Решение по дело №22/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260011
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20213400500022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260011

 

гр. Силистра, 01.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Теодора Василева

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева

                                                                            2. Огнян Маладжиков

 

като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 22 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на В.В.Д. против действия на ЧСИ Георги Георгиев с № 767 по изпълнително дело № 20207670401293, с които изпълнението е насочено върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо.

От доказателствата в приложеното изпълнително дело става ясно, че на 10.12.2020 г. съдебният изпълнител с постановление е наложил запор върху сметките на жалбоподателя, длъжник по изпълнението, в „Интернешънъл асет банк“ АД, сред които е сметка с IBAN ***.

На 17.12.2020 г. по нея са постъпили 9931,80 лева от Държавен фонд „Земеделие“ с основание „СЕПП 2020“ (схема за единно плащане на площ), а на 23.12.2020 г. от същия наредител са постъпили 2603,09 лева с основание „Де минимис суша 2020“.

С две молби, съответно от същите дати, жалбоподателят моли съдебният изпълнител да вдигне запора до размера на постъпилите суми, като излага съображения, че същите са несеквестируеми.

С постановление от 21.12.2020 г. ЧСИ спира производството по изпълнителното дело.

С постановление от 31.12.2020 г., връчено на длъжника на 08.01.2021 г., съдебният изпълнител отказва да вдигне запора.

Настоящата жалба е от 12.01.2021 г. и съдът я намира за допустима. Спазен е срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК, тъй като същият следва да се брои от съобщението за отказа, а не от датата на налагане на запора върху банковата сметка, защото към онзи момент средства, за които се излагат съображения за несеквестируемост, все още не са били постъпили по нея. В същото време именно с постановения отказ от 31.12.2020 г. съдебният изпълнител на практика за първи път взема отношение по въпроса за секвестируемостта на получените парични суми – основание по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

В жалбата се настоява, че сумите са целево предоставени от Европейския съюз, чрез ДФ „Земеделие“, по програми за подпомагане на земеделските производители, като те са несеквестируеми на основание чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2020 г. Жалбоподателят моли съда да отмени незаконосъобразните действия на ЧСИ Георги Георгиев, изразяващи се в предприемане на принудително изпълнение върху несеквестируемите вземания, представляващи субсидии от ДФЗ в качеството му на земеделски производител в общ размер на 12534,89 лева, и отказ да вдигне запора върху банковата сметка до размера на получените средства от ДФ „Земеделие“.

Взискателят не е депозирал отговор.

В становището си ЧСИ намира жалбата за неоснователна, тъй като с постановление от 21.12.2020 г. е спрял производството по изпълнителното дело и освен това счита, че средствата, отпуснати от фондовете на Европейския съюз не представляват средства от държавния бюджет по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДБРБ за 2020 г.

Силистренският окръжен съд намира жалбата за основателна.

Няма процесуална пречка при спряно изпълнително производство да се вдигне изпълнителният запор върху несеквестируеми вземания. 

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК, уреждаща несеквестируемостта, изпълнението не може да  бъде насочено върху вещи и вземания на длъжника, за които в друг закон е предвидено, че не подлежат на принудително изпълнение.

В разпоредбата на чл. 96, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. е предвидено, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

Тази разпоредба е относима и към жалбоподателят, за който се доказва от преписа на регистрационната му карта, че към 2020 г. е регистриран земеделски производител и именно като такъв получава субсидии от ДФ „Земеделие“ по сметка с IBAN *** „Интернешънъл асет банк“ АД.

Налага се изводът, че процесните вземания, върху които е предприето изпълнение, са несеквестируеми в хипотезата на чл. 444, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 96, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Същите не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. В същия смисъл е Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 4666/2016 г., ВКС, 3-то г.о.

           

Водим от горното, Силистренският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ действието на частния съдебен изпълнител Георги Георгиев с рег.№ 767 по изп.д. № 20207670401293, изразяващо се в наложен запор върху банкова сметка *** В.В.Д. с IBAN *** „Интернешънъл асет банк“ АД и отказ от 31.12.2020 г. да вдигне същият до размера на постъпилите на 17.12.2020 г. по тази сметка 9931,80 лева от Държавен фонд „Земеделие“ с основание „СЕПП 2020“ и постъпилите на 23.12.2020 г. от същия наредител 2603,09 лева с основание „Де минимис суша 2020“.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.