РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502764 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от О. БЛ. А.
чрез адв. И.С., против решение №1461/12.08.2021 г., постановено по гр.д.
№3409/2021 г. на РС - Пловдив, ХIV гр. състав, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателя за отмяна на решението по т. 1, взето на проведено на
26.01.2021 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се
в гр. Пловдив, ул. *** №*, представлявана от управителя Г. К. ТР., ЕГН
**********, и е осъден жалбоподателят О. БЛ. А., ЕГН **********, да
заплати на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул.
*****, представлявана от управителя Г. К. ТР., ЕГН **********, сумата от
600 лева разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като се излагат подробни съображения
в тази насока. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и
постановяване на ново, с което да се уважи иска за отмяна на решението по
т.1, взето на проведеното на 26.01.2021 г. общо събрание на етажните
собственици на сграда на посочения адрес. Иска се присъждане на разноски
за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, като се излагат подробни съображения, че същата е неоснователна и
1
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди. Иска се присъждане и разноски по делото за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл. 40, ал.1 ЗУЕС.
Ищецът О.А. е твърдял в исковата молба, че на 26.01.2021 г. е
проведено ОС на ЕС, на което било взето решение за приемане на предприети
мерки за ремонт на покрив на стойност 450 лева. Излагат се съображения за
незаконосъобразност на решението, тъй като не е било предвидено в обявения
дневен ред и било неясно. Липсвали мотиви какво, как и защо следва да се
ремонтира или вече е ремонтирано, дали има средства във фонд РО или
решението се взема поради липсата на такива. Това препятствало да се
прецени каква е необходимостта от извършването на ремонта и какво
мнозинство се изисква по закон. Иска се отмяна на решението, като се
претендират разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на
исковата молба, като изразява становище за неоснователност на иска. Счита,
че решението е законосъобразно, на ОС са били представени 100% от ид.ч. на
общите части на сградата, а „за“ са гласували 68.78%, което покривало
всички изисквания на ЗУЕС. Ищецът не възразил срещу обсъждането на
2
състоянието на сградата и не е оспорвал протокола в предвидения 7-дневен
срок. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.
Искът е допустим – предявен е в преклузивния срок по чл.40, ал.2
от ЗУЕС. Според изложеното в определение №9/27.01.2021 г. по дело
№71/2021 г. на ВКС, I г.о., по искове, предявени по реда на чл.40 ЗУЕС,
ответници са етажните собственици, които в това производство се
представляват от управителя на етажната собственост (в този смисъл
определение №314 от 22.07.2009 г. на II г.о. на ВКС по гр.д. №287/2009 г.;
определение №294 от 24.06.2011 г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№209/2011 г.;
определение №62 от 26.01.2012 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д.№713/2011 г.;
определение №505 от 25.10.2011 г. на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№449/2011 г.).
С доклада по делото като признати и ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелствата, че е било проведено ОС на собствениците на
сградата, на което е взето оспореното с исковата молба решение, както и, че
ищецът притежава самостоятелен обект в сградата. Тези обстоятелства се
установяват и от представения протокол от ОС и нотариален акт.
По делото не е представена поканата за свикване на общото
събрание, но между страните няма спор, че съдържанието е възпроизведено
в протокола точно, като по отношение на т.1 се предвижда доклад за
състоянието на сградата, подпокривното пространство и общите части
вследствие на проливните валежи след 9 януари.
И според настоящия състав посочената формулировка предвижда
единствено обсъждане на състоянието на сградата.
В хода на обсъждането, предвид представения от управителя
доклад за състоянието на покрива, е предложено и гласувано решение за
предприемането на мерки и плащането на сумата от 450 лева за ремонт.
Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУЕС, общото събрание не може да приема
решения по въпроси, извън предварително обявения дневен ред, освен в
неотложни случаи. Дефиниция на понятието "неотложен случай" се съдържа
в §1, т.16 от ДР на ЗУЕС – наличие на факти или обстоятелства, които
създават предпоставка за разрушаването на сградата или съседни или близко
стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации
или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или
близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на
сградата или самостоятелни обекти в нея, както и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците,
обитателите и други лица.
Споделя се, че ищецът не оспорва извършения от управителя
доклад за състоянието на покрива - наличието на течове и повредени
керемиди. Изброените обстоятелства, съобразени със сезона, когато са
констатирани, правилно са приети за достатъчни, за да определят ситуацията
като "неотложен случай" по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗУЕС, тъй като тези
3
повреди създават предпоставки за разрушаването на покрива като обща част и
препятстват нормалното ползване на сградата и самостоятелните обекти в
нея. Аргумент в тази насока е и решението по т. 2 от протокола (неоспорено
от жалбоподателя) за предприемане на мерки по оценяване на щети по
апартамент и общи части. В този смисъл не се възприемат и доводите във
въззивната жалба, че е допуснато нарушение по чл.13, ал.1 от ЗУЕС – взетите
решения са именно във връзка с доклада и предприемането на неотложни
мерки във връзка с констатираните щети. Самият жалбоподател не оспорва,
че решението е било взето, както е отбелязано и в протокола, за „приемане на
предприетите извънредни мерки…“. Ето защо се споделя извода на
първостепенния съд, че при така създалата се обстановка, общото събрание е
можело да вземе решение за извършването на неотложен ремонт, целящ
запазването на общите части на сградата от допълнително увреждане. Нещо
повече – в случая е било налице и увреждане на един от обектите в сградата,
в какъвто смисъл е и приетото решение по т.2 от протокола.
Разпоредбите на чл.13, ал. 7 и чл. 16, ал. 3 ЗУЕС имат за цел да се
предостави възможност на етажните собственици да узнаят какви въпроси ще
се обсъждат на общото събрание, да преценят дали те ги засягат и дали да
присъстват на него. В настоящия случай, тази цел е била изпълнена – на
общото събрание са били представени 100% от ид.ч. на общите части на
сградата.
Въведените с исковата молба възражения, свързани с неяснота на
решението относно изложените съображения, обема на ремонта и начина на
събиране на средствата, не водят до незаконосъобразност на взетото решение.
Отново в жалбата е цитирано и съдържанието на протокола, като нито за
докладчика (управителя на ЕС), нито за останалите присъстващи е било ясно
какъв точно ще бъде обема на ремонта, с оглед установената компрометирана
конструкция и теча от всички керемиди. А че се касае за неотложен ремонт е
очевидно, с оглед възприетото, че освен повреждане на общи части има
увреден апартамент в резултат на теч. Решението по т.2, което не е оспорено
от жалбоподателя, е влязло в сила. Както правилно е посочено и от
първостепенния съд, съдът разполага с правомощието да извърши преценка за
законосъобразност на решението с правилата, установени в ЗУЕС и
правилника за вътрешния ред, и, ако констатира, че решението противоречи
на тези правила, да го отмени.
Съгласно чл.16, ал.5 ЗУЕС протоколът от ОС съдържа същността
на изявленията, направените предложения и приетите решения. Тези
изисквания са спазени, като е възпроизведен накратко докладът на
управителя, предложеното решение и гласуването. Законът не поставя
изисквания за изказванията и мотивиране на направените предложения, като
неотразяването на такива подробни съображения не представлява нарушения.
Не е необходимо и действията да бъдат квалифицирани според предвидените
в ЗУЕС хипотези, като е достатъчно да бъдат записани само конкретните
факти, довели до вземането на съответното решение. В настоящия случай
4
това е направено.
Не се споделят съображенията за неяснота на взетото решение.
Същото се отнася до ремонт на покрива на сградата, който е неотложен, за
сумата от 450 лева. Конкретните дейности, които ще бъдат изпълнени, не е
необходимо да са отразяват в протокола. Всеки от етажните собственици
може да получи такава информация от управителя, а за изпълнението той
следва да представи отчет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗУЕС.
Неоснователни са и възраженията, касаещи начина на плащане на
определените за ремонта разходи и дали следва да бъдат взети от средства
във фонд „Ремонт и обновяване“. Те се свързани с изпълнението на
решението, което не е предмет на проверка в производството. В самото
решение не е посочено, че сумите ще бъдат взети от предварително събирани
средства, а никоя от страните не твърди да е било вземано решения за
създаване и поддържане на фонд "Ремонт и обновяване".
Тъй като не е установена незаконосъобразност на решението на
ОС на ЕС, предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Решението е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди, тъй
като жалбата е неоснователна.
С оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна
в съответствие с приложения списък на разноските. Ето защо се присъжда
сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
за което са представени доказателства, че е платено в брой.
Воден от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК,
Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1461/12.08.2021 г.,
постановено по гражданско дело №3409/2021 г. по описа на РС - Пловдив,
ХIV граждански състав.
ОСЪЖДА О. БЛ. А. от град Пловдив, ул. ***, ЕГН **********,
да заплати на Етажна собственост на сграда с адрес град Пловдив, ул. *****, с
управител Г. К. ТР., направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6