Решение по дело №608/2024 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 72
Дата: 12 март 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Аделина Тушева
Дело: 20241600500608
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Монтана, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова

Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500608 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 345 от 23.10.2024 г., постановено по гр. дело № 820 по
описа за 2023 г. Районен съд-Лом е отхвърлил като неоснователен
предявеният от Ц. Ф. срещу Е.С. и П.С. иск за допускане и извършване на
делба на следния недвижим имот – ПИ с идентификатор *, находящ се в
землището на с. *, обл. *, в местността „*“ с площ 21104 кв.м., при съседи: *,
*, *, *. С решението Ц. Ф. е осъден да заплати на Е. С. и П. С. сумата от
1631,29 лева, представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал Ц. Ф., който го обжалва чрез своя
пълномощник адв. П. П., с доводи за неправилност. В жалбата се твърди, че
делото е във фаза по допускане на делбата, като съдът не се е произнесъл по
въпроса между кои лица, за кои имоти и при какви права следва да се извърши
делба, като такова произнасяне липсвало и при постановяване на решение №
368/17.11.2023 г. Конкретни доводи, относими към правилността на
обжалваното решение № 345/23.10.2024 г. в жалбата не са наведени.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Е. С. и П. С., чрез техния пълномощник адв. К. Б., с който същата се
оспорва като неоснователна. Искат от съда да остави жалбата без уважение и
да им присъди разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, но по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че Е.
С. и П. С. са прехвърлили своите идеални части от процесния имот на друго
лице, съответно нямат право на собственост върху него. В резултат на това
съдът отхвърлил иска като неоснователен по отношение на тях.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Производството пред Ломския районен съд е образувано по искова
молба на Ц. Ф. срещу К. М., М. С., С. С., Е. С., П. С. и „Б. А.“ ЕООД, с която е
направено искане да се допусне делба на недвижим имот.
С решение № 368/17.11.2023 г. ЛРС е допуснал извършването на делба
между съделителите Ц. Ф. и „Б.А.“ ЕООД, при 1/3 ид.ч. за първия и 2/3 ид.ч. за
втория. Със същото решение производството е прекратено като недопустимо
по отношение на Е. С. и П. С..
С подадена от Ц. Ф. жалба решението е обжалвано в частта, с която е
прекратено като недопустимо по отношение на Е. С. и П. С..
С определение № 228/09.04.2024 г. Окръжен съд-Монтана отменил
решение № 368/17.11.2023 г. на ЛРС в частта, с която е прекратено
производството по отношение на Е. С. и П. С. и върнал делото на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен
състав. В своите мотиви окръжният съд посочил, че ЛРС следва да се
произнесе с решение по същество, а не да прекратява производството като
недопустимо по отношение на тези лица.
С решение № 345/23.10.2024 г. ЛРС отхвърлил като неоснователен
2
предявеният срещу Е. С. и П. С. иск за делба.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Съдебната делба е уредена като особено исково производство, което
протича в две фази. В първата фаза съдът се произнася с решение по
допускане на делбата, в което се изясняват въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. След като
решението за допускане на делбата влезе в сила, то придобива силата на
пресъдено нещо и въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и
частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани.
С изложените в настоящата жалбата твърдения въззивникът фактически
релевира доводи за необоснованост на решение № 368/17.11.2023 г.
постановено от ЛРС. С посоченото решение районният съд е допуснал делба,
като е определил между кои лица следва да се извърши и какви са техните
идеални части. Твърденията на въззивникът касаят изводите на съда досежно
определянето на идеалните части на „Б.А.“ ЕООД. В тази връзка следва да се
отбележи, че решение № 368/17.11.2023 г. е влязло в сила, поради което е
недопустимо в настоящото производство да се пререшават разрешените с него
въпроси.
В случая предмет на обжалване е решение № 345 от 23.10.2024 г. на
ЛРС. С него съдът е спазил дадените в определение № 228/09.04.2024 г.
указания, като се е произнесъл по същество по отношение на ответниците Е.
С. и П. С.. Досежно това решение въззивникът не е релевирал конкретни
доводи. Безспорно е установено по делото, че Е. С. и П. С. не притежават
право на собственост върху ПИ с идентификатор *, находящ се в землището
на с. *, обл. *, местност “*“ с площ 21 104 кв.м., по отношение на който с
влязлото в сила Решение № 368/17.11.2023г. е допусната делба и са
определени правата на страните.
Не може да се сподели твърдението в жалбата, че първоинстанционният
съд и в двете решения не се е произнесъл по въпросите кои са съделители и
какъв е техният дял. Ломският районен съд, при отчитане на
доказателствената съвкупност, с решение № 368/17.11.2023 г. е определил
лицата, между които се допуска делба, както и какви са техните идеални
части. Ако въззивникът Ф. е счел, че с това решение са накърнени правата му,
3
същият е разполагал с възможността да го обжалва, при наличие на правен
интерес.
Висящността на спора пред РС Лом след отменителното определение №
228/09.04.2024 г. Окръжен съд-Монтана по в.гр.дело № 148/2024г. е запазена
единствено по отношение иска за делба предявен срещу Е. и П. С., поради
което и с обжалваното решение съдът е обсъждал само наличието на
съсобственост по отношение делбения имот на тези лица.
С постановяване на решение № 345 от 23.10.2024 г. ЛРС е отхвърлил
иска по отношение на другите съделители, като е приел, че те не притежават
право на собственост по отношение на процесния имот. Действително в
мотивите на това решение съдът неправилно е отразил, че срещу решение №
368/17.11.2023 г. Е. С. и П. С. са подали жалба /вместо действителният
жалбоподател Ц. Ф./, но това обстоятелство по никакъв начин не се отразява
на правилността на решението. В случая се касае за очевидна фактическа
грешка, която не променя крайния изход на делото. Районният съд е съобразил
изложените в Определение № 228/09.04.2024 г. указания като правилно се е
произнесъл с решение по отношение на предявения срещу Е. С. и П. С. иск за
делба. С влязлото в сила решение № 368/17.11.2023г. делбата е допусната
между Ц. Ф. и „Б.А.“ ЕООД при 1/3 ид.ч. за първия и 2/3 ид.ч. за втория
съделител, с което са спазени изискванията на чл. 344, ал. 1 ГПК и е налице
произнасяне по всички релевантни въпроси, касаещи допускането на делбата.
С оглед гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото Ц. Ф. следва да заплати на Е. С. и П. С.
направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на 565,84
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 23.10.2024 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 820/2023 г., по описа на същия съд, като
ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Ц. Ф., ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. *, ул. „*“ № *, на
4
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е. С., ЕГН **********, и П. С.,
ЕГН **********, и двамата от гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет. *, ап. *, сумата от
565,84 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5