Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора Бойко Калфин
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ВНОХД
№ 147
по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XХI НПК- “Въззивно
производство”.
Ю.Крумов- прокурор в Районна прокуратура- Дупница протестира присъда № 23/ 18.02.2020 г. на Дупнишкия
районен съд, постановена по НОХД № 1042/ 2018
г. по описа на същия съд, с която подс. С.В.П. е признат за невиновен в
това, че 05.04.2018г. след 23, 00ч. в гр.Кочериново, обл.
Кюстендил, на ул. „*** пред дом №*** в съучастие като извършители с Е.Д.Д., С.В.М.
и К.С.К. (като по отношение на подсъдимите Д., М. и К. делото е приключено с
влязло в сила споразумение) са отнели чуждо МПС, а именно лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № *** (собственост на М. С. Г. от с. Полена, общ.
Симитли, обл. Благоевград) от владението на М. Л. Т. от гр. Кочериново, без
нейно съгласие, с намерение да го ползват - престъпление по чл.346, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 от НК. На осн. чл.304 НПК П. е оправдан по повдигнатото
обвинение по посоченото престъпление.
В протеста се релевират съображения за неправилно приложение на закона,
като се твърди, че доводите на ДнРС за недоказаност на обвинението не са
съобразени с доказателствения материал. Изтъкнати са доводи за необоснованост
на присъдата и неправилна преценка на доказателствата по делото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която П. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, респ. му
се наложи предвиденото в закона наказание.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста. Изразява становище, че ДнРС превратно е тълкувал доказателствата по
делото, вследствие на което са направени неправилни изводи относно правната
страна на деянието. Сочи се, че присъдата на ДнРС е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Прави се искане за постановяване на нова, осъдителна
присъда.
Защитникът на подс. П. пред въззивния съд- адв.И.А. изразява становище,
че протеста е неоснователен и че присъдата на
ДнРС следва да бъде потвърдена.
Въззиваемата страна и подсъдим по делото И. Х. П. твърди, че е невинен и
иска потвърждаване на оправдателната присъда на
ДнРС.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите
и възраженията на страните, намира протеста и въззивната жалба за допустими,
доколкото са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по
чл. 319 НПК. Разгледани по същество, те са неоснователни поради следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал,
събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство, проверен и
приобщен от съда по реда на НПК е анализиран задълбочено от първоинстанционния
съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния
съд:
Св.Т. ползвала л. а. м. „Опел”, м.„Корса”, с ДКН № Е *** заедно със съпруга си въз основа
на пълномощно. Автомобилът се паркирал
пред дома им в гр.Кочериново, ул***.
На 05.04.2018г., около 19.45 часа, прибирайки се
от работа, тя видяла, че автомобила е паркиран пред дома им. Същият не бил заключен и ключа за запалването му се намирал в купето. Предната му част му сочел
надолу по улицата.
Същият ден около 23,00 часа подс. П. заедно с другите подсъдими (по
отношение на които НП е прикюлчило със
споразумение)- Е.Д., С.М. и К.К. се намирали в центъра на града. Подс.К. предложил на останалите да се повозят с автомобил, за който имал информация, че не се заключва. Четиримата
тръгнали към дома на Т., като тримата –К., Е. и С.
избутали автомобила по-надолу от дома на Т., където го запалили, качили се в
него и тръгнали към детската градина в гр.Кочериново. Подс. П. отказал да се качи при тях и се върнал към центъра на
гр.Кочериново.
След
като се повозили (автомобилът се управлявал
от подс.К.), оставили автомобила пред дома на Т., но не
точно на същото място, а в обратната посока, на която преди това бил паркиран.
На следващия ден – 06.04.2018 г. около 09.00 часа Т. излязла от дома си и видяла, че че автомобила се намира с предната си част в обратна посока. Същата подала жалба в РУП Рила на 20.04.2018г.
В резултат от
проведените действия, ДнРП повдигнала обвинение срещу посочените четири лица.
По отношение на подс. К., М. и Д. НП е приключило със споразумение, като същите
се признали за виновни в извършване на престъпление по чл.343, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.63,
ал.1 НК. При проведеното съдебно следствие ДнРС е приел, че не е установено
безспорно участието на подс. П. в инкриминираното престъпление и го е оправдал.
ДнРС е изградил доводите си въз основа на пок. на св. М., Д., К., които в
качеството си на свидетели по делото категорично са отрекли участието на подс. П.
в твърдяното престъпление, както и на показанията на св. К.- полицейски служител, който е имал
оперативна информация относно неучастието на
подс. П. в процесното престъпление.
КнОС прие посочените факти, съвпадащи
с възприетите от ДнРС, въз основа на следните доказателствени средства:
обясненията на подс. П. пред ДнРС, показанията на св. М., К. и Д. пред ДнРС,
пок. на св. св.К. и С. (последните от ДП, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК).
ДнРС е прочел по реда на чл.281, ал.4 НПК (въпреки че правното основание за прочитането не е посочено изрично в
съдебния протокол) и показанията на св. Д.,
К. и М. от ДП, дадени в качеството им на
свидетели преди привличането им като обвиняеми, в които са посочили, че
участник в отнемането на автомобила е бил
подс. П.. КнОС изключва същите от доказателсвената съвкупност по следните съображения:
Принципно с оглед разп. на чл.118, ал.1, т.1 НПК няма процесуална пречка
посочените три лица, които са били подсъдими и спрямо които НП е прекратено със
споразумение, да бъдат свидетели. В този аспект техните показания като
такива пред ДнРС – л.70 от делото са
годни гласни доказателствени средства и
са част от доказателствената съвкупност. КнОС обаче счита, че показанията им
като свидетели, депозирани на ДП преди привличането им като обвиняеми лица, не
следва да се ползват като годно доказателствено средство. Тези показания са
били депозирани от Д., М. и К. на датата 20.05.2018 г.- преди да бъдат
привлечени като обвиняеми, което е сторено на 20.06.2018 г. Те не следва да
бъдат ползвани като доказателствено средство (в това число и уличаващо
такова подс. П.), тъй като са дадени в друго процесуално качество –
като на свидетели и преди привличането им като обвиняеми, срещу който разпит подс. П.
не е могъл да се защити. В този
аспект позоваването от страна на
прокуратурата на тези показания от ДП, които освен това са приобщени на осн.
чл.281, ал.4 НПК- без съгласието на
подс. П., е несъстоятелно. Те следва да се изключат от дказателствения
материал.
Единствените уличаващи подс. П.
доказателства се явяват косвените показания на св. С. от ДП, в които същия е
посочил, че подс. П. и св. Д. и М. преди Великден на 2018 г. му се похвалили,
че са се возили с някаква кола, която после върнали на мястото й; както и пок.
на св. К.- оперативен работник, на когото този разговор бил предаден от св. С..
Тези доказателства обаче имат производен характер и са недостатъчни, за да
обосноват категорични изводи относно участието на подс. П. в престъпното деяние. Не могат да се
градят изводи относно неговото участие
само въз основа на преразказ на други лица, който няма пряк характер. При
наличие на преки доказателства, изразяващи се в категоричните и последователни
показания на св. М., Д. и К., отричащи
категорично участието на П. и потвърждаващи
се и от неговите обяснения, които също съгл. чл.115 НПК са пряко годно
доказателственолевено средство, и които преки доказателства оневиняват П., е
недопустимо да се градят противоположни
уличаващи изводи въз основа на производните показания на св. С. и К.. (Впрочем
показанията на последния също не са категорични относно участието на П., доколкото посоченият свидетел твърди, че в
разказа пред него подс. К. е бил категоричен, че същият не е участвал в
отнемането на автомобила).
В този аспект, след като
не е установено по несъмнен и категоричен начин, че подс.П. е участвал в
отнемането на процесния автомобил, не може да се сподели обвинителната теза за
доказаност на обвинението. Същата е напълно несъстоятелна и неподкрепена с доказателства по
делото. Изводите на ДнРС, че подсъдимия не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.346, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК,
респ. и от субективна страна са обосновани и законосъобразни. В този аспект
същият правилно е оправдан съгласно разп. 304 от НПК. Изводите на съда по
същество са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствените средства по делото, направени са след събиране и проверка на
всички възможни доказателства, които са обсъдени
логично и не са изопачени. Ето защо присъдата на ДнРС е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 334 т.6 вр.чл.338 НК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 на Дупнишкия районен съд от 18.02.2020г.
по НОХД № 1042/2018 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.