Мотиви по НЧХД № 1770/2019 г.
по описа на РРС, четвърти наказателен
състав
Частният тъжител Т.Р.Р. е обвинил
подсъдимата Д.К.К. за престъпление по
чл.182 ал.2 от НК, а именно за това, че на 01.08.2018 г. в гр.Русе не е
изпълнила съдебно решение – Определение № 3404/08.05.2013 г. по гр.д.№
1505/2013 г. по описа на Русенския Районен съд относно личните контакти на Т.Р.Р.
с детето Д.Т.Р..
Тъжителят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен
повереник, като поддържат обвинението, което е предявил.
Подсъдимата Д.К.К., редовно
призована се явява в съдебно заседание с
упълномощен защитник, който изразява
становище подзащитната му да бъде оправдана.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимата Д.К.К. е български
гражданин, със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Д.К. и тъжителят от съвместното си фактическо съжителство
имали дете – Д.Т.Р.. С определение № 3404/08.05.2013 г. по гр.д.№
1505/2013г. по описа на Русенския Районен съд на основание чл.127 ал.1 от Семейния кодекс било постигнато споразумение между
подсъдимата и тъжителя относно упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. , като упражняването на родителските права било предоставено на
първата, а същевременно бил определен режим на лични отношения на втория с детето както следва – всяка първа
събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10 ч. до 17 ч. във всеки от дните
и 30 дни през лятото когато майката не е
в платен годишен отпуск и половината от всички национални празници в страната, коледните
и новогодишните празници на ротационен
принцип. Отделно от това било постигнато и споразумение на същото основание след
навършване на четири годишна възраст на детето режимът на лични отношения да
бъде всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя с
преспиване, като режимът оставал същия по отношение на празничните дни.
Отношенията между родителите
били много изострени и още в началото подсъдимата давала ясно да се разбере, че
поначало няма никакво намерение да спазва така установения режим на лични
отношения, като били изтъквани най-различни причини, поводи и обстоятелства за
неспазването му, основно свързани със здравословното състояние на детето.
На 26.09.2013 г. на тъжителя
му бил издаден изпълнителен лист с оглед изпълняване режима на личните
отношения с малолетното дете. На 20.11.
с.г. било образувано и изпълнително дело № 20134520405154 по описа на СИС при
Русенския Районен съд. В рамките на така образуваното изпълнително дело за
периода месец април 2014 г. до месец април 2018 г. ДСИ наложил на подсъдимата 17 глоби с влезли
в сила определения на основание чл.527 ал.3 от ГПК за неизпълнение на горепосоченото
определение на гражданския съд във връзка неизпълнение на режима на личните
отношения между детето и бащата.
На 13.04.2018 г. тъжителят
подал молба до св.В.Н. – ЧСИ № 914 на КЧСИ, с която на основание чл.427 ал.5 от ГПК поискал изпълнителното дело да бъде продължено от него. На това основание
било образувано ИД № 348/2018 г. На 09.05.2018г. на подсъдимата била връчена покана за доброволно изпълнение за на
режима на лични отношения на тъжителя с детето Д.. Подсъдимата упълномощила
защитника по настоящото производство – адв.Т.Н. да я представлява и по ИД №
348/2018г. на ЧСИ В.Н., който в това си качество започнал да получава всички
призовки и съобщения до длъжника по делото, подс.К.. На 03.07.2018 г. тъжителят
изготвил покана до подс.К., с която я уведомявал ,че ще ползва режима си на
лични отношения с детето от 30 дни през
лятото, считано от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. На 17.07.2018 г. призовкар на
ЧСИ Н. посетил кантората на адв. Н., за да му връчи призовка за принудително
изпълнение с предмет поканата на взискателя по ИД, но той отказал да я получи.
На 25.07.2018г. адв. Н. получил тази призовка, съгласно която детето трябвало
да бъде предадено на баща му на 01.08.2018 г. в 10 ч. в кантората на ЧСИ. На
посочените дата, час и място никой не се явил за което св. Н. съставил протокол
по чл.434 вр.чл.528 от ГПК, в който отразил тези обстоятелства – л.357 от том II на ИД № 348/2018г. Предвид неявяването на детето на посочената дата на
27.09.2018 г. св.Н. подал жалба в Районна прокуратура гр.Русе против длъжника
по ИД – подс.К.. Бил образувано досъдебно производство, което впоследствие било
спряно, а тъжителят упражнил правата си по чл.81 от НПК в шестмесечен срок от
съобщението за получаването и в резултат на това било образувано настоящото
н.ч.х.д.
Всички доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи :
Подсъдимата К. е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като на
01.08.2018 г.
в гр.Русе не е изпълнила съдебно решение – Определение № 3404/08.05.2013 г.
по гр.д.№ 1505/2013 г.
по описа на Русенския Районен съд относно личните контакти на Т.Р.Р. с детето Д.Т.Р..
Доказателствата за това са
безспорни и категорични и не могат да доведат до никакъв друг извод освен този.
На първо място следва де се посочи, че предмет на делото, което определя и
рамката на доказване е единствено въпросът изпълнен ли е или не режимът на
лични отношения от страна на подсъдимата на 01.08.2018 г., за което тя е
задължена от Определение
№ 3404/08.05.2013 г.
по гр.д.№ 1505/2013г. по описа на Русенския Районен съд, тъй като такава е била волята на единствения възможен инициатор на това
производството – частния тъжител. В тази връзка само следва да се посочи, че от
всички събрани по делото доказателства се установява, че всъщност през годините
подсъдимата е извършила няколко продължавани престъпления по чл.182 ал.2 от НК,
вкл. и през 2018 г. но както бе посочено по делата от ч.х. единствено тъжителят
може да определи рамката на обвинението. Всички останали обстоятелства, касаещи
предходното развитие на изпълнителното дело ще бъдат коментирани единствено в аспекта
на индивидуализация на наказанието. От тази гл. т. съдът намира, че показанията
на допуснатите по делото свидетели – В.Г., Х.Х., Р. Т. и Н. С. нямат отношение
към изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като те не са възприели факти,
които да водят до изясняване на главният факт на доказване – изпълнен ли е или
не режимът на личните отношения между тъжителя и детето му от страна на подс.К..
Показанията на първите двама свидетели, очевидно са на лица заинтересовани от
изхода на делото в полза на тъжителя, а на вторите двама – в полза на
подсъдимата, но общото между всички тях е ,че нямат никакви дори общи
възприятия от поведението и на двете срещуположни страни в дните преди и на
01.08.2018 г. Така св.В.Г. „конкретно за 01.08.2018 г. не може да се сети“, св.Х.Х.
„Не си спомня нищо конкретно за лятото на 2018 г.“, св.Р. Т. „до края на месец
август 2018 г. почти не е можела да се вижда с нея“, а св.Н. С. „се е виждал с
подсъдимата през месец август 2018 г., но точни дати не може да каже“. От
всичко посочено се налага извода, че показанията и на четиримата допуснати до
разпит свидетели нямат характер нито на първични, нито на производни
доказателства по отношение на главният факт на доказване поради, което и съдът
не прави изводи нито в полза, нито във вреда на подсъдимата въз основа на тях.
От показанията на св.В.Н.
категорично се установява, че този режим не е изпълнен, което се удостоверява и
от призовката за принудително изпълнение и съставения протокол по чл.434
вр.чл.528 от ГПК в който отразил тези обстоятелства. Съдът изцяло кредитира
показанията на този свидетел, тъй като неговите показания са логични,
последователни и обосновани, а освен това се подкрепят и от писмените
доказателства по делото. Прави впечатление в показанията на св.Н., макар и той
да е подал жалбата против подсъдимата до прокуратурата, че същият по никакъв
начин не е пристрастен в негативен план към нея, доколкото, вкл. и твърди, че
не възприемал активни действия от страна на подсъдимата по отношение на
настройване на детето срещу бащата. Колкото до обстоятелството, че той е подал
жалбата в прокуратурата против подсъдимата с оглед твърдение за извършено
престъпление следва да се посочи, че това е негово обществено задължение по чл.205
ал.1 от НПК, което за него важи в още по-голяма степен от останалите граждани
предвид това, че му е възложено изпълнение на определени държавни функции (чл.2 ал.1 от ЗЧСИ), а от друга страна очевидно и съвсем основателно е преценил, че по
отношение на подсъдимата трудно би въздействал с инструментариума по чл.527 от ГПК предвид цялостната и нагласа да не спазва установения от гражданския съд
режим за лични отношения между тъжителя и детето им. В своите показания този
свидетел заявява : „ Съставил съм протокол , това го помня, на деня , че тя не
дойде в кантората, нито детето“, л.102 от пр. за с.з. от 18.02.2020 г. Това
обстоятелство не се оспорва от защитата, като основните възражения се състоят в
това, че от една страна подсъдимата е била в обективна невъзможност да
представи детето в кантората на ЧСИ Н. предвид постъпването и в болнично
заведение, а от друга страна ,че по отношение на същата е липса на субективна
страна , тъй като тя лично призовка за принудително изпълнение не е получавала,
а същата е връчена на упълномощения и защитник по ИД, който е и такъв по настоящото
производство. И двете възражения са неоснователни и като такива следва да се
оставят без уважение. На първо място следва да се посочи, че образуването на
изпълнително производство за неговото изпълнение обаче никога не е елемент от
състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, съобразно ТР № 3/1983г. на ОСНК на ВС на РБ, като в случая такова има. Нещо повече именно в рамките на това
изпълнително производство е получена призовка за принудително изпълнение от
упълномощен защитник на длъжника, която очертава точни, ясни и конкретни
параметри на дължимото поведение от страна на подсъдимата и то в максимална
степен. От това несъмнено следва, че е налице и субективна страна, т.е. същата
е била наясно за часа и мястото на предаване на детето, но въпреки това по
никакъв начин не се е съобразила с него. По този начин съдът намира, че в
случая многократно са надхвърлени дори минималните изисквания за съставомерност
с напълно редовното призоваване на подсъдимата. Всъщност субективната страна в
случая произтича само и единствено от знанието за съдебният акт 08.05.2013г.,
като съдебната спогодба по чл.127 ал.1 от Семейния кодекс е изрично подписана
от подсъдимата. В съдебно заседание по никакъв начин – пряко или косвено – не
става ясно дали подсъдимата е уведомена от защитника си по изпълнителното
производство. Тази причина не може да се установи и изисканото АНД № 418/2019 г.
по описа на РРС, като от видно от разпита му, като свидетел, защитникът се е
позовал на чл.35 от Закона за адвокатурата и е отказал да отговори дали е
съобщил на подс.К. за получената призовка от него призовка на принудително
изпълнение. Всъщност съдът намира, че изобщо не е необходимо да се изследват
вътрешните отношения между редовно упълномощен защитник и длъжника по
изпълнителното дело, тъй като се касае
за избран от подсъдимата от адвокат, а не за определен особен представител по
реда на чл.430 вр. чл.47 ал.6 от Закона за адвокатурата, което също не би било
никаква пречка за ангажиране на отговорността на подсъдимата по чл.182 ал.2 от НК, дори и при положение, че такъв представител не би имал комуникация с нея,
защото както бе посочено субективната страна пряко произтича от съзнанието за
съдебната спогодба. В обясненията си в
съдебно заседание подсъдимата заявява, че изобщо не е знаела, че трябва да
предаде детето на 01.08.2018 г. в кантората на ЧСИ, което съдът намира за
изцяло защитна теза, а от друга страна мълчаливо признание, че упълномощеният
защитник е изпълнявал задълженията си в груб разрез с изискванията на множество
разпоредби от Закона за адвокатурата – чл.2 ал.2, чл.40 ,особено ал.1 – ал.3 и
чл.43 ал.1 от с.з., което очевидно не е било пречка за упълномощаването в
настоящото производство, което дори и така да е. По делото са представени и
приети две епикризи по отношение на подсъдимата, видно от които същата е била
на болнично лечение от 03.06.2018 г. до 09.06.2018 г. и от 30.07.2018 г. до
06.08.2018 г., като вторият период обхваща датата, на която тя е трябвало да
изпълни съдебното определение, като въз основа на това се претендира обективна
невъзможност за изпълнение. По отношение на второто постъпване в болничното
заведение съдът намира, че то е продължение на цялостното поведение на
подсъдимата през годините и трайната и нагласа да изпълнява режима на лични
отношения между тъжителя и детето им. Доколкото първото постъпването в такова
заведение е по причина операция, макар и планова, а второто е с цел
рехабилитация, а не напр. спешно или животозастрашаващо състояние, то очевидно
истинската причина е била за пореден път да се създаде пречка пред тъжителя и
то за много съществен компонент от режима на лични отношения, касаещ летния период от един месец. Не е имало
никаква пречка подсъдимата да постъпи за втори път в болничното заведение, но
при условие ,че е създала всички условия за осъществяване на режима на лични
отношения през летния период и то с активност от нейна страна – в този смисъл и
Решение
№ 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., НК, а именно, че подсъдимата „трябва да създаде
такава обстановка, че да го намери и да му предаде детето, за да изпълни
съдебното решение“. В тази връзка следва да се отбележи, че не би имало
никаква пречка подсъдимата да се свърже с тъжителя или с ЧСИ и сама да се
информира за времето и мястото където е следвало да предаде детето, предвид
ясното съзнание за параметрите на съдебното решение.
В случая е неприложима привилегията
по чл.182 ал.3 от НК, тъй като не се представиха никакви доказателства подс.К.
да е изпълнила съдебния акт впоследствие.
Въз основа на изложеното съдът
намира,че подс.Д.К. следва да бъде призната за виновна в извършването на
престъплението
по 182
ал.3
от НК и да и се наложи наказание. Съдът приема ,че са
налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на подс. К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание в своята кумулативна връзка
за извършеното престъпление: деецът е пълнолетен, не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК, за умишленото престъплението по 182 ал.2
от НК предвиденото наказание е по-леко
от “лишаване от свобода” до три години – пробация и глоба
от две
хиляди до пет
хиляди лева и няма причинени имуществени вреди. При индивидуализацията на това
наказание съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на минали осъждания и добрите характеристични данни. Като много
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита цялостното
нихилистично отношение на подсъдимата към установения със съдебен акт режим на
лични отношения между тъжителя и детето. Очевидно се касае за трайно и системно
състояние, показателни за които са 17 – те влезли в сила глоби по отношение на
подс.К. във връзка с образуваното ИД, а съответно и поне два пъти по-голям брой
случаи в които ДСИ е приемал ,че има уважителна причина за неизпълнението на
режима на лични отношения. Въз основа на тези обстоятелства, съдът
определя за подс.К. наказание
ориентирано между минимума и средата при баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, предвидено в чл.78а ал.1 от НК, а именно ГЛОБА В
РАЗМЕР на 2 500
лв. Така определеното наказание “глоба” в максимална степен би постигнало
целите по чл.12 от
НК и най-вече личната превенция в насока да
дисциплинира подсъдимата да спазва безусловно режима на лични отношения на
свиждане между тъжителя и детето му.
Подсъдимата следва да заплати на тъжителя
направените от него разноски по производството.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :