М О Т И В И
към присъда № 64 от 28.05.2020 година, по
н.о.х.дело № 1061/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият К.И.И.
– роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН
********** е предаден на съд на това че, на 11.04.2020 година в град Стара
Загора нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората – т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 година и II, т.1 от Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от
2005 година за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и
във връзка с усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID – 19 на територията на страната – след като е бил поставен под
карантина с предписание за поставяне под карантина изх. № 1311/06.04.2020 година
на Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението си да не
напуска адреса, на който е бил поставен под карантина в посочения в
предписанието 14 - дневен срок – град Стара Загора, улица „Мургаш“ № 8, като
деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи – обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година върху
цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 година до
13.04.2020 година, обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 година във
връзка с разпространяващата се епидемия от COVID – 19 – престъпление по чл.355,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Производството
по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по искане на
подсъдимия и неговия защитник адвокат А.Й. ***.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона размер и „Глоба“ също
към минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият К.И.И. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и
изразява съжаление за извършеното. Моли за минимално наказание. Защитникът на
подсъдимия – адвокат Й., не оспорва фактическата обстановка като пледира на
подзащитния му да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, като се приложи чл.58а от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимия К.И.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***,
български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********.
В началото на
2020 година подсъдимия К.И. заминал за Федерална Република Германия, където
упражнявал временна трудова заетост.
В края на 2019
година в град Ухан, Централен Китай, бил идентифициран коронавирус,
наречен SARS-CoV-2 (COVID – 19). Това става, след като без ясни причини през
месец декември 2019 година хора развиват пневмония, която не се повлиява от
известните методи за лечение.
На 11.03.2020
година на пресконференция в град Женева, Швейцария Директорът на Световната
здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейсус
обявил епидемията от COVID – 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на
заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави.
Във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани
заболели лица на територията на Република България, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република
България Народното събрание обяви извънредно положение върху цялата територия
на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. Срокът на
извънредното положение на 03.04.2020 г. бил удължен до 13 май 2020 година.
Решението е прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г.,
подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен
вестник бр.22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С Решението е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с
чл.57, ал.3 от Конституцията на Република България. На 03.04.2020 г. срокът на
извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 година.
С цел опазване
живота и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното
законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки, в
това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от
зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон с
нормите на чл.63 от Закона за здравето (ал.1 „При възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион“) и чл.29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести („При възникване на нови заразни болести с
потенциален риск от епидемично разпространение, както и при
случаи на биотероризъм, министърът на
здравеопазването със заповед може да разпореди:
1.
задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1;
2.
конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).
На основание горепосочените разпоредби и във
връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID – 19 на територията на страната, Министърът на здравеопазването на
Република България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. В т.6 от тази
заповед било указано, че всички лица,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще
пребивават за посочения в предписанието срок. Тази заповед била отменена
с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като мерките за спазван на карантина
били обособени в II, т.1 и били идентични с тези в отменената заповед.
Поради
влошаващата се обстановка и условия за съществуване подсъдимия К.И. решил да се
прибере в Република България. На 06.04.2020 година с полет № W 64332 на
Авиокомпания „Wizz Air“ от
Дортмунд, Федерална Република Германия подсъдимия
К.И. пристигнал на летище София. На самата писта, преди на самолета да му бъде
разрешено приближаване към сградата на летището, на всички пасажери била
измерена телесната температура и им били връчени за попълване формуляри за
събиране на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на COVID –
19, във връзка с епидемична ситуация. Във Формуляра подсъдимия К.И. не посочил
постоянния си адрес, вписан в документите му за самоличност – град Стара
Загора, улица „Околчица“ № 67, а посочил адреса на жилището на баща си, което
се намирало в същото населено място на улица “Мургаш“ № 8.
Въз основа на
саморъчно попълнения от обвиняемия формуляр инспектор от Столичната Регионална
здравна инспекция издал предписание за поставяне под карантина (приложение към
Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.) с изх. № 1311/06.04.2020 г. COV-22-29597 на
обвиняемия К.И.И. за срок от 14 дни на адрес ***.
Свидетеля Н. Д.
работел като началник група “TП – север“ в 02 РУ на МВР – гр. Стара Загора. Той
отговарял за извършване на контрол за спазване на карантинните мерки на лица,
завърнали се от рискови страни. Ежедневно в 02 РУ на МВР – гр. Стара Загора
постъпвала информация от РЗИ – Стара Загора, под формата на списъци и данни за
лица, поставени под карантина. По разпореждане на свидетеля Д. служители на 02
РУ на МВР – гр. Стара Загора извършвали рутинни проверки на адресите на лица,
подадени от РЗИ – Стара Загора, като карантинирани във връзка с COVID – 19.
На 11.04.2020
година свидетелите Т. Т. и Б. Р. – ст. полицаи в група „Опазване на обществения
ред“ при 02 РУ на МВР – гр. Стара Загора и колегата им Динко Динев по
разпореждане на св. Д. следвало да посетят редица адреси на карантинирани лица,
включително и адреса на ул.“Мургаш“ № 8, посочен в предписание за поставяне под
карантина на подсъдимия К.И..
Около обяд на
11.04.2020 г. подсъдимия К.И. бил в дома на баща си, находящ се на адрес гр.
Стара Загора, ул.“Мургаш“ № 8. Същия провел телефонен разговор със свои
роднини, живеещи в чужбина, които го помолили да отиде до дома им в гр. Стара
Загора, за да занесе връзка с ключове, който да предаде на трето лице.
Около 13:30
часа на същата дата свидетелите Т. Т. и Б. Р., заедно с колегата си Динко Динев
посетили дома с административен адрес гр. Стара Загора, ул.“Мургаш“ № 8. Там те
установили, че подсъдимия К.И. не е на адреса, на който следвало да изпълнява
14-дневната карантина. Бащата на подсъдимия обяснил, че последния е излязъл от
дома им, но не знае къде се намира.Тогава св. Т. се обадил на вписания във
Формуляра номер на мобилен телефон и по този начин се свързал с подсъдимия. На
полицейските служители подсъдимия И. обяснил, че се движи в квартала и извършва
услуга на свои роднини. Свидетелят Т. разпоредил на обвиняемия веднага да се
върне в дома на баща си и след около 10 минути подсъдимия И. се прибрал пеш,
като се движил по ул.“Мургаш“ в посока от север на юг и не носел никакви
предпазни средства.
По този начин,
като излязъл от дома, където му е било предписано да е под карантина, подсъдимия
И. нарушил мерките по т.6 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. и II, т.1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, съгласно които всички лица, поставени под карантина са длъжни да не
напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в
предписанието срок, който в случая е 14 дни.
Действайки по
гореизложения начин подсъдимия К.И.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.355,ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 11.04.2020 г. в гр. Стара Загора
нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората –
т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. и II, т.1 от Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от
2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във
връзка с усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID – 19 на територията на страната – след като е бил поставен под карантина
с предписание за поставяне под карантина изх. № 1311/06.04.2020 г. на Столична
регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението си да не напуска адреса,
на който е бил поставен под карантина в посочения в предписанието 14 - дневен
срок – гр. Стара Загора, ул. „Мургаш“ № 8, като деянието е извършено по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република
България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22
/извънреден/ от 13.03.2020 г. във връзка с разпространяващата се епидемия от
COVID – 19.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане. Следва да се има предвид, че
производството по делото протече по реда на глава и седма от Наказателно
процесуалния кодекс. В хода на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият
изцяло призна фактите изложени от обвинението и съдът провери, че те съвпадат с
тези събрани в хода на досъдебното производство. Поради липса на налични
противоречия съдът намери, че съкратеното съдебно следствие е допустимо и
всички законови изисквания за неговото реализиране са налице, поради което и
разгледа делото по този ред.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът достигна до извода, че предаденият на съд К.И.И. с това си деяние е осъществил състава на престъплението
по чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на на
11.04.2020 година в град Стара Загора нарушил мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората – т.6 от Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 година и II, т.1 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадени на основание чл.
63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 година за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняваща
се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на
територията на страната – след като е бил поставен под карантина с предписание
за поставяне под карантина изх. № 1311/06.04.2020 година на Столична регионална
здравна инспекция, не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който е
бил поставен под карантина в посочения в предписанието 14 - дневен срок – град
Стара Загора, улица „Мургаш“ № 8, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 година върху цялата територия на Република
България, считано от 13.03.2020 година до 13.04.2020 година, обнародвано в ДВ
бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 година във връзка с разпространяващата се
епидемия от COVID – 19.
От субективна
страна деянието е извършено от страна на подсъдимият при пряк умисъл на вината,
И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на противоправните
последици от него .
От обективна
страна е налице неизпълнение на мерки издадени против разпространяване на
заразна болест по хората.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият К.И.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до пет години и
„Глоба“ в размер от десет до петдесет хиляди лева. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете направените
самопризнания и чистото съдебно минало. Отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства са изключително високата обществена опасност на деянието по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи и по време на световна
пандемия.
В тази насока
съдебният състав намери, че за постигане на целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК, на подсъдимия И. следва да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода” към минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Предвид реда и начина на приключване на производството по
делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като
намали така определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия окончателно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Именно този размер на наказанието съдебния
състав прие, че би оказал превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на
подсъдимия. Съдът определи и наказание „глоба“ към минималния предвиден в
закона размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление – ниското морално и правно съзнание
и незачитане на установения в страната правов ред.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: