Р Е Ш Е Н И Е
№
І-93
24.10.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1371 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх. № 34497 от 20.08.2018г.
от Д.А.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с
лична карта № ** *******, издадена на **.0*.20**г. от ПА П., с адрес: Р. П., гр.
П. , ул. Б. П.№ *, ап. ** чрез
адвокат Лъчезар
Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен
II“ № 6, с която се обжалва частично решение № 1677/31.07.2018г., постановено по гр.д. №
5890/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“, представлявано от К. П.,
Ф. З. и Д. Б. да заплати на Д.А.Л. сумата от 3365,62 лева – обезщетение за
неползван платен годишен отпуск пропорционално за 5 дни за 2013г. и 17 дни за
2014г. съгласно чл. 224 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 208 лева –
разноски по делото като е отхвърлил
претенцията по чл. 214 КТ за горницата над 3365,62 лева до пълния предявен
размер от 3736,58 лева.
Отхвърлил е исковете на въззивника - ищец Д.А.Л. за осъждане на
ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ за заплащане на обезщетения и
възнаграждения за извънреден труд в периода 01.07.2014г.-31.10.2014г., а
именно: сумата от 2624,49 лв. - възнаграждение за извънреден труд от 82 часа след изтичане на работното
време; сумата от 8295,63 лв. -
възнаграждение за 221 часа положен извънреден труд през почивни дни; сумата от
802,17 лв. - възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на
официални празници; сумата от 3885,50 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сборната главница за периода 10.11.2014г. до подаване на
исковата молба 09.08.2017г.; сумата от 1239,54 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено за периода 10.11.2014г. до подаване на
исковата молба – 09.08.2017г. върху главницата от 3743,40 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законните лихви
върху главниците от подаване на исковата молба на 09.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземанията.
С въззивната жалба се претендира отмяна на решението на
първа инстанция в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд
след работно време в размер на 2624,49 лв., иска за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд през почивни дни в размер на 8295,63 лева, иска за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд през официални празници в размер
на 802,17 лева, ведно с мораторна лихва считано от 10.11.2014г. до датата на
предявяване на исковата молба в размер на 3885,50 лева, както и законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ищецът - въззивник излага
аргументи за порочност на съдебния акт в обжалваните части като счита, че
делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като е била ограничена
възможността на ищеца да посочи фактите, на които основава исканията си и за
събиране на доказателствата в подкрепа на претенциите му. Сочи, че работодателят
не е представил документи във връзка с полаган от работниците извънреден труд
като намира, че същият избирателно
приложил документи и създавал пречки за попълване на делото с
доказателства. Намира, че не са предоставени пълни данни от книгите за инструктаж,
а от тях можело да се установи, че такъв е провеждан на работника в почивни и
празнични дни. Сочи, че ответната страна събирала и отчитала труда посредством
персонална пластична карта за достъп до работно място, но тази информация без
аргументи не била предоставена. Смята, че неправилно РС Бургас не е приел за
доказани фактите, за установяването, на които ответникът – въззиваем е създал
пречки. Излага, че завишаването на продължителността на работното време може да
се установява с всички допустими доказателствени средства, включително със
свидетелски показания. Намира, че от разпита на свидетелите в първа инстанция
може да се направи извод, че ищецът е полагал извънреден труд като счита за
недоказани твърденията на ответника. Акцентира на съвпаденията между
твърденията на ищеца и свидетелските показания относно времетраенето и дните,
през които се полагал извънреден труд. Намира, че големия брой заведени дела
показва, че работодателят е бил недобросъвестен. Сочи, че показанията на
свидетелите са добросъвестни, ясни, логични, обективни, кореспондират на
данните по делото, както и че са дадени под клетва, поради което неправилно
първоинстанционния съд не ги е кредитирал.
С оглед на изложеното се претендира отмяна на решението в обжалваните
части.
Претендира разноски.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави доказателствени
искания, които с Определение № 1778 от 19.09.2018г. ОС Бургас остави без
уважение по изложени в определението съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от процесуалните представители на
въззиваемата страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е постъпил отговор на въззивната
жалба, с
който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС
Бургас в обжалваната част е правилно, поради което моли да бъде оставено в
сила. Намира, че РС Бургас правилно е анализирал събраните доказателства.
Възразява срещу допускането на доказателства.
Окръжен съд Бургас намери, че въззивната жалба е допустима, подадена
от страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съобразена е с изискванията за редовност по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради което делото беше внесено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител представя
писмено становище поради невъзможност да се яви като поддържа жалбата.
Въззиваемото
дружество редовно призовано не изпраща представител.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено следното
от фактическа страна:
Районен
съд Бургас е сезиран с искова молба от Д.А.Л., с която се претендира осъждане
на ответника да заплати:
2878,20 лева – възнаграждение
за извънреден труд общо 82 часа след работно време за периода от 01.07.2014г.
до 31.10.2014г. като:
-
за
месец юли 2014г. от 23 работни дни е работил 13 дни по 8 часа дневно, а от
01.07.2014г. до 04.07.2014г. по два часа извънредно всеки ден, през официалните
работни дни от 21.07.2014г. до 31.07.2014г. по един час извънредно всеки ден
или общо 17 часа извънреден труд,
-
за
месец август 2014г. освен работа в официалните 21 работни дни по 8 часа на ден
е работил извънредно от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. по един час извънредно
всеки ден или общо 21 часа извънреден труд през работните дни от месеца;
-
за
месец септември 2014г. освен работа през официалните 21 работни дни по 8 часа
дневно е работил от 01.09.2014г. до 30.09.2014г. по един час извънредно всеки
ден или общо 21 часа извънреден труд;
-
за
месец октомври 2014 освен че работил по 8 часа на ден през работните 23 дни е
работил от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. по един час извънредно или общо 23 часа
извънреден труд;
9049,95 лева – възнаграждение
за 221 часа извънреден труд през почивни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г., като:
-
за
месец юли 2014г. през първа и трета събота на месеца е положил 10 часа извънреден
труд, а през четвъртата събота на месеца е положил девет часа извънреден труд,
през последните две недели – 5 часа извънреден труд или общо 39 часа извънреден
труд през почивни дни;
-
за
месец август 2014г. е положил извънреден труд по девет часа всяка от петте
съботи на месеца, а през петте недели – по 5 часа или общо 70 часа извънреден
труд;
-
за
месец септември 2014г. през всички съботи на месеца (четири) е положил по 9
часа извънреден труд всяка, а през всички недели по 5 часа или общо 56 часа
извънреден труд през почивни дни;
-
за
месец октомври 2014г. е работил извънредно през всяка от четирите съботи на
месеца по 9 часа извънреден труд, а през четирите недели на месеца е положил по
5 часа извънреден труд всяка или общо 56 часа извънреден труд.
421,20 лева – извънреден
труд за 9 часа през официални празници, а именно на 22.09.2014г. е положил 9
часа извънреден труд,
ведно
с мораторна лихва върху сборната главница от 10.11.2014г. до датата на подаване
на исковата молба в съда в размер на 3763,68
лева и законна лихва върху сборната главница от датата на предявяване на
исковата молба до пълното им изплащане.
С исковата молба се
претендира и 3743,40 лева -
обезщетение за платен годишен отпуск за 2013г., ведно с мораторна лихва считано
от 10.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1044,91
лева, както и законна лихва от датата на предявяване до пълното изплащане,
както и 3743,40 лева – обезщетение
за платен годишен отпуск за 2014г., ведно с мораторна лихва считано от
10.11.2014г. до датата на предявяване на исковата молба в съда в размер на
1044,91 лева, както и законна лихва от датата на предявяване до пълното
изплащане.
С молба от 26.02.2018г. ищецът е направил изменение на иска, допуснато в съдебно заседание 12.07.2018г. като
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд след работно време е намален до размера от 2624,49 лева,
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в почивни дни е
намален до размера от 8295,63 лева,
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд през официални празници е увеличен от 421,20 лева на 802,17 лева,
искът за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд е увеличен от 3763,68 лева на 3885,50 лева,
искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и за 2014г. е намален до размера от 3736,58 лева,
искът за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. е намален до размера от 1239,54 лева.
Поради направен отказ от иска за горницата над размера, до който е извършено намаляване, производството по делото е прекратено в частта относно размера на всички претенции за горницата над размера, до който е извършено намаляване.
С исковата молба се твърди, че на 02.10.2013г. между страните е подписан трудов договор, с който ищецът е бил назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи с код по НКИД 2011:71262015 с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения в размер на 1914 евро. Сочи, че място на работа е рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас АД като всеки ден са му правени задължителни инструктажи за безопасност. Твърди, че съгласно трудовия договор работното време е по осем часа на ден между 8 и 17 часа с обедна почивка 1 час, пет дни в седмицата, но още отначало работното време било удължено, както подневно, така и като работни дни в седмицата и полагал труд след работно време, както и в почивни дни и по време на официални празници. Сочи, че полагането на извънреден труд се налагало поради обстоятелството, че работата по проекта трябвало да завърши в крайни срокове като водел лична информация за положения труд каквато твърди, че водил и самия работодател. На 31.10.2014г. трудовият договор бил прекратен, но не му било заплатено възнаграждението за положения извънреден труд, нито обезщетението за платен годишен отпуск като излага подробни записвания относно положения извънреден труд след работно време, по време на почини дни и официални празници. Намира, че положения извънреден труд за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. след работно време е 82 часа, общ брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 221 часа, общ брой часове извънреден труд по време на официални празници е 9 часа, както и че не му е платено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2013 и 2014 година. Сочи, че в посочените дни и часове не е включено времето нужно за транспорт от и до работното място, а е включено само времето, през което е престиран реално положен извънреден труд.
Исковата молба е връчена на ответника на адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ като адрес за кореспонденция в гр. София, бул. България № 45А, ж.к. Стрелбище на 24.08.2017г. като в законния срок, а именно на 25.09.2017г., п.к. 20.09.2017г. е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът изразява становище, че исковете са неоснователни и заявява при условията на евентуалност възражение за прихващане за сумата в размер на 8759,25 лева, която представлява стойността на заплатени от страна на работодателя наем във връзка с престоя му в гр. Бургас за периода на изпълнение на трудовия договор, както и цената на предоставяната в съответния хотел храна и транспортни разходи за пътувания до П. Сочи, че действително договор е сключен на 02.10.2013г. и е прекратен с изтичане на срока му на 31.10.2014г. Оспорва твърденията за полаган извънреден труд, както и за неизплатени задължения към работника. Твърди, че обезщетението по чл. 224 КТ е начислено във фиша за работна заплата за месец октомври 2014г. и е изплатено. Намира, че в периода от време не следва да се включва времето, нужно на работниците за подготовка на работата като сутрин до започването на работата следва да се приспаднат 50 минути, а следобед 1 час и 15 минути като време нужно за придвижване, преобличане и подготовка за работа. Акцентира се, че работодателят не е знаел за полагане на извънреден труд и не е издавал заповеди в тази връзка и по време на изпълнение на трудовия договор работникът не е поискал заплащане на такъв, въпреки твърдението, че си водил надлежни записки. Твърди, че през целия период на трудовото правоотношение, а именно от 02.10.2013г. до 31.10.2014г. работодателят е осигурявал на ищеца настаняване в хотел в гр. Бургас и общата сума на тези разходи възлиза на 3917,45 лева с ДДС като са правени и разходи за храна за сумата в размер на 4249,80 лева с ДДС, както и пътувания до П. с автобус на обща стойност 592 лева с ДДС като общия размер на разходите е в размер на 8759,25 лева с ДДС. Твърди, че в трудовия договор не е уговаряно заплащането на тези разходи, поради което в случай, че някаква част от претенцията се намери за основателна, то моли от присъдените суми да бъде приспадната сумата от 8759,25 лева с ДДС, която представлява разходи за транспорт, хотелско настаняване и храна във връзка с престоя на ищеца от 02.10.2013г. до 31.10.2014г.
Първоинстанционният съд е разгледал искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3 и чл. 264, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и възражение за прихващане с правно основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е докладвал делото като е разпределил доказателствена тежест за подлежащите на установяване правнорелевантни за производството факти и е предоставил на страните възможност да вземат становище по доклада. С молба от 24.10.2017г. „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е представило писмени доказателства и е направило искания за назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Със становище от 25.10.2017г. ищецът намира, че възражението за прихващане е неоснователно.
От представения и приет като доказателство по делото трудов договор (л.
11) се установява, че е подписан на 02.10.2013г. между Д.А.Л. и „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“ и страните са постигнали договореност, че от 03.10.2013г.
работникът следва да постъпи на работа на длъжност „Монтьор, тръби за
продуктопроводи“, код по НКПД 2011: 71262015, с място на работа седалището на
работодателя (което според договора е гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл
Нефтохим Бургас АД) със срок до 31.10.2014г. Уговорено е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1656,18 евро, както и допълнителни
възнаграждения като към момента на подписване на договора е в размер на 1914
евро. Възнаграждението е платимо не по-късно от 10 число на месеца, следващ
месеца за който се дължи. В т. 9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по
осем часа на ден, пет дни в седмицата, с право на един час обедна почивка, а в
чл. 10 е посочено, че работникът има право на 20 дни платен годишен отпуск за
пълна календарна година. Съгласно т. 6 (V) задължение на работодателя е да
възстанови на служителя всички документирани със съответните фактури, изготвени
съобразно изискванията на работодателя и действащото право разходи, свързани
изключително с изпълнението на задълженията, които служителят има по трудовия
договор, когато са предварително одобрени от работодателя.
От представена ведомост за работна заплата за положения труд за октомври 2014г. се установяват начислените на работника възнаграждения и удръжки като е посочено, че се прави удръжка служебен аванс в размер на 3365,62 лева. Представени са ведомости за периода август 2014г. – октомври 2014г., от които се установяват отчетените от работодателя дни положен труд от работника и размера на дължимото възнаграждение.
Със представената заповед от 31.10.2014г. е прекратено трудовото правоотношение поради изтичане на уговорен срок като е посочено, че на работника следва да изплати трудовото възнаграждение, заедно с обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ.
Представена е извадка за 11 лица от сведение за работното време, отчетено от Сичес Полска МСД за периода юли –октомври 2014г. като сред посочените лица е и ищеца по делото. Посоченото извлечение не носи подпис на издател и представлява „извадка“ от сведение, непредставено по делото. Извадката може да се приеме само като частен документ, който е издаден в полза на страната, която го представя и не обвързва съда за сочените в него обстоятелства.
От книга за отчитане на извънреден труд (л. 124-126) не се установява работодателят да е отразил полагане на извънреден труд.
Районният съд е изискал от дружеството оператор на системата за контрол и управление на достъпа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Ен Чи“ ЕООД , информация относно данните за влизане и излизане от страна на ищеца на територията на предприятието за процесния период , но дружеството „Ер Ен Чи“ ЕООД е отговорило, че не съхранява данни във връзка с достъпа на работниците (л. 186).
От заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява размерът на трудовото възнаграждение за евентуално положен извънреден труд като вещото лице е използвало доказателствата по делото за размера на възнаграждението и претенцията е остойностена съобразно уговореното с трудовия договор възнаграждение и при спазване на чл. 262 КТ като за 82 часа извънреден труд през работни дни дължимото възнаграждение е изчислено на 2624,49 лева, за 221 часа извънреден труд през почивни дни - 8295,63 лева и 9 часа извънреден труд за официални празници - 802,17 лева. Размерът на мораторната лихва върху цялата главница за периода 31.10.2014г. до 02.02.2018г. е изчислена на 3885,50 лева. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изчислено в размер на 3739,58 лева като неизползвания платен годишен отпуск за 2013г. е 5 дни (пропорционално на времето на полагане на труд) и 17 дни за 2014г. Съгласно заключението за месец октомври 2014г. е удържан служебен аванс в размер съответстващ на нетния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Изчислена е стойността на разходите, направени за транспорт, настаняване в хотел и предоставяне на храна в общ размер 8759,25 лева като от тях 3917,45 лева – за настаняване в хотел, 4249,80 лева – за храна и 592,00 лева – за транспорт. Съдът намира, че заключението е изготвено обективно, безпристрастно и пълно, поради което счита, че следва да му се довери.
Районният съд е събрал гласни доказателства по делото по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Пред Районен съд – гр.Влоцлавек, Р. П. е разпитан свидетелят К. Б. и свидетелят З. Б.
От разпита на свидетеля Б. се установява, че е работил за „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ от 21.01.2014г. до 15.12.2014г., на „рафинерия“ в гр. Бургас като бригадир, а ищецът Л. работил в една от поверените му група работници, били в една смяна. Правили пещ с тръби и петролопровод на рафинерията в гр. Бургас. Всички работници били извозвани до мястото на работа с автобус, който ги вземал от хотела, в който били настанени, в 6 часа и ги откарвал до рафинерията като пътуването продължавало около 25 минути. От излизане от хотела до явяване на работа минавали около 50 минути, а за ищеца, тъй като бил настанен в друг хотел – по-близо до рафинерията, вероятно до явяването му на работа минавали около 30-40 минути. След пристигане до рафинерията всички работници минавали през пропуск. Започвали работа в 7 часа като работили 9-10 часа и половина в зависимост от деня, а в събота работили 9 часа, което се приемало за нормално. Нямало възможност да се откаже да се работи допълнително, с изключение на събота, когато можело да се работи 5 часа. Работило се понякога и в неделя, но зависело от работата в сектора и дали работникът иска да получи повече пари. Като бригадир, свидетелят работил с половин час повече. На списък били отбелязвани присъстващите на работа и началото и края на работата, като ако някой свърши по-рано, това се отбелязвало. От показанията на свидетеля се установява, че работниците не ползвали отпуск. Работодателят осигурявал квартира, храна и транспорт като осигуряването на тези условия се приемало за нормално. Потвърждава, че работниците са работили и на празници като за българските празници научавал на строежа, тъй като имало по-малко работници, почивало се само на Великден. Списъкът с отработените часове, който водил предал на мениджъра, а за себе си направил бележник в календар, в който отбелязвал своето работно време. След приключване на работа по правилник имало 10-15 минути за преобличане и миене, минавали проверка и се качвали на автобус като на главния портал отново били проверявани и извозвани до хотелите. От момента на влизане в гардероба до хотела минавал един час като за край на работата свидетелят приема влизането в гардероба. Свидетелят предявил иск срещу работодателя си за възнаграждение за извънреден труд и получил такова като представя бележник със свои записки за отработените от него часове.
От разпита на свидетеля Б. се установява, че същият е работил на рафинерията в гр. Бургас в периода от 07.01.2014г. до 24.06.2014г. първоначално като монтьор, а след това като бригадир. Мястото на работа било на рафинерията Нефтохим, Бургас. Свидетелят потвърждава, че работил заедно с ищеца, който започнал работа преди него и живеели в един и същи хотел. Бригадир на ищеца бил г-н Б. Сочи, че хотела, храната и пристигането на работа били безплатни като ако е трябвало да ги заплати лично не би започнал работа. Свидетелят казва, че всеки ден се работило по 10 часа на ден, а през почивните дни по 9 часа. Ежедневно автобус извозвал, работниците от хотела, в който били настанени до рафинерията като тръгвал от хотела в 6 и 20 часа. В 7 часа трябвало да бъдат на работа като пътуването от хотела до рафинерията траело 20-30 минути. Установява се, че не било възможно излизането по-рано от рафинерията, тъй като до 18 часа през работни дни и до 17 часа в събота били блокирани устройствата за пропуск. В гардероба за преобличане се слизало в 17,46 часа, а в събота в 16,45 часа. След като работниците започнали да се бонтуват, в събота се работило до 13 часа. Потвърждава, че се работило и в неделя, но това зависело от работата и работниците не били задължени. Работило се и по време на празници като само на Великден всички почивали. Без значение било кога си преминал пропуска, работното време започвало в 7 часа, а ежедневно нямало ситуация да се свърши преди 18 часа. Свидетелят водил бележки за своето работно време.
Обстоятелството, че
свидетелите са водили бележки за своето работно време се установява и от
служебно известни на съда дела, но тези записвания сами по себе си не могат да
докажат факта на полаган труд, тъй като имат характер на частни документи,
издадени в полза на страната, която се позовава на тях и следва да се преценяват
с оглед на всички останали доказателства по делото.
Представени са на л. 36-110 данъчни фактури и справки, че ищецът е бил настанен заедно с други, наети от работодателя лица в хотел по време на престоя си в България, както и че са заплащани разходи за храна. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които сочат, че по време на изпълнение на трудовите си задължения са имали осигурени храна, настаняване и транспорт.
С Решение № 1677/31.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 5890/2017г. по описа на РС Бургас съдът е осъдил ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 3365,62 лева – обезщетение на основание
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск пропорционално за 5 дни за
2013г. и 17 дни за 2014г., поради което е разгледал и заявеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане, което е намерил за неоснователно. Отхвърлил
е иска за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск поради липса на настъпила изискуемост на задължението.
Районен съд е отхвърлил е исковете на въззивника - ищец Д.А.Л.
за заплащане на обезщетения и възнаграждения за извънреден труд в периода
01.07.2014г.-31.10.2014г., като е намерил, че от събраните по делото
доказателства не се установява полагането на извънреден труд. С оглед
неоснователност на главните искове е намерил, че не следва да се дължи
заплащането и на мораторна лихва върху претендираните главници.
Пред
въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства и не са налице други
относими за спора доказателства.
С оглед така приетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което пристъпи към проверка за неговата правилност.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възражението за прихващане е с правно основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД.
Първоинстанционното
решение е обжалвано само от страна на ищеца като не е обжалвано в частта, с
която е уважен иска за заплащане на сумата от 3365,62 лева – обезщетение за
неползван платен годишен отпуск пропорционално за 5 дни за 2013г. и 17 дни за
2014г. съгласно чл. 224 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 208 –
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете, и е отхвърлена претенцията за горницата над 3365,62 лева до
пълния предявен размер от 3736,58 лева, както
и не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на
мораторна лихва в размер на 1239,54 лева, изчислена върху главницата за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г., поради
което в тези части решението е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По правилно извънредният труд е забранен като разпоредбата на чл. 144 КТ изброява изключенията, когато се допуска неговото полагане и сред тях в т. 6 е посочено, че може да се полага за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Разпоредбите на КТ регламентират максималната продължителност на работното време при полагане на извънреден труд като чл. 148 КТ предоставя на работника правото да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. За положеният извънреден труд работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд и той се отчита пред Инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. При положен извънреден труд работодателят дължи на работника възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл ищецът следва да установи материалноправните предпоставки, обуславящи възникването в негова полза на парично вземане за положен извънреден труд за исковия период от време. Необходимо е ищецът да установи, че работодателят е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или мълчаливо е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, стига работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. (в този смисъл Решение № 872 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Между страните не е спорно, че е било налице валидно трудово
правоотношение по силата на срочен трудов договор, сключен на 02.10.2013г. като
на 03.10.2013г. работникът е
постъпил на работа на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“. Не се
спори, че трудовата дейност е извършвана в седалището на работодателя - гр.
Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД като на 31.10.2014г. трудовото правоотношение е било
прекратено поради изтичане на срока на договора. Не се спори, че за
извършването на работата е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
левовата равностойност на 1914 евро, платимо не по-късно от 10 число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи.
Съгласно посочения трудов
договор работното време е уговорено с нормална продължителност като изрично т.
9 е уговорено работно време между 8 и 17 часа по осем часа на ден, пет дни в
седмицата, с право на един час обедна почивка. Спорно между страните е
обстоятелството дали е полаган труд над установеното в трудовия договор работно
време. Съгласно разпоредбите на КТ работодателят е длъжен да отчита извънредния
труд като води книга и предоставя информация на ИТ до 31 януари на следващата
календарна година. Работодателят е представил извлечение от книгата за отчитане
на извънредния труд, от която не се установява да е налице отбелязване за
полагането на такъв, но същата не обвързва съда да приеме, че такъв
действително не е полаган, в случай, че са налице ангажирани насрещни
доказателства. В този смисъл Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
299/2011 г., IV г. о., ГК и Решение №14/27.03.2012 г. по дело №405/2011 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. предвижда, че неводенето на писмен отчет за положен извънреден
труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но
липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена
работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
В конкретния случай по
делото от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства в
подкрепа на твърдението за полаган извънреден труд. Настоящият съдебен състав
не споделя становището на първа инстанция, че липсват доказателства за полаган
извънреден труд и обстоятелството, че двамата разпитани свидетели приемат като
част от работния ден и пътуването с автобус. На първо място, съдебният състав отчете,
че свидетелите са също работници при „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ като е възможна
тяхната заинтересованост, но показанията и на двамата свидетели са
последователни и логични, те взаимно се допълват като съвпадат относно
обстоятелствата за започване на работния ден, неговото приключване и
организацията на работния процес. Показанията им се анализират поотделно и в
съвкупност с останалите доказателства по делото и процесуалното поведение на
страните и съдът счита, че следва да им се довери и от тях може да се направи
извод за действително полаган извънреден труд. Двамата свидетели посочват, че
организацията за извозване на работниците от хотелите до мястото на работата е
такава, че автобусът взема работниците сутрин от хотела и ги отвежда до
работното място. Свидетелят Б. посочва, че той е бил настанен по-далеч от
хотела на ищеца и неговият автобус тръгвал в 6 часа сутринта, а св. Б.
свидетелства, че е настанен в един хотел с ищеца по делото и за тях автобуса
тръгва в 6,20 часа. Двамата свидетели са категорични в показанията си, че
работният ден започва в 7 часа сутринта и приключва в 18 часа като не посочват,
че времето на придвижването им от хотела
до работното място се включва в работното време. Свидетелят Б. казва, че
работния ден приключва при влизането в гардероба за преобличане, а св. Б., че
автобусът заминава в 18,20 часа, т.е. никой от двамата свидетели не включва в
работното време пътуването от и до работното място. В този смисъл съдът прави
извод, че процесът на работа е бил организиран така, че работата е започвала
един час преди уговореното с трудовия договор работно време и е приключвала поне
с един час по-късно от уговореното в трудовия договор, т.е. работното време е
било поне с 2 часа над установеното в трудовия договор. Организацията на
работата и режимът на работния процес са еднотипни за всички работници, в това
число и за ищеца, а работодателят е организирал извозването на работниците общо
- в съответствие с допълнително отработваните часове и производствената си
необходимост. На съда са служебно известни дела, че работниците са водили
записвания за полагания от тях труд в повече, както сочи и ищеца в исковата
молба, но тези записвания сами по себе си не могат да докажат факта на полаган
труд, тъй като имат характер на частни документи, издадени в полза на страната,
която се позовава на тях, но преценени с оглед на всички останали доказателства
по делото и кореспондиращите помежду си свидетелски показания съдът намира, че
се установява полагането на труд над установеното в трудовия договор. Съгласно
посоченото в исковата молба такива записвания е правил и ищецът по делото като
претендира заплащане за реално положения от него извънреден труд като за е
посочил положен извънреден труд в рамките на установеното от свидетелите
ежедневно полагане на труд в повече, а именно от поне 2 часа. Въззиваемото
дружество, от своя страна, не ангажира доказателства, годни да оборят приетите
обстоятелства. Независимо от безспорния между страните факт- че
продължителността на работното време и дните на полагане на труд са били
отчитани с електронна система за достъп, работодателят не ангажира
доказателства за отчетените от тази система данни. В този смисъл съдът намира,
че са доказани претенциите за положен от ищеца 82 часа извънреден труд за
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., а именно 17 часа за месец юли 2014г.,
21 часа за месец август 2014г., 21 часа за месец септември 2014г. и 23 часа за
месец октомври 2014г.
Относно размера на
дължимото възнаграждение за претендирания положен извънреден труд, въззивният
съд кредитира изчисленията, дадени със заключението на приетата пред БРС
съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно и безпристрастно
изготвена. Съобразно уговореното трудово възнаграждение и при прилагане на чл.
262, ал. 1, т. 1 КТ за общо 82 часа извънреден труд през работни дни за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. се дължи възнаграждение в размер на 2624,49
лева.
Относно претенцията за
полаган извънреден труд по време на почивни дни в месеца – събота и неделя
съдът намира, че показанията на свидетелите съвпадат относно обстоятелството,
че труд е полаган и през събота като продължителността на работния ден е била 9
часа, но свидетелят Б. посочва,
че е имало възможност да се откаже да се работи повече от 5 часа в събота,
впоследствие съгласно показанията на свидетеля Б. работното време е било до 13
часа, както и е имало възможност да се откаже да се работи в неделя. Съдът счита, че следва да кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите отново са непротиворечиви и се
допълват. Ето защо исковата претенция се явява основателна за положен
извънреден труд през съботите, но тъй като е била предвидена възможност да се
откаже да се работи в събота повече от 5 часа, както и в неделя, то съдът
намира, че претенцията на ищеца не може да бъде уважена в пълен размер. Липсват
еднопосочни доказателства, които при условията на главно и пълно доказване да
установяват, че в претендираните съботи ищецът е положил извънреден труд над
установените от свидетелите 5 часа, както и че такъв полаган в неделя. Ето защо
съдът приема, че положеният труд в почивни дни е 80 часа, както следва: за
месец юли 2015г. съдът приема, че е положил през първа, трета и четвърта събота
на месеца по 5 часа извънреден труд или общо 15 часа извънреден труд през
почивни дни; за месец август за всяка от петте съботи е положил по 5 часа
извънреден труд или общо 25 часа извънреден труд през почивни дни; за месец
септември 2014г. през четирите съботи е положил по 5 часа извънреден труд или
общо 20 часа извънреден труд през почивни дни; за месец октомври 2014 г. за
четири съботи по 5 часа извънреден труд или общо 20 часа извънреден труд през
почивни дни.
За изчисляване размера на
дължимото обезщетение съдът прие заключението на вещото лице съгласно приложение за изчисляване на трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през 2014г., както следва:
за месец юли 2014г.
дневното възнаграждение на ищеца е 162,76 лева като за час то е в размер на
20,34 лева, т.е. за 15 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в
размер на 305,10 лева, което увеличено съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,
т. 2 с 228,83 лева е в размер на 533,93
лева;
за месец август 2014г.
дневното възнаграждение на ищеца е 178,26 лева като за час то е в размер на 22,28
лева, т.е. за 25 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер
на 557,00 лева, което увеличено съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 2 с
417,75 лева е в размер на 974,75 лева;
за месец септември 2014г.
дневното възнаграждение на ищеца е 178,26 лева като за час то е в размер на
22,28 лева, т.е. за 20 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в
размер на 445,60 лева, което увеличено съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1,
т. 2 с 334,20 лева е в размер на 779,80
лева;
за месец октомври 2014г. дневното
възнаграждение на ищеца е 162,76 лева като за час то е в размер на 20,34 лева,
т.е. за 20 часа труд ищецът е следвало да получи възнаграждение в размер на
406,80 лева, което увеличено съгласно разпоредбата на чл. 262, ал.1, т. 2 с
305,10 лева е в размер на 711,90 лева.
Предвид изложеното за общо
80 часа извънреден труд в почивни дни ищецът е следвало да получи общо
възнаграждение в размер на 3000,38 лева, до който размер претенцията е
основателна и следва да бъде уважена, а решението на РС отменено.
Съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници. Свидетелите сочат, че не се правило разлика между работни дни и официални празници и че са работили и по време на официални празници като са почивали единствено на Великден. В този смисъл претенцията на ищеца за положен извънреден труд на 22.09.2014г. се явява основателна и следва да бъде уважена. Размерът на възнаграждението за положен 9 часа извънреден труд по време на официален празник съдът приема в размер на 802,17 лева съгласно заключението на вещото лице, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ.
По изложените съображения, исковата претенция е
основателна за заплащане на възнаграждение общо в размер на 6427,04 лева, в
това число: за положен 82 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. за размера от 2624,49 лева, основателна е и претенцията за
заплащане на възнаграждение за 80 часа извънреден труд по време на почивни дни
за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. до размера от 3000,38 лева, като за
останалата част до 221 часа извънреден труд, до пълния предявен размер от
8295,63 лева, искът е неоснователен, както и е основателна претенцията за
заплащане на 9 часа извънреден труд по време на официални празници за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 802,17 лева.
Относно иска за заплащане на мораторна лихва:
Правната
норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за изпълнение на
парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава. Макар и да е
акцесорен, искът се характеризира с известна самостоятелност като ищецът следва
да установи главно задължение, което е изискуемо, периодът на забавата и
размера на вземането. Съгласно представения трудов договор възнаграждението се
изплаща не по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.
Касае се за парично задължение, установено със срок за изпълнение. Ищецът
претендира мораторна лихва върху сборната главница на дължимото възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 10.11.2014г. (10-то число на месеца,
следващ месеца за който се дължи последното възнаграждение за месец октомври
2014г.). Съдът служебно изчисли, че размерът на занонната лихва върху сборната
уважена главница в размер на 6427,04 лева за периода от 10.11.2014г. до
09.08.2017г. е в размер на 1795,78 лева (за изчисляване се използва електронен
калкулатор: http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
Ето защо
искът за заплащане на обезщетение заради забава в размер на законната лихва
върху главницата от 6427,04 лева за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г. е
основателен до размера от 1795,78 лева и следва да бъде отхвърлен над тази сума
до пълния предявен размер от 3885,50 лева.
По
отношение на релевираното в отговора на исковата молба защитно възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника
настоящата инстанция намира следното:
С
отговора на исковата молба, при условията на евентуалност, ответното дружество
своевременно е направило възражение за прихващане със свои неликвидни вземания
срещу ищеца.
Не
е спорно обстоятелството, че всички работници, работили по проект са били
настанени в хотел, както и че са ползвали храна и транспорт, заплащан от
работодателя. От представените по делото писмени доказателства и
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от м. 10. 2013г.
до м. 10 2014 г. работодателят е заплатил в полза на ищеца разходи за нощувки в
размер на 3917,45 лева, разходи за храна в размер на 4249,80 лева пътувания на
обща стойност 592,00 лева или е разходвало общо сума в размер на 8759,25 лева. Действително от
съдържанието на представения трудов договор не се установява пряко задължение
за работодателя за заплащането на тези разноски, но в същото време липсва и
уговорка тези разноски да бъдат удържани от възнаграждението на работника или
негово задължение за тяхното връщане, поради което съдебният състав намира, че
те не са заплатени без основание. В този смисъл въззивната инстанция споделя
изложеното от Районен съд Бургас относно направеното възражение за прихващане.
Следва да се посочи, че предвидената в чл. 292 КТ възможност на работодателя за
социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, което
да се финансира със средства от работодателя и от други източници, не е
предвидено в задължителното съдържание на трудовия договор по смисъла на чл. 66 КТ. В същото време от показанията на свидетелите става ясно, че работодателят е
поел задължението да заплати техните разходи за квартира, храна и транспорт и
приемат тяхното заплащане за част от задълженията му. Св. Б. посочва, че „тези
условия, осигурени от работодателя бяха нормални“, а св. Б. - че ако е трябвало
да заплати за хотел, храна и транспорт не би започнал да работи. Съгласно чл.
294 от КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и
организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене
съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд; търговско и битово
обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно и др. за
задоволяване на други социално-битови и културни потребности на своите
работници. Това е възможност за работодателя, която съдът в конкретния случай
приема, че е била предоставена на работниците, по общо съгласие на страните, поради
което и заплатените от работодателя суми не са били без основание и в този
смисъл намира възражението за прихващане за неоснователно.
С
оглед изложеното, решението на първа инстанция следва да бъде отменено в обжалваните
части и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважен иска за
заплащане на възнаграждение за положен 82 часа
извънреден труд през работни дни за периода от 01.07.2014г. до
31.10.2014г. за размера от 2624,49 лева,
за заплащане на възнаграждение за 80 часа извънреден труд по време на почивни
дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. до размера от 3000,38 лева, като за останалата част до 221 часа
извънреден труд, до пълния предявен размер от 8295,63 лева, искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, както и да се уважи претенцията за заплащане на
възнаграждение за положен 9 часа извънреден труд по време на официални празници
за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 802,17 лева, както и да се уважи иска за заплащане на обезщетение
заради забава в размер на 1795,78 лева,
изчислено върху сборната главница за възнаграждението за положен извънреден
труд от 6427,04 лева за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г. като се
отхвърли иска над уважения размер от 1795,78 лева до пълния предявен размер от
3885,50 лева.
Съгласно
договор за правна защита и съдействие, представен пред първа инстанция ищецът
дължи адвокатско възнаграждение по 250 евро за всяка съдебна инстанция като
съгласно списък по чл. 80 и движение по сметка, представени пред РС Бургас, е
заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 488,96 лева. Пред въззивна
инстанция се представя също извлечение за движение по сметка, от което се
установява, че ищецът е заплатил възнаграждение за адвокат съгласно договора
пред първа инстанция, т.е. в посочения в списъка размер от 488,96 лева. Общо
претендираните разноски за адвокат пред двете инстанции са в размер на 977,92
лева. Претендират се и разноски от 782,33 лева по договор за правна защита и
съдействие за упълномощаване на адвокат за разпит в П., но не се представят
доказателства възнаграждението да е реално заплатено. При това положение и с оглед размера на
уважените претенции в полза на въззивника
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди възнаграждение за адвокат пред
двете инстанции в общ размер от 515,21 лева. От страна на въззиваемия не са
представени доказателства за извършени разноски пред въззивната инстанция, с
оглед на което следва да му се присъдят само разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата
в размер на 43,70 лева.
Въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете, която при съобразяване на чл. 1 и чл. 25 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е в
размер на 4%, но не по малко от 50 лева за първоинстанционното производство и
петдесет на сто от определената за първата инстанция за въззивното разглеждане
на спора. Предвид на това по
разгледаните обективно съединени искове ответникът следва за заплати 328,91
лева по сметка на Районен съд – Бургас и 164,46 лева по сметка на Окръжен съд –
Бургас, както и сумата от 52,68 – разноски за заключение по сметка на Районен
съд – Бургас.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1677/31.07.2018г., постановено по гр.д. № 5890/2017г. по
описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА,
с която са отхвърлени исковете на Д.А.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******,
издадена на **.0*.20**г. от ПА П., с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ *, ап. ** чрез адвокат Лъчезар Ковачев,
вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б., да му
заплати дължими обезщетения и възнаграждение за положен извънреден труд в периода
01.07.2014г.-31.10.2014г., а именно: сумата от 2624,49 лв. - възнаграждение за
извънреден труд от 82 часа след работно време; сумата от 8295,63 лв. -
възнаграждение за 221 часа положен извънреден труд през почивни дни; сумата от
802,17 лв. - възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на
официални празници; сумата от 3885,50 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сборната главница за периода 10.11.2014г. до подаване на
исковата молба 09.08.2017г.; както и В
ЧАСТТА, с която е осъден Д.А.Л., да заплати на „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.”,
Булстат ********* сумата от 84 лева за направените по делото съдебни разноски, като
ВМЕСТО НЕГО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”,
Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б., да заплати на Д.А.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******,
издадена на **.0*.20**г. от ПА П., с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ *, ап. ** чрез адвокат Лъчезар Ковачев,
вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, сумата общо в размер на 6427,04 лева (шест хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и четири стотинки), в това число: сумата от
2624,49 (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет
и девет стотинки), представляваща възнаграждение за 82 (осемдесет и два) часа извънреден труд през работни дни за периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., сумата
от 3000,38 лева (три хиляди лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение за 80 (осемдесет) часа извънреден труд по време
на почивни дни за периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
възнаграждение над сумата от 3000,38 лева (три хиляди лева и тридесет и осем
стотинки) до пълния предявен размер от 8295,63 лева (осем хиляди двеста
деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд по време на почивни дни над
посочените 80 часа до претендираните 221 часа извънреден труд по време на
почивни дни; сумата от 802,17 лева
(осемстотин и два лева и седемнадесет стотинки), представляваща възнаграждение
за 9 часа извънреден труд по време на официални празници за периода от
01.07.2014г. до 31.10.2014г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 6427,04 лева (шест хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и четири стотинки), считано от датата на
депозиране на исковата молба на 09.08.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б., да
заплати на Д.А.Л.,
гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******, издадена на **.0*.20**г. от ПА П.,
с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ 5, ап. 19 чрез адвокат Лъчезар
Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен
II“ № 6, сума в размер на 1795,78 лева (хиляда седемстотин деветдесет и пет
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение заради забава в
размер на законната лихва, изчислено върху сборната уважена главница в размер
на 6427,04 лева (шест хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четири
стотинки) за периода от 10.11.2014г. до 09.08.2017г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер до пълния претендиран размер от
3885,50 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и петдесет стотинки).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”,
Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б., за
прихващане на основание чл. 103 вр. чл. 59 ЗЗД, с вземането му за предоставени
на Д.А.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******, издадена
на **.0*.20**г. от ПА П., с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ *, ап. ** чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан
в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, хотел, храна и транспорт в общ размер от
8759,25 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б. да
заплати на Д.А.Л.,
гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******, издадена на **.0*.20**г. от ПА П.,
с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ *, ап. **
чрез адвокат Лъчезар Ковачев, вписан в АК Бургас, с адрес за връчване:
гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6, сума
в размер на 515,21 лева (петстотин и петнадесет лева и двадесет и една
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д.А.Л., гражданин на Р. П., роден на **.**.****г., с лична карта № ** *******,
издадена на **.0*.20**г. от ПА П., с адрес: Р. П., гр. П. , ул. Б. П.№ *, ап. ** чрез адвокат Лъчезар Ковачев,
вписан в АК Бургас, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „Иван Асен II“ № 6 да
заплати на „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”,
Булстат *********, седалище и адрес на управление в гр. Бургас, Индустриална зона, Лукойл Нефтохим
Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б. сумата в размер на 43,70 лева
(четиридесет и три лева и седемдесет стотинки) разноски за заплатено
възнаграждение за вещо лице съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.”, Булстат *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, Индустриална
зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от К. П., Ф. З. и Д. Б. да
заплати 328,91 лева (триста двадесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) по
сметка на Районен съд – Бургас, 164,46 лева (сто шестдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки) по сметка на Окръжен съд – Бургас, както и сумата
от 52,68 (петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) – разноски за
заключение по сметка на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕ № 1677/31.07.2018г., постановено по гр.д. № 5890/2017г. по описа на
Районен съд Бургас, в необжалвана
част, е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.