РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Перник , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20201700100470 по описа за 2020 година
Пернишкият окръжен съд, в открито съдебно заседание на 22.04.2021 г., при
секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова
гражданско дело № 470 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.405 от Кодекса
за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искове предявени от В. К. М. срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 144000 лева, въз основа на сключен на *** г.
договор с ответното дружество за пълно покритие „Комфорт за дома“, ведно със
законната лихва за забава от *** г., както и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ищецът е сключил договор с ответното
дружество за пълно покритие „Комфорт за дома“ относно жилищна сграда с двор,
съгласно нотариален акт № *** г., том *, дело № 3123/1994 г., по застраховка със срок
на валидност от *** г. до *** г. Като застраховано лице по застрахователния договор
била договорена застрахователна премия в размер на 144000 лева. Твърди, че в
следствие на подпочвени води, застрахованият имот претърпял вреди, изразяващи се в
увреждане на цялата къща, което довело до невъзможност за използването по
предназначение.
1
С уведомление за щета от *** г. бил уведомен застрахователят за нанесените на
жилището щети. На *** г. бил извършен оглед на място от комисия, назначена от
застрахователя, за което бил съставен констативен протокол от *** г., по щета № ***.
Според констативния протокол, на място са установени деформации по целия
недвижим имот. Щетите подробно били отразени в изготвения на място опис от вещо
лице, според който къщата не била годна за живеене, като са уведомени и ВиК – П..
С уведомително писмо от *** г. на ищеца било отказано изплащане за
обезщетение, тъй като според ответното дружество той е знаел за наличието на
подпочвени води. Това твърдение според ищеца не отговаря на обективната истина,
тъй като основите на сградата подали и със семейството му са в постоянен риск от
внезапно рухване на постройката.
Ответната страна е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е
оспорила исковата молба изцяло по основание и размер.
На първо място твърди, че не е налице застрахователно събитие, тъй като липсва
настъпване на покрит риск от застраховката, съгласно т.16 от Общите условия и в този
смисъл не се касае за настъпване на вредоносно събитие, възникването на което е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахователя. Позовава се на т.4 от
Общите условия, в който са предвидени изключения за изплащане на застрахователно
обезщетение. Твърди се, че застрахованият установил избиването на вода на *** г., а
уведомил застрахователя една на *** г., което водело до извода, че процесното събитие
се дължи на конструктивен и строителен недостатък.
Твърди се също, че се касае за неизпълнение на задължения по договора, което
също водело до право на отказ от застрахователя, а именно – застрахованият не е
мерки за предпазване на застрахованото имущество. Твърди също, че разливането на
подпочвени води не представлява покрит риск по договора.
Искът е оспорен и по размер, като в случай, че съдът го намери за основателен
следва да намали обезщетението при условията на чл.395, ал.4, изр.II-ро от КЗ.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощникът си – адв. Х. поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Ответника в съдебно заседание се представлява от адв. В., който оспорва
предявения иск и моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен,
като им се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото
2
доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът – В. К. М., на основание договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № **, том *, дело № 3123 от 07.10.1994 г. е собственик на
недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, със застроена площ от 40
кв.м., на два етажа – полусутерен и първи етаж, всеки от които се състои от две стаи,
хол кухня и входно антре, ведно с прилежащите към полусутеренния етаж две
зимнични помещения под стълбището, обособено помощно стопанско помещение и
клозет, заедно с цялото дворно място, върху което е застроена сградата, цялото с площ
от 312 кв.м., съставляващо парцел ***, в квартал *** по плана на ***, при съседи на
парцела: улица, Р. М., М. М. и С. Н..
На *** г. В. К. М. сключил с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД договор за
застраховка на недвижимо имущество, обективиран в застрахователна полица № ***,
със срок на действие от 00:00 часа на *** г. до 24:00 часа на *** г. Съгласно договора
застрахованото имущество се намирало на адрес: ***, като била застрахована къща с
РЗП 240 кв.м., при пълно покритие – клаузи А, А1, Б, Д2, Д5, Д7 и Д15, като база за
определяне на застрахователната сума е посочена „възстановителна стойност“, при
застрахователна сума от 144000 лева.
От приложените Общи условия за застраховка „имущество“ – „Комфорт за дома“,
се установява, че клауза Д5 е със следния покрит риск: свличане или срутване на земни
пластове и/или действие на подпочвени води.
Безспорно е и настъпването на събитие на *** г., изразяващо се в пълнене на
мазето с вода. За настъпилото събитие, ищецът подал до ответника уведомление за
щета № *** г., в което посочил, че на *** г. мазето на къщата се пълнило с вода, която
била изпомпвана, уведомени били ВиК, които чрез проби установили, че водата е
изворна. Направен бил дренаж и укрепване на сградата, като на *** г., къщата била с
пропукани стени, денивелация на под, спукани стени на ограда, разрушен навес и
покрив и стълбище. В уведомлението ищеца посочи, че предполага, че водите са
подпочвени.
С писмо от *** г. „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД уведомил ищеца, че не дължи
обезщетение по щетата, тъй като не били налице основания за ангажиране на
отговорността му като застраховател по имуществена застраховка, тъй като вредите
били настъпвали през дълъг период от време, вследствие на неотстранени повреди от
по-рано настъпили събития, бавно и продължително действие на подпочвена влага.
Със същото писмо е уведомил ищеца, че съгласно общите условия за застраховане на
3
имущество „комфорт за дома“ се покрива пълна загуба или частична вреда на
застраховано имущество в резултат на непредвидими и внезапно проявили се
застрахователни събития, като не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или
косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития,
влага, както и не се обезщетяват вреди изразяващи се в овлажняване, мухлясване,
гниене на дървен материал, корозия на метални части, разрушаване на мазилки или
отслабване на зидове и стени в резултат на бавното и продължително действие на
подпочвена влага.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза,
като вещото лице след извършен оглед на застрахованата къща и имущество е
остойностило вредите в размера на средствата, които биха се вложили при провеждане
на СМР и дейности, насочени към възстановяване в първоначалния им вид и към това
да бъдат приведени да изпълняват първоначалното си предназначение на увредените
елементи, части, конструкции от сградата, навеса, оградите и двора, която обща
стойност възлиза на 49000 лева без ДДС и 58800 лева с начислено ДДС. От
извършения от вещото лице оглед, експерта е установил засягане в значителна степен
на конструктивни и важни елементи на сградата, която според вещото лице е
разклатена, конструкцията не е в добър вид, много са дефектите, които са в настилките,
стените, носещите елементи, покрива.
От изслушаната и прието допълнителна съдебно-техническа оценителна
експертиза се установява, че цялостната конструкция на жилищната сграда е сериозно
увредена, компрометирана и не може да изпълнява пълноценно функциите, които се
възлагат. Според вещото лице повишеният дебит вода на *** г. се дължи вероятно на
близко разположена авария (теч) от градската водопроводна система, а влагата
мухълът в избеното и други съседни помещения са съществували вероятно още след
самото построяване на жилищната сграда, тъй като били високи околните подпочвени
води, характера и наклона на терена, повърхностните води. В имота няма
предварително изградена отводнителна дренажна система околовръст на сградата. В
заключение вещото лице сочи, че конструкцията на имота (сградата) е увредена, а
имотът неизползваем, като щетите се дължат на продължително, дълговременно
дълбочинно оводняване в основите на сградата от подземни и подпочвени води,
съчетано в един момент – на *** г. с по-обилно оводняване вследствие на авария и теч
от градската водопроводна система. Според заключението щетите не биха настъпили, в
случай, че имотът е разполагал с отводнителна система, а процесните щети са
подсилени от действието на еднократно събитие – увеличен приток на подпочвени
води на *** г., като се дължат на продължително действие във времето на подпочвена
вода и влага.
4
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на първия етаж и мазето винаги си
е имало влага, която била черна, и е стояла много време, но събитието е от преди три
години. Въпреки това, вещото лице мисли, че е имало и преди това влага в
застрахования имот. Пояснява също така, че преди 50-60 години, когато е построена
къщата не са се прилагали масово и наложително отводняване и дрениране и не е
имало изисквания да се направи такова масово отводняване. Вещото лице сочи, че в
къщата има много пукнатини, но не може да определи давността им, както и не можа
да отговори на въпроса, дали е щяло да се стигне до същите щети, ако на *** г. не са
придошли водите и сочи, че *** е известен с лошата ВиК структура, но е категорично,
че и преди *** г. къщата е била изложена на влага с оглед нейното разположение:
улицата е над нея, което също има значение, като и повърхностните води вредят на
къщата.
По искане на ищцовата страна по делото е разпитан свидетеля В. В. М. – син на
ищеца, а по искане на ответната страна са разпитани свидетелите: А.И. Д., И. И. А. и В.
К. С..
В показанията си св. М. сочи, че края на м.*** г. чули странен шум, като
скърцане, а началото на месец *** г. мазето на къщата било пълно до горе с вода.
Твърди, че водата извирала силно от земята, не можели да смогнат да я изгребат с
кофи, което наложило да закупят помпа за отводняването . Сочи, че имало пукнатини
в къщата, като къщата започнала да се пропуква от началото на м.*** г., а преди *** г.
не е имало такива случаи. Твърди, че и навесът бил пропаднал, а къщата никога не е
имала проблем с влага или вода. Сочи, че след случая започнали да копаят около
къщата, излели бетон и направили дренаж на самата къща с тръби, като изкарали
водата навън.
В показанията си св. Д., която работи във ВиК - П. твърди, че видяла протокола за
изследване на водата, която е сравнена с водата на водопроводната мрежа на същия
адрес, при което изпитване било установено, че водата от аварията била с различни
качества от тази във водопроводната мрежа до процесния имот, което според
свидетелската, сочело, че аварията не е с вода доставяна до крайните потребители, а
съгласно професионалния и опит, подпочвената вода била с показателите на водата,
която била изследвана. Свидетелката няма спомен дали за адреса на ищеца са правени
други проби от вода и кога.
Свидетеля А. в показанията си сочи, че е съсед на ищеца и техния имот няма
проблеми с течове и влага. Сочи, че не е забелязал през *** г. такива проблеми да е
имал ищеца в неговия имот и не е забелязал къщата му да има някакви увреждания
през *** г., но заявява, че знае ищеца да е правил ремонт на водопровода.
5
Свидетелката С. твърди, че живее в имот, съседен на имота на ищеца и знае за
проблемите с водата, тъй като ищеца поискал съдействие от нея. Свидетелката сочи, че
не знае за други проблеми в имота на ищеца във връзка с водата, а проблемите при
него се появили изведнъж. Сочи, че в началото на м.*** г. видяла, че мазето на ищеца
било пълно с много вода и две помпи не смогвали да я извадят, а след случая ищеца
извършил дейности по укрепване конструкцията на къщата, които продължили около
година. Свидетелката е посещавала дома на М. и преди инцидента, като твърди, че
влагата в неговата къща се е появила след инцидента, за който говори, а преди това не
е имало влага.
По делото е приета и извадка от Регистъра на подадени сигнали за аварии от ВиК
мрежата, от която се установява, че на *** г. е подаден сигнал до ВиК за настъпилия
теч в имота на ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите: В. В. М. – син на ищеца, А.И. Д.,
И. И. А. и В. К. С., както и изслушаните и приетите съдебно-техническа оценителна
експертиза – основна и допълнителна.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.4045, ал.1 от КЗ. Предвидената в тази
норма отговорност на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването
на сложен фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие
на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат
от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже при
условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за
да установи основателността на исковата си претенция, а ответникът следва да докаже
противопоставените възражения.
Няма спор, че страните са валидно обвързани по силата на договор за
6
застраховка, обективиран в застрахователна полица № *** г., по силата на
която ищецът е застраховал по застраховка „Комфорт за дома“, с клаузи А,
А1, Б, Д2, Д5, Д7 и Д17, със застрахователна сума от 144000.00 лева, за
периода *** г. – *** г. собственото си имущество в ***.
Няма спор, че сключения между страните застрахователен договор
включва като покрит риск действие на подпочвени води. В този смисъл
съгласно изясненото съдържание на клауза Д5 – свличане или срутване на
земни пластове и/или действие на подпочвени води, действие на подпочвени
води това са вредите при действие на подпочвени води които се изразяват в
подкопаване основите на сгради и съоръжения, намокряне на сутерени и
имущества намиращи се в тях, наводняване на подземни съоръжения и
намиращите се в тях инсталации.
От показанията на разпитаните свидетели В.М. и В.С. се установява, че в
началото на м.*** г. къщата на ищеца се е наводнила, което наложило да се
отводнява. Съдът кредитира показания на св. М. преценени по реда на чл.172
от ГПК по отделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен
материал и намира същите за логични, последователни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетеля има преки и
непосредствени впечатления от случилото се в началото на м.*** г., като
такива има и св. С.. От показанията на св. Д. се установи, че изследваните
води, не са от водопроводната мрежа на града, а представляват подпочвени
такива.
От приетите по делото СТОЕ се установи, че в действителност
застрахованият имот е бил наводнен, като конструкцията е увредена, а имота
е неизползваем, което се дължало на дълбочинно оводняване в основите на
сградата от подземни и подпочвени води, съчетано с по-обилно оводняване,
вследствие авария и теч на *** г. и се дължат на продължително действие във
времето на подпочвена вода и влага. Независимо от това, вещото лице не
можа да отговори на въпроса, ако не са придошли водите на *** г. дали е
щяло да се стигне до същите щети.
При това положение съдът намира, че настъпилото на *** г. събитие –
оводняване на имота на ищеца, представлява застрахователно събитие
съгласно т.16 от общите условия и покрит риск по застрахователния договор
7
– съгласно клауза Д5. В тази връзка неоснователни са възраженията на
ответника, че събитието на процесната дата не представлява застрахователно
събитие. Не се установи по делото давността на нанесените в къщата на
ищеца щети, като вещото лице изрично заяви в съдебно заседание , че не
може с категоричност да каже кога се е образувала влагата. От другата страна
св. С., която е посещавала имота на ищеца и преди настъпването на
застрахователното събитие на *** г. е категорична, че преди тази дата в имота
на ищеца не е имало влага. Макар и вещото лице да сочи като причина за
настъпване на събитието дълбочинно оводняване в основите на сградата от
подземни и подпочвени води, съчетано в един момент на *** г. с по-обилно
оводняване вследствие увеличен приток на подпочвени води, то в съдебно
заседание е категорично, че не може да се определи давността на пукнатините
в къщата, както и не можа да уточни давността на влагата, но независимо от
това е категорично, че къщата и преди процесната дата е била изложена на
влага. По делото няма събрани доказателства, от които да може да се направи
извод, че макар и къщата преди датата на настъпване на застрахователното
събитие да е била изложена на влага, какви щети са нанесени в застрахования
имот от същата преди датата на процесното събитие. Както вече бе посочено,
самото вещо лице не можа да отговори на въпроса ако на *** г. не са
придошли водите, дали са щели да настъпят същите щети, предвид липсата на
доказателства за състоянието на къщата преди това.
Неоснователно е твърдението на ответника, че щетите се дължат на
конструктивен или строителен недостатък. От изслушаната СТОЕ не се
установи по къщата, респ. застрахования имот да има конструктивен или
строителен недостатък. Не може да се приеме и че ищеца не е изпълнил
задълженията си по договора, тъй като имота не е разполагал с необходимата
дренажна система. В тази връзка следва да се имат предвид разясненията на
вещото лице дадени в съдебно заседание, в които пояснява, че към момента
на построяване на къщата не е имало законови изисквания в имота да бъде
изградена дренажна система. Не се установи такива предписания да са били
давани на ищеца и той да не ги е изпълнил. При това положение не може и да
се приеме, че липсата на дренажна система в застрахования имот се дължи на
виновно поведение на ищеца, респ. неизпълнение на договорно задължение
във връзка със сключения между страните застрахователен договор.
8
Що се отнася до вида на водите, съдът намира че по делото безспорно се
установи, че същите са подпочвени по смисъла на общите условия по
процесния застрахователен договор. Съгласно клауза Д5 от общите условия
подпочвени са водите, които се съдържат в земните пластове, като
характерно за тях е наличието на водно ниво, водни струи или воден поток в
почвената или скалната среда. Факта че водите са подпочвени се установява
от показанията на свидетелката Д., която е видяла протокола за изследване на
пробата от придошлите в имота на ищеца води, и към процесната дата е
заемала длъжността „***“ при ВиК – П.. От нейните показания се установява
по безспорен начин, че изследваните води, не са от водопроводната мрежа на
града, а представляват подпочвени такива. Доказателства в противната насока
не се събраха, поради което и следва да се приеме, че оводнилите имота на
ищеца води са подпочвени. Предвид изложеното искът е доказан в своето
основание.
Досежно размера на предявения иск:
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. В чл.400, ал.1 от КЗ е дадена дефиниция на
понятието действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Съгласно чл.400, ал.2 от КЗ, възстановителната стойност е
дефинирана като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. В
конкретния случай няма спор по настъпилите и подлежащи на обезщетяване
вреди, поради което обезщетението по договора за имуществена застраховка
следва да бъде определено в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
9
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен
на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и
коефициента на овехтяване, в който смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК, I
т.о. и решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.
Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази смисъл ВКС се е
произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г.,
II т. о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., ТК.
С оглед приетата и неоспорена от страните СТОЕ възстановителната
стойност на вредите възлиза на сумата в размер на 58800 лева, с начислено
ДДС, което ДДС се дължи от ищеца задължително при закупуване на
конкретните необходими материали, поради което и искът е основателен и
доказан за тази сума. Не се събраха доказателства, от които да се установи
плащане по процесния застрахователен договор от страна на ответното
дружество, а и такива твърдения няма по делото. С оглед на така
установеното за разликата от доказания размер от 58800 лева до пълния
предявен размер от 144000.00 лева искът е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Върху уваженият размер на иска следва да бъде присъдена и законната
лихва съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска.
По разноските:
10
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане на разноски по делото,
за което са представили и списъци по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения по делото
списък на разноските от ищцовата страна се претендира адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА. От съдържащите се в делото материали няма представено
пълномощно на адв. Х., от което да се установява, че ищецът е възложил защитата по
настоящото дело при договорено възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. При това
положение и такова не следва да му бъде присъждано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете Съгласно представения
списък на разноските ответника претендира такива в общ размер на 5707 лева, от които
5292 лева – адвокатско възнаграждение, 60 лева – депозит свидетел, 350 лева депозит
СТЕ и 5 лева – такса съдебно удостоверение.
Ищецът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид
фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от делата със сходен
предмет. С оглед на това заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 5292 лева, при минимално такова от 4410 лева, изчислено съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от НМРАВ към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие е завишено, поради което и същото следва да бъде намалено да
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение. При това положение
съразмерно с отхвърлената част от иска върху ищеца следва да бъдат възложени
разноски в размер на 1970.21 лева, които да бъдат заплатени на ответника.
Върху уважената част от иска следва да бъде начислена и дължимата държавна
такса, която се възложи върху ответната страна, предвид на това, че ищецът е
освободен от заплащане на такси по делото, която е в размер на 2352.00 лева, както и
сумата в размер на 102.08 лева за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице по до допусната СТОЕ, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на В. К. М., ЕГН ********** от *** сумата в
11
размер на 58800.00 (петдесет и осем хиляди) лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Комфорт за дома“, клауза Д5 – Свличане или срутване на
земни пластове и/или действие на подпочвени води, по застрахователна полица № ***
г., за застрахователно събитие настъпило на *** г., за което е образувана щета *** г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 14.08.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 144000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата
в размер на 1970.21 (хиляда деветстотин и седемдесет лева и двадесет и една стотинки)
лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати по сметка на ПОС сумата в размер на 2352.00
(две хиляди триста петдесет и два) лева държавна такса съразмерно с уважената част
от иска, както и сумата в размер на 102.08 (сто и два лева и осем стотинки) лева,
представляваща заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по до
допусната СТОЕ, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12