Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260002 25.03.2025 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На тринадесети март Година 2025
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Недялка
Димитрова
като разгледа докладваното гр.д. № 7257
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Етажна
собственост УЕС № ЕС-9400-4111/28.08.2015 г., с адрес в гр. С., ***, представлявана
от Д.А.Т. – председател на управителния съвет на ЕС, против „ЕСИТ ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД /с настоящо наименование „ЕЛСИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД/ и изменени в съдебно
заседание искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 241,88
лв. - главница, представляваща сбор от неплатени суми за месечни такси за
управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда, дължими за 2019 г.
и 2020 г. на основание влезли в сила решения на общото събрание на
собствениците в етажната собственост – по т.11.2 от протокола от общото
събрание от 19.06.2015 г., по т. 8 от протокола от общото събрание от
13.12.2019 г. и по т. 3 от протокола от общото събрание от 23.01.2020 г., сумата
от 617,11 лв. – сборна мораторна лихва,
дължима върху главниците, считано от падежите на отделните задължения по
главницата до 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ответното
дружество е собственик на Офис *, находящ се в
жилищната сграда на адрес: гр. С., *** и като такъв дължи месечни такси за
управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда. Посочено е също
така, че въз основа на решения, приети от общото събрание на собствениците на
недвижими имоти в жилищната сграда, които не са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и са влезли в сила, ответникът дължи процесните
такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2019 г. и 2020
г., но не ги е платил. В съдебно заседание не се явява процесуален представител
на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на исковете. Ангажирани са
доказателства.
Така предявените искове са с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Признава, че е собственик на офис * на *** етаж на
посочената в исковата молба жилищна сграда, но твърди, че този обект е със
самостоятелен вход и дружеството няма достъп до входа на жилищната част на
сградата, не ползва общите части, не ползва стълбищната
клетка, асансьора, подземния паркинг и пр., поради което не дължи консумативни
разходи. Твърди също така, че няма достъп и до вътрешния двор на сградата, а охраната
на офиса се осъществява от охранително дружество, а не от охранителя, който е ситуиран вътре в сградата. На следващо място се сочи, че ответното
дружество е освободено от заплащане на такса за разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата, съгласно чл. 34 от Правилника за
вътрешния ред. Според ответника решенията на общото събрание на ЕС по протокол
от 23.01.2020 г. не са влезли в законна сила, тъй като са оспорени от него с
иск по чл. 40 от ЗУЕС. Сочи също така, че не дължи заплащане на разходи за
управление и поддържа на общите части на сграда, тъй като няма достъп до тях и
не ги ползва. Твърди, че решението по т. 3 от протокол от 23.01.2020 г.
противоречи на императивната норма на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а от съдържанието
на решенията по т. 11.2 от Протокол от 19.06.2015 г., по т. 8 от Протокол от 13.12.2019
г. и по т. 3 от Протокол от 23.01.2020 г. по никакъв начин не може да се
извлече извод какъв е размерът на приетата такса за поддръжка и управление на
сградата, респ. каква точно се сума се претендира от ответното дружество и по
какъв начин е формирана тя. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника
да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от представените по делото копия на протокол от проведеното на 02.10.2019 г.
общо събрание на собствениците в етажната собственост на жилищна сграда
„Панорама С.“ и протокол от заседание на управителния съвет на ЕС „Панорама С.“
от 03.10.2019 г., Д.Т. е била избрана за председател на управителния съвет на ищцовата етажна собственост.
Между
страните по делото не се спори, че ответното дружество е собственик на недвижим
имот - Офис * на *** етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ***.
Представени
са копия на цитираните в исковата молба три протокола от проведени общи
събрания на собствениците в ищцовата етажна
собственост, на които се основават претенциите на ищеца.
Видно
от протокола от общото събрание от 09.06.2015 г., по т. 11.2 от дневния ред е
прието решение дължимите от етажните собственици суми за управление и поддръжка
на общите части на сградата, както и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ да
се заплащат авансово за три месеца, от 1-во до 15-то число на първия месец; ако
не е платено до 15-тия ден на втория месец, да се връчва покана за доброволно
изпълнение със срок от 30 дни; ако не е платено до края на 30-дневната покана,
да се завежда дело за принудително събиране на дължимите суми.
По т. 8 от дневния
ред на общото събрание от 13.12.2019 г.
са приети следните решения: УС да подпише договори за почистване на общите
части с „Фреско“ за 4 часа на ден за 2020-2021, както
и снегопочистване и поддръжка на озеленяването от Ековиком България за 2020-2021; през първото тримесечие на
2020 да се заплащат таксите в размера от 2019 година, след което при приемане
на новите такси да се прави изравняване.
Решението по т.
3 от дневния ред на общото събрание от 23.01.2020 г. гласи следното: „Разпределението на бюджета на ЕС за
периода 2020-2021 година и определянето на размера на вноските на собствениците
да се извършва на принципа на притежаваните идеални части от общите части на
сградата“. Това решение е отменено по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС с влязлото
в сила Решение № 2910/25.02.2023 г. по гр.д. № 26886/2021 г. на СРС, потвърдено
с Решение № 161/10.01.2025 г. по възз.гр.д. №
10628/2023 г. на СГС /копия от тези решения са приложени по делото/.
Видно
от представения Правилник за вътрешния ред в процесната
етажна собственост от 19.06.2015 г., в чл. 34 на същия е предвидено, че се
освобождават от заплащане на консумативни разходи за общите части на сградата
собствениците на магазини, офиси и други, когато за техните самостоятелни
обекти е предвиден отделен вход/входове за търговската дейност и зареждането
със стока, който/които не съвпада/т с входа/входовете, предвидени за останалите
собственици и обитатели на сградата. По делото липсват доказателства след
горепосочената дата да е приеман друг правилник за вътрешния ред в етажната
собственост, с който да е отменен или изменен горепосоченият правилник от
19.06.2015 г.
По
делото е разпитан свидетелят В.М.. Същият твърди, че дружеството му е
собственик на офис * във вх. * на сграда „Панорама С.“ № ** и е запознат с
притежавания от ответното дружество офис. Според свидетеля офисът на ответника
се намира на *** етаж на сградата и е със самостоятелен вход, различен от входовете
към жилищната част от сградата. Сочи също така, че ответното дружество не
ползва места в подземния паркинг на сградата, нито ползва част от жилищната
площ. Заявява, че около сградата не се чисти, нито има охрана, а има само
портиери в двата входа на жилищната част от сградата.
По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило,
че начислените за офис * със собственик „ЕСИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и неплатени суми
за такси за управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда за 2019
г. и 2020 г. са в общ размер от 6 241,88 лв., а дължимите мораторни лихви върху тях са в общ размер от 617,11 лв. От
обстоятелствената част на заключението е видно, че вещото лице е работило по
представени от ищеца справки за начислени, платени и оставащи неизплатени суми
по обекти за периода 2018 г. – 2021 г.
При
така представените доказателства, съдът намира, че предявените искове са
недоказани и неоснователни по следните съображения:
На първо място по делото не се представиха доказателства, от които да се установи наличие на валидно приети решения на общото събрание на етажните собственици, с които да са определени конкретни размери на дължимите от собствениците на самостоятелни обекти разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2019 г. и 2020 г. – в представените протоколи от проведени общи събрания на ЕС липсват решения в този смисъл, включително цитираните в исковата молба решения на три общи събрания на ЕС / по т.11.2 от протокола от общото събрание от 19.06.2015 г., по т. 8 от протокола от общото събрание от 13.12.2019 г. и по т. 3 от протокола от общото събрание от 23.01.2020 г./ не са с такъв характер.
Основателността на иска не се подкрепя и от ангажираната по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като изводите на вещото лице се основават на представени от ищеца справки за начислени и неплатени суми от собствениците на самостоятелни обекти за такси за управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда за процесните периоди, но тези едностранно издадени от ищеца справки по никакъв начин не могат да обосноват дължимост на претендираните по делото суми, тъй като основание за възникване на такива задължения би могло да бъде единствено валидно прието решение на общото събрание на ЕС по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС – за определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а в доказателствения материал по делото липсва такова решение.
На следващо
място съдът намира, че ответното дружество не дължи претендираните
от ищеца разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата и на
друго основание, а именно поради това, че е собственик на самостоятелен обект,
представляващ Офис * на *** етаж на сградата, който е със самостоятелен вход
/съгласно свидетелските показания/ и на осн. чл. 34
от Правилника за вътрешния ред на етажната собственост ответникът е освободен
от заплащане на консумативни разходи, каквито по същността си са разходите за управление
и поддържане на общите части на сградата.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че главният иск, както и акцесорният иск са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
С оглед отхвърлянето на исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски по делото, които са в размер на 600 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е заявеното от ищеца в молбата му от
12.03.2025 г. възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско
възнаграждение, тъй като с оглед цената на предявените искове същото е под
установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален
размер.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост УЕС № ЕС-9400-4111/28.08.2015 г., с адрес: гр. С., ***, представлявана
от Д.А.Т. – председател на управителния съвет, против „ЕЛСИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /с
предходно наименование „ЕСИТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД /, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6 241,88 лв. /шест хиляди двеста четиридесет и един лв. и
осемдесет и осем ст./ - главница, представляваща сбор от дължими суми за
управление и поддръжка на общите части на жилищната сграда за 2019 г. и 2020 г.,
сумата от 617,11 лв. /шестстотин и седемнадесет лв. и единадесет ст./ – сборна мораторна лихва, дължима върху главниците за периодите от падежите
на отделните задължения по главницата до 13.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Етажна
собственост УЕС № ЕС-9400-4111/28.08.2015 г., с адрес: гр. С., ***,
представлявана от Д.А.Т. – председател на управителния съвет, да заплати на
„ЕЛСИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., ***, сумата от 600,00 лв. /шестстотин лв./, представляваща направените
разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: