Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,06.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора
сложи за
разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 6705 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение
№ 110036/04.06.2020 г. по гр. д. № 20262/2019 г. на СРС, 159 състав, са уважени
предявените от З. „А.Б.“ АД срещу З. „О.“ АД, претенции по чл. 411, ал. 1 от КЗ, както и в тежест на ответника са
възложени разноските по делото.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника пред СРС – З. „О.“ АД.
Излагат се доводи за допуснати нарушения от
първоинстанционния съд в частта относно обсъждането на събраните по делото
доказателства, както и нарушения на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Твърди се, че е настъпило плащане в течение на производството, като съдът не е
съобразил това. Представено било платежно нареждане.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която въззивникът е осъден
да заплати главница в размер на 3103,54 лв., както и законната лихва върху тази
сума, считано от 13.09.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС – З. „А.Б.“, в който се излага становище, че действително е настъпило
плащане, като в счетоводната програма на дружеството е отразена като постъпила
сумата в размер на 3 103,54 /три хиляди сто и три лева и петдесет и четири
стотинки/, което е станало на 17.09.2019 г. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 04.06.2020 г.
Въззивната жалба е подадена
на 11.06.2020 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че първоинстанционният съд се е
произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ищецът е доказал фактите, на които основава претенцията си по чл.411 КЗ; в негово полза било възникнало регресното право- наличие на валидно
облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“ със собственика на
увредения автомобил при настъпилото на 14.09.2018 г. ПТП, както и изплащане на
обезщетение. В отговора по исковата молба ответникът бил направил признание на
иска. Като се е позовал на чл.237, ал.2 ПК съдът е уважил претенцията на ищеца
в пълен размер без да излага повече мотиви. В тежест на ответника в полза на
ищеца са възложени разноските.
Софийски
градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно
заседание, състояло се на 24.03.2021 г. пълномощникът на въззиваемия /ищец пред
СРС/ признава, че е извършено плащане в тяхна полза на сумата в размер на
3 103,54 лв., за което са разбрали след постановяване на
първоинстанционното решение от електронната кореспонденция между страните по
спора.
Ето защо при съобразяване с разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в частта,
в която ответникът /въззивник/ е осъден да заплати на ищеца /въззиваем/ по иска
по чл.411, ал.1 КЗ, сумата в размер на 3 103,54 лв. ще следва да бъде
отменено и претенцията отхвърлена поради настъпилото плащане.
Законната лихва върху главницата за периода от
подаване на исковата молба – 09.04.2019 г. до датата на плащането на 12.09.2019
г. е дължима. По отношение на същата липсват данни, а и твърдения да е
изплатена.
Решението
в тази му част не е обжалвано.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Решението не се обжалва в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски се следват.Такива са сторени в размер
на 62,07 лв.-държавна такса за въззивно обжалване и за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. или общо в размер на 162,07 лв.
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 110036/04.06.2020 г. по гр. д. № 20262/2019 г. на СРС, 159 състав, в частта, в която З. „О.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 5- адв. В. и адв.С., сумата в размер на 3 103,54 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/170/500988
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***, офис 5- адв. В. и адв.С., срещу З. „О.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, иск по чл.411, ал.1 КЗ, за заплащане на
сумата в размер на 3 103,54 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/170/500988, като
неоснователен поради настъпилото плащане.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 5- адв. В. и адв.С.,
да заплати на З. „О.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на
162,07 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.