№ 639
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗК“Лев Инс“АД, срещу решение №
762/28.05.2024г. по т.д.№ 23/2023г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********* против ЗД „Евроинс“
АД, с ЕИК ********* иск за присъждане на сумата от 44 151,98 лв., представляваща
половината от левова равностойност на изплатено застрахователно обезщетение по щета
№0000-1709-17-615606, по задължителна застраховка „ГО“, сключена с полица №
BG/22/117000309247, във връзка с настъпило ПТП на 12.09.2017 г. в Република Германия на
магистрала А8 при км 258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест, както и за законната
лихва върху нея.
В жалбата ищецът навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение. Твърди, че след като процесното ПТП е настъпило на територията
на Република Германия, това било и приложимото право, което предвижда, че при виновно
причинени вреди от застрахования водач на влекача, причинените вреди на трети лица се
понасят по равно между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето. Цитирана
е и съдебна практика. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск бъде уважен.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника в производството ЗД
„Евроинс“АД, с който оспорва основателността й.
Апелативен съд-София след като обсъди становищата на страните и събраните по
1
делото доказателства намира следното:
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Софийски градски съд е сезиран с предявен от ЗК „Лев инс“ АД, в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „ГО“ за товарен автомобил тип седлови
влекач марка „Волво“, с рег. № ******* против ЗД „Евроинс“ АД – застраховател по
задължителна застраховка „ГО“ за ремарке „Шмитц S01“ рег. № ******* осъдителен иск за
осъждането му да заплати 44 151, 98 лв. - половината от левова равностойност на изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0000-1709-17- 615606, във
връзка с настъпило ПТП на 12.09.2017 г. в Република Германия на магистрала А8 при км
258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест, заедно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане за вреди. Посочил е още, че че след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу прекия причинител на вредите, или неговия застраховател по
задължителна застраховка „ГО“, каквото качество има ответника и пред трети лица той носи
солидарна отговорност за заплащането на обезщетението.
От фактическа страна по делото не се спори, че на 12.09.2017г. е настъпило ПТП
по вина на водача на товарен автомобил тип седлови влекач марка „Волво“, с рег. №
*******, с прикачено към него ремарке „Шмитц S01“, с рег. № *******, който се е движил в
Република Германия на магистрала А8 при км 258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест.
Отклонил се е надясно по посока на движението си, пресякъл е хоризонталната пътна
маркировка и е навлязъл частично в аварийната лента, където се е намирал л.а. марка
„Ауди“, модел „RS6“ с рег. № *******, който е бил спрян поради дефект в трансмисията, в
аварийната лента отдясно на пътното платно по посока на движението си.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника за ремарке „Шмитц S01“ с
рег. № ******* по полица № BG/07/117001127951 сключена на 14.04.2017 г. със срок на
2
застрахователно покритие от 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г. Налице е и валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между ищцовото дружество и собственика на товарен автомобил тип
седлови влекач марка „Волво“, с рег. № ******* („Мегамис Транс“ ООД), по силата на
Застрахователна полица № BG/22/117000309247, издадена на 18.01.2017 г. Процесното
пътно-транспортно произшествие е настъпило в срока на действие на двата застрахователни
договора.
Механизмът на процесното ПТП е изяснен посредством приетото заключение на
изготвената пред първоинстанционният съд съдебно-автотехническа експертиза.
Прието е и заключение на изготвена съдебно-медицинска експертиза, според
което пострадалата е получила травма на гръбначния стълб, предимно в шийния отдел при
камшичен удар отзад, изразяваща се в навяхване на ставите и разтягане на връзките на
гръбначния стълб, които са причинили болки и страдания за срок до 30 дни при правилно
проведено лечение. Вещото лице е определило травмата като „лека“ и потвърждава, че
травматичните увреждания напълно отговарят на механизма на получаването им от
процесното ПТП. Установява се, че изплатеното обезщетение за извършените разходи във
връзка с лечението възлиза на 1519,14 евро, но не и обезщетение за неимуществени вреди
от болки и страдания.
По делото е установено изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в
размер на 88 303,95 лв. – видно от приложените като доказателства по делото платежни
нареждания. Ищецът с нарочна покана е поискал от ответното застрахователно дружество да
заплати ½ от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 44 151,98 лв. по щета №
0000-1709-17-615606 по четири предявени претенции на основание задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/22/117000309247 за влекач с рег. № *******. Ответното застрахователно дружество е
изпратило писмо с рег. № РК-014-14103/9/18.05.2020 г., с което уведомява ЗК „Лев Инс“ АД,
че отказва плащането, тъй като няма правно основание да изплати претендираната сума.
Спорнен се явява въпросът относно приложимото право спрямо отговорността на
страните по сключените договори за задължителна застраховка „ГО“ на влекача и ремаркето
при различни застрахователи.
Според настоящия съдебен състав в настоящия случай приложимото материално
право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке,
определено по смисъла на чл. 7, § 2 от Регламент „Рим I“, отчитайки, че страните имат
обичайно местопребиваване на територията на Република България и не са избрали
приложимо право следва да бъде българското право. На следващо място и двете застраховки
са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент „Рим І“, като съгласно чл. 483 от КЗ е
регламентирано задължението за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно релевантната норма на чл. 479, ал.
1 КЗ за вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изр.2 и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство
3
по време на движение, както е в настоящия случай, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство, т.е. на седловия
влекач. Следователно отговорността на ответника по договора за застраховка „ГО“ не
включва задължение за обезщетяване на вредите, нанесени при движение на ремаркето от
теглещото превозно средство.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По отношение на разноски:
Въззивното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, подало въззивната жалба, претендира
разноски на основание чл. 78 от ГПК. Ответното дружество ЗД „Евроинс“АД също
претендира разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне
без уважение на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 550 лв. –
представляващи юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция на ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 762/28.05.2024г. постановено по т.д.№ 23/2023г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав
Осъжда ЗК „Лев инс“ АД, с ЕИК ********* да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, с
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 550 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4