Р Е Ш Е Н И Е
260243/7.12.2020г.
07.12.2020г.,
гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: М. Марков
при секретаря М.Найдева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №413 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
гр. София, адрес на управление: гр. София 1404, район Триадица, бул. „Б” № 81,
вх. В, ет. 8, представляван по закон от Ю.Б.Ц., представляван по пълномощие от
адв. В.Г. от САК, гр. София, бул. “Б” № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 СРЕЩУ М.С.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на 223,69 лв. /двеста двадесет и три лева и 69/ – дължими суми за
незаплатени мобилни услуги, за които са издадени фактури №********** от
15.10.2017 г., №********** от 15.11.2017 г., №********** от 15.01.2018 г., за
периода от 15.09.2017 г. до 14.01.2018 г. , МОРАТОРНА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА в размер
на 41,77 лв. /четиридесет и един лев и 77 стотинки/ за периода от 03.02.2018 г.
до 06.12.2019 г. , както и законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разходите в заповедното и съдебното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Налице са незаплатени
суми по договор за мобилни услуги с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** от
12.10.2017 г., което вземане е прехвърлено на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД ЕИК ***
с договор за цесия от 12.07.2019 г., като впоследствие „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“
ЕООД го прехвърля на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** с договор за цесия от 29.11.2019 г.
Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
Видно от материалите по делото ответникът е бил открит на посочения в
исковата молба адрес, като длъжностно лице по призоваване е отразило, че същия
отказва да получи призовката и книжата по делото. В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът е
събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – договор
за прехвърляне на вземания №PLA16528/12.07.2019 г., пълномощно, договор за
цесия от 29.11.2019 г., извлечение от 03.02.2020 г. от Приложение №1 към
Договор за цесия от 29.11.2019 г., уведомление за цесия, договор за мобилни
услуги от 12.10.2017 г., декларация-съгласие от 12.10.2017 г., приложение –
ценова листа от 12.10.2017 г., фактура /дубликат/ №**********/15.10.2017 г.,
фактура /дубликат/ №**********/15.11.2017 г., фактура /дубликат/
№**********/15.01.2018 г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на
съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше да
установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането
на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на кредитора “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. София, район „Т”, бул. „Б“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю. Б. Ц. – законен представител, пълномощник: В.П.Г., адвокат
от АК – София,
следните
вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №3786/2019г. по описа на РС-Шумен:
223,69 лв. /двеста двадесет и три лева и 69
стотинки/ – дължими суми за незаплатени мобилни услуги, за които са издадени
фактури №********** от 15.10.2017 г., №********** от 15.11.2017 г., №**********
от 15.01.2018 г., за периода от 15.09.2017 г. до 14.01.2018 г. , МОРАТОРНА
ЛИХВА ЗА ЗАБАВА в размер на 41,77 лв. /четиридесет и един лев и 77 стотинки/ за
периода от 03.02.2018 г. до 06.12.2019 г. , както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 16.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.С.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, адрес:
гр. София, район „Т”, бул. „Б“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц. –
законен представител, пълномощник: В.П.Г., адвокат от АК – София, сума
в общ размер на 820,00 лева, от които 435,00 лева – разноски в исковото
производство и 385,00 лeва - разноски в заповедното производство, на основание
и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №3786/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: