№ 465
гр. Л., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310100967 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова
молба от К. „В. К. „О.““ против Д. Г. Д., действащ като едноличен търговец с
фирма „Д. – Д. Д.“ за установяване на вземания за заплащане на наемна цена,
предмет на оспорена заповед за изпълнение.
В молбата се твърди, че между страните е постигнато съгласие и е
сключен договор, по силата на който ищецът предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване обект „Б.“, с площ от 120 кв. м. находящ се в
с. ЙО., К. Д. – I етаж, срещу заплащане месечно на 2 сумата от 300,00 лв. с
ДДС. Твърди се, че по договора ответникът е предложил изпълнение за
сумата от 600,00 лв., с която са погасени задължения за наемна цена на за м.
януари и февруари 2021 г. Непогасени са суми в размер на 3 000,00 лв. –
наемна цена за периода март – декември 2021 г.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 3
000,00 лв. - незаплатена цена по договор за наем от 04.01.2021 г. за периода
март - декември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване в
съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение /27.04.2021 г./ до
изплащане на вземането. Заявено е искане за присъждане на сторените
разноски.
В депозиран по делото отговор ответникът поддържа, че имота, предмет
на сключения договор за наем с ищеца, е публична общинска собственост.
Ответникът оспорва той да е предоставена за управление на ищеца, да е
вземано решение за отдаването му под наем чрез тръжна процедура и такава
да е провеждана. На тези основание поддържа, че договора, по който ищецът
1
търси изпълнение, е недействителен поради противоречие със закона.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че наемната цена не е
заплащана за претендирания от ищеца период, като твърди, че до м. юни 2021
г. вкл. всички задължения са погасени.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. В. Н., която
по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като
подборни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът участва по делото лично и с адв. П. П., който по същество
излага становище за неоснователност на иска, като доводите в тази насока
излага в писмени бележки.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от К. „В. К. „О.““ пред РС Л. е
образувано ч. гр. Д. № 668/2022 г. По делото, в полза на К. „В. К. „О.““
против Д. Д., действащ като едноличен търговец с фирма ”Д. Д. Д.”, е
разпоредено на Д. да заплати сумата от 3 000,00 лв. - цена по договор за наем,
ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането и
сторените разноски - 60,00 лв. Държавна такса и 335,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Против изпълнението на заповедта е подадено възражение
от длъжника.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на
който ищецът се задължил да предостави на ответника за временно и
възмездно ползване обект “Б.”, с площ от 120 кв. м., находящ се в с. ЙО., К.
Д. - първи етаж, за срок от една година, срещу заплащане на сумата от 300,00
лв. с ДДС, платима до 5-то число на месеца, в брой, на касата на К.та, срещу
издадена данъчна фактура.
Между страните на съществува спор, че след сключването на договора,
недвижимия имот е предоставен за ползване на ответника /този факт е
отделен като безспорен доклада на делото/.
В адресирано до ответника изявление ищецът го е уведомил, че след
изтичане на месечен срок от връчването му, следва да върне предоставения
му за временно и възмездно ползване обект “Б.”, с площ от 120 кв. м.,
находящ се в с. ЙО., К. Д. - първи етаж, като му заплати сумата от 1 200,00 лв.
- наем за периода март - юни 2021 г. и 2 400,00 лв. за периода юли - декември.
Върху предизвестието е отразено, че е връчено на 03.12.2021 г. При отказ от
страна на адресата, в присъствието на свидетелите Христов и Маринова.
В покана, адресирана до ответника, ищецът го е поканил да освободи
помещение, предмет на прекратен договор за наем от 01.4.01.2021 г., като
заплати сумата от 3 000,00 лв. - наем за периода март - декември 2021 г.
Поканата е връчена при отказ, удостоверение с подписите на свидетелите Е.
Д..
2
В периода февруари - юни 2021 г. ищецът е издал на името на ответника
шест броя фактури за суми от по 300,00 лв. с ДДС всяка с вписано в тях
основание - наем Б. за периода от януари до юни 2021 г. вкл., с начин на
плащане в брой. Към всяка фактура е приложен фискален бон за сумата от
300,00 лв., с дата на издаване, съвпадаща с датата на издаване на всяка една
фактура.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в счетоводството на ответника задълженията по
ангажираните шест фактури са надлежно осчетоводени по партидата на
ищеца в сметка 401 “Доставчици” и отнесени като наем за периода януари -
юни 2021 г. Във връзка с процесния договор счетоводството на ответника е
водено редовно. Според счетоводните записвания процесният имот е бил
обект на наемно правоотношение между страните преди датата на сключване
на договора, по който се търси изпълнение /04.01.2021 г./, като една от
ангажирането по делото фактури и фискален бон към нея /фактура
754/26.01.2021 г./, касае именно тези предходни правоотношения. Вещото
лице посочва в заключението, че счетоводството на ищеца във връзка с
процесния договор не е водено редовно, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и Националните счетоводни стандарти - не са водени
счетоводни регистри по сметки, по които да са отразени хронологично
счетоводни операции на възникналите стопански операции. Покупките и
продажбите са отразени в дневника за покупки и продажби и са декларирани
със справка декларации в НАП, съгласно ЗДДС. След 6—ти месец на 2021 г.
няма издавани фактури при ищеца и отразени плащания във връзка с тях при
страните.
При разпита на вещото лице то уточнява, че платените суми в брой, за
които се издава фискален бон трябва да се отразят като постъпили в касата по
сметка 501. Ако разпращането на тези задължения не е извършено в брой в
деня на издаването на фактурите, плащането може да се извърши отново в
брой, но в този случай, в тях трябва да се отрази, че плащането ще е платежно
нареждане. Тогава те следва да се отразят в сметка 411 и в последствие да се
погасят. Издадените към фактурите фискални бонове са от фискалното
устройство на ищеца и са отразени в касовата книга.
Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от
съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.
Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като
доказателство, без да се ползват със задължителна доказателствена сила. От
тук следва, че нередовно водените книги на търговеца не могат да бъдат
основа за доказателствен изводи на съда по фактите.
Счетоводството на ищеца не е редовно, тъй като не са водени
счетоводни регистри по сметки, по които да са отразени хронологично
счетоводни операции на възникналите стопански операции. С оглед на това,
направените записвания при ищеца, в това число взетата от него операция за
3
сторниране на плащания във връзка с фактури №-ри 760, 762, 764 и 765, по
които са издадени фискални бонове, не могат да са основа за формиране на
изводи по фактите от съда.
Ангажираните от ответника писмени доказателства във връзка със
собствеността на помещението, предмет на договора за наем /АОС/, ведно със
схема, протокол и извадка от партида в АВ, не се обсъждат, като неотносими
към фактите от предмета на доказване.
При установените факти, съдът прави следните изводи от правна
страна:
Предявен е иска за установяване на вземания за цена по договор за
наем, предмет на издадена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, т. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД.
Между страните е сключен договор за наем на недвижим имот със
срока от една година. По договорната връзка ищецът е предоставил на
ответника за ползване уговорената вещ, с което е обезпечил възможността му
да си служи с нея.
Спорни между страните са два въпроса - относно валидността на
договорната връзка и предложеното от ответника изпълнение за периода март
- юни 2021 г.
С отговора ответникът е навел възражения за недействителност на
договорната връзка с аргумент, че ищецът не е собственик на веща, предмет
на договора. Това възражение съдът намира за неоснователно.
Отношенията по повод ползването на една вещ срещу възнаграждение
са облигационни. Правната връзка възниква между страните по нея – лицето,
предоставило за временно ползване веща и ползващия веща, срещу заплащане
на цената и поражда действие между тях /арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД/. Правата на
трети лица върху предмета на наемната връзка, не рефлектират върху нея, в
това число и върху правата на наемателя. Тези права /на третото лице/ биха
имали правно значение ако са съдебно признати, след което наемателя бъде
евикциран от имота. Това е така, защото наемната връзка има само
облигационно, но не и вещно действие. За нейното съществуване, на кого
принадлежи собствеността върху обекта, е без право значение. Правата и
задълженията на наемодателя произтичат не от това, че той е собственик на
вещта, а от наличието на договорната връзка. Наведените оплаквания относно
предпоставките за възникване на наемната връзка – чрез тръжна процедура,
също не са относими. Специалният ред за сключване на договор за наем е
приложим в случай, че имота се отдава под наем от общината, а не от
търговец, какъвто е К.та ищеца.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
4
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Цитираната наредба е издадена
от министъра на финансите по прилагането на чл. 118 ЗДДС, като в ал. 3-та, в
редакцията към 2019 г., която е приложима за процесния периода /март- юни
2021 г./ е предвидено, че фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
Фискалните бонове към спорните фактури са издадени от устройство на
ищеца, отразени са в касовата книга и са намират в държание на ответната
страна като част от фактурите, във връзка с които са издадени и отразени в
счетоводството й. Те следва да се ценят като частни документи,
установяващи, че изявлението, които са направени в тях са направени от
издателят им. Съдът приема, че тези фискални бонове установяват надлежно
извършено плащане от ответника за периода март - юни 2021 г. Тезата на
ищеца, че те са издадени по погрешка и във връзка с тях не е извършено
плащане, не може да се сподели. По същия начин - чрез издавена на фискален
бон, е удостоверено плащането на наемна цена по договора за наем за
предходни период /м. януари и февруари 2021 г., както и в предходен период,
в който имота също е ползван от ответника - декември 2021 г./. Явно,
разплащанията във връзка с ползването на имота са извършвани в брой, както
е уговорено в договора, а платените суми са регистрирани и отчитани чрез
фискално устройство на ищеца. Задълженията по издадените от ищеца
фактури са надлежно осчетоводени при ответника, включително и
извършените по тях разплащания, което напълно съответства на издадените
от ищеца фискални бонове.
По изложените съображения съдът приема, че за периода март - юни
2021 г. ответникът е предложил изпълнение, което е основание да се отрече
съществуването на вземания в размер на 1 200,00 лв. за този период.
В периода юли - декември 2021 г. ответникът е ползва имота, което той
не е оспорил в хода на производството. Основание да се направи такъв извод
дават и ангажираните по делото покани от ищеца за освобождаване на наетия
имот. За този период ответникът не е ангажирал доказателства за предложено
от него изпълнение, чиято е тежестта на доказване. С оглед правилото на чл.
5
154 ГПК съдът следва да приеме, че този факт /предложено изпълнение/ не се
е осъществил и да приеме за установено съществуването на вземане в размер
на 1 800,00 лв. - цена по договор за наем за периода юли – декември 2021 г.
Ищецът е заявил искане за разноски. В заповедното производство той е
сторил разноски в размер на 395,00 лв. /платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/. В исковото производството ищецът е сторил разноски в
размер на 502,20 лв. / държавна такса, такса за превод и адвокатско
възнаграждение/. Общо сторените разноски в производство са 897,20 лв. При
изхода на спора от тях в тежест на ответника следва да се възложи за
заплащане сума в размер на 538,32 лв.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото той е
ангажирал доказателства за сторени разноски в размер на 550,00 лв.
/адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/. От тях, при
изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложи за заплащане сума в
размер на 220,00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Д., действащ
като едноличен търговец с фирма „Д.-Д. Д.“, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., ж. к. „З.“, *********, че дължи на К. „В. К. „О.““,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. ЙО., ул. „П.“ № 1,
представлявано от И. М. Д. вземане в размер на 1 800,00 лв. /хиляда и
осемстотин лева/ - цена по договора за наем на недвижим имот от 04.01.2021
г. за периода юли – декември 2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022
г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед № 385 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2022 г. по ч. гр. д.
№ 668/2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 3 000,00 лв. –
наемна цена за периода март - юни 2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Д., действащ като
едноличен търговец с фирма „Д.-Д. Д.“, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Л., ж. к. „З.“, ********* да заплати на К. „В. К. „О.““,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с. ЙО., ул. „П.“ № 1,
представлявано от И. М. Д. сумата от 538,32 лв. /петстотин тридесет и осем
лева тридесет и две стотинки/ - сторени разноски в настоящото
производството и в производството по издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. „В. К. „О.““, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: с. ЙО., ул. „П.“ № 1,
представлявано от И. М. Д. да заплати на Д. Г. Д., действащ като едноличен
търговец с фирма „Д.-Д. Д.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Л., ж. к. „З.“, ********* сумата от 220,00 лв. /двеста и
двадесет лева / - разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
6
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7