Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30. 12 . 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на единадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9586
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС,
срещу решение № 396269 от 27.04.2018 г., постановено от СРС, Първо ГО, 40-ти
състав по гр.д.№ 62006 по описа за 2017 г., с което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с 415 ГПК, предявен срещу Г.М.С. и А.С.С. поради погасяването му по
давност.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- чл.32, ал.1 ОУ на
дружеството, съгласно който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат дължимите
суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
приложение на последната разпоредба сумите по фактурата за м.07.2014 г. ставали
изискуеми едва през м.09.2014 г. Заявлението било подадено на 14.06.2017 г.
Затова неправилно СРС бил приел, че претенцията в цялост е погасена по давност.
Иска се от съда да отмени
решението и да уважи така предявеният иск. Претендира направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба- Г.М.С.
и А.С.С., ответници и пред СРС, са депозирали отговор по въззивната жалба като излагат становище, с което оспорват
същата и молят съда да я остави без уважение. Сочат, че при постановяването на
обжалваното решение СРС се бил съобразил със съдебната практика. Претендират
разноски.
Третото лице-помагач-„М.Е. ” ООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 08.05.2018 г., а въззивната жалба е подадена на 22.05.2018
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
е отхвърли иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 21.06.2017 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК всеки един длъжник е бил
уведомен на 25.07.2017г.
В срока по чл.414 ГПК – на 27.07.2018
г. всеки един от длъжниците е подал възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 07.08.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 07. 09.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че предявените от ищеца за установяване
вземания за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. са погасени по давност като
се е позовал на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ОУ надружеството
месечните суми за топлинна енергия били дължими в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Падежът на задължението за заплащане
стойността на доставената ТЕ за м.04.2014 г. бил настъпил на 01.06.2014 г. Заявлението
по чл.410 ГПК било подадено на 14.06.2017 г. При това положение при прилагането
на 3-годишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията на ищеца за главница
били погасени по давност. По арг. от чл.119 ЗЗД вземанията за лихва също били
погасени по давност.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 14.06.2017 г., а претендираният период е от 01.05.2013
г. до 30.04.2014 г. При прилагане
правилата на ОУ на топлопреносното дружество, че купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми в срок от 30 дни след изтичането на периода за който се
отнасят, срокът за плащане на задълженията за ТЕ за м.04.2014 г. ще изтече на 01.06.2014
г. Следователно 3-годишната давност е била изтекла на 01.06.2017 г. В този
смисъл са и мотивите на СРС в решението, предмет на инстанционен контрол в
настоящето производство.
Сумите по фактурата от 31.07.2014
г. на която се позовава въззивникът, представляват такива по изравнителната
сметка. Същите се отнасят съответно по месечно, тъй като преди изготвянето на
изравнителната сметка за отоплителния сезон, потребителите заплащат
задълженията си на база прогнозни стойности, т.е. това не представлява ново
вземане, чиято изискуемост да настъпва по сочения от въззивника начин-през
м.09.2017 г.
Следователно правилно СРС е
приложил института на давността.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите претендират разноски и от тях такива са сторени, както следва: от Г.С. в
размер на 350 лв.-адв.възнаграждение и от А.С. – в размер на 200 лв.; същото е
платено в брой, поради което им се присъжда.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396269 от 27.04.2018 г., постановено от СРС,
Първо ГО, 40-ти състав по гр.д.№ 62006 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, да заплати на Г.М.С.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, Търговски дом, ул.“********а, кантора
317, сумата в размер на 350 лв.-разноски
за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на А.С.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, Търговски дом, ул.“********а, кантора 317, сумата в размер на 200 лв.-разноски за
процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на „М.Е.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: