МОТИВИ ПО НОХД №1279/2018г. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимия И.П.М. е внесено обвинение за извършени престъпления по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр.
с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК за това, че на 02.02.2018г. в
гр.П., при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - метален синджир на
стойност 20 лева от владението на Г.П. ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила, както и по чл.354а, ал.3,т.1 от НК за това, че на 05.02.2018г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 0.932 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,3 тегловни % на стойност 5,59лв. съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатите спрямо подсъдимия М. обвинения като счита, че същите са
доказани по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание, както и
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че при
определяне на наказанията, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, като намира, че за постигане целите на наказанието, следва за
отделните престъпления да се определят наказания при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. На становище е, че са налице
основанията на чл.23, ал.1 и ал. 3 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание, към което предлага да се присъедини и наказанието „глоба“, което
следва да се наложи като кумулативно, наред с наказанието лишаване от свобода
за престъплението по чл.354а, ал.3 от НК. На становище е, че предвид
квалификацията на деянието като опасен рецидив, наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален „Строг” режим,
като се приспадне и периода на задържане.
По делото не е предявяван граждански иск и не
е конституиран граждански ищец и/или частен обвинител.
Подсъдимият И.П.М. се признава за
виновен и по двете повдигнати му обвинения, като признава изцяло и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на прения изразява
съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда да му наложи по-леки по
размер наказания.
Защитникът на подсъдимия–адв.П. не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Твърди, че
са налице известни противоречия в показанията на свидетелите, разпитани във
връзка с обвинението по чл.199 от НК. Моли
при определяне на наказанията, съдът да отчете ниската стойност на предмета на
грабежа, както и малкото количество наркотични вещества , намерени у подсъдимия
М., който към този момент бил наркозависим. В този смисъл, счита, че следва да
бъде определено по-леко наказание, което да бъде намалено с 1/3 по реда на
чл.58а от НК.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед нормата на
чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.П.М. е роден на **,
област С.З.. С начално образование е, не е женен и към инкриминираните дати не
е работил. Осъждан е неколкократно, като и от значение за правната квалификация по настоящото обвинение е последното
му осъждане с влязла в сила Присъда от 18.01.2012г., влязла в сила на
29.06.2012г. на Окръжен съд по наказателни дела –Виена, приета
на основание чл.457, ал.3 от НПК за изпълнение с определение по ЧНД №
4034/2013г. на СГС, съгласно която подс.М. е осъден за извършени „тежки грабежи
и опити за такива“, съответстващи на престъпления по чл.321, ал.2 от НК вр.
чл.199, ал.1, т.3 и т.5 от НК на РБ, за които му е наложено наказание от СЕДЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване.
Това наказание подс.М. е изтърпял
на 02.12.2017г., видно от приложената справка съдимост/ на л.46-47, том 1 от
д.п./, като не са изтекли пет години от изтърпяването му. Поради това и същиото
обуславя извършване на престъплението по настоящото дело като такова при
условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК.
След излизането си от
затвора подс. М. не работел и нямал постоянно местоживеене. За да задоволява
битовите си потребности, той продължил с престъпната си деятелност.
В изпълнение на
намисленото на 02.02.2018г. около 00.15ч. подс. М. се разхождал в района на
централна гара в гр.П., набелязвайки си подходяща жертва, която да ограби. По
същото време полицейски служители от група „СПООР“, сектор „СПС“ при ОДМВР
Пловдив, сред които и св.А.П., били застъпили на смяна и се намирали в района
на Централна гара в гр.П.. Съмнителното поведение на подсъдимия, който се
разхождал сам по бул. „Х.Б.“, в тъмната част на денонощието, направило
впечатление на св. П. и той го спрял за проверка, при която установил
самоличността му, направил справка за лицето в информационните масиви на МВР и
отразил проверката в нарочен доклад за проверени лица. Извършващата се
полицейска проверка на подс. И.М. била наблюдавана от св. Г.Ч. ***, който по
това време бил в гр.П., пред комплекс „П.“, находящ се на бул.“Х.Б.“. Същият
видял, че полицаите спрели за проверка подсъдимия и запомнил чертите на лицето
му. След като приключила полицейската проверка, М. продължил да се разхожда в
района на централна гара, а св. Ч. и св.Н.А. се заговорили в градинката пред
кино „Г.М.“, находящо се на бул.„В.А.“ в гр.П.. Докато св. Ч. и св. А. били в
тази градинка, около 01.15ч. на 02.02.2018г. към тях се приближили подс. М. и
св. К.Б.. Св. Ч. носел на врата си метален синджир, жълт на цвят, наподобяващ
външно на златен, който веднага бил забелязан от подсъдимия и у него се
формирало намерение да го отнеме със сила. Затова, в изпълнение на решението си
да отнеме чуждата движима вещ, употребявайки за това сила, М. се доближил
максимално близо до св.Ч., под предлог, че желае последния да му даде една
цигара. В момента, в който св.Ч. бръкнал в джоба на дрехата си, за да вземе
цигара, подс. М. го ударил с юмрук в главата, хванал металния синджир на врата на
свидетеля и силно го издърпал. Св. Ч. видял лицето на нападателя си, при което
го идентифицирал като мъжа, който видял по- рано при извършената полицейска
проверка. След като успял да вземе синджира на св. Ч., подс. М. бързо побягнал
със синджира. Отдалечил се с отнетата чужда движима вещ, върху която установил
своя фактическа власт. Свидетели на извършеното от подсъдимия станали св. Н.А.
и св. К.Б., които заедно с пострадалия Г.Ч. *** и дали показания за случилото
се. При извършения разпит, св.Ч. подробно описал нападателя си.
Тъй като И.М. бързо се
отдалечил с отнетия метален синджир и местонахождението му било неизвестно, бил
обявен от органите на реда за общодържавно издирване. Той нямал постоянен адрес
*** и бързо сменял местопребиваването си , но на 05.02.2018г. в 02.35ч. докато
се разхождал в гр.П.по ул.“Л.“ срещу № **, бил спрян за проверка от полицейски
автопатрул при 6-то РУП- Пловдив. Тъй като тази проверка била неочаквана за
него, в същия момент подсъдимият държал
в себе си три броя топчета от алуминиево фолио, съдържащи високорисково
наркотично вещество - 0,932 гр. марихуана. След като била установена самоличността
му, същият бил отведен в 2-ро РУ Пловдив, където на 05.02.2018г. бил задържан
на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР и участвал в разпознавания, при които
пострадалият св. Г.Ч., както и свидетелите- св. Н.А. и св.К.Б., категорично го
разпознали като лицето, което отнело със сила металния синджир от владението на
Ч..
Докато бил в 2-ро РУП, подс.
М. държал скрито в дрехата си наркотично вещество, така че същото останало
незабелязано от полицейските служители. На 05.02.2018г. в 17.30ч. подсъдимият бил отведен в сектор „Арести“ в
гр.П.при ОСИН гр. Пловдив, където му бил извършен личен обиск, тъй като бил
новоприето задържано лице. Там подсъдимият, в присъствието на надзирателите в
сектор „Арести“ към РСИН към ОСИН Пловдив- св. М.С., св.А.В. и св. И.М.,
съблякъл дрехите си и с цел да не бъдат открити в тях трите топчета от
алуминиево фолио, съдържащи 0,932гр. марихуана при проверка на дрехите му, взел
наркотичното вещество в лявата си ръка, стискайки го между пръстите си, като
разчитал, че по този начин няма да бъде намерено от надзирателите. Св. М.С. обаче
наредил на подс. М. да разтвори пръстите на лявата си ръка и при това действие,
надзирателите открили трите топчета от алуминиево фолио с неправилна форма,
съдържащи марихуана, която подс.М.
държал в лявата си ръка. Подсъдимият признал, че трите топчета съдържат марихуана.
Веднага били уведомени полицейски служители на 1-во РУП- Пловдив, които
пристигнали на място. Трите топчета от алуминиево фолио, съдържащи 0,932 гр.
