№ 273
гр. Ловеч, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500696 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, чрез АД „Нестори, Угляров, М.“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв. Х. М. от САК, срещу решение №
169/22.07.2024 г. по гр.д. № 149/2024 г. на Тетевенския районен съд в частта, с
която е отхвърлен насрещния му иск за осъждане на Д. М. Д. да заплати на
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, непогасената част за главница по
Договор за кредит № 844941 от 13.04.2023 г.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост. Твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл.103
ЗЗД за уважаване на възражението за прихващане. Оспорва и изводът на
районния съд, че договора не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като
„Сити Кеш“ ООД се е позовало на общите условия, които са общодостъпни и
на основание чл.155 ГПК този факт не се нуждае от доказване. Изтъква, че
неправилно ТРС е приел, че вноските от м.юли до м.октомври вкл. не са
падежирали, поради което към момента на приключване на устните
състезания главницата по кредита подлежи на връщане. Затова счита, че
предявеният насрещен иск е основателен и доказан, което се доказва и от
заключението на ССЕ.
1
На следващо място въззивникът твърди, че в мотивите на обжалваното
решение ТРС е приел, че процесният договор за заем е изцяло нищожен,
поради което търси вземането си единствено за част от чистата стойност на
кредита в размер на 748.20 лв., каквато на основание чл.23 от ЗПК се дължи. В
тази насока цитира съдебна практика.
В заключение моли въззивния съд да отмени решението на РС –
Тетевен в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли възражението
за прихващане на основание чл.103 ЗЗД като неоснователно и осъди Д. М. Д.
да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 748.20 лв., представляваща
незаплатена главница по договор № 844941 от 13.04.2023 г., ведно със
законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане. Прави искане за присъждане направените по делото разноските.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. М. Д.,
чрез пълномощника адв.Е. И., в който изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е
правилен, законосъобразен и постановен съгласно трайно установената
практика на ВКС. Излага, че първоинстанционният съд е взел предвид освен
наведените от ищеца доводи за недействителност на клаузата за заплащане на
възнаграждение за поръчителство, а също е извършил служебно проверка
налице ли е и друго основание за нищожност на договора. Прави задълбочен
анализ на приложимите в случая разпоредби на ЗПК, като цитира и съдебна
практика.
Моли съда да потвърди решението на РС - Тетевен в обжалваната част
като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските
по делото.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.
В постъпилата молба вх. № 7925/28.11.2024 г. изразява становище, че
поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на ТРС в обжалваната част и постанови друго, с което
уважи предявения насрещен иск за сумата от 748.20 лв., представляваща част
от главница по Договор № 844944 от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяването му до окончателното изплащане.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не се явя и не
се представлява от упълномощен процесуален представител. В постъпила
молба вх. № 8001/02.12.2024 г. от адв.Е. И. моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна
с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС- Тетевен е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните
доводи и събраните доказателства по гр.д. № 149/2024 год. на РС - Тетевен
при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Производството по гр. д. № 149/2024 г. на РС- гр. Тетевен е образувано
по искова молба от Д. М. Д. против "Сити кеш"ООД, с която е предявен иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от договора за кредит от
13.04.2023 г. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие
между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В
исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за
потребителски кредит на Д. М. била предоставена сумата от 2000.00 лв., при
фиксиран лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите -
48,01%. Съгласно чл. 6.1 от договора, кредитополучателят следвало да
предостави поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на следните условия: едно или две физически лица,
които имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер
на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители
по други договори за заем, сключени от заемодателя; да не са заемаетели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
"Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, кредитополучателят дължи предвидената в чл.6.2 неустойка в
размер от 4 038.70 лв., която следвало да престира разсрочено, заедно с
погасителната вноска. Не оспорва, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но
счита че не дължи плащания за неустойка. Твърди, че неустойката е
договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и е излязла
извън присъщата й обезпечителна функция, което води до нищожност на тази
3
клауза, като развива подробни доводи в тази насока.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор, с
който е оспорил предявения иск.
В срока за отговор на основание чл.211 ГПК ответникът е предявил
насрещен иск за заплащане на 748.20 лв., представляваща част от неизплатено
задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 844941 от
13.04.2023 г. в общ размер на 2000.00 лв. Твърди, че ищецът е направил четири
плащания по договора на обща стойност 1251.80 лв. Направено е искане съдът
да осъди Д. М. Д. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност, в случай, че съдът обяви целия договор за недействителен на
основание чл.23 ЗПК, да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 748.20 лв.,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 844941 от 13.04.2023 в общ размер на 2000.00 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
изплащане.
Д. М. Д., в качеството му на ответник по насрещния иск, е подал
писмен отговор, с който е оспорил същия като неоснователен. Изложени са
отново подробни доводи за недействителност на договора за паричен заем. На
основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД е направено възражение за прихващане между
главницата по кредита в размер на 748.20 лв., ако съдът счете този иск за
основателен, със сумата от 1251.80 лв., представляваща получена от ищеца без
правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на
124.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 133.50 лв. и неустойка в размер
на 994.30 лв., включени във всяка една погасителна вноска.
По делото не е спорно, че между ищеца по първоначалния иск и
ответника на 13.08.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит №
844941 от разстояние съгласно чл.6 от ЗПФУР. По силата на този договор
ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000.00 лв., дължима на 18
месечни погасителни вноски при ГПР – 48.01 %, фиксиран годишен лихвен
процент – 40.05% и обща сума за плащане 2 819.30 лв. Съгласно чл. 6.2 от
договора, Д. М. се е задължил да обезпечи кредита с едно от посочените в
чл.6.1 обезпечения, като при неизпълнение на това задължение, дължи на
заемодателя неустойка в размер на 4 038.70 лв.
В насрещната искова молба от "Сити кеш" ООД изрично са посочени
извършените от кредитополучателя плащания, а именно: на 29.05.20213 г.,
10.07.2023 г., 30.08.2023 г. и 07.09.2023 г. на обща стойност 1251.80 лв. Тези
твърдения се потвърждават и от заключението на съдебно-счетоводната
4
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано. При
извършената проверка вещото лице Р. Х.в е констатирало, че в изпълнение на
договорното си задължение Д. М. е платил на „Сити кеш“ ООД общо сумата
1 251.80 лв., от които 184.05 лв. – договорна лихва, неустойка – 943.75 лв. и
124.00 лв. - такси.
Решението на РС – Тетевен в частта, с която е обявена за нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.21, ал.1 ЗПК неустоечна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 4 038.70 лв. в
случай на непредставяне на обезпечение по чл.6.2 от Договор за
потребителски кредит № 844941 от 13.04.2023 г. между Д. М. Д., ЕГН
********** и "Сити кеш" ООД, ЕИК *********, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предмет на настоящето въззивно производство е решението на ТРС в
частта, с която е отхвърлен като погасен поради прихващане на основание
чл.103 от ЗЗД предявения от „СИТИ КЕШ“ ООД насрещен иск срещу Д. М. Д.
за заплащане на сумата 748.20 лв., представляваща част от непогасена
главница по Договор за паричен заем № 844941 от 13.04.2023 г.
При така установените факти настоящата инстанция прави извод, че
предявеният от „СИТИ КЕШ“ ООД насрещен иск е основателен, а
постановеното от ТРС решение неправилно. По делото не е спорно качеството
на потребител на кредитополучателя Д. М. съгласно § 13 от ДР на ЗЗП. Ето
защо по отношение на процесния договор приложение намират разпоредбите
на специалния ЗПК.
При установена в хода на исковото производство недействителност на
договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от ТРС, съгласно
чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният
насрещен иск следва да бъде уважен за дължимата чиста стойност на кредита.
Отчитайки факта, че внесената от ответника сума за погасяване на
задължението съгласно заключението на ССЕ е в размер на 1 251.80 лв., а
предоставения на длъжника кредит 2 000.00 лв., въззивният състав счита, че
предявеният от ищеца насрещен иск е основателен за сумата 748.20 лв.,
представляваща незаплатена част от чистата стойност, предоставена по
договор за потребителски кредит № 844941 от 13.04.2023 год.
5
Настоящата инстанция не приема направения от районния съд извод, че
същият е погасен поради прихващане на основание чл.103 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо
и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая
кредиторът - ищец по насрещния иск не претенендира такси в размер на
124.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 133.50 лв. и неустойка в размер
на 994.30 лв., които са несъществуващи задължения, поради което не дължи на
ответника парични суми и със заплатената сума е възможно погасяване само
на валидно възникналото задължение за връщане на чистата стойност на
кредита /главницата/. Към момента на приключване на устните състезания
същата е изискуема, тъй като срокът на договора е изтекъл на 14.10.2024 г. В
решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о. е
прието, че задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита на основание чл.23 от ЗПК следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, това би
довело до неоснователно обогатяване на потребителя, предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване.Доколкото кредитополучателят по настоящето
дело не е погасил главницата по договора чрез плащане, разликата до пълния
размер на главницата от 2 000.00 лв., а именно сумата от 748.20 лв. подлежи
на възстановяване на кредитодателя. Ето защо обжалваното решение ще
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения при условие
на евентуалност насрещен иск за присъждане на сумата от 748.20 лв. на
основание чл.23 от ЗПК, представляваща остатъчна чиста стойност на
кредита, след приспадане от главницата на извършените плащания в общ
размер от 1 251.80 лв.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че въззивната
жалба е основателно, а решението на РС – Тетевен в обжалваната част следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което осъди Д. М. Д. да
заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, сумата 748.20 лв.,
представляваща подлежаща на връщане на основание чл.23 от ЗПК чиста
6
стойност на кредита по Договор за паричен заем № 844941 от 13.04.2023 г.,
ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска -
18.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса съдът следва да се произнесе и по
направеното от страните искане за присъждане на разноски за настоящето
производство. Въззивникът претендира присъждане на разноски в размер на
сумата 480.00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и платена ДТ в размер
на 25.00 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По отношение размер на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно
възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете,
разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка
относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая въззивникът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен в
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., но делото не се характеризира с
фактическа и правна трудност, като следва да бъде отчетен материалния
интерес и трайната практика на съдилищата по дела със сходен предмет. При
определяне на адвокатското възнаграждението следва да бъде взето предвид,
че процесуалният представител на страната е изготвил въззивната жалба, но
не се е явил в насроченото открито съдебно заседание по делото, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 240.00
7
лв. с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 169/22.07.2024 г. по гр. д. № 149/2024 г. на РС -
гр.Тетевен, в частта, с която е отхвърлен като погасен поради прихващане на
основание чл.103 от ЗЗД предявеният от "Сити кеш"ООД иск против Д. М. Д.
иск за заплащане на сумата в размер на 748.20 лв., представляваща част от
непогасена главница по договор за паричен заем № 844941 от 13.04.2023 г.,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. „И. да заплати на
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, сумата 748.20 лв., представляваща
подлежаща на връщане на основание чл.23 от ЗПК чиста стойност на кредита
по Договор за паричен заем № 844941 от 13.04.2023 г., ведно със законните
лихви, считано от датата на предявяване на иска - 18.04.2024 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 265.00 лв. съдебни разноски
във въззивното производство, от които 25.00 лв. ДТ и 240.00 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8