№ 4
гр. Харманли, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200446 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес **** против Наказателно
постановление № 22-0271-000407 от 19.04.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-
Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Р. Г., чрез адвокат П. К., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като били допуснати съществени процесуални нарушения, както в
производството по установяване на административното нарушение, така и в производството
по налагане на административното наказание, които били довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Отрича се извършването на твърдяното
административно нарушение от жалбоподателката.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р.
Г. редовно призована се явява лично и с упълномощения представител адвокат К.. Моли за
отмяна на процесното НП като излага подробни съображения при анализ на събраната
доказателствена съвкупност. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 11.04.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 586069 от свидетеля С. М. К. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Я. Г.
Я., за това, че на 11.04.2022г. отказва да бъде тестван за употреба на алкохол и с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARPL-0565 в 14:15 час бил издаден талон за
медицинско изследване с номер 110156, но жалбоподателката отказала да даде кръв за
химическа експертиза.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 11.04.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000407 от
19.04.2022г. от П. Д. П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 21.12.2021г., с което на Р. Г. на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
2000,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С. М. К. и на свидетелите Я. Г. Я., Е. Р. Т. и З. В.
З.. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще
бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното административно нарушение.
Свидетелските показания досежно двата отказа на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на алкохол се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, а
именно – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за медицинско изследване. В
първия документ е отразен отказът на жалбоподателя да му бъде взета кръв и урина за
медицинско изследване, а във втория (талон за медицинско изследване) е отразен както
отказът й да бъде тестван с техническо средство, така и отказът да бъде изследвана чрез
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване (жалбоподателката е отбелязала, че не желае).
От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е
извършвала множество нарушения на ЗДвП, като на 09.12.2020г. и е наложена
принудителна административна мярка отнемане на СУМПС.
Видно от изисканите справки от ОД на МВР Хасково актосъставителят С. М. К. към
11.04.2022г. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна
полиция“ към РУ-Харманли.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 28.07.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 24.07.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
притежаващи съответната материална и териториална компетентност и възраженията в тази
насока са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата
на издаване на процесния АУАН актосъставителят С. К. е бил материално и териториално
компетентен да издава такива за нарушения на ЗДвП, извършени на територията на гр.
Харманли, доколкото към 11.04.2022г. е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен
в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 11.04.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 19.04.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на
съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 11.04.2022г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
3
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (С. М. К.
– младши автоконтрольор), датата на съставяне на АУАН (11.04.2022г.) и датата и мястото
на извършване на нарушението (11.04.2022г. в гр. Харманли). В него е описано, че
жалбоподателят Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес **** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл.
42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля Я. Г. Я., роден на 13.09.1979г., с
адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 15 (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като
нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. –
началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 19.04.2022г. с номер № 22-0271-
000407, въз основа на АУАН № GA586069 от 11.04.2022г., издаден от С. М. К. – арг. чл. 57,
ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес **** (чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (чл.
57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и имотното съС.ие на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН).
На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в
четиринадесет срок от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд –
Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В
описанието на нарушението се съдържат всички елементи от състава на нарушението.
Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. В процесните АУАН и НП е описано, че на
11.04.2022г. около 13:23 часа в гр. Харманли по ул. „Коста Андреев“ зад бензиностанция
„Лукойл“ в посока мебели Комфорт жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка
4
„Ауди“, модел „А6“ с рег. № ****, собственост на С. И. В., ЕГН **********. При
извършената й проверка от свидетелите К. и Я. е отказала да бъде тествана за употреба на
алкохол с техническо средство, а в последствие е отказала да даде кръв и урина за химическа
експертиза.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Административнонаказателната отговорност може да се ангажира само при
установяване по категоричен и безспорен начин на извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение, и неговото авторство.
По делото по безспорен начин се установява отказа на жалбоподателката да бъде
тествана за употреба на алкохол.
Свидетелските показания са еднопосочни, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство. Свидетелите са очевидци на направения отказ от
жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство. Неговият отказ е обективиран и в
издадения талон за изследване № 110156 от 11.04.2022г. В него жалбоподателката
собственоръчно е отбелязала и че не желае да бъде тествана с доказателствен анализатор и
чрез медицинско и химическо изследване.
Разпитаните свидетели К. и Я. са били очевидци и на втория отказ извършен от
жалбоподателката, тъй като те са я съпроводили до ЦСМП-Хасково, СПС – Харманли.
Съобразно правилата на наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Неизпълнението на предписанието за медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване се потвърждава от изрично обективирания отказ на
жалбоподателката, вписан в посочения протокол.
Ето защо съдът намира, че отказаните на жалбоподателката да бъде тествана за
употреба на алкохол се установяват по безспорен начин от събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Всъщност по делото не е спорен въпросът дали жалбоподателката е отказала или е
дала съгласие да бъде тествана за употреба на алкохол, а този дали изобщо е следвало да
бъде тествана, тъй като отрича да е имала качеството на водач на ППС.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По
делото не се събраха доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена
стойност на съставения АУАН. Напротив събраните по делото гласни доказателства на
свидетелите Я. и К. са единствено в подкрепа на изложеното в процесния АУАН.
Свидетелите имат ясен спомен за време, място и начин на извършване на процесното
нарушение. Показанията им са последователни, подробни и непротиворечиви, поради което
съдът им дава вяра и ги постави в основата на доказателствените си изводи.
Двамата свидетели са категорични, че са възприели жалбоподателката да управлява
процесния лек автомобил и са имали възможност да наблюдават движението на лекия
автомобил до момента на неговото спиране. Изрично посочват, че жалбоподателката е била
на предна лява седалка, като не е имало други пътници в лекия автомобил. И двамата
свидетели са възприели обаждане от жалбоподателката, с което моли своята майка да каже,
че тя е управлявала лекия автомобил.
Деянието е извършено през деня, при ясно и сухо време и добра видимост.
Показанията на свидетелите Я. и К., че са разпознали водача на процесния лек автомобил
като жалбоподателката са ценят от съда като достоверни. Свидетелите Я. и К. познават
жалбоподателката от предходно установяване на извършени от нея нарушения на закона за
5
движение по пътищата. Това обстоятелство не се отрича и от самата жалбоподателка.
Напротив тя акцентира върху фактът, че свидетелят Я. е бил този, който и е отнел СУМПС.
При тези факти не логично би било свидетелите Я. и К. при възможност да
наблюдават водача на лекия автомобил да се объркат и да посочат като водач
жалбоподатлеката, ако е управлявало друго лице.
Показанията на свидетелите ТЯ.а и З. не разколебават тези изводи на съда. Нито един
от двамата не е бил на мястото на извършване на нарушение към момента на извършването
му. Свидетелят ТЯ.а си е тръгнала от автомивката преди идването на свидетелите К. и Я., а
свидетелят З. е пристигнал там след установяване на нарушението. Ето защо показанията на
свидетелите ТЯ.а и З. не опровергават доказването на качеството на водач на ППС на
жалбподателката.
Свидетелката ТЯ.а посочва, че към момента на обаждането на жалбоподателката
почти била стигнала гаража на свидетеля З., които се намирал на 10-15 минути пеша от
автомивката. Същевременно жалбоподателката в обясненията си посочва, че от оставянето
на колата от майка й до идването на полицаите било минало много малко време няма и 5
мин – тъкмо шяла да пуска жетони, за да измие колата. Очевидно несъответствието между
обясненията на жалбоподателката и показанията на свидетелката ТЯ.а. Според едната са
минали поне 10-15 минути, а според другата по-малко от 5 минути. В този интервал от
време е напълно възможно свидетелката да е управлявала процесното МПС. В каквато
насока са и показанията на свидетеля З..
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите ТЯ.а и З. следва да се ценят с
особено внимание предвид близките им отношения с жалбоподателката. От друга страна
свидетелите Я. и К. по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото.
Ако се приеме защитната теза на жалбоподателката за достоверна, а именно, че не е
управлявала процесното МПС, а е отишла пеша до автомивката, където се е срещнала с
майка си свидетелката ТЯ.а, за да измие колата би следвало да се отговори на въпросите –
защо след като процесният лек автомобил не е бил в движение двамата полицейски
служители могат да дадат подробно описание на траекторията на движението му, ако са
възприели управлението на лекия автомобил от свидетелката ТЯ.а, а не от
жалбоподателката, защо свидетеля ТЯ.а не е била установена на автомивката. Житейски
нелогична изглежда тезата автомобилът да се остави на автомивка единствено на лице,
което няма право да управлява МПС, и не би могло да го премести или да си тръгне от там с
него. Ако автомобилът е трябвало да бъде взет от свидетеля ТЯ.а защо тя не е останала на
място, а си е тръгнала. Защо след като е минало изключително малък интервал от време
жалбоподателката е успяла да прибере домашния си любимец в колата, каквото действие не
е възприето от свидетелите Я. и К., но пък свидетелката ТЯ.а е успяла пеша да стигне почти
до сервиза на свидетеля З.. Свидетелката ТЯ.а след обаждането се върнала на автомивката
вече с притежавания от нея автомобил, но там нямало никога. За сметка на това свидетеля
З., чиято кола била на автомивката, отишъл пеша до там, разговарял с полицаите и чак
тогава заедно тръгнали за РУ Харманли, за което време свидетелката ТЯ.а, управлявайки лек
автомобил, не могла да стигне до там и да завари на място жалбоподателката, свидетеля З. и
свидетелите Я. и К..
Всички тези противоречия, хронологическа непоследователност и неясноти карат
съдът да приеме за достоверни показанията на свидетелите Я. и К., а твърдението, че не
жалбоподателката е управлявала лекия автомобил процесния ден да възприеме като защитна
теза.
С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства
разгледани в тяхната съвкупност може да се направи обоснован извод за извършването на
процесното административно нарушение и неговия автор.
Съгласно чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна
норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
6
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и административно
наказание "Глоба" в размер на 2 000 лв. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174,
ал. 3, предложение второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушението наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Такива обаче не
са били поискани от административнонаказващия орган, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0271-000407 от 19.04.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Р. П. Г., ЕГН
**********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7