РЕШЕНИЕ
№ 1671
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120101865 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К.,
ЕГН ********** от *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане към него в размер на 57.68 лева, произтичащо от сключен между
ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
19.12.2016г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, като вземането представлява
цена за потребена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответника и „***“
ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода
22.08.2017г. – 22.11.2017г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.
Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно
индивидуалните договори. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с
договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“
ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към
исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва иска. Оспорва, че положеният върху договора подпис е на ответника и че
той е ползвал услугите. Не става ясно как точно е формирана търсената главница. Прави
възражение за погасяване на исковете с кратката тригодишна давност. Заявява, че на
ответника не са съобщени извършените цесии. Моли да се отхвърлят исковете.
По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “***“ ЕАД и Ж. Т. К. договор /споразумение/ за предоставяне
1
на далекосъобщителни услуги от 19.12.2016г., за срок от 24 месеца.
Ответникът не е бил изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите ***
ЕАД е издал фактури от 22.09.2017г., 22.10.2017г. и 23.11.2017г., като ответникът не е
заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги.
С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в
полза на “***“ ООД, посочени в Приложение № 1. С нарочно пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с
цесията. Приложение № 1 не е представено по делото. Представено е Потвърждение за
прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което *** ЕАД е потвърдило, че с договора за
цесия са прехвърлени в полза на “***“ ООД вземанията спрямо Ж. Т. К. в общ размер от
57.68 лева.
С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои
вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. Самото Приложение № 1
не е представено по делото, като е налично извлечение от това приложение, от което е
видно, че вземането спрямо К. в размер на 57.68 лева е било предмет на договора за цесия,
т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД. В
извлечението е записано, че вземането към ответника произтича от договори за мобилни
услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях.
При това положение съдът приема, че не се доказва именно процесното вземане да
е прехвърлено с цесиите. Впрочем самият ответник в отговора си е възразил, че не става
ясно как неплатените фактури, на обща стойност 62.64 лева, възлизат на прехвърлената по
договорите за цесия сума на стойност 57.68 лева. Установява се, че ответникът е сключил с
*** ЕАД договор за електронни съобщителни услуги. По този договор правата и
задълженията на ответника са възникнали спрямо насрещната страна, а именно *** ЕАД.
Няма доказателства, че кредиторът *** ЕАД е прехвърлил вземанията си по договорите,
представляващи суми за ползвани далекосъобщителни услуги, в полза на цесионера “***“
ООД с първия договор за цесия от 16.10.2018г. Това е така, доколкото според договора за
цесия индивидуализацията на вземанията се извършва с Приложение № 1, неразделна част
от договора. В случая това приложение не е представено по делото, поради което съдът е в
невъзможност да установи дали процесните вземания са прехвърлени от *** ЕАД в полза на
цесионера “***“ ООД. Потвърждението от *** ЕАД по чл.99, ал.3 ЗЗД установява само, че е
цедирано вземане от 57.68 лева, но не доказва, че това вземане е по процесните фактури. По
отношение на втория договор за цесия, и към него не е представено Приложение № 1,
представено е само Извлечение от приложението, в което е записано, че прехвърлената сума
произтича от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки, т.е.
също не става ясно, че прехвърленото вземане е за далекосъобщителни услуги и по
процесните фактури. Само на това основание, доколкото не се доказва по пълен и
категоричен начин цедиране на процесните вземания в полза на ищеца, исковете по чл.422
ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Отделно от горното, възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност е основателно за сумата по фактурата, издадена на 22.09.2017г., в размер на 17.99
лева с ДДС. В тази фактура е записано, че падежът й за плащане е на 09.10.2017г.
Претендира се плащане по фактурите на суми за потребени мобилни услуги. Касае се за
2
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, за които давността е тригодишна.
Следователно, давността за вземането по тази фактура е изтекла на 09.10.2020г. Заповедното
дело е образувано на 04.11.2020г., след като давността за тази фактура е била вече изтекла.
Ето защо вземането по нея, в размер от 17.99 лева, е погасено по давност и в тази си част
искът е неоснователен и поради изтекла давност.
Предвид горното, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Ж. Т. К., ЕГН ********** от *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 57.68
лева /петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, произтичаща от сключен между
ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
19.12.2016г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява
цена за потребена далекосъобщителна услуга в периода от 22.08.2017г. до 22.11.2017г.,
което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***г. на
БРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** за осъждане на Ж. Т. К., ЕГН
********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3