Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №11425/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.А.И.
срещу ЗД Б.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 20.06.2017 г., вследствие на което е пострадал ищецът.
Претендира законната лихва и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 20.06.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 20.06.2017 г. – л.11 и акт за установяване на административно
нарушение, подписан от нарушителя, срещу когото е съставен – л.91) и авто-техническата
експертиза, че на 20.06.2017 г. на главния път от гр. Добрич към с. Паскалево се
е осъществило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: лек автомобил
„Опел” с рег.№ ********, управляван от А.А. се е движил в дясната пътна лента
след лек автомобил „Тойота“. Водачът на лекия автомобил „Тойота“ предприел
намаляване на скоростта, а водачът на „Опел“ не предприел нито намаляване на
скоростта, нито спиране, което е довело до застигане на движещият се пред него
автомобил и реализиране на пътно-транспортно произшествие, при което лекият
автомобил „Опел“ ударил челно с предната си част автомобила „Тойота“, напуснал
платното за движение вдясно и се ударил в крайпътно дърво. Причина за
произшествието са субективните действия на водача на автомобила „Опел”, който
не изпълнил задължението си да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко, с което извършил нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата А.А.И. е
получила следните травматични увреждания, които са в причинно-следствена връзка
с произшествието: контузия на главата,
фрактура на челната и слепоочната кост на черепа, фрактура на левия максиларен
синус с кръвоизлив, контузия на мозъка, оток и кръвонасядане на двете очи,
дясното рамо, дясната предмищница, дясното бедро и двете глезенни стави. След инцидента пострадалата е постъпила в МБАЛ гр. Добрич, където й е проведено
8-дневно болнично лечение – поставена е на строг постелен режим и й е включена
инфузионна, дехидратираща, невротропна, антикуагулентна, седативна и
обезболяваща терапия. След болничния престой лечението е продължило в домашни
условия. Възстановяването на пострадалата е продължило около 3 месеца. В
резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки
и страдания непосредствено след злополуката – предимно главоболие, световъртеж,
гадене, нарушение на координацията при движение, както и локални болки в
травмираните области, като постепенно интензивността е намалявала и към 3-4
месец след злополуката ищцата вече е имала само спорадично главоболие. През
първите два месеца от лечението ищцата е провеждала лечението си при условията
на постелен режим и е имала нужда от нужда помощ за тоалет и хранене. Към момента
уврежданията от процесното ПТП са отзвучали, като липсват данни за негативни
последици или усложнения от черепно-мозъчната травма. Вещото лице сочи, че при
изюцата са налице и други тежки придружава заболявания, които обаче не са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие, поради което няма да
бъдат обсъждани.
От показанията на свидетелката С. И., снаха на ищцата,
се установява, около месец след изписването й от болница июцата е била на легло
и обслужвана от близките си, имала е болки, от катастрофата й е останала
психическа травма.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Опел” с рег.№ ********, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на административно-наказателното производство, от
медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетеля А. безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и
травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от А.А., при управление на лек автомобил „Опел” с рег.№ ********.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Опел” с рег.№ ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания (множество отоци и кравонасядания, черепна
травма и контузия на мозъка), интензитет и продължителност на болката и период
на възстановяване (3-4 месеца), липсата на трайни последици за здравето на
пострадалата – наличието на пълно възстановяване. В същото време произшествието
не е довело до сериозни физически травми – липсват счупвания на крайници, оперативно
лечение и тежки рани.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на
трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и
начина й на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв. До
посочения размер искът следва да се уважи и да се отхвърли до размера от 90000
лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата
експертиза се установява, че по всяка вероятност ищцата е била без поставен
предпазен колан по време на произшествието, но черепно-мозъчната травма при
седящ на задната седалка пътник може да бъде получена и при правилно поставен
предпазен колан, когато ударът е нанесен в зоната, в която седи пътникът. Ето
защо съдът приема, че по делото не се доказва, че наличието на правилно поставен
предпазен колан би могъл да предотврати настъпването на най-тежката травма на
ищцата или значително би повлиял на обема на настъпилите вреди. Възражението за
съпричиняване е неоснователно.
На
ищцата следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представения отговор на претенция до застрахователя (л.50), претенцията
е постъпила и щетата е образувана на 26.09.2017 г. Съдът приема, че това е най-ранната
дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие,
поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1076,66 лв.
адвокатско възнаграждение, с включено ДДС.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2332,78 лв.
разноски по делото за експертиза и адвокат, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1000 лв. –
държавна такса и 400 лв. - разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на А.А.И., ЕГН:**********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 20.06.2017 г., заедно със законната лихва от 26.09.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
разликата до пълния предявен размери от 90000 лв.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на
адв. Н. Н. Д., адрес ***, офис 4, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1076,66 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
с включено ДДС.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН:**********, да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 2332,78
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 400 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: