Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
Гр. Перник, 22.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на шести
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 559 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 769/26.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1364/2018 г. по описа на Районен съд Перник, VI състав,
изцяло са уважени предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Р.В.М.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на паричните задължения,
удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 8294/2017 г. на Районен съд Перник, за
сумата от 428,84 лв., представляваща продажната цена за доставена топлинна
енергия в периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 136,12
лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода
от 08.01.2013 г. до 27.11.2017 г.
Решението е обжалвано от
ответника Р.В.М. с оплаквания за неговата неправилност. Посочва, че сумите за
главница и лихви са погасени по давност, на което обстоятелство се е позовал
своевременно с възражението по реда на чл. 414 ГПК, както и с депозирания по
реда на чл. 131 ГПК писмен отговор. Излага подробни твърдения, че не е
потребител на топлинна енергия, както и че в обитаемия от него апартамент не се
доставя топлинна енергия. Иска се отмяна на обжалвания акт, като се претендират
разноски.
В законоустановения срок писмен
отговор не е постъпил, въззиваемото дружество не изпраща представител в съдебно
заседание, като с молба от 06.11.2018 г. бланкетно оспорва въззивната жалба и
претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима, а
разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от
фактическа и правна страна.
Районен съд Перник, 6-и състав е
бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът
да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Правният
спор, предметно очертан пред настоящата инстанция, се концентрира върху
обстоятелството дали ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия“,
доставянето на топлинна енергия, както и основателността на въведеното от него възражение
за погасителна давност.
Според задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Процесният договор
за продажба на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия –
арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Тази договорна природа на правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които уреждат и страните по договора при публично известни общи условия.
Преценката относно наличието на
качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
– Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190
от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008
г., действали през процесния период и неоспорени от ответника. Съгласно чл. 1
от Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавача на топлинна
енергия“ – "Топлофикация - Перник" ЕАД и „купувача на топлинна
енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От представения нотариален акт за
прокупко-продажба на недвижим имот от 23.12.1991 г. се установява, че Р.В.М. е
закупил апартамент № **, находящ се в гр. Перник, ***, като няма твърдения и
данни след това да го е отчуждил или да е учредил на друго лице вещно право на
ползване върху същия. С декларация вх. № 5225/14.09.1998 г. г. ответникът е
декларирал за нуждите на данъчното облагане, че е единствен собственик на
процесното жилище по силата на нотариален акт за продажба от 23.12.1991 г. Съдът
цени подадената от ответника пред надлежен орган декларация с посоченото
съдържание, като извънсъдебно признание относно декларираните в нея
обстоятелства. В този смисъл, налице са доказателства, от които пълно и главно
се установява правото на собственост на ответника върху процесния имот.
В случая не е спорно, а от
представения договор между топлофикационното дружество и потребителите на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
Перник, ***, се установява, че сградата, в която се намира притежаваният от
ответника жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорен въпрос по настоящия казус
представлява обстоятелството дали ответникът е страна по сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), договор за
продажба на топлоенергия. На този въпрос, предвид изложените правни и
фактически съображения, следва положителен отговор. Съдът намира, че ответникът
има качеството на клиент/потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал.1 и §1, т.2а ат ДР на ЗЕ, страна е по облигационното
отношение с ищцовото дружество, породено от договор, сключен между
„Топлофикация Перник“ АД и Етажната собственост в сградата на ***, сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ) и е
задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия.
На второ място, въззивникът излага
твърдения за липса на доставена топлинна енергия, въведени своевременно още с
отговора на исковата молба.
Ищецът е представил извлечение от
сметка за ответника като абонат, в която са обективирани претендираните
вземания за доставена топлоенергия за периода от 08.01.2013 г. до 27.11.2017 г. Сочи се, че извлечението е
издадено от представител на ответника – изп. директор инж. Л.С., но същото не е
подписано от него. Това извлечение от сметка настоящият състав приема, че не представлява
годно доказателство за удостоверените в него правнорелевантни обстоятелства.
Представеното извлечение съставлява частен свидетелстващ документ, обективиращ
изгодни за издателя му факти. Предвид обстоятелството, че в настоящия случай
извлечението е неподписано от издателя си, същото не притежава формалната
доказателствена сила за обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително
изявление да е направено именно от субекта, сочен като негов издател (арг. a contrario от чл. 180 ГПК). Този частен
свидетелстващ документ би притежавал доказателствена сила, в случай че бе
подписан от двете страни, тъй като би обективирал извънсъдебно признание от
страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина енергия на
стойност, посочена в справката. Поради тези правни съображения съдът не приема
за установен фактът на доставяне на топлинна енергия, на база обсъдения частен
свидетелстващ документ.
Чрез обявеното по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорно и ненуждащо се от доказване обстоятелство
за „сумите, както са предявени в исковата
молба за главинца и лихви за посочените периоди“ също не се установява
изпълнението на задължението на ищеца за доставка на топлинна енергия. С
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е оспорвал
от една страна формирането на претендираната главница, а от друга страна – и
факта на доставяне на топлинна енергия /л. 16 РС/. В съдебно заседание той е
посочил, че оспорва доверителят му да е ползвател на топлинна енергия, но не
възразява „срещу главницата и лихвата по
исковата молба“. В този смисъл липсва изрично признание на ответника –
лично или чрез процесуалния му представител, за извършена от ответника доставка
на топлинна енергия.
Други писмени или гласни доказателства
– фактури, счетоводни записвания, други частни документи, експертни заключения
и т.н., във връзка с доставката на топлинна енергия за релевантния период в
съответното количество и качество ответникът не е ангажирал, въпреки изрично
разпределената му с доклада на първостепенния съд доказателствена тежест и
предоставената му възможност за това.
Гражданският исков процес е
състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Доказването
следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването на
пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на
житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито
да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В
случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за
несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Задължение на въззивника е да
заплати цената за доставената
енергия, като по делото не се установява, че въззиваемото дружество фактически
е доставяло в съответно количество и качество топлинна енергия в абонатната
станция на етажната собственост, където се намира жилището на въззивника. Липсата
на пълно доказване на правопораждащия факт на доставка на топлинна енергия е
равнозначно на недоказването му, поради което съдът е длъжен да приеме, че
спорното вземане не е възникнало.
Предвид извода за недоказаност
съществуването на вземането, безпредметно е обсъждането на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Поради липса на една от
материалните предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции,
същите следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното решение – отменено в цялост.
При така постановения правен
резултат по арг. чл. 78, ал. ГПК в тежест на ищцовото дружество е да заплати
сторените от ответника в първата инстанция разноски в размер на 300,00 лв. –
платен адвокатски хонорар, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК въззивникът има право
на поисканите и направени в пред настоящата инстанция разноски. При представен
списък по чл.80 ГПК съдът е ограничен от включените в списъка разходи на
страната, като в настоящия случай в списъка по чл. 80 ГПК са посочени единствено
разноски в размер на 150,00 лв. за платен адвокатски хонорар. В представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореният в размер на
150 лв. хонорар е заплатен, без да се сочи по какъв начин и да има
доказателства за реалното му плащане. Само, когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК
(така и ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), поради което
разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 769/26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 1364/2018 г. по описа
на Районен съд Перник, VI състав, включително
в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република, срещу Р.В.М., ЕГН **********, с адрес ***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на паричните
задължения, удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 8294/2017 г. на Районен съд
Перник, за сумата от 428,84 лв., представляваща продажната цена за доставена
топлинна енергия в периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната мораторна лихва върху тази сума от 07.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и за установяване съществуването на вземане в размер на сумата
от 136,12 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла
за периода от 08.01.2013 г. до 27.11.2017 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Р.В.М., ЕГН **********
сумата от 300,00 /триста/ лева –
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.