и М.Й.са непротиворечиви, житейски логични, взаимно допълващи се, почиват на преки лични впечатления, изхождат от лица незаинтересовани от изхода на спора, поради което, съдът им дава вяра.
От
приетото неоспорено заключение на
съдебно – оценителна експертиза с вещо лице А.Б. се установява, че по протокола
за претърсване и изземване от 05.10.2016г. са иззети 574 броя стоки на обща
стойност 63 683 лв., в това число от „В.В.“ ЕООД, са иззети стоки на обща
стойност 30 971лв., а от Д.ВД“ ЕООД стоки на стойност 32 712лв., като пазарните
стойностти са онагледени в приложение № 1, към СОчЕ. Стойността на иззетите спортни артикули
изчислена по метода на пазарните аналози вещото лице е определило в размер на
51 481,80 лв.
Съдът
възприема заключението на съдебно –оценителна експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД са
процесуално допустими – заявени е от процесуално легитимирани лица,
имащи правен интерес от това – ищците твърдят, че в резултат от противоправни действия
на служители на ответника са претърпели имуществени и неимуществени вреди,
чието парично възмездяване претендират. В случая ответникът
отговаря по чл. 49 ЗЗД, защото не са налице предпоставките на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ
- претендират се вреди причинени от разследващи органи на търговски дружества.
По
същество:
По исковете с
правно основание чл.49 ЗЗД на „Д.ВД“ ЕООД и „В. ВД“ ЕООД за обезщетение за имуществени вреди:
Заявените искове са с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал1 ЗЗД .
Основателността на иск по чл.45 ЗЗД
предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие),
вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения),
противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и
вредата, вина, за която е въведена
законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да
е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. В случая,
ищците поддържат в ИМ, че на
05.10.2016г. в магазина им е извършено незаконосъобразно претърсване и
изземване на повече от 500 артикула от продаваните спортни стоки от различни
марки, като „Адидас“, „Пума“, „Рийбок“ на обща стойност 76 538лв., с протокол
за претърсване и изземване, който не е одобрен от съда. Ищците поддържат, че
стоката им е унищожена и негодна да бъде продадена.
На първо място по делото се установи, че на
05.10.2016г. е извършеното действие - претърсване и изземване в стопанисван от
ищците магазин „Фреди“ със знанието на Районна прокуратурата В., което е предприето в нарушение на с
предвидените в НПК изисквания – без разрешение от съдия съгласно чл.161,
ал.1 НПК и без да е одобрено от съдия съгласно чл.161, ал.2 ГПК. В приетото разпореждане постановено в з.с.з. от
06.10.2016г. по ЧНД №1316 /2016г., по описа на РС В., съдът е приел, че липсват
данни за неотложност на процесуално – следственото действие, както и че при
извършването му са допуснати редица процесуални нарушения. В този смисъл по
делото от ФС на деликта се установи първия елемент - действие, като и
обективния белег на това действие – противоправност, доколкото процесното
действие - претърсване и изземване е извършено в нарушение на императивните
изисквания на закона.
Дружествата ищци, който носят
доказатествената тежест съгл. чл.154, ал.1 ГПК не установиха обаче втория зелемент
от ФС на деликта - твърдяната имуществена
вреда от унищожаване на иззетите стоки, които били сезонни, и задържани повече
от две години. Въпреки указаната им с доклада по чл.146, ал.1 ГПК доказателствена
тежест, ищците не ангажираха доказателства,
които да установят твърдението им, че иззетата стока е унищожена. Според
Тълковния речник на думите в българския език „унищожавам“ означава премахвам,
разрушавам, съсипвам. В случая не се
установи стоката иззета от дружествата ищци, като веществено доказателства да е
унищожена. Видно от материалите по досъдебното произвоство веществените
доказателства са съхранени до края на досъдебното прооизводсво. По делото не е спорно, че процесните иззети
стоки са върнати на ищците, съгласно
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.11.2017г. на Районна прокуратура В..
Несъмнено
в период за период от година и няколко месеца иззитите стоки – спорни дрехи и
обувки са загубили от своята пазарна стойност и от своята актуалност, но по
делото не е предявена претенция с такъв предмет /за стойността на обезценката/.
На следващо място ищеца дължи с процесуалната си активност да установи и другия обективен елемент от състава на чл.45, ал.1 от ЗЗД – причинната връзка между деянието и причинения резултат – вредата. По реда на пълното и главно доказване, ищцовите дружества не установиха, че за тях реално е настъпил вредоносен резултат в претендирания размер от общо 76 538 лв.
Ето
защо, с оглед на изложеното, доколкото не е установено кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което така
предявените от ищците „Д.ВД“ ЕООД и „В. ВД“ ЕООД искове за обезщетение за
имуществени вреди в общ размер от 76 538 лв. следва да бъдат отхвърлени като
недоказани.
По исковете с правно основание
чл.86 от ЗЗД:
Доколкото
главните искове за обезщетение за претъпени имуществени вреди са неоснователни,
то и акцесорните претенции за обезщетение за забава, се явяват неоснователни.
Относно
исковете за обезщетение за неимуществени
вреди:
По
делото е установено, че ищците В.Т. и С. Т. са управители на дружества с ограничена
отговорност, извършващи търговия на дребно със спортин стоки – дрехи, чанти,
обувки. При извършеното на 05.10.2016 г. от компетентните органи и претърсване
в магазина на ищците, от там са иззети повече от 500 артикула, като
претърсването и изземването е продължило повече от седем часа.
Претърсването
и изземването са осъществени от разследащ полицай при ОДМВР В., като е
образувано досъдебно производство за извършено умишлено престъпление по чл.172б НК от неизвестен извършител - за това,
че на 05.10.2016г. в гр.В. без съгласието на притежателя на изключителното
право използва в търговската си дейност марка, обект на изключително право, без
правно основание.
Както се посочи по-горе осъществените
претърсване и изземване са противоправни, макар да са извършени от надлежен
правозащитен орган в кръга на компетенциите му, доколкото не е спозено
изискавнето на чл.161, ал.1 НПК, нито на чл.161, ал.2 НПК. На следващо място те
не отговарят на установения в Европейското (а и в националното) право принцип
на пропорционалност, съгласно който предприетата ограничителна мярка по своето
съдържание трябва да е годна да постигне преследваната законова цел, да е
необходима за нейното постигане и да е пропорционална, т.е. не засяга правната
сфера на адресата в по-голяма степен от необходимото за постигането на целта;
който принцип, като един от общите принципи на правото на Европейския съюз
(неговото първично право), има за цел предоставянето на права на частноправни
субекти и съответно - директен ефект. Изземването за продължителен период от
време на цялата налична стока на ищците, при наличната възможност същата да
бъде заснета и описана засяга в несъразмерна степен правото на ищеца да
осъществява стопанска дейност; особено при положение, че по делото не са
представени никакви доказателства за очакваната ефикасност на наложената мярка
нито емпирични данни за вероятността за нейния успех.
Като е допуснал извършването на претърсване и
изземване, при посочените по-горе условия, ответникът явно и тежко е надхвърлил
пределите на своята свобода на преценка и поради това е извършил достатъчно
съществено нарушение на нормативно установения в правото на Европейския съюз
правен принцип за пропорционалност, който има за цел да предостави права на
частноправни субекти, което позволява ангажиране на отговорността на държавата.
Всички иззети стоки – обувки, спортни дрехи и
обувки са от съществено значение за предмета на дейност на ищеца – търговия на
дребно със спортни стоки. Настоятелните опити на ищците да им бъдат върнати
иззетите вещи, в хода на досъдебното производство са останали без резултат. Едва,
след като на 27.11.2017г. е прекратено наказателното производство, в рамките на
което е било извършено претърсването и изземването, вещите са върнати.
От
разпита на свидетелитеС.и Й.се установяви, че извършеното през м.октомври 2016г. претърсване и
изземване на стоки в магазин „Фреди“ се отразило много
негативно на С. Т. и В. Т., които са търговци в бизнеса повече от 30 години. Шумно
огласената операция „полицията разкри стоки менте в центъра на В.“, причинила
притеснения, безпокойство и стрес на двамата ищци. Установи се, че е увредена
неимуществената сфера на ищците, чиято репутация като търговци е засегната, а името
им в продължително е свързвано в съзнанието на потребителите в гр.В. с търговия със „стоки менте“. Предвид
на изложеното, следва на ищците да бъде определено надлежно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 5 000 лева за всеки от двамата според
законовия критерий за справедливост. При определяне на обезщетението, съдът
съобрази обществено – икономическите условия към момента на увреждането -
2016г. Обезщетението за неимуществени
вреди се дължи със законната лихва от 05.10.2016 г. – датата на увреждането. За
разликата над определения размер до претендирания размер от 40 000лв., искът за
обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За периода от 15.10.2016 г. /деня на увреждането/ до
15.03.2018г. /деня предхождащ
предявяване на иска/, законната лихва възлиза на 731, 95 лв.
определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на ел. продукт „Лихвен калкулатор“, до който размер претенцията е основателна.
За
разликата от определения размер до претендирания 10 554.40 лв., както и за
периода от 11.08.2015г. до 04.10.2016г., акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право
на разноски имат двете страни. На основние чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца В. Т. разноски от 487, 32лв., съразмерно на уважената част
от исковете./ищецът Т. е сторил разноски за платена държ. такса от 7 913,66лв.
и 500лв. депозит за СОцЕ/ На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника Прокуратурата на Р България юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.В.“ ЕООД, ЕИК********,
представлявано от управителя В.Г.Т., чрез адв.Н.Х., п р о т и в П.НА
Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******, иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му
заплати сумата от 37 223 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби претъпени от ищеца в
следствие на незаконосъобразно претърсване и изземване извършено на
05.10.2016г., при което от магазин на дружеството са иззети над 500 артикула
стоки, задържани в продължение на две години, унищожени и непродаваеми, както и
иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 9 821.66 лв. за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя С.Л.А.,
чрез адв.Н.Х., п р о т и в П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******, иск с правно основание чл.49 от за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 39315 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби
претъпени от ищеца в следствие на незаконосъобразно претърсване и изземване
извършено на 05.10.2016г., при което от магазин на дружеството са иззети над
500 артикула стоки, задържани в продължение на две години, унищожени и
непродаваеми, както и иск по чл.86 ЗЗД
за обезщетение за забава в размер на 10373.66
лв. за периода от 11.08.2015г. до 15.03.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******,
да заплати на В.Г.Т. ЕГН
********** сумата 5 000 /пет хиляди/лв.,
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в притеснения, засегната търговска репутация и безпокойство
претърпени от ищеца вследствие от незаконосъобразно претърсване и изземване на
стоки извършено на 05.10.2016г., ведно с лихва за забава в размер на 731,95 лева, за периода от 15.10.2016г. /деня на увреждането/ до
15.03.2018г. /деня предхождащ
предявяване на иска/, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.49 ЗЗД за разликата
над определения размер до претендирания размер от 40 000лв., както и
претенцията за законна лихва за разликата над присъдения до
претендирания размер от 10 554.40 лв., както и за периода от 11.08.2015г. до
04.10.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******, да заплати на С. Л. А.-Т.ЕГН
**********, сумата 5 000 /пет
хиляди/лв., обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в притеснения,
засегната търговска репутация и безпокойство претърпени от ищеца вследствие от
незаконосъобразно претърсване и изземване на стоки извършено на 05.10.2016г., ведно с лихва за забава в размер на 731,95 лева, за периода от 15.10.2016 г. /деня на увреждането/ до
15.03.2018г. /деня предхождащ
предявяване на иска/, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.49 ЗЗД за
разликата над определения размер до претендирания размер от 40 000лв., както и
претенцията за законна лихва за разликата над присъдения до претендирания
размер от 10 554.40 лв., както и за периода от 11.08.2015г. до 04.10.2016г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******, да заплати на В.Г.Т. ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 487,32 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„В.В.“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от управителя В.Т., „Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от управителя С. Т., В.Г.Т.
ЕГН ********** и С. Л.А. ЕГН********** да заплатят на Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул.„******, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 150
лева, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: