Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1453 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството му на мрежови оператор,
притежаващ лицензия за разпределение на електроенергия на територията на
Западна България и собственик на разпределителната мрежа на съответната
територия сключил на 18.01.2016 г. с „А.с.“ АД в качеството му на търговец на
електрическа енергия рамков договор за уреждане на финансовите взаимоотношения,
касаещи мрежови услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор по чл.
11, т. 10 от ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия. Твърди, че през октомври
2018 г. ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора. В
съответствие с чл. 6 и чл. 7 от договора му били издадени фактури за
предоставените мрежови услуги на клиентите му, по които плащане съгласно
уговореното с чл. 8 не било извършено, с изключение само на частично плащане по
фактура № 3203616/30.089.2018 г. Твърди, че ответникът не е заплатил
задълженията си по 5 бр. фактури, издадени всеки месец в периода от 30.09.2018
г. до 31.01.2019 г. Посочва, че „А.с.“ АД дължи заплащане и на законна лихва по
чл. 8, ал. 4 от рамковия договор. За неплатените задължения подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът му издал заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че „А.с.“ АД дължи на „Ч.Р.Б.“
АД сумите 25 615,92 лева главница за предоставени на ответника мрежови
услуги за периода от м. 09.2018 г. до м. 01.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение до изплащане на вземането и сумата 484,39 лева, представляваща
неустойка по чл. 8, ал. 4 от рамковия договор за периода от 19.10.2018 г. до
28.02.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Установява
се, че препис от исковата молба е връчен надлежно на ответника на 17.10.2019 г.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за
което е редовно призован – призовката е получена на 22.01.2020 г., като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от
приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При съобразяване заявените в исковата молба и
представените по делото, и приети писмени доказателства, съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД се явяват вероятно
основателни.
Предвид
изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки
за това.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По отношение на
разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. От страна на ищеца
са извършени разноски в заповедното производство в размер на 572,01 лева, от
които 522,01 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в исковото производство в общ размер на 822,01 лева, от които
522,01 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Ч.Р.Б.“ АД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***,
БенчМарк Бизнес Център, срещу „А.с.“ АД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „А.с.“ АД дължи на „Ч.Р.Б.“ АД сумата в размер на 25 615,92
лева /двадесет и пет хиляди
шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки/, главница за
предоставени на ответника мрежови услуги за периода от м. 09.2018 г. до м.
01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, и
на основание чл. 92, ал. 1 сумата в размер на 484,39 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща неустойка по чл. 8, ал. 4 от рамковия договор за
периода от 19.10.2018 г. до 28.02.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.с.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център, сумата 822,01 лева /осемстотин двадесет и два лева и една стотинка/,
направени разноски в исковото производство и сумата 572,01 лева /петстотин седемдесет и два лева и една стотинка/, направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 12457/2019 г. на СРС, 145
състав.
Решението
е окончателното и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: