№ 441
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20211100511498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 вр. чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 02250/20.08.2021 г. на взискателя
Г.И. К. срещу отказ на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 и район на действие – СГС,
обективиран в Постановление от 11.08.2021 г., за извършване на опис на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1944.1393.1.2,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. "*******" №
*******, състоящ се от две стаи бокс и сервизни помещения, със застроена
площ от 36.86 кв.м., по изпълнително дело № 20218470400068 поради
несеквестируемост на имота. Жалбоподателят посочва, че вземането му
срещу длъжника произтича от деликт, поради което по отношение на това
имущество не може да му се противопостави несеквестируемост.
Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното производство не е
подал възражение в законоустановения срок.
В приложените към жалбата обяснения ЧСИ П. заявява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че се касае за несеквестируемо жилище на
длъжника, като изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т.
1 ГПК, обхваща исковете по чл. 45 – чл. 50 ЗЗД. Излага доводи за
неприложимост и на разпоредбата на чл. 444, т. 7, предл. второ ГПК.
1
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело № 20207950400235 е било образувано по молба на
Г.И. К. срещу А.М.Л. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.07.2020
г. по НОХД № 20151220200696/2015 г. на РС – Гоце Делчев при ЧСИ В.Т. с
рег. № 795 с район на действие ОС – Благоевград. В изпълнителния титул е
отразено, че А.Л. е осъден да заплати на Г.И. К. сумата от 6 000.00 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 и хип. 1 от НК, както и сумата
от 16 000.00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престъпление по чл. 152, ал. 1, т.2, пр. 1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане и сумата от
5.00 лв. – държавна такса по молбата за изпълнителен лист.
Впоследствие и на основание молба с вх. № 10368/15.06.2021 г. от Г.К.,
делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ
Н.П. с рег. № 847 и район на действие – СГС. Образувано е изпълнително
дело № 20218470400068.
От представените от съдебния изпълнител материали по изп. д. №
20218470400068 по описа на ЧСИ Н.П., се установява, че жалбоподателят има
качеството на взискател в образуваното изпълнително производство за
принудително събиране на парични вземания срещу длъжника А.М.Л..
С писмена молба с вх.№ 02152/11.08.2021 г. взискателят Г.К. е поискала
да бъде извършен опис, оценка и публична продан на притежаваната от
длъжника ½ ид.ч. от правото на собственост от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1944.1393.1.2., представляващ апартамент № 2 с
адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******. На 11.08.2021 г. ЧСИ П. е
постановил отказ.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Същата е допустима, тъй като е насочена срещу подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно –
отказ за извършване на искано изпълнително действие, каквото по
съществото си представлява искането за извършване на опис, оценка и
публична продан по изпълнителното дело (в този смисъл и т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), обективиран в Постановление от 11.08.2021 г. на съдебния
2
изпълнител, по повод молба на взискателя по изпълнителното дело.
В чл. 435, ал. 1 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
които подлежат на обжалване от взискателя, сред които е и отказа на
съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие.
В случая от изложеното в жалбата се установява, че се обжалва отказа на
съдебния изпълнител да извърши поискани от взискателя изпълни действия
по извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на ½ ид. ч. от
правото на собственост от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1944.1393.1.2., представляващ апартамент № 2 с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № ******* собственост на длъжника А.Л.. Ето защо подадената
жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност,
като отговори на въпроса налице ли са основания за съдебния изпълнител да
откаже да извърши поисканите от взискателя действия по отношение на
посочения недвижим имот.
От събраните в хода на изпълнителното производство доказателства се
установява, че длъжникът. е титуляр на ½ ид. ч от правото на собственост
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1944.1393.1.2,
представляващ апартамент № 2 с адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******,
поради което и съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи
изпълнението върху тази вещ, освен ако не се установи, че са налице някое от
изключенията, предвидени с разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде
насочено спрямо жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее в него. Чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК посочва, че
изключение от правилото за ненасочване на изпълнение спрямо
несеквестируемо жилище на длъжника е допустимо, когато задължението е за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
Като изключение от правилото за социално поносимо принудително
изпълнение нормата на чл. 445 ГПК следва да се тълкува стриктно.
Използваният термин – непозволено увреждане, е заглавие на институт,
регламентиращ специфичен източник на облигационно задължение.
Систематичното място на регламентацията е чл. 45 – 54 ЗЗД. Обхватът на
задължението включва общата забрана да не се вреди другиму, чието
нарушаване поражда деликтна отговорност. Деликтното правоотношение
произтича от нарушеното на нормативно утвърдено правило, което именно
поставя в правна връзка пострадалия и делинквента. В мотивите на ТР №
1/2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС е прието, че когато
3
вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1
НК, то винаги е и деликт. От юридическия факт на извършеното деяние, в
което се изразява престъплението, възниква материално наказателно
правоотношение, но едновременно с това същият юридически факт създава и
деликтно правоотношение, по което увреденото лице – пострадал от
престъпление, което е и деликт, има право на обезвреда от причинителя на
вредата. Затова и в настоящия случай вредите от непозволеното увреждане са
настъпили от престъпление, което същевременно е и деликт, и са успешно
доказани в проведеното пред РС – Гоце Делчев по НОХД №
20151220200696/2015 г. чрез приетите и уважени в цялост граждански искове
и длъжникът не се ползва от несеквестируемостта, регламентирана в чл. 444,
т. 7 ГПК.
По отношение на изразеното в становището на ЧСИ Н.П., приложено
към жалбата, че в настоящия случай не може да бъде приложена хипотезата
на чл. 444, т. 7, предл. второ ГПК, поради малката квадратура на жилищната
площ, съдът намира, че същото не е относимо към процесния случай.
Предложение второ на цитираната разпоредба визира несеквестируемост при
съвсем различни обстоятелства и условия, които не са относими към
конкретния спор.
Засилената защита на пострадалия от непозволено увреждане по чл.
445 ГПК отчита спецификата на правоотношението. Нарушеното общо
задължение да не се вреди другиму ангажира делинквента да изпълни
задължението си като поправи причинената вреда дори и с цената на
единственото си жилище. В случая не се спори, а и се установява от всички
събрани в хода на изпълнителното производство доказателства, че
апартаментът, срещу който взискателят е поискал да бъде насочено
изпълнението по изп. д. № 20218470400068 по описа на ЧСИ Н.П., е
единственото жилище, върху което длъжникът притежава право на
собственост и което се обитава от длъжника и от неговата съпруга – Л.Т. Л..
Следователно, съдът приема, че посоченият апартамент представлява
несеквестируема вещ и съгласно чл. 444, т. 7 ГПК съществува забрана за
насочване на принудителното изпълнение към него. Същевременно обаче
следва да се отчете, че забраната на основание чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК не важи
спрямо взискателя Г.К., която се установява, че има парични вземания срещу
4
длъжника А.Л. за получаване на обезщетения за причинени вреди именно от
непозволено увреждане. Това е видно от изпълнителен лист, издаден на
13.07.2020 г. по НОХД № 20151220200696/2015 г. на РС – Гоце Делчев.
Това означава, че за съдебния изпълнител не съществува пречката по чл.
444, т. 7 ГПК да насочи принудителното изпълнение за събиране на
вземанията на взискателя К. към притежаваните от длъжника А.Л. ½ ид.ч. от
правото на собственост от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1944.1393.1.2., представляващ апартамент № 2 с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № *******.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н.П. с per. № 847 на КЧСИ с район на действие
- СГС по изп.д. № 20218470400068, обективиран в постановление от
11.08.2021 г., да извърши опис на ½ ид.ч. от правото на собственост от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1944.1393.1.2.,
представляваща апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „*******“ №
*******.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Н.П. с рег. № 847 на КЧСИ с район на действие
– СГС за продължаване на действията по изпълнително дело №
20218470400068 съобразно мотивите.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5