Определение по дело №10848/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 274453
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100510848
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………………/06.10.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г  въззивен състав, в закрито заседание на 6-ти октомври  през 2021 г.,  в следния   състав:      

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                      ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                             мл.с. СТОЙЧО ПОПОВ                                                                       

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.д. № 10848 по  описа  за 2020 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.248, вр. чл.437 от ГПК, по молба от адв.В.С. като пълномощник на ответната страна по частната жалба „Г.С.Ч.“ ЕООД , с искане въззивният съд да измени решението си по чл.437 от ГПК от 17.129.2020 г. по делото, като осъди жалбоподателя „Ч.Е.Б. “ АД да заплати на „Г.С.Ч.“ ЕООД  разноски по настоящето частно гражданско дело за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Излага и довод в подкрепа на изложеното от СГС, че ако страна в изпълнението обжалва изпълнително действие и жалбата се уважи, разноски  в тежест на другата страна не се присъждат, но възразява настоящият случай да не е такъв. Така счита, че при отхвърляне на жалбата на „Ч.Е.Б.“ АД срещу определените разноски в изпълнението, жалбоподателят следва да понесе тежестта на направените от насрещната страна по жалбата разноски пред СГС в защита по спор с монополист и като изправна страна в спора пред СГС.

Ответната страна по молбата - „Ч.Е.Б. “ АД оспорва с писмено становище чрез пълномощник юрк.В.И.искането като неоснователно, за което СГС е изложил мотиви на база и съдебната практика.

След проверка по делото, ІІ-Г въззивен състав, намира следното:

Молбата е допустима, а по същество е неоснователна.

С решението си от 17.12.2020 г. по делото въззивният съд е оставил без уважение жалба на длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б. “ АД срещу щу постановление на  ЧСИ Л.М., обективирано в съобщение от 11.09.2020 г.  по изп.д.№ 20207850400140, с което е оставил без уважение възражение на длъжника от 27.08.2020 г. за намаляване  адвокатското възнаграждение в полза на взискателя до размера от 200лв.  или за разликата над 200 до 400 лв., като е оставил без уважение исканията на  страните в съдебното производство пред СГС по чл.435 и сл. ГПК за разноски по обжалването. Неприсъждане на разноски в съдебното производство пред съда е мотивирано с неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в случая, тъй като в съдебни производства по спор относно разноски  не се допуска комулиране на нови задължения за разноски, в която насока е налице и непротиворечива съдбен апрактика по правилното приложение на закона, част от която е и цитирана в решението по чл.437 от ГПК (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. ВКС). 

Не са налице фактически или правни основания съдът да промени становището си, поради което продължава да счита, че дори и на ответната страна по жалбата не се дължат разноски, макар и жалбата на длъжника по чл.435, ал.1, т.7 от ГПК да не е уважена. Производството пред окръжния съд по жалба по чл.435, ал.1, т.7 от ГПК като спор относно разноските в изпълнението, аналогично и на спора за разноските във всяко друго производство по ГПК, няма самостоятелен характер. Това производство по спор за разноските е продължение на съдопроизводството по конкретното дело, като в него само се изменя или допълва акта на съответния орган / съд, съдебен изпълнител/ в частта за разноските при направено от страната искане, и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. За това в производството по спор относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение / в горния смисъл определение № 52 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г., Г. К., І г. о. на ВКС,  определение № 564 от 20.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 669/2020 г. на Апелативен съд – София/.

Ето защо молбата за изменение на решението по чл.437 от ГПК относно разноските се явява неоснователна, и Софийски градски съд,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.М.Л.като пълномощник на ответната страна по частната жалба „Г.С.Ч.“ ЕООД,  по чл.248 от ГПК за изменение на решение по чл.437 от ГПК от 17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 10848/2020 г. на СГС с присъждане на разноски в това производство в полза на „Г.С.Ч.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.437, ал.4, вр. чл.248, ал.3, изр.второ  от ГПК.

Препис от определението да се изпрати на страните съгласно чл.248, ал.3, изр.първо от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                       2.