Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр. София 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: С. Станчев
като разгледа докладваното от съдия С. Станчев гр.дело № 14808 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен
е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, с
първоначална цена на частичния иск 30 000 лева, увеличен с молба в съдебно
заседание на 28.11.2019 г. на 140 000 лева.
Ищецът
К.И.С. излага, че на 01.06.2018 г. в гр. София управлявал л.а. „Шкода Фелиция“
с рег. № *****в гр. София ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от с.
Локорско до с. Световрачане. В срещуположна посока се движело МПС марка „Опел
Зафира“ с рег. № *****, управляван от лицето Т. М.Г.. На 2,7 км преди
кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и ул. „Стара планина“ автомобилът марка
„Опел“,навлязъл в срещуположното платно и блъснал с предната си лява част
управлявания от ищеца л.а. „Шкода“. Вследствие удара автомобилът, управляван от
ищеца, се отклонил вдясно и се блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на
произшествието ищецът получил следните телесни увреждания: травматичен шок;
контузия на бял дроб; плеврълен излаз вдясно; аероколия; травматична увреда на
тазовия пръстен – счупване на срамната кост, сакрална кост; луксация на
сакроилиачна става; счупване на трохантерния масив на лява бедрена кост- субтрохантерно;
счупване на пети лумбален прешлен. Поради уврежданията пострадалият бил
хоспитализиран за периода от 01.06.2018 г. до 04.07.2018 г. и подложен на общо
четири оперативни интервенции. Бил изписан от лечебното заведение с препоръки
за следстационарен режим и рехабилитационна програма. Вследствие произшествието
и получените увреждания пострадалият продължавал да изпитва болки в
травмиранвите области, нуждаел се от помощ за справяне с всекидневните си
нужди, като инцидентът се отразил негативно и на психическото му здраве. Ищецът
твърди, че пътнотранспортното произшествие било причинено виновно от водача на
МПС марка „Опел Зафира“ с рег. № *****, чиято отговорност за причинените вреди
се покривала от застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество и обективирана в застрахователна полица № BG/11/117003036858, валидна от 19.11.2017 г. до
18.11.2018 г. Ищецът отправил искане до ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение, представил
медицински документи, като документация била изискана и от застрахователното
дружество. Независимо от това, ответното дружество преустановило разглеждането
на искането.
На
основание изложените обстоятелства, ищецът К.И.С. прави искане до съда да осъди
ответника „Застрахователно акционерно дружество А.” АД гр. София да му заплати
сума от 140 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, предявен като частичен от претенция за 200 000
лева, заедно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„З.А.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
- възражение
по фактическите твърдения на ищеца, като оспорва факта на причиняването му на непозволено
увреждане;
- възражение
с оспорване отговорността на застрахованото лице по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“;
- оспорване
вината на водача на автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** Т. М.Г. с твърдение,
че този водач не е реализирал виновно и противоправно поведение, като не по
своя вина бил поставен в невъзможност да избегне ПТП;
- при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
твърдение, че при произшествието пострадалият бил без поставен обезопасителен
колан;
- оспорване
на твърдението за настъпили увреждания на психичното здраве на ищеца и тяхната
причинна връзка с ПТП;
- възражение
срещу размера на претенцията за обезщетение, претенцията за лихва и разноски.
По
делото не се спори между страните и е прието с доклада на съда за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност с ответника „ЗАД А.“ гр. София, обективиран в
застрахователна полица № BG/11/117003036858, валидна от 19.11.2017 г. до
18.11.2018 г. Прието е и за безспорно и ненуждаещо се от доказване настъпилото
ПТП на 01.06.2018 г. в гр. София ул. „Околовръстен път“ на 2,7 км преди
кръстовище с ул. „Стара планина“ между автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № *****,
управляван от К.И.С., и автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, управляван от Т.
М.Г..
Механизмът
на ПТП се установява от изисканите и приобщени към делото писмени
доказателства, намиращи се в досъдебното производство – протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложените албум и скица, и от изготвената
съдебно-автотехническа експертиза. Установено е, че на 01.06.2018 г.,
непосредствено преди произшествието, автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, управлявания
от Т. М.Г.,*** в посока на движение с. Световрачене – с. Локорско. В лентата за
насрещно движение се е движил л.а. „Шкода Фелиция“ с рег. № *****, управляван
от ищеца К.И.С.. В участъка на пътя след кръстовището с ул. „Стара планина“ (прието
за ориентир)управляваният от Т. М.Г. автомобил „Опел Зафира“ навлязъл в лентата
за насрещно движение, по която се е движел ла. „Шкода фелиция“, управляван от
ищеца. Вследствие на това произлязъл удар между двете МПС, от което последвало
напускане на пътното платно и преобръщане на л.а. „Шкода Фелиция“ на крайпътния
терен. В показанията си пред съда като свидетел водачът на л.а. „Опел Зафира“ Т.Г.
твърди, че е управлявал автомобила без да напуска своята лента за движение, а
л.а. „Шкода Фелиция“ навлязъл в неговата лента – „…тръгна да ми пресича пътя“
(л. 226). В този смисъл са твърденията на свидетеля А.Н.П. при разпита му в
съдебно заседание на 26.09.2019 г., като този свидетел не посочва с
категоричност в коя лента за движение е било мястото на удара. Твърденията на
тези свидетели не кореспондират на обективните находки, констатирани при огледа
на местопроизшествието, от които е определено мястото на удара и траекторията
на движение на двата автомобила. Поради това съдът не ги кредитира като
достоверни.
От
описания механизъм на ПТП се установява, че причината за настъпилото
произшествие е противоправното поведение на водача на автомобил „Опел Зафира“ Т.
М.Г., който нарушил забраната на чл. 16 т. 1 от Закона за движението по
пътищата да навлиза в лентата за насрещно движение. По делото не са събрани
доказателства, които да изключват вината на водача на автомобил „Опел Зафира“ Т.
М.Г. за допуснатото нарушение, поради което и на основание чл. 45 ал. 2 от ЗЗД,
следва съдът да приеме, че нарушението е извършено виновно от този водач
(разпределението на доказателствената тежест с доклада на съда в тази му част е
неправилно).
Получените
от ищеца К.И.С. травматични увреждания
се установяват от медицинската документация (л. 10-32) и изготвената по делото
тройна съдебно-медицинска експертиза (л. 268-278). На пострадалия при
приемането в лечебното заведение е била поставена диагноза: травматичен шок; субтрохантерно
счупване на лявата бедрена кост; счупване на таза – долното рамо на дясната
срамна кост; счупване на кръстната кост – маса латералис вляво; травматично
счупване с изкълчване на лявата сакроилиачна става; счупване на левия страничен
израстък на Л5; контузия на бял дроб; гангренозен хоецистит. Според вещите
лица, полученишяат травмватичен шок водел до вторична сърдечна недостатъчност,
нарушения на бъбречната функция, прогресираща дихателна недостатъчност и бил
животозастрашаващо състояние. Описаните счупвания на срамната и сакралната
кости и луксацията на сакроилиачната става са част от увреда на тазовия
пръстен, класифицирана от вещите лица като високоенергийна увреда на таза от
типа АРС ІІІ: с фрактура на долното рамо на дясната срамна кост и придружаваща
увредана задния тазов пръстен – фрактура – луксация на лявата сакроилиачна
става, на горно-външната част на кръсцовата кост (л. 274). Описаните увреди
наложили оперативно лечение и продължителен – 9 месеца, до една година, период
на рехабилитация. В дългосрочен план било възможно накуцване и болка при
сътресение, които да останат дълго време, дори до края на живота. Счупването на
бедрената кост наложило оперативно лечение, като периодът на възстановяване от
това травматично увреждане бил общо 8 месеца (л. 276). Фрактурите на напречните
израстъци на прешлените обусловило необходимост от ограничен двигателен режим и
обезболяваща медикаментозна терапия, със срок на възстановяване 50-60 дни.
Виновното
причиняване на пътнотранспортното произшествие от водача на автомобил „Опел
Зафира“ Т. М.Г. и причинените от това телесни увреждания на ищеца К.И.С. имат
характер на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл.
394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищеца
е за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. При
определяне на справедливия размер на обезщетението съдът следва да вземе
предвид характера и тежестта на траввматичните увреждания, периодът на
възстановяване за всяко от тях и физическите и психически страдания, които
ищецът е претърпял вследствие уврежданията.
Описаните
от вещите лица травматични увреждания поставили в непосредствена опасност
живота на пострадалия, а увредите на опорно-двигателния апарат наложили
оперативно лечение и продължителен период на възстановяване – увредите на
тазовия пръстен до една година. Установено е частично ограничаване на
движенията на ищеца (лява таздобедрена става) при прегледа на 20.05.2019 г.
(СМЕ л. 269-270). Доказани са от гласните доказателства – показанията на св. М.,
затрудненията в движенията на ищеца по време на лечението и възстановителния
период, както и претърпените болки и страдания, които продължавали и досега.
Установява се продължителната нетрудоспособност на ищеца поради получените
увреждания и наложилото се оперативно лечение. Уврежданията и претърпените
затруднения в движенията и болки се отразили отрицателно на физическото и
психическото състояние на ищеца. Тези обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че справедливият размер на обезщетението, което ответникът следва да
заплати на ищеца според претърпените неимуществени вреди е 80 000 лева.
Искът
е неоснователен в частта над определеното за справедливо обезщетение от
80 000 лева до предявения като частичен размер от 140 000 лева. Прегледът
на пострадалия е показал задоволително общо състояние, с възстановени
двигателни функции, макар и частично ограничени на лява тазобедрена става. Не
са настъпили по-тежки травматични увреждания, а от останалата част от
уврежданията е настъпило възстановяване. Поради това съдът намира, че
определяне на обезщетение в по-голям размер от 50 000 лева не би било в
съответствие с критерия на справедливостта.
Частично основателно е възражението
на ответника за съпричиняване на уврежданията от ищеца, поради непоставяне на
предпазен колан. Непоставянето от ищеца на поставен предпазен колан се
установява от факта на неговото намиране извън автомобила след произшествието и
от заключението на съдебно-месицинската експертиза. Според вещите лица, механизмът
на произшествието, деформациите по автомобила и съприкосновението на тялото на
ищеца с интериора на автомобила биха причинили травматичните увреждания отпред
и отляво (без увредата на десния бял дроб) и при поставен предпазен колан.
Съдът приема степен на съпричиняване от 1/8 от пострадалия. Поради това, следва
приетото за справедливо обезщетение от 80 000 лева следва да се намали на
70 000 лева.
Върху сумата от 70 000 лева
ответникът дължи заплащане на законна лихва от датата на предявяването на
исковата молба 06.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по делото в размер на 5800 лева, според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 443 лева според
отхвърлената част от иска. Съдът на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което увеличава на 450
лева. От така определения размер ищецът следва да заплати 225 лева, според
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество А.” АД гр. София ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на К.И.С. ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София
р-н „Слатина“ ул. „*****сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие получени телесни увреждания: травматичен шок;
субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост; счупване на таза – долното рамо
на дясната срамна кост; счупване на кръстната кост – маса латералис вляво;
травматично счупване с изкълчване на лявата сакроилиачна става; счупване на
левия страничен израстък на Л5; контузия на бял дроб, настъпили при ПТП на
01.06.2018 г. в гр. София Околовръстен път между разклона за с. Локорско и
разклона за с. Световрачане, виновно причинено от Т. М.Г. при управление на
автомобил Опел Зафира“ с рег. № *****, за който е сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ застрахователна полица № BG/11/117003036858, ведно със законната лихва от
06.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от К.И.С. срещу
„З.А.” АД *** частичен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над сумата от
70 000 лева до сумата от 80 000 лева поради съпричиняване, а над
сумата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 140 000 лева като
неоснователен.
Осъжда „З.А.” АД *** да заплати на К.И.С.
разноски по делото в размер на 5800 лева, според уважената част от иска.
Осъжда К.И.С. да заплати на „З.А.”
АД *** разноски по делото в размер на 443 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 225 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: