№ ...........
град
Шумен, 07.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра
Бойн
при участието на
секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на
прокурор С.Александрова от ШОП
като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 98 по описа на 2023г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от Ю.Ю.А. срещу Решение № 112/29.03.2023г., постановено по АНД № 214/2023г.
по описа на Районен съд- Шумен.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие
с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП,
административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения, като е
наложил санкция за нарушение, което не е установено от субективна страна и това
се потвърждавало от приложеното Постановление на прокурор при ШРП. Първоинстанционният
съд е допуснал нарушение, като не е изложил мотиви в решението си, а е повторил
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. От материалите по делото било
видно, че водачът не е собственик на превозното средство и е нямало как да знае
или предполага, че същото е с прекратена регистрация, като самият собственик
също не е знаел този факт и не е бил уведомен. С оглед на което, въззивният съд
е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя искане за отмяна
на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с
което да бъде отменено Наказателно постановление № 20-0869-000002/03.01.2020год.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР- гр.Шумен, сектор „ПП“. В открито
съдебно заседание за жалбоподателят не се явява процесуален представител, като
се представят писмени бележки, в които се поддържа жалбата.
За ответникът по касация Началник сектор
към ОД на МВР-гр.Шумен, сектор „ПП“ редовно призован, се явява упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата. Сочи, че съгласно чл.143 ал.15
от ЗДвП при служебно прекратяване на регистрация не се издава нарочен
административен акт и няма задължение за уведомяване на собственика, като в
случая такъв не е издаван. ЗДвП изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за
деяния от подобен вид.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима и неоснователна,
като постановеното решение е правилно.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е № 20-0869-000002/03.01.2020год., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР- гр.Шумен, сектор „ПП“, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Ю.А. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца, като са отнети и 10 контролни точки на осн. Наредба
№1з-2539 от 17.12.2012г.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна на спора, че на 24.07.2019г., около 17.32
часа в гр.Шумен, по ул.“Софийско шосе“ до
Хиподрума в посока изхода на града, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“
с рег.№ ***, негова собственост, с превишена скорост, установена с преносима
система, който автомобил не е регистриран по надлежния ред в Република
България- със служебно прекратена регистрация от 03.07.2019г. по реда на чл.143
ал.15 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения от негова страна, като в
срока по чл.44 от ЗАНН, също не постъпили възражения. Във връзка с установеното,
от страна на сектор ПП- Шумен била сезирана РП- Шумен с оглед преценка на данни
за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Въз основа Постановление от 20.12.2019г.,
на прокурор от РП-гр.Шумен, с което било отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 3034/2019г.,
било издадено процесното постановление. При така установеното деяние от
фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до
неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна
страна.
В пределите на касационната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и
обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата
инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, като не споделя твърдението в жалбата, че липсват
изложени мотиви в оспорения съдебен акт.
С оглед приобщените по делото
доказателства, представляващи част от преписка с номер 3034/2019г. на РП- гр.Шумен,
водена за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, АУАН и НП,
както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно
нарушение, квалифицирано по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е извършено виновно от касационния
жалбоподател. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението- към
датата на неговото установяване, жалбоподателят е водач на автомобил със
служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от данните,
съдържащи се в справка на стр.12 по въззивното дело, представляваща извлечение
от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на процесния
автомобил– собственост на жалбоподателя, е прекратена служебно на осн.чл.143
ал.15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация в законовия срок от
придобиването на превозното средство с договор за покупко-продажба от 02.05.2019г.,
приложен по делото, регистриран на същата дата в системата на КАТ. Нормата на
чл.143 ал.15 от ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна
регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на
регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва
законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на
определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.
Съгласно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.140 от
с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на
касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред.
Касационният състав намира за неверни
твърденията на жалбоподателя, че не е собственик на процесния автомобил,
предвид приложения Договор за продажба на МПС рег. №*** с удостоверени подписи
на продавач и купувач от Нотариус И. с район РС Разград.
Неоснователни са твърденията на
ответника по касация за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно
поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2
на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС,
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.н. В случая
касаторът е управлявал превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред,
съответно в свидетелството му за регистрация, е посочено трето лице, предходен
собственик на автомобила, а не настоящия собственик, което се установява
безспорно от писмените доказателства по делото.
Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са го уведомили или не в качеството му на собственик
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото
твърдение се излага в жалбата. Видно от снето писмено обяснение от
жалбоподателя на 23.08.2019г. в хода на проверка по преписка рег.
№869р-4626/31.07.2019г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Шумен, същият
посочва, че е запознат с това, че е трябвало да прехвърли автомобила на свое
име в даден срок от сключване на договора, но е нямал време за това. Следователно,
водачът е знаел, че автомобилът не е бил представен за регистрация в законовия
срок след придобиването му. В настоящия случай, незнанието на факта, че
управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този
смисъл е последователната практика на настоящия касационен съд- КАНД № 14 по
описа за 2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №196 по описа на 2019г. и
др. Нарушителят не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,
свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства,
но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди. Посоченото
в жалбата Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело №
3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд е неприложимо в настоящия казус, доколкото касае друга
хипотеза на служебно прекратяване на регистрация на МПС, а именно по реда на
чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата, какъвто не е настоящия случай.
Правилна е преценката на първостепенния съд за
индивидуализацията на наложеното наказание, съгласно чл.27 от ЗАНН. Следва да
се посочи, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, а
жалбоподателя, придобил право на управление на МПС през 2018г., е санкциониран
многократно за нарушения на ЗДвП, видно от приложената Справка на стр.34-37 от
въззивното дело с 15 влезли в сила НП и 46 фиша, като оставащи налични са 14
точки.
По гореизложените съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз
основа на изложеното касационната жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно
решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното и на основание 63в от
ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 112/29.03.2023г., постановено
по АНД № 214/2023г. по описа на Районен съд- Шумен.
ОСЪЖДА
Ю.Ю.А. с ЕГН: ********** *** да заплати
на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет
лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
07.07.2023г.