Определение по дело №460/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 621
Дата: 16 септември 2019 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500460
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Кюстендил, 16 септември 2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия

Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.гр.д. №460 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274чл. 279 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба от В.А.Н., ЕГН**********, Н.Х.М., ЕГН:**********, и Г.А.А., ЕГН:**********, всички от с. *********************, чрез процесуалния им представител – адв. Л.Н.АТ., съдебен адрес:***, пл. *********************, против Решение №694/08.08.2019г.  по гр.д. №2571/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което жалбата на въззивниците против Земеделска кооперация „********“ в с. *********************, представлявана от председателя Б.СТ.Г., за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, проведено на 28.11.2018г., с които е избран състав на Управителния  съвет, а за председател е избран Б.Г., е оставена без разглеждане като недопустима. Със същото са осъдени ищците да заплатят  на ответника  сума в размер на 500 лв. – деловодни разноски пред първоинстанционния съд.  

              Жалбоподателите искат отмяна на решението, имащо характер на определение, с което е оставен без разглеждане искът с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите. Считат, че жалбоподателите не са били надлежно поканени за насроченото общо събрание на кооперацията за 28.11.2018г. Според тях  по исковата молба били приложени незаверени покани с обратни разписки, от които било видно, че  Н. и А. и всички останали, че същите са получени през месец ноември, а на гърба на разписките били приложени неподписани покани за събрание за 30.04.2014 г., ето защо считат, че свикването на събранието не е редовно извършено. М. нито бил получил покана, нито бил подписал списъци относно събранието. Твърди се, че  според нормата на чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ актовете от общите събрания следвало да се вписват в срок от 7 дни от настъпването на обстоятелството. В този смисъл се прави извод, че при събрание, проведено на 28.11.2018г., то вписването не е надлежно осъществено заради датата на вписването му – едва на 13.12.2018г., т.е. след 7-дневния за това срок. От това следвало два извода – жалбоподателите не са могли да узнаят за вписването и решението на ОС следва да се приеме за невалидно. С аргумент от новелата на чл.7, ал.1, пр. второ от ЗТРРЮЛНЦ до изтичането на 15 дни от вписването на новото обстоятелство, то не можело да се противопостави на трети лица, следователно, по съждения на жалбоподателите, предявеният на 28.12.2018г. попада именно в 15-дневния срок по чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ, с което считат, че искът им не може да се счита за недопустим, поради просрочие. Жалбоподателите считат решението на съда за неправилно, поради несъобразяване с нормата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ и искат неговата отмяна. Твърдят, че са узнали за решението на ОС на кооперацията на 18.12.2018г. и са предявили иска на 28.12.2018г., с което намират че са спазили срока по чл.58 от Закона за кооперациите. Добавят установяване на още едно нарушение – решението за избор на председател е следвало да бъде вписано в 14-дневен срок, съгласно чл.3, ал.4 от ЗК, а това се случило на 13 декември, което означавало, че е един ден по-късно от определения от закона срок. От това обуславят извод, че жалбоподателите не били в състояние да разберат своевременно за взетото решение. Настояват за конституиране на окръжна прокуратура за участие в делото и същото да се гледа в открито съдебно заседание.

         В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Л.СТ.като пълномощник на „Земеделска кооперация за потребление и услуги „********”, ЕИК:*******, адрес: с.*********************, представлявана от председателя Б.СТ.Г..  Въззиваемия намира, че решението на съда /имащо характер на определение/ е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предявения иск бил недопустим. Последното следвало от факта, че е подаден извън преклузивния 14-дневен срок по чл.58, ал.3 от ЗК, а чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ определяла необорима презумпция за знание относно вписаните обстоятелства. Допълнително, въззиваемият смята, че жалбоподателите са присъствали на общото събрание и цитира изявление от исковата молба, считайки че същите са направили признание за този факт в ИМ. Това обстоятелство било потвърдено и в първото открито съдебно заседание пред КРС. Подкрепа в тази насока, според въззиваемия, се открива и от показанията на свидетелката, изготвила списъка за присъстващите лица на събранието и се твърди, че М. се е подписал на мястото на Н. в списъка и това обусловило резултата от графическата експертиза. Намира, че следва да се приложи нормата на чл.58, ал.3 от ЗК, визиращ в първата си част, че срокът за обжалване започва да тече от деня на вземане на решението. Считат, че не бива да се уважава искането за участие на прокуратурата по делото, поради ненавременното искане, явяващо се в противоречие с нормата на чл.219 от ГПК. Освен оставяне в сила на атакуваното решение се отправя искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото производство, за което се прилага списък.  

 

       Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

 

         Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от лица, които имат право на жалба срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

          На 28.12.2018г.  настоящите въззивници предявили пред Районен съд-Кюстендил искова молба против ЗК за потребление и услуги „********”, индивидуализирана по-горе, с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите. Със същата релевирали искане да се постанови акт, с който да се отмени решението на общото събрание на кооперацията, с което е избран за председател Б.Г., а също и да се отмени решението на ОС, с което е избран съставът на управителния съвет на кооперацията.

          На 28.11.2018г. от 10 часа било насрочено отчетно-изборно събрание на  ЗКПУ „********”, с. *********************. Поради липса на кворум събранието било отложено с един час и започнало в 11 ч., видно от протокола за това /л.5/. На него с гласовете на 68 членове на кооперацията бил избран за председател Б.Г.. Участие в събранието, според протокола, взели 76 членове, от които 41 лично и още 35 представлявани с пълномощно. На събранието били избран съставът на Управителния съвет на кооперацията – Здр. П., П. П., П. К. и В. Ст.. Взети са и други решения, за които жалбоподателите не спорят. След вземане на решенията събранието в 12:45 ч. на 28.11.2018г. е обявено за приключено.

       По делото е допусната и приобщена съдебно-графическа експертиза за установяване дали жалбоподателите М., Н. и А. са положили подписи в списъка на присъстващите лица, приложен към отчетно изборното събрание на кооперацията от 28.11.2018г. в с. *************. Съгласно заключението от същата в списъка не са установени подписи, полагани от М., Н. и А..  Отделно от това присъствието на Н.Х.М. на събранието се извлича от съдържанието на протокол от същото – л.6, съдържащ цитат от неговото изказване „докладът е направен много добре, но печалбата на кооперацията се дължи на субсидиите, които е получавала”. Присъствието на жалбоподателите се потвърждава и от изявлението в сезиращия първоинстанционния съд акт – исковата им молба – л.3, където се сочи, че „при съобщаването на предложенията за нов председател, нов състав на управителния и контролния съвет на кооперацията осем член-кооператори напуснахме събранието, поради това, че не сме съгласни с подготвената проекто-листа”. На 10.07.2019г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д. 2571/2018г. /чието решение, имащо характер на определение се обжалва/, в което е разпитана свидетелката Ст. Ас. Н., която е член на кооперацията и е присъствала на отчетно-изборното събрание на 28.11.20198г., била е ангажирана с изготвяне на списъка на присъстващите лица, отразявайки трите им имена и да събере подписи от всеки от тях. От обясненията й също се потвърждава, че В.Н., Н.М. и Г.А. са присъствали на събранието. За В.Н. същата сочи, че е отказал да се подпише в списъка. Справка в Търговския регистър, съобразно името и ЕИК на ответното дружество сочи, че протоколът от отчетно-изборното събрание е обявен на 13.12.2018г.

 

   От правна страна съдът намира следното:

 

    Съдът, при извършване на служебна проверка намери обжалваното решение /с характер на определение/ за валидно, а също така и за допустимо в обжалваната му част.

         Доколкото  с решение 694 от 08.08.2019г. по гр.д. 2571/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил /имащо характер на определение/ оставя без разглеждане като недопустима жалбата на В.А.Н., ЕГН**********, Н.Х.М., ЕГН:**********, и Г.А.А., ЕГН:**********, поради това, че същата е подадена извън срока за обжалване, то за настоящата съдебна инстанция предметът на спора се състои единствено в това да установи дали жалбата е подадена в законоустановения срок и кой е приложимият такъв. Съгласно чл.58, ал.3 от Закона за кооперациите е 14-дневен от вземане на решението, ако лицата са присъствали на решаването или 14-дневен от узнаването. С оглед събраните пред първата инстанция доказателства пред настоящия състав е несъмнено, че жалбоподателите са присъствали на отчетно-изборното събрание на ЗКПУ „********” на 28.11.2018г. от 11ч. в с. *********, общ. Кюстендил. Този извод се формира на база изявлението им в самата искова молба, затова че същите, научавайки имената на лицата, които ще бъдат предложени за председател и членове на УС са напуснали заседанието, същото се подкрепя и от показанията на свидетелката Ст. Ас. Н., чийто показания съдът цени като незаинтересовано по спора лице. Нейните показания сочат, че жалбоподателите са присъствали на събранието и дори дава пояснение, че В.Н. е отказал да се подпише, което кореспондира с липсата на подпис срещу индивидуализиращите го данни – три имена и единен граждански номер. Дава пояснения и за разминаването в полагането на подписи от останалите двама като несъответни на мястото за полагането им. Видно от съдържанието на протокола от събранието на 28.11.2018г. Н.Х.М. се е изказал с посоченото във установената фактическа обстановка по-горе, което безалтернативно установява, че същият е присъствал на събранието. В открито съдебно заседание от 17.04.2019г. по делото пред районния съд и тримата при даване на обясненията си сочат, че са присъствали на събранието. Действително, от приетата по делото съдебно-графическа експертиза не се доказа идентичност на положените в списъка подписи на двама от жалбоподателите /В.Н. не е полагал подпис/, но на база посоченото присъствието им се установява по безспорен начин. Спорно остава обстоятелството дали същите са присъствали на гласуването за председател на кооперацията и на състава на управителния съвет. Новелата на чл.58, ал.3 от Закона за кооперациите определя, че срокът за обжалване на решението е двуседмичен от решението или двуседмичен от узнаването, ако не е присъствал на решаването. При това положение лицата са присъствали, макар и да са напуснали, по техни твърдения, в определен момент събранието. Те са знаели предмета на събранието – имената на предложените за членове на УС, както и името на предложения за председател на кооперацията. Видно от доказателства по делото – алтернативи за избор не са предлагани, т.е. жалбоподателите са знаели номинираните за постовете лица и заявяват, че доколкото са имали неодобрение към същите са напуснали преди гласуването им. Съдът намира, че с напускането си на събранието лицата не могат да черпят права по-големи от тези, които са останали на събранието и са гласували за предложените членове. С други думи жалбоподателите, отказвайки се да упражнят правото си на глас, бидейки кооператори в ЗПКУ „********” не могат да се ползват от процесуални права – правото на жалба, в по-дълъг с останалите кооператори, останали на събранието. Никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Поради това настоящият съдебен състав намира, че тяхното процесуално право – съгласно чл.58, ал.1 от ЗК, да обжалват актовете на кооперацията се намира в границите, посочени в чл.58, ал.3, предложение първо – същите са присъствали при решаването, но са се дезинтересирали от резултата от същото,  и за това техният срок за обжалване е двуседмичен от вземане на решението, т.е. денят, в който същите биха могли да отправят жалба до районният съд, с искане за отмяна на взети на събранието решения е 12 декември, работен ден. Решението обективно е съществувало в действителността с факта на съставянето му от същия ден, в който се е провел, поради това аргументът, че е обявен в регистъра едва на 13 декември, т.е. извън едноседмичния срок, съгласно чл.6 от Закона за търговския регистър и регистър на юридическите ли с нестопанска цел, не би могъл да обуслови незаконосъобразност на действието, нито може да се отрази на евентуален иск предявен на 12 декември като преждевременно подаден. Срокът по чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ не може да се счита за преклузивен, т.е. да се тълкува като да не е извършено действието, чието вписване се дължи, а е инструктивен – да дисциплинира ръководните органи да дадат гласност на обстоятелства в кратък срок на лица, които иначе / извън регистъра/ не биха ги научили, а ги касаят. С оглед мотивите на първоинстанциония съд, с които е оставена без разглеждане жалбата, настоящият състав ги намира за прецизни и известна степен толерантни към жалбоподателите, тъй като намира, че срокът за подаване на жалбата започвал на 13.12.2018г. – визирайки момента на вписване на протокола от решенията на събранието от 28.11.2018г. в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Този начален срок, съгласно чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, видно от същия се прилага по отношение на добросъвестни лица. В случая жалбоподателите не може да бъдат определени за такива, с оглед факта, че сами са се поставили в ситуация да знаят какъв избор предстои, но да не знаят дали е осъществен. Изводът не би бил такъв, ако по делото бе установено по категоричен начин, че присъствието им до края на събранието е осуетено, поради причина от непредвидим или непреодолим характер или пък изначално не са присъствали, или изобщо не са били поканени за събранието. От друга страна, дори и да приемем, че началният срок е 13 декември – т.е. с настъпването на публично-оповестителния характер на вписването, то крайният срок, в който валидно са могли да сезират съда е бил 27 декември – работен ден. Същото е можело да стане по пощата дори и извън работното време на деловодството на съда. След този срок съдът не може да се съгласи, че лица, живеещи постоянно в малко населено място – с. Таваличево, след като емоционално са напуснали заседание, продължило по-малко от два часа, и на което са присъствали десетки техни съседи не са разбрали в продължение на близо двайсет дни /сочат за дата на научаване 18 декември/ какви две решения са взети на това събрание, едно от които е, че за шести мандат е избрано лице, което заема същия пост /председателски/ повече от двайсет години, нито са логични, нито житейски издържани, нито кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът не намира за нужно да коментира дали местният църковен храм може да е носител на членствено право в кооперацията, тъй като установяването на това обстоятелство не би рефлектирало по никакъв начин на срока, в който жалбоподателите са могли да предявят исковата си молба, което е същинският предмет на спора пред настоящата съдебна инстанция. Съдът, с оглед характера на настоящия си акт, не намира за нужно /иначе преклудирана възможност/ да иска участие от страна на държавното обвинение. Относно последното съдът отчете, че по случая е сезирана Районна прокуратура-Кюстендил, която след осъществена проверка е установила пълна липса на данни да е извършено престъпление, което на самостоятелно основание дава отговор, че е безпредметно отново да бъде ангажирана. От материалната страна по спора – видно от устава на кооперацията, няма регламент в същия, указващ пределен брой за заемане на председателското място от едно лице. Този регламент съдържа автономната воля на съставителите му и ако извън избора му чрез събрание се желае промяна в тази насока, тя може да се случи с нарочна промяна в самия устав на кооперацията. Съдът не намери материална пречка, съгласно приложените и приобщени документи по делото, относно избора на лицата, излъчили новия състав не управителния съвет на кооперацията, макар не това да е предмет на настоящия спор. Прави впечатление единодушието, с което са направени изборите на събранието.

      Ето защо, с оглед изложеното, съдът ще потвърди решението /с характер на определение/, постановено от състав на районния съд, като правилно и законосъобразно.

     

      По разноските:  

 

      Предвид изхода на делото, ще бъдат осъдени въззивниците – М., Н. и А. да заплатят, съгласно чл.78 от ГПК, разноските сторени, поискани в законоустановения срок и доказани, от въззиваемия в това производство – ЗПКУ „*******”, ЕИК:*******, адрес: с. ********************* в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, платено от въззиваемия.

 

 

                    

      По обжалваемостта:

 

      Настоящото определение има характер на съдебен акт, визиран в разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и поради отсъствие на някоя от отрицателните предпоставки в чл.280, ал.3 от ГПК, то настоящият акт подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, чрез Окръжен съд – Кюстендил, но при преодоляване на условията визирани в чл.280 от ГПК.  Срокът за обжалване е едноседмичен, съгласно чл.275 от ГПК.

 

     Водим от изложеното, съставът на Кюстендилския окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 694/08.08.2019г., постановено по гр.д. №2571/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е било оставено без разглеждане исковата молба на В.А.Н., ЕГН**********, Н.Х.М., ЕГН:**********, и Г.А.А., ЕГН:**********, всички от с. *********************, против Земеделска кооперация потребление и услуги  „********“, ЕИК:*******, в с. *********************, представлявана от председателя Б.СТ.Г.

ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН**********, Н.Х.М., ЕГН:**********, и Г.А.А., ЕГН:**********, всички от с. *********************, да заплатят на Земеделска кооперация за потребление и услуги „********“, ЕИК:*******, в с. *********************, представлявана от председателя Б.СТ.Г., сума в размер на 200 /двеста/ лв.

 

             Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, чрез Окръжен съд – Кюстендил, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това, при осъществяване на условията на чл.280 от ГПК.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                  

                                                                                            2.