Р
Е Ш Е Н И Е
№ 361
гр.Русе,13.VІІ. 2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 13 май през две хиляди и петнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря Т.Ф. и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 973 по описа за 2014
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 108 ЗС.
Ищецът „М. н. - Р.“ твърди,че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.4.302 с площ от 5374
кв.м,намиращ се в град Русе по бул.“*** с построения в него автокомплекс,състоящ
се от автомивка и бензиностанция.Твърди,че през 2006 год.този имот е бил
предоставен под наем за срок от 5 години на“О. К.“ООД ,в който към този момент
участвал като съдружник управителя на ответното дружество,срещу месечна наемна
цена от 250 лева,съобразен с поетото от наемателя задължение да изгради
сградите,съставляващи автокомплекса за своя
сметка.Договорът бил сключен при спазване на изискванията на действащия към
този момент Устав ,приет от Националната мюсюлманска конференция на 20.ІІІ.2005
год.Поради персонални промени в състава на централното ръководство на
Изповеданието и частично съвпадение на наименованието на наемателя и ответното
дружество,в по-късен момент Настоятелството установило,че срокът на договора от
2006 год. е изтекъл и имотът се държи от друго дружество-ответника „О. К. Р.“ООД.Държането
си то основава на договор за наем от 30.І.2011 год.,който ищецът счита за
недействителен в хипотезата на чл.26,ал.2 ЗЗД ,изразяващи се в неосъществен
фактически състав ,съобразно действащия към момента Устав на
Изповеданието,предвиждащ решение на Настоятелството ,съгласуване с областния
мюфтия и конкретно писмено решение на ВМДС.Липсата на тези елементи водят до
липса на съгласие за сключване на наемния договор.Твърди също,че договорът не е
подписан от законните представители на настоятелството,вписано в регистъра на
местните поделения на вероизповеданията,а еднолично от председателя на
ВМДС,който е действал в нарушение и е превишил правомощията си по чл.94 и 95 от
Устава.Въз основа на тези твърдения ищецът счита,че ответното дружество държи
имота без правно основание и иска връщането му по реда на чл.108 ЗС.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът „О. К. Р.“ООД оспорва иска.Твърди,че държи имота на правно
основание,произтичащо от договора за наем от 3.І.2011 год.,при сключването на
който са спазени изискванията на Устава на вероизповеданието и е сключен с
лицата,които към този момент са представлявали Мюсюлманското изповедание.В
писмения отговор са изложени подробни твърдения за правомощията на председателя
на ВМДС, реда за сключване на договори от вида на процесния
и др. съобразно изискванията на Устава на вероизповеданието.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 28 т.ІV от
9.VІІ.1976 год.на РН Турската мюсюлманска изповедна община гр.Русе е призната
за собственик за собственик по давностно владение на недвижим имот-дворно място от 17804 кв.м,съставляващо имот пл.№ 1570 по
плана на града.По делото няма спор по идентичността на този имот с процесния,представляващ по кадастралната карта и регистри
на града ПИ с идентификатор 63427.4.302 с площ от 5374 кв.м ,начин на трайно
ползване за бензиностанция, газостанция, с построени
в него сграда със застроена площ от 56 кв.м с идентификатор 63427.4.302.1 и
сграда с площ от 60 кв.м с идентификатор 63427.4.302.2.На 3.І.2006
год.Мюсюлманското вероизповедание в България,представлявано от председателя на М.
н. - Р. е сключило договор за наем с „О. К.“ООД за част от имота-югозападната
част с площ около 3000 кв.м,заключена между бул.“*** и бул.“***“,започваща от
бул.“***“ и отстояща на 40 м от пресечната му точка с
бул.“***.Договорът е за срок от 5 години,считано от деня на сключването
му.Наемателят е поел задължението да изгради за своя сметка със съгласието на
наемодателя автокомплекс,състоящ се от бензиностанция
и автомивка по одобрен архитектурен проект.
На 3.І.2011 год.между Мюсюлманското
изповедание в Република България,представлявано от председателя на ВМДС Н. Г. и
ответното дружество „О. К. Р.“ООД е сключен договор за наем за поземления имот
с идентификатор 63427.4.302 с площ от 5374 кв.м,с построените в него сгради,намиращи
се в гр.Русе,бул.“България“№ 158 за срок от 5 години ,считано от деня на
сключване на договора.На проведено на 12.ІІ.2011 год.заседание на ВМДС съветът
е приел и валидирал подписания от председателя на
съвета Н.Г. договорът за наем с ответното дружество на процесния
недвижим имот за срок от 5 години и наемна цена от 250 лева месечно.
Договорът е сключен при действието
на Устав на Мюсюлманското изповедание в РБългария
,приет от Национална конференция от 7.VІІІ.1996 год./ л.40-70 от делото/,утвърден
със заповед от 10.ІХ.1996 год.на МС.Съгласно този устав централен орган на
управление на вероизповеданието е Висш мюсюлмански духовен съвет,а към 3.І.2011
год.се представлява от председател Н. Г..Уставът предвижда в чл.26 ,че управлението
и стопанисването на недвижими имоти се осъществява от мюсюлманското джамийско настоятелство/част от организационната структура
на вероизповеданието по чл.16/ ,което може да извършва правни сделки с
недвижими имоти,в това число и договори за наем, след писмено разрешение от
ВМДС/чл.26,т.9 и чл.70,ал.2т.5 от устава/.Разрешението трябва да е
предварително,писмено и конкретно за всеки недвижим имот/чл.94 от устава/.За
получаването му в чл. 95 е предвиден следния ред:молба от мюсюлманското джамийско настоятелство до ВМДС,придружено с мотивирано
решение, съгласувано с областния мюфтия.
С решение на РОС по ф.д.№ 61/2009
год.на основание §2 ,ал.4 ПЗР на ЗВ е вписано местно поделение на религиозна
институция“М. н. - Р.“.
На проведената на 12.ІІ.2011 год.Национална
мюсюлманска конференция е приет нов устав на Мюсюлманското изповедание,избрани
са централни ръководни органи-Висш мюсюлмански духовен съвет с председател и законен представител М. А. Х..Промените са
вписани по партидата на изповеданието с решение от 20.ІV.2011 год. на САС по
в.т.д.№ 854/2011 год. Уставът определя структурата на вероизповеданието
,ръководни централни и местни органи на управление.Съгласно чл.70 мюсюлманското
настоятелство е постоянно действащ ръководен орган в населено място или район.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установено след обсъждане на събраните по
делото писмени доказателства,обосновават следните правни изводи:
Успешното провеждане на иска за
собственост предполага едновременното наличие на следните предпоставки:ищецът
да е собственик на имота,имотът да се държи от ответника и държането да се
осъществява без правно основание.
В отговора на исковата молба ответникът
не е оспорил правото на собственост на М. н. - Р. по отношение на спорния
имот.В доклада по делото съдът изрично е посочил правото на собственост на
ищеца като обстоятелство,което се признава и съобразно наведените от страните
твърдения и възражение е разпределил доказателствената
тежест ,срещу което страните не са възразили.Едва в хода о същество
процесуалните представители на ответното дружество оспорват правото на
собственост на ищеца,както и статута му като местно поделение на Мюсюлманското
вероизповедание.Възможността за оспорване на тези обстоятелства е преклудирана,но доколкото съдът има служебното задължение
да следи за правосубектността на страните в процеса и
да провери материалноправната легитимация на
ищеца,трябва да се посочи следното:Законът за изповеданията от 1949 год./отм./не
предвижда съдебна регистрация нито на вероизповеданията,нито на местните им
поделения.Съгласно чл.6 от закона както изповеданието,така и местните им
поделения придобиват качеството на юридическо лице от момента на утвърждаване
на устава им от МС или упълномощен от него подпредседател.След приемане на
Закона за вероизповеданията ,заварените местни поделения,които са юридически
лица,подлежат на вписване в регистъра на съответния окръжен съд,запазвайки този
си статут съгласно въведения в §2,ал.4 от ПЗР на ЗВ ред.Вписването на ищеца
като заверено местно поделение на мюсюлманското вероизповедание в регистърното решение на РОС по ф.д.№ 61/2009 год.на
основание §2,ал.4 ПЗР на ЗВ,както и забраната по чл.15,ал.2 ЗВ на
съществуването на повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и
също наименование и седалище,както и обстоятелството,че уставът не предвижда
съществуване на повече от едно местно поделение в един и същи регион,дават
основание на съда да приеме ,че местното поделение „Турска мюсюлманска
изповедна община гр.Русе,признато за собственик на спорния имот с нот.акт № *** год. и „М. н. - Р.“ са идентични и са едно и
също местно поделение на мюсюлманското вероизповедание.Следователно,ищецът е
собственик на спорния имот и в това си качество може да търси защита срещу
лице,което държи имота му без правно основание.
Спорният по делото въпрос е дали
ответното дружество може да противопостави договора за наем от 3.І.2011
год.като валидно правно основание за осъществяване на фактическата власт върху
имота. Установените по делото обстоятелства във връзка със сключването на
договора,отнесени към разпоредбите на действалия към този момент устав на
вероизповеданието,уреждащи реда за сключване на правна сделка с недвижими
имоти,конкретно договор за наем,налагат извода за недействителност на договора.
Уставът изрично предвижда в чл.16 и чл.26,т.9 ,че стопанисването и управлението
на недвижими имоти,както и сключването на правни сделки с тях се осъществяват
от съответното местно поделение на вероизповеданието,което трябва да получи
предварително писмено разрешение от ВМДС за конкретна правна сделка въз основа
на мотивирано решение и съгласуване с областния мюфтия.По делото не са
представени доказателства за изпълнение на посочените изисквания.Договорът от
3.І.2011 год.е сключен не от местното поделение,а от Мюсюлманското изповедание,представлявано
от председателя на ВМДС,а ВМДС е одобрил същия месец след сключването му с
решение от 12.ІІ.2011 год.Тоест,договорът е сключен по ред,какъвто уставът на
вероизповеданието не предвижда, и от лице извън неговите правомощия.Решението
на ВМДС от 12.ІІ.2011 год. няма правно значение,защото съгласно устава ВМДС не
„валидира“,а разрешава предварително и то въз основа
на мотивирано решение от местното поделение сключването на сделка с недвижим
имот.Изложеното дава основание на съда да приеме,че договорът е сключен при
липса на съгласие от страна на наемодателя,а именно на местното поделение на
вероизповеданието чрез представителните му органи.
Ответната страна се позовава на
указанията по приложението на чл.137 от ТЗ,дадени в ТР № 3/2013 год.на
ОСГТК,които съдът намира за неприложими в разглеждания случай.Ищецът по делото
не е търговец ,а поделение на вероизповедание.В Закона за вероизповеданията не
е определен ред ,по който вероизповеданията да се разпореждат или управляват
имуществото си.Това право е предоставено на всяко вероизповедание ,което
разрешава тези въпроси с устава си,т.е. следва да се приложат разпоредбите на
устава на вероизповеданието.
Изложеното дава основание на съда да
приеме,че ответното дружество държи имота без правно основание,което води до
извода за основателност на предявения срещу него ревандикационен
иск.При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
разноските на ищеца в съдебното производство-1653 лева за внесена държавна
такса,165,21 лева за вписване на исковата молба и 3754 лева за адвокатско
възнаграждение/за тази част от договореното има данни за действителното му
внасяне/,или общо 5572,21 лева.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „О. К. Р.“ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Русе,ул.“*** да предаде на „М. н. - Р.“ със седалище и адрес на управление
гр.Русе,ул.“***№ ***,ЕИК *** владението върху следния недвижим имот:поземлен
имот с идентификатор 63427.4.302 по кадастралната карта на град Русе с площ от
5374 кв.м с административен адрес гр.Русе,бул.“***№ ***/бул.“***/,с
построения в този имот АВТОКОМПЛЕКС,състоящ се от автомивка и
бензиностанция-сгради за търговия с идентификатор 63427.4.302.1 със застроена
площ от 56 кв.м и сграда с идентификатор 63427.4.302.2 със застроена площ от 60
кв.м.
ОСЪЖДА „О. К. Р.“ООД
ЕИК *** да заплати на „М. н. - Р.“ гр.Русе,ЕИК *** 5572,21 лева разноски в
съдебното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ: