Решение по дело №98/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН по касационна жалба, подадена от „Рупец А и А“ ЕООД, представлявано от А. Г. Р., срещу Решение № 16 /05.03.2024 г. по АНД № 442/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърдено НП № 706444-[рег. номер]/09.06.2023 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – [област], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

С цитираното НП, на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лв., за нарушение по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана за краткост Наредба № Н-18.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като с обжалваното решение, решаващият съд, неправилно е приел да е осъществено посоченото в НП, административно нарушение, тъй като обекта е бил затворен, на вратата е имало такова обозначение, но обслужил двете свидетелки, като заявил, че ще ги почерпи с кафе, а водата сами си взели, при което оставили 3 лева, което не е забелязал и именно по тази причина не е издаден касов бон, при което липсва състав на нарушение. Горното според жалбоподателя се установява и от обстоятелството, че няма въведени пари в касата. На второ място сочи, че случая е маловажен и моли за отмяна на решението.

Началника на отдел „Оперативни дейности“ - [област] в ЦУ на НАП в отговор по касационна жалба, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като твърди че е установено по безспорен начин извършеното нарушение, като при извършената проверка са закупени кафе и минерална вода и заплатени 3 лева, за което не е издаден касов бон, като при извършената проверка, в съставения протокол, Р. е записал „нямам възражения“, а такива не е посочил и в дадените обяснения.

В съдебно заседание, касатора се представлява от управителя А. Р., който поддържа жалбата. Счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения, като в момента на проверката, заведението не е работило, те са две врати с преддверие, с табелки, че заведението не работи, и въпреки това, проверяващите са влезнали в заведението, като заявили, че навън е студено и искат да пият две кафета. Той заявил, че иска само да пусне тока, защото заведението не е работило от 25-ти януари до момента, като е представил на съда бележка от „Изи пей“, кога е платен тока, и акта е съставен някъде 45 минути след пускането на тока. След като им е направил кафетата, едната служителка на НАП, решила да плати кафетата, като е имало свидетел, но той казал, че ще почерпи. След известно време, свидетелката станала от масата и взела от витрината, която е на 1 метър от масата, две минерални води и оставила някакви пари на монетника, които ги видял на сутринта, защото след това започнали разговорите и дори не бил разбрал, че са оставили пари.

Твърди, че намерените в касата пари са техните, а освен това, същите не са били могли да бъдат в полезрението на проверяващите от мястото на което са били.

При очната ставка в полицията, Т. дала отговор, който е записан в показанията и пред разследващите полицаи, че тя не е знаела какво да прави, било й е неудобно от колежката, защото колежката и казвала „Вземи от касовия апарат извлечението“, при което тя го е накарала да го включи, видяла, че не е включен, и изкарала отчет за предишния месец, в който се видяло, че от 25-ти януари до 06-ти, заведението не е работило. Твърди се, че те сами са се обслужили, кафето той им го е направил, но сами са решили да си вземат две минерални води, за които не им е казал цена, като това се потвърждава и от отговора „Нямаше ценоразпис и не знаехме цените.“.

Представителят на Окръжна прокуратура моли жалбата да бъде отхвърлена и съдът да потвърди решението на СмРС. Намира касационната жалба от „Рупец А и А“ ЕООД за неоснователна. Всички доводи, направени в настоящото производство са намерили подробен отговор в атакуваното решение, обсъдени са от съда, в контекста на събраните доказателства по делото, като са изложени и подробни мотиви, защо определени твърдения не са кредитирани от съда. Сочи изводите на съда за правилни и законосъобразни, както по отношение на проведеното административнопроцесуално производство спрямо юридическото лице, така и по отношение на доказателствата за допуснато административно нарушение, за което е санкционирано юридическото лице.

Административен съд - [област], след като се запозна с обжалваното решение и събраните доказателства, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от активно легитимирано лице, чрез представляващия дружеството в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение.

По основателността на жалбата, като извърши служебно проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав, намира, че същата е неоснователна.

За да постанови атакуваното съдебно решение, районният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна, че санкционираното дружество е осъществило вмененото нарушение, а именно не е изпълнило задължението си да издаде фискален бон за извършената контролна покупка в размер на 3.00 лв., каквато цена е поискана от лицето А. Р.. Приел е, че посочената сума е заплатена от проверяващите, като лицето което ги е обслужило, а именно управителя на дружеството не е регистрирало същата, чрез издаване на фискален бон. Цитирана е нарушената разпоредба, според която за всяка продажба на стоки или услуги се вменява задължение за регистрация чрез издаване на фискален бон или касова бележка, като заплатената сума е приета от управителя на заведението, без значение, къде е оставена.

Решението е правилно. Правилна е констатацията на СмРС, че извършеното деяние е съставомерно и касационния жалбоподател не е извършил необходимите действия по регистриране на продажба с издаване на касов бон.Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на касационния жалбоподател, че заведението е било в неработещ режим и не е извършена продажба от търговеца, при което и не е било налице задължение за издаване на фискален бон или касова бележка. Видно от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено нарушението, неговия нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно предвид наведените пред въззивния съд твърдения, СмРС е констатирал, че при издаване на НП е спазен материалния закон. Видно от обясненията на св.И., обекта е бил отворен за посетители и двете с Т. закупили две кафета и две води, като същите са попитали за цена и Р. им е отговорил - 3 лева, след което оставили парите и излезнали, а след това се върнали да се легитимират.Свидетелката Т., също твърди, че заведението е било отворено и на една маса имало двама души, единия от които, управителя Р. ги обслужил, но не им е издал касова бележка, като от думите разбрала, че ги черпи с кафе и не е знаела за какво точно плащат 3 лева. Освен това по делото е подвързан протокол за извършената проверка от датата на проверката /л.24/, в който е отбелязано от Р. „запознат съм с протокола и няма възражения“, като при описа на паричните средства с установена касова наличност, същия е дал пояснения, че не работи от края на януари и е бил за малко по работа в бара. Заявил е „Влезнаха две момичета и поискаха питиета, аз не отказах и предложих да ги почерпя, но те отказаха и дадоха парите по тяхно желание“.

Предвид изложеното, в самия ден на проверката Р. не отрича, че са заплатени 3 лева от проверяващите, при което и възникнало задължение за издаване на касова бележка. Не е твърдял по време на проверката, че заведението не работи, при което остава недоказано, че обекта е затворен и неговото идване не е било с цел да го отвори. Така, във връзка с наведените твърдения в жалбата и в съдебно заседание от касатора, не са представени каквито и да е доказателства, че заведението е в неработещ режим и не е извършена продажба, при което изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената фактическа обстановка, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което и решението е правилно.

За да потвърди наказателното постановление, въззивния съд е обсъдил представените и посочени от административния орган доказателства – съставения протокол за извършена проверка, както и липсата на насрещни фактически твърдения, подкрепени с доказателства от страна на санкционираното дружество за липсата на основание за издаване на касов бон от фискалното устройство или за наличие на обстоятелствата, при които продажба не е осъществена в търговския обект.

Правилно РС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като деянието осъществява състав на формално административно нарушение – не спазване на изискване от Наредбата, приета в приложение на чл. 118 от ЗДДС, при чието извършване не се констатират обстоятелства, представляващи многобройни или ако едно, то да е изключително смекчаващо отговорността, поради което случаят не разкрива белези на маловажен и липсва основание за прилагане на института на освобождаване от административно наказателна отговорност с отправяне на предупреждение. Независимо, че се касае за продажба в размер от 3 лева и да не е настъпило съществено ощетяване на фиска, видно от приложените по делото доказателства на 7.02.2023 г. по време на същата проверка е установено и друго нарушение /регистриране на продажбите на безалкохолни напитки в група „Б“, които се облагат с 9% ДДС, вместо в група “Г„ с ДДС - 20%/, за което приложен чл. 28 от ЗАНН, при което неоснователно твърдението, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения и настоящото нарушение не се явява единствено, като смекчаващо вината обстоятелство.

Предвид горното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Административен съд, [населено място]

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 16/05.03.2024 г. постановено по АНД № 442/2023 г. по описа на Районен съд – [област].

Решението е окончателно.