марихуана, били предадени с протокол за доброволно предаване от св.М.С..
От изготвената в досъдебно
производство химическа експертиза /на л. 5-6 , том 2/, се установява, че намерени
в подс. М. - три броя топчета от алуминиево фолио с неправилна форма съдържат
суха, зелена на цвят растителна маса-марихуана с общо нето тегло 0,932 гр. и
съдържание на активен компонент /тетрахидроканабинол/ 5,3
тегловни %. Остатък след изследването 0,770гр., който е върнат на
възложителя е предаден с приемо- предавателен протокол № 54238/24.04.2018г. на
съхранение в ЦМУ гр.София / л. 146, том 1 от д.п. /. Марихуаната е включена в
Приложение № 1, към чл.З, ал.1 от Списък 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с
висока степен на риск за общественото здраве.
Оценено съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., държаното от подс. М. високорисково
наркотично вещество- марихуана с общо нето тегло 0.932 грама, възлиза на
стойност 5,59лв.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза / на л.49, том 1 от д.п./,
се установява, че стойността на чуждата движима вещ — метален синджир, отнет от
владението на св.Г.Ч., възлиза на 20 лева. Тази сума е била
възстановена на пострадалия Ч. в хода на досъдебното производство, за което е
приложена разписка/ на л.168, том1 от д.п./.
Установява се от заключението на изготвената
видеотехническа експертиза/ на л.160-161, том 1 от д.п./, че на представения за
изследване компактдиск има записани 170 видеофайлове. Наличните картини и
звукове са записани последователно и
логично, отчетеното от таймкода време протича последователно. Не са установени
следи от манипулация при записаната информация.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от
подс.И.М., както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Г.Ч., Н.А., К.Б., А.П., К.Д., М.С., А.В. и И.М., от приетите писмени
доказателства- протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми/ на л.34-39,
л.128 том 1 от д.п./, протокол за доброволно предаване/ на л.118, том 1 и на
л.9, том 2 от д.п./, разписка за връщане на вещта/ на л.165, том 1от д.п./, справка
за съдимост и определение на СГС, ведно с превод на присъда на Окръжен съд за
наказателни дела-Виена/ л.40-47, на л.78-117, том 1 от д.п./, характеристична
справка/ на л.166, том 1 от д.п./, а така също и назначените експертизи.
Съдът кредитира изготвените стоково-оценъчна, химическа и видеотехническа
експертизи като изготвени пълно и
обстойно, с необходимите познания в съответната област, съобразени със
събраните и приложени по делото доказателства.
Направеното от подс.И.М.
самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Съдът не споделя
довода на защитника на подсъдимия -адв.П., че са налице противоречия в гласните
доказателства, които да разколебават изводите за участие на подс.М. в
отнемането на процесната вещ. Освен
показанията на пострадалия Г.Ч., който описва подробно поведението на
подсъдимия, приближаването му до пострадалия под предлог, че иска да му даде
цигара и начина на отнемане на синджира му-удар в главата и употребената сила за
издърпване, са налице и показания на свидетелката Н.А., която е била заедно с
пострадалия Ч. и също е видяла действията по насилствено отнемане на синджира
му. Категоричен е в показанията си и св.К.Б., който въпросната вечер се е
запознал с подсъдимия М. и го описва като „циганчето И.“. В потвърждение на показанията на тези
свидетели са и писмените доказателства, а именно протоколите за разпознаване, при
което действие и тримата свидетели ясно са възприели подс.И.М. като извършител
на грабежа. Вярно е, че св.Ч. твърди първоначално, че лицето, което го е
нападнало е било с шапка на главата, като подобни са показанията и на св.Н.А.. Само, че в последващ разпит/ на л.31 от д.п./
заявява, че е бил заблуден от К., че другото лице с него е било с шапка. Всъщност,
св.Ч. ясно описва белезите , по които разпознава нападателя си, най-вече носа,
очите и горната част на лицето, както и прическата му. Безспорно установено е,
че св.Г.Ч. ясно е възприел подсъдимия, поради което и при извършеното разпознаване,
е посочил именно него като извършител на нападението. Освен Ч., свидетели на
действията на подсъдимия М. са и свидетелите А. и К.Б., като последният дори се
е придвижвал заедно с него. Това, което дава увереност на св.Ч. е и факта, че
преди случката, същата вечер е видял извършването на полицейска проверка на
подсъдимия и е успял също да възприеме белезите на лицето. Установено е
несъмнено, че такава проверка е извършвана и едно от проверяваните лица в
района на гарата, е И.П.М., който е направил впечатление с името си. В крайна
сметка, пострадалия Ч., както и свидетелите А. и Б. описват подробно и без
противоречия поведението на подс.М., как се е насочил към пострадалия и какви
са били неговите действия за отнемане на синджира и съответно бързото му
отдалечаване след това.
Настоящата инстанция намира, че
няма основания, поради които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните
свидетели за обстоятелствата във връзка с извършения на 02.02.2018г. грабеж.
Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и на събраните
писмени доказателства, посочени по-горе. Настоящия състав счита, че не са налице
противоречия в доказателствата, които да опровергават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
Другата група свидетели, които са
разпитани в хода на досъдебното производство –М.С., А.В. и И.М. дава сведения
за намереното у подс.М., след задържането му наркотично вещество и начина, по
който същото е било държано от подсъдимия, както и обстоятелствата по неговото
намиране. Показанията на тези свидетели не само не се оспорват от подсъдимия и
защитника му ,но и са категорични за това, как при извършения личен обиск в
сектор „Арести“-гр.П., е било открито, държаното от задържаното лице, между
пръстите на ръцете наркотично вещество-марихуана. Според свидетелските
показания, самият подсъдим е споделил, че е това е марихуана и е била закупена
по-рано от него за лична употреба. В подкрепа на тези свидетелски показания са
протокола за доброволно предаване, както и изготвената химическа експертиза,
установяваща вида и количеството на намереното наркотично вещество. И за тези
обстоятелства, съдът не намира противоречия, които да разколебават приетата за
установена фактическа обстановка.
При така възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият И.П.М.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198,
ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК за това, че на 02.02.2018г. в гр.П., при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - метален синджир на
стойност 20 лева от владението на Г.П. ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила.
Това обвинение съдът намира
за доказано по безспорен начин и не намира между събраните гласни
доказателства/ показанията на разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени
противоречия, които да го разколебават. От обективна страна е установено, че именно
на инкриминираната дата подсъдимият М. е отнел от свидетеля Г.Ч., носения от последния метален синджир, като
е използвал за това сила. Последното обстоятелство се установява безспорно от
показанията на пострадалия Ч., от показанията на свидетелите А. и Б., както и от
писмените доказателства, които подкрепят техните показания. Налице е
противоправно нападение спрямо св.Ч., с използвана сила-удар по главата и издърпване
на посочената движима вещ, което е сторено с намерение същата да бъде
противозаконно присвоена. В потвърждение за намеренията на подсъдимия са последвалите му действия- след отнемане на синджира,
същият бързо побягва от мястото и установява своя фактическа власт върху вещта.
От обективна страна е установена също и стойността на отнетото. Несъмнено
деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като от приложената
справка за съдимост, е видно, че предходното осъждане на подс.М. в А., определя
извършеното като такова при опасен рецидив, като е осъществена хипотезата на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
От субективна страна
престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал
обществено-опасния характер на извършеното деяние, предвиждал е обществено-опасните
му последици и е целял тяхното настъпване. В потвърждение за намеренията на
подсъдимия за извършване на грабежа, е обстоятелството, че веднага след
отнемането на веща, се е отдалечил от мястото, заедно с отнетия синджир, който
е привлякъл вниманието му поради жълтия цвят, наподобяващ злато, като е имал
намерение да набави за себе си средства от стойността на отнетото.
С оглед установеното по-горе ,
съдът намира, че с действията си подс.И.П.М. е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.354а, ал.3,т.1 от НК за това, че на 05.02.2018г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 0.932 грама и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5,3 тегловни % на стойност 5,59лв. съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
От обективна страна това
престъпление също е доказано по несъмнен начин, тъй като на инкриминираната
дата-05.02.2018г. подс.М. е упражнил фактическа власт, изразяваща се в държане
на наркотично вещество, без да има надлежно разрешително за това. Установено е
от приетата химическа експертиза, че това вещество е високорисково, както и
неговия грамаж и съдържание на активен компонент. С оглед количеството на
намереното у подсъдимия наркотично вещество-марихуана, може да се направи
извод, че то е за лична употреба, както е заявил и самият подсъдим пред
свидетелите в сектор „Арести“-Пловдив.
От субективна страна и това престъпление е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, което личи от поведението при
извършения му личен обиск като задържано лице и опитите да скрие между пръстите
си увитата във фолио марихуана. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. В случая, с оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази
наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията на настоящото деяние.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете
направеното от подс.М. признание на вината, изразеното съжаление, младата му
възраст, ниската стойност на отнетото и възстановяване на нейната стойност на
пострадалия. Едновременно с това обаче, като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни на подсъдимия,
определящи се от множеството други осъждания извън тези, обуславящи настоящата
квалификация на деянието и то различни престъпления против собствеността, които
макар и извършени от него като непълнолетен дават сведения за активна негова
престъпна деятелност от рано. Отегчаващо обстоятелство е и липсата на каквато и
да е трудова и социална ангажираност от подс.М. или опити за такава, а също и краткия
период от време от излизане от затвора до извършване на настоящите престъпления
–около два месеца. С оглед на така очертаните обстоятелства, настоящия състав
прие, че най- справедливо е на подс.И.М. да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 54 от НК следва да бъде
намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.И.П.М. и което
последния следва да изтърпи е ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Настоящия състав счита, че с така определеното по
размер наказание, ще се съдейства в максимална степен за постигане целите на
чл.36 от НК, като не споделя доводите на защитата и подсъдимия за определяне на
по-леко наказание. Обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства не са такива, че
да водят до изводи за налагане на по-леко по размер наказание, а и въпреки
ниската стойност на отнетото, то видно е от приложената справка за съдимост, че
това деяние се явява поредно такова за престъпление против собствеността, така,
че очевидно престоя в затвора до момента не е изиграл никакъв превъзпитаващ
ефект спрямо подсъдимия. Пристигането му в гр.П.от друго населено място, е било
именно с цел да реализира посегателство срещу друго лице, от което да задоволи
своите потребности. Факта, че жълтият на цвят синджир се е оказал метален, е
чиста случайност, като цвета безспорно е привлякъл интерес и желание да бъде
отнета вещта. Наред с това настоящата инстанция намира, че посочените
като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни и не обуславят определяне на наказание под минимума. Съдът счита,
че е сравнително висока степента на обществена опасност на подс.М., който е
възприел извършването на престъпления като начин за задоволяване на ежедневни
потребности. Ето защо, съдът не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и не намира, че въпреки ниската стойност на
отнетото/само защото синджира се е оказал метален, а не златен/, са налице
основания за повече снизхождение при определяне на наказанието за това
престъпление. Очевидно, набавянето на средства посредством извършването на
престъпления е тенденция в неговото поведение и го определя като лице с висока
степен на обществена опасност.
За престъплението по чл.354а, ал.3 т.1 от НК
законодателят е определил граници на наказанието “лишаване от свобода” от една до шест години, както и „глоба“ от две
хиляди до десет хиляди лева. В случая, съдът също следва да съобрази наказанието с
изискването на чл.58а от НК, като прие, че и това наказание следва да се съобрази с критериите на чл. 54 НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете направеното от подс.М. признание
на вината и
за това престъпление,
изразеното съжаление, младата му възраст, както и малкото количество наркотично вещество и
ниската му стойност. Налице са и
отегчаващите обстоятелства, които бяха отчетени по-горе- като множеството други
осъждания, липсата на каквато и да е социална адаптация и трудови навици,
интензитета на престъпната му дейност, тъй като в рамките на три дни, подс.М.
извършва две престъпления на територията на гр.П..
С оглед на горното, настоящия състав прие, че най-
справедливо е на подс.И.М. да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”,
което предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подс. М. за това престъпление е ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Наред с това
съдът определи и наложи и наказанието „ГЛОБА“, което е предвидено за
престъплението като кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода. Това
наказание следва да бъде определено в минимален размер от 2000 лева, предвид
отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства и липсата на доходи у подсъдимия за
нейното обезпечаване. Това наказание предвид предвиденото в разпоредбата на
чл.58а, ал.5 от НК не следва да се редуцира.
Не се
споделят възраженията на защитата за преквалифициране в по -лек състав на
извършеното от подс.М., тъй като цялостното му поведение на инкриминираната
дата дава основание да се приеме немалка степен на обществена опасност на самия
деец. Видно е, че същият, посещава гр.П., единствено с намерение да си набавя
средства за живеене , както и наркотици, тъй като заявява, че към онзи момент е
бил наркозависим. И този резултат, подсъдимият го постига посредством
извършването на престъпления. Ето защо, въпреки малкото количество наркотично
вещество и ниската му стойност, съдът не приема доводите на защитата, че
случаят е маловажен по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Налице е прогресираща
престъпна нагласа у подсъдимия, който за кратко време след излизане от затвора,
извършва две престъпления в рамките на три дни. На фона на предходната му
съдимост, не може да се приеме, че това деяние е изолиран случай, макар и
наркотичното вещество да е малко.
Налице са предпоставките на чл.23, ал.1 от НК,
тъй като посочените по- горе престъпления са извършени от подсъдимия преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, съдът определи едно
НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му, а именно лишаване от свобода за срок
от ПЕТ ГОДИНИ. Това наказание подс.И.П.М. на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б”
от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
Към така
определеното общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода, следва
да се присъедини на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло и наказанието „ГЛОБА“ в
размер на 2000 лева, наложено на подс.М. за престъплението по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК.
Според
настоящия съдебен състав, така определеното спрямо подс.И.М. общо най-тежко
наказание от пет години лишаване от свобода, не следва да бъде увеличавано по
реда на чл.24 от НК, тъй като за постигане целите на наказанието, същото в
определения общ размер ще изиграе в достатъчна степен своята поправителна и
превъзпитателна роля.
На основание чл. 354 ал. 6 от НПК следва да се отнеме в
полза на държавата с цел унищожаване предмета на престъплението - наркотично
вещество марихуана с тегло 0,770 грама, остатък след извършена химическа
експертиза, предадено на съхранение в ЦМУ гр.София.
Налице са предпоставките на
чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК за приспадане на времето, през което подс.И.П.М.
е бил задържан/задържането по ЗМВР и с Постановление на ОП-Пловдив на л.24 от д.п. и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража” /, считано от 05.02.2018г. до
влизането на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачете за
един ден лишаване от свобода.
Приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр. компакт диск марка „Verbatim“, находящ се на л. 162
том 1 от ДП, следва ДА ОСТАНЕ приложено по делото, след влизане на присъдата в
сила, а останалите веществени доказателства - празен хартиен плик и празни
опаковки от изследваните наркотични вещества, предадени на съхранеше на домакин
при 02 РУ Пловдив, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
С оглед разпоредбата на чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия И.М. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС сумата от 35/тридесет и пет/ лв., представляващи
направените по делото разноски в съдебното производство, произходящи от платено
възнаграждение на вещи лица, както и по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 213,65
лева, представляващи разноски направени в досъдебното производство.
Причини за извършване на
престъпленията са ниската правна култура на подсъдимия, слабите морално-волеви
задръжки и установени престъпни навици за задоволяване на личните потребности
по неправомерен начин.
Подбуди за извършване на
престъпленията-користни.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: