О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 415
Гр. Кубрат, 23.11.2018 г.
Кубратският районен съд, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 514/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:
Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Васил Левски № 114 с управители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес:***, п. к. 1527, срещу С.В.П., ЕГН ********** ***, за сумите:
533.33 (петстотин тридесет и три лева, тридесет и три стот.) лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за кредит № 246149/13.04.2015 год., сключен с „Фератум България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане;
53.78 (петдесет и три лева, седемдесет и осем стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 13.05.2015 год. до 10.10.2015 год.;
264.92 (двеста шестдесет и четири лева, деветдесет и две стот.) лева – гаранция по кредитната сделка;
160.00 (сто и шестдесет лева, нула стот.) лева – такси,
прехвърлени в полза на „Фератум Банк“ – ЕООД, което от своя страна е прехвърлило същите в полза на ищцовото дружество вземания с Договор за продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити(цесия) от 01.12.2017 г. и Приложение № Г/ 01.12.2017 г.; и искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, намира за допустим.
Ответникът - С.В.П., ЕГН ********** ***, редовно уведомен, при лично връчване, не изпраща писмен отговор в 1-месечния срок за това.
По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч. гр.дело № 294/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.
В изпълнение на свое задължение по
чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото: Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор
за кредит № 246149 от 13 април 2015 г., сключен между „Фератум България"
ЕООД -като Кредитор, и С.В.П. - като Кредитополучател, сключен чрез средствата
за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на
електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за
електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната
търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите
условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, съгласно
който Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия, и е удостоверил, че е получил,
запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния
договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е
приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия, е получил отпуснат
кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 71.94 лева, за срок от 180 дни;
поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одоборено
от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 13 април
2015 г. г. между С.В.П. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/
е сключен Договор за гаранция с № 246149, по силата на който Гарантът се
задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта,
без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя;
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция №
246149, сключен между С.В.П. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се
е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е
352.09 лв.; С.В.П. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от
солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на
това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в
пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя; твърди се, че датата на
последна вноска по кредита, направена от кредитополучателя е била на 10
октомври 2015 г. г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази
дата, тъй като в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите
условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да
е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на
същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 160 лв. и представлява административна
такса за събиране на вземането; на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК
********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С
56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности; тъй като по договора за кредит, ответникът е
извършвал плащания в размер на 172 лв. / не е извършвал плащания, твърдят, че
към настоящия момент дългът е в общ размер на 1036.32 лв., от които главница: 533.33
лв., договорна лихва: 53.78 лв. за периода от датата на първа вноска 13 май
2015 г. до 10 октомври 2015 г. - датата на последната вноска, административна
такса за събиране на вземането: 160.00 лв., такса за гаранция: 264.92 лв., ,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми, поради което последното дружество
в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника С.В.П., ЕГН **********
***, на когото издадената срещу него Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 147/ 29.05.2018 год., изд.
по ч.гр. дело № 294/
53.78 (петдесет и три лева, седемдесет и осем стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 13.05.2015 год. до 10.10.2015 год.;
264.92 (двеста шестдесет и четири лева, деветдесет и две стот.) лева – гаранция по кредитната сделка;
160.00 (сто и шестдесет лева, нула стот.) лева – такси.
Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 79 и сл., във вр. с чл.240 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.
С молба вх. № 2595/ 03.10.2018 г.,
преди връчване на ответника на препис от исковата молба, ищецът оттегля
исковата претенция за установяване на разпореденото с заповед за изпълнение
вземане за мораторна лихва върху
непогасената главница 24.29 лв., за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 11 октомври 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на
заявлението.
В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.
В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
относно установяване на разпоредено за плащане със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 147/ 29.05.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 294/
Определението за прекратяване производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца, пред ОС – Разград.
Насрочва първо съдебно заседание по делото на 12.12.2018 год. – 09.30 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото.
Приема приложените и описани в исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.
Прилага по настоящото ч.гр.дело № 294/ 2018 год. по описа на РС – гр. Кубрат.
Указва на ищцовото дружество в първо по делото о.с.з. да уточни/ конкретизира коя част от фактическите си твърдения, изложени на л.3ти от исковата молба, цитирам: „ответникът е извършвал плащания в размер на 172 лв. / не е извършвал плащания“, е вярна, както и указва на ищцовото дружество, че не представя доказателства за извършеното от гаранта плащане на дълг на ответника – размери и основание на всяка част изпълнение .
Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.
Напътва страните към доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия:/П/ Д. Петрова-Енева