Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 233 27.06.2019г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 615 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на „СИБОН – МАШ“ ООД, ЕИК
*********, седалище в гр.Казанлък, срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г, издаден от М. Й. Л., на
длъжност Началник сектор, орган възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена
с Решение №576/02.10.2018г на Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, за непризнат данъчен кредит в размер
36472.65лв., ведно с прилежащи лихви 6877.48лв. и допълнително начислени лихви
396.90лв.
В жалбата са изложени съображения за издаването на РА при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения. Оспорва доводите, че не са осъществени доставките от „Ай Три
Билдинг“ООД, гр. София, „В. Билдс“ ЕООД гр.София, „Амирал груп“ ЕООД гр.София,
„Сикрет проджект“ ЕООД, гр. София,
„Интралот БГ“ ЕООД, гр.София, „Мастър груп М“ ЕООД, гр.София, „Ем Спейс“ ЕООД
гр.София, „Фарма вита 09“ ЕООД гр.Казанлък и
„Термоизолации – Стара Загора“ ЕООД, гр.Казанлък, основали и отказа на
данъчен кредит по фактурите, издадени от тях. Счита неправилен този извод, като
основан главно на констатации, че при доставчиците му не са налице достатъчно
доказателства за ресурна
обезпеченост, при пренебрегване на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства за осъществяване на
доставките, по които е получател.
Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз - решения по дело С-324/11, съединени дела
С-80/11 и С-142/11, т.47 и т.52 от
мотивите към него, потвърдена и в практиката на ВАС решения по адм.д. № 9587/2011г,
№15428/2011г, 13480/2011г,№15425/2011г., указания на Дирекция ОДОП при ЦУ на
НАП от 21.06.2013г. Позовава се на
представени от негова страна първични счетоводни документи, излага
доводи, че доставчиците към момента на издаване на фактурите са били
регистрирани по ЗДДС лица, надлежно са начислили ДДС по доставките, извършените
плащания и надлежните счетоводни записвания в неговото счетоводство и това на
доставчиците. Стоките и услугите, предмет на спорните доставки сочи отчасти
реализирани в производството, съответно дружеството е произвело стоки и
предоставило услуги съобразно търговската си дейност, като посочва и
конкретните последващи облагаеми доставки, за друга част сочи налични
дълготрайни материални активи. По
изложените съображения, поддържани от процесуалния представител, адв.П. С. от
САК, се иска отмяна на Ревизионен акт № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г. в оспорената част, потвърден
с Решение № 576/02.10.2018г на Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
Ответникът - Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, писмено
/становище на л.1680/ и чрез
процесуалния си представител по делото – юр.Б., оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане в полза на Дирекция „ОДОП“-Пловдив на юрисконсултско
възнаграждение, в условия на алтернативност и чрез прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002417008327-020-001 от 29.11.2017г., издадена от М. Й. Л., на
длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „СИБОН-МАШ“
ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2014-31.10.2017г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в
състав: Р. Б. Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С.
А. К. – старши инспектор по приходите /л.1670/. Срокът за извършване на
ревизията, първоначално определен на три месеца, считано от връчване на горната
заповед /30.11.2017г./, е бил удължен със Заповеди №№ Р-16002417008327-020-002
/26.02.2018г., /л.1666/ и със Заповед № Р-16002417008327-020-003/27.03.2018г.
/л.1662/, издадени от от М.Й.Л. на длъжност началник сектор в отдел Ревизии,
съответно до 30.03.2018г. /с първата/ и до
30.04.2018г. /с втората/. Посочените
заповеди са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен
подпис на посочения в тях издател, не се спори за валидността на подписа към
датата на полагането му /в тази насока е представен CD-R /в кориците на т.І от
делото/.
Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на
основание чл.117 от ДОПК, от определения
със ЗВР ревизиращ екип, е съставен Ревизионен доклад №
Р-16002417008327-092-001/14.05.2018г. /л.19-50/. С този РД предлага установяване
на задължения за ДДС и прилежащи лихви в общ размер 43723.50лв. Задълженията за
ДДС произтичат от отказано право на данъчен кредит по доставки, по които РЛ е получател /раздел ІV,
т.1 – т.9 от РД, л.22 и сл./. Отказът по
фактури, издадени от „Ай Три Билдинг“ ООД, гр. София, „В. Билдс“ ЕООД гр.София,
„Амирал груп“ ЕООД гр.София, „Сикрет проджект“ ЕООД, гр. София, „Интралот БТ“ ЕООД, гр.София,
„Мастър груп М“ ЕООД, гр.София, „Ем Спейс“ ЕООД гр.София, „Фарма вита 09“ ЕООД
гр.Казанлък и „Термоизолации – Стара
Загора“ ЕООД, гр.Казанлък, се основава
от правна страна на чл.71, т.1; чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 , вр.с чл.6,
респ.чл.9 и чл.12 от ЗДДС, и по съображения че не са извършвани доставките на
стоки, респ.услуги, обективирани в издадените фактури. Формирани са и изводи,
за липса на право на данъчен кредит, упражнено от ревизираното дружество по
фактури, в които то не е посочено като получател и на основание чл.71, т.1,
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС.
В систематизиран вид съображенията на ревизиращия екип за
отказа на данъчен кредит в размери и по доставчици са следните:
- за 7406.91лв. по 4 бр фактури (№115/07.07.2015,
№126/24.07.2015г, №218/26.10.2015 и №251/17.12.2015г/ , издадени от „АЙ ТРИ
БИЛДИНГ“ООД, гр. София с предмет стоки по опис – стомана, тръби, шини и други,
по съображения, че не се доказва доставка на материали от посоченото като
доставчик дружество. Изтъква се, че фактурите не са придружени от фискален бон,
а е осчетоводено плащане по същите в брой; доставчикът не е представил доказателства
във връзка с връчено ИПДПОЗЛ, вкл.за наличието на материалите, данни за обекта
в който са съхранявани, респ.натоварени лицата, участвали в приемането и
предаването им; отсъствие на лица, наети по трудово и извънтрудово
правоотношение. Представените от друга страна пътни листове и
приемо-предавателни протоколи се сочат с непълни данни, пътният лист не е с
указан маршрут, адрес или местонахождение на обект, в който се съхраняват
посочените материали /л.23-24 по делото/.
- за 4980.60лв по 4 бр фактури (№13/15.10.2017г,
№22/18.10.2017г, №**********/24.09.2017г и №**********/25.09.2017г), издадени
от „В. БИЛДС“ ЕООД гр.София с предмет материали – серва за система HEIDENHAIN и
др. и услуги /рециклиране и подмяна на шпиндели, подмяна на лагерни тела, профилактика
и памет за FANUC/, с доводи за
недоказване извършването им от този доставчик. Сочи се недоказано кое лице е
осъществило доставките, с чий транспорт
са транспортирани стоките, място на извършване на услугите, респ.място на
предаване на стоките, във връзка с прехвърляне на собствеността. Дружеството-доставчик
е с прекратена регистрация по ЗДДС от 21.12.2017г. Констатира се, че фактурите са с приложен
фискален бон от 09.11.17г, а приемо-предавателните протоколи и пътните листове
са с дата на издаване на фактурите. Месец ноември 2017г. е извън обхвата на
ревизията и не може да се установи дали към 09.11.2017г. дружеството е
разполагало с достатъчно парични средства в
брой, приемо-предавателните протоколи са без имена на предал и приел,
само подписи. Доставчикът се сочи представил документи, вкл. фактура
**********/02.10.2017г., издадена от „Капитан билд 2017“ с предмет стоки, съгласно опис, но се изтъква
че не е представен такъв опис. „В. билдс“ЕООД не е потвърдило, че транспорта е
за сметка на ревизираното лице. /л.26-27/.
В дневника за покупки за м.09.2017г., с право на данъчен кредит е
отразена и фактура №**********/26.09.2017г. на стойност 271.35лв. и ДДС 54.27лв.
с посочен доставчик „В. Билд“ЕООД, но фактура под този номер е издаден от „АУТО
ХИТ“ООД, редовен доставчик на материали на дружеството. „АУТО ХИТ“ООД е
включило фактурата в дневника за продажби м.09.2017г.
-за 6083.33лв по 4 бр фактури издадени от „АМИРАЛ
ГРУП“ЕООД гр.София /№**********/27.07.2017г №*********/28.07.2017г, №**********/31.07.2017г
и №**********/20.07.2017г/, с предмет ремонт на фреза и преса, ремонт на цифров
струг, рециклиране на мотори шпиндел, подмяна и поправка на система
Мицубиши – правото е отказано по съображения за непредставени безспорни
доказателства за извършване на услугите, предмет на процесните доставки от този
доставчик. Доставчикът не е представил документи и писмени обяснения, в отговор
на връчено по електронен път искане. Сочат се присъединени справки от
информационния масив, вкл. че има регистриран ЕКАФП, данни за наети лица по
трудови правоотношения с длъжности общ работник, машинен оператор, навиване на
арматура и отговорни спомагателни дейности, не са декларирани данни за МПК,
няма подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г, наличие на задължения към
бюджета в особено големи размери. Декларирания адрес от Амирал груп ЕООД –
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28 съвпада с адреса на „Сикрет Проджект“ЕООД
и „Мастър груп М“ЕООД. От друга страна, представените от РЛ приемо-предавателни
протоколи сочи се са без имена на предал и приел, без дата на осъществяване на
услугите, и не е ясно кои лица са ги извършили, с какви средства, в кои обекти,
а пътните листове не доказват посещение на адрес на дружеството, не е ясно къде
е обекта. /л.27/.
- за 2793.33лв по 2 бр фактури издадени от „СИКРЕТ
ПРОДЖЕКТ“ЕООД (№21/ 28.02.2017г. и № 22/28.02.2017г.) с предмет материали –
шпиндел лагери и система за управление, по съображения за непредставяне на
безспорни доказателства за извършване на доставките, предмет на тези фактури.
Доставчикът не е представил документи и писмени обяснения в отговор на искане,
връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Констатира се регистриран ЕКАФП в офис в
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, няма данни за наети лица за м.01.01.2017-28.02.2017г.,
няма данни за МПС, данни за подавана декларация по чл.92 от ЗКПО, дружеството
има големи задължения към НАП, от които невнесен ДДС за м.02.2017г. Сочат се
присъединени РА и РД от приключено производство спрямо „Сикрет проджект“ЕООД с
обхват, вкл.м.02.2017г., цитира се констатация, че дружеството не е представило
информация, нито някакви писмени свидетелства и доказателства относно дейността
и стопанските обекти, в които извършва такава. Съответно, ревизиращия „Сибон
маш“ ООД екип сочи, че ревизираното лице също не е представило данни за обекти,
в които е извършвана дейност през ревизирания период 23.12.2016-28.02.2017г. и
местонахождението на налични стоки към настоящия момент. В дружеството няма
наети лица. Констатират се представени обяснения от ревизираното лице, в които
бил посочен единствено представляващия дружеството, но не и място на предаване
на стоките и лице, което ги е предоставило.
Към фактурите се констатират приложени приемо-предавателни протоколи от
28.02.2017г. (дата на издаване и на фактурите), пътни листове от същата дата с
данни за маршрут Казанлък-София –Казанлък, водач Б.А., в които не са посочени
конкретен адрес или място на извършване на услугите. Сочи се, че не е отразено
извършено разплащане по фактурите, не се установява кои са обектите, в които са
били съхранявани стоките, от протоколите не е видно кое е лицето, което е
предоставило стоките, тъй като същите съдържат подписи, но не и имена на предал
и приел, съответно направен е извод, че стоките не са доставени от „Сикрет
Проджект“ЕООД /л.29/.
- за 4146.22лв по 4 бр фактури, издадени от „ИНТРАЛОТ
БГ“ЕООД (№80/04.03.2016г., №93/19.03.2016г., №105/04.04.2016г. и
№123/20.04.2016г.) с предмет стомана, тръби, програмуемо задно седло, шпиндел с
комплект лагери, патронник с хидро станция, изработка на детайли. Доставчикът
не е представил документи. Изтъква се липса на дата в приемо-предавателните
протоколи към фактурите, непосочване на имена на съставилите ги лица, пътните листове
сочи се не доказват посещение на обект на дружеството. Констатирано е че
доставчикът е регистриран по ЗДДС на 24.07.2015г., дерегистриран на 24.07.2016г.,
липса на данни за наети от същия лица по трудови договори, съответно данни за
изплатени суми по граждански договори, в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за
разглежданата година декларира код на икономическа дейност 7490 „Други
професионални дейности, некласифицирани другаде“, не се доказва наличие на стока, която да бъде
реализирана. В обобщение отказът на право на данъчен кредит е основан на извод,
че събраните документи не доказват, че закупените материали са доставени от
„Интралот Бг“ЕООД. /л.30/.
- за 2073.94лв по 2 бр фактури с предмет тръби, издадени
от „МАСТЪР ГРУП М“ЕООД, гр.София (№49/05.10.2016г. и №50/07.10.2016г.) по
съображения, че не се доказва закупените материали да са доставени от „Мастър
груп М“ЕООД. Доставчикът не е
представил изискани с ИПДПОЗЛ, връчено на основание чл.32 ал.6 от ДОПК,
документи и писмени обяснения. Регистриран е ЕКАФП на адрес гр.София,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28, където е регистриран ЕНАФП и на Сикрет Проджект
ЕООД, липса на данни за наети лица по трудови договори, съответно данни за
изплатени суми по граждански договори, в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за
разглежданата година декларира код на икономическа дейност 7490 „Други
професионални дейности, некласифицирани другаде“. Сочи се, че в
приемо-предавателните протоколи към фактурите липсват дата на предаване на
стоките и имена на лица, приели и предали същите, пътните листове не доказват
посещение на обект на дружеството, не се
доказва наличие на стока, която да бъде реализирана, не е ясна дейността
на дружеството /л.31/.
- за 4139.33лв по 4 бр фактури с предмет тръби, шини,
издадени от „ЕМ СПЕЙС“ ЕООД гр.София (№36/14.12.2016г., №27/05.12.2016г.,
№**********/06.02.2017г. и № **********/06.02.2017г.). Сочат се представени от
РЛ приемо-предавателни протоколи и пътни листове, осчетоводяване на фактурите,
съответно и осчетоводяване на плащанията по тях. Според дадени от РЛ обяснения,
търговска кореспонденция и контакт били осъществени от Б.Н.А. - съдружник, по
телефон с управителя М. Х. М.. Сделките били извършени в София, в
представителството на фирмата, транспортни разходи за сметка на Сибон – Маш.
Ревизиращия екип установява, че „Ем Спейс“ЕООД не е представило документи в
отговор на връчено на 28.12.2017г. искане, съответно не може да се установи
безспорно издаването на фактурите, спазени ли са всички изисквания за
начислението на ДДС, как е извършено разплащането, дали лицето разполага с
материална, техническа и кадрова обезпеченост. Дружеството е регистрирано на
26.08.2016г., а от 04.07.2017г. -дерегистрирано по ЗДДС. Сочи се присъединен РА
и РД, от приключило ревизионно производство на доставчика, цитира се констатация,
която е в смисъл, че основната дейност на дружеството е търговия с автомобили,
в хода на ревизията от „ЕМ Спейс“ЕООД не били представени документи за
имуществено състояние, активи, тежести върху тях и извършени разпоредителни
сделки. По данни от ИМ на НАП дружеството не разполага с активи – земя, сгради,
МПС. Констатира се още, че по данни от ЕКАФР не са регистрирани продажби на
06.02.2016г., а са регистрирани на 08.02.2017г. и на 19.02.2018г., а
ревизираното лице представя фискален бон от 06.02.2017г. към две фактури №10 и №11, двете от
06.02.2017г. От справки от информационния масив на НАП се сочи липса на данни
за наети лица, съответно за изплатени суми, подадена е декларация по чл.92 от ЗКПО, в която е декларирана дейност през 2016г., а за 2017г. –такава не е
подадена. Обобщено, констатациите са, че не се доказва материална и кадрова
обезпеченост за извършване доставките от „Ем спейс“ЕООД, не се доказва наличие
на материали и в кой обект са били съхранявани, съответно и че не се доказва
закупените от РЛ материали да са доставени от „ЕМ СПЕЙС“ЕООД.
- за 1522.08лв по 2 бр фактури с предмет заточна машина,
шини и др., издадени от „ФАРМА ВИТА 09“ЕООД, гр.Казанлък (№ 17/10.02.2015г. и
№18/23.02.2015г.). Констатира се, че фактура № 17/10.02.2015г. с предмет
доставка Ф70 плътно 2040кг и шина 100х10-1780 кг. /ДДС 982.08лв/ е придружена
от приемо-предавателен протокол от същата дата; а фактура №18/23.02.2015г. /ДДС
540лв/, с предмет заточна машина „ТОС“ е придружена от приемо-предавателен
протокол от 23.02.2015г. Двете фактури се сочат осчетоводени от дружеството
получател, платени по банков път на 09.03.2015г. Доставчикът е представил
фактурите и приемо-предавателните протоколи. Сочат се присъединени РА и РД, въз
основа на приключило ревизионно производство на Фарма Вита 09“ЕООД с обхват –
по ЗКПО за 2014г и ЗДДС 01.07.2014-31.03.2015г., сочи се установената при
ревизията основна дейности – код 4690 – неспециализирана търговия на едро, за
предходни години – код 4773-търговия на дребно с лекарства и др.фармацевтични
стоки. По данни от ПП „СУП“ към 2015г има дължими ДДС, ЗОВ и корпоративен данък в особено големи
размери. В хода на настоящата ревизия „Фарма Вита 09“ ЕООД представя фактури за
продажба на машина и материали но не представя тяхното наличие преди продажбата
им. Не е ясна дейността на дружеството през 2015г представило документи, от
които да е видно наличието на машини и материали, не е ясно същите откъде са
доставени и къде са съхранявани. В хода
на ревизията ревизиращия екип сочи, че установил наличие у ревизираното лице на
„заточна машина „ТОС“, но липсват доказателства, че е доставена от „Фарма вита 09“ЕООД. На това
основание е отказано на „Сибон-маш“ ООД право на приспадане по фактурите от
този доставчик /л.33/.
- за 3260лв по 1 бр фактура №
49/25.04.2014г., с предмет вертикален
обработващ център, издадена от „ТЕРМОИЗОЛАЦИИ – СТАРА ЗАГОРА“ЕООД /ДДС 3260
лв/. Констатира се приемо – предавателен
протокол към фактурата от 25.04.2014г. и пътен лист от 25.04.2014г. Съгласно
инвентарна книга Вертикален обработващ център е придобит на 30.04.2014г на
стойност 16300лв и е отписан на 30.09.2017г. Представен е договор за
покупко-продажба от 20.02.2014г с „Термоизолации – Стара Загора“ за продажба на
РЛ на посочената вещ на стойност 19560лв с ДДС. В обяснения РЛ сочи че сделката
е извършена в гр.Стара Загора, в представителството на фирмата, транспортни
разходи – за Сибон маш, представя пътни листове и сочи сделката осъществена от Б.Н.А.. Доставчика сочи се, че представил фактурата,
заедно с приемо-предавателен протокол към нея, наред с други фактури;
аналитични регистри на счетоводна сметка
453/2 ДДС продажби, 702 Приходи от продажби на стоки, Хронологичен регистър на
см.304 и аналитичен регистър на осчетоводяването на фактура №49/2014. Цитираните
справки обаче били без име на съставител, подпис и печат от
„Термоизолации-Стара Загора“ЕООД. От справка в ИМ се сочи установено, че
последното е дерегистрирано считано от 28.04.2014г, както и данни, че е
включило фактурата в отчетните регистри за м.април 2014г. - л.34. За да откаже право на данъчен кредит по тази
фактура ревизиращият екип се позовава на констатации от ревизионното
производство на доставчика в смисъл, че няма назначени лица по трудов договор
за периода 01.10.2013-28.04.2014г., съгласно представени справки от 1 до 5 за
налични недвижими имоти, МПС, оборудване и пр, „Термоизолации – Стара Загора“
ЕООД декларирало, че няма такива. От друга страна, въпросната фактура се сочи
отразена от доставчика в ДП на 29.04. и на 25.04. веднъж със знак „+“, веднъж със знак „-„,
изтъква се и това, че в представените от доставчика и РЛ екземпляри на
фактурата, се сочат различни лица за МОЛ и разлика в адресите. Доставчикът „Термоизолации
– Стара Загора“ЕООД обяснява, че отразяване на фактурата на 29.04.2014г. е в
резултат на допусната техническа грешка, което наложило сторниране на грешния
запис. На следващо място доставчикът твърди, че по време на доставката МОЛ е
бил Й. Й., вписан във фактурата, а след 16.05.2014г. – г-жа С. И.. Тъй като
първичните документи се съхранявали и в електронен вариант, при вписване на
промените относно МОЛ и адрес в програмния продукт се променяли и данните в
предходно издадени такива. В счетоводството на Термоизолации-Стара Загора се
сочи отразено разплащане по фактурата. Ревизиращия екип констатира, че
„Термоизолации – Стара Загора“ не притежава машини, тъй като декларирал това на
28.04.2014г, не било доказано къде е станало прехвърлянето на собствеността,
къде са предадени, на кои лица са предадени стоките по фактурите, поради което
и отказва на „Сибон маш“ООД право на данъчен кредит по посочената фактура от
„Термоизолации-Стара Загора“ЕООД /л.35/..
-за 12.64 лв –отказът на правото на
данъчен кредит , упражнено от „Сибон-Маш“ООД в данъчни периоди м.01, м.2 и м.3
2014г и м.04.2016г, е по съображения, че е по фактури, по които не е получател,
съответно на основание чл.71 т.1, вр.с чл.68 ал.1.т.1 от ЗДДС. Касае се за 2
фактури, с получател ЕТ „ИНА 84“ ЕИК
*********, издадени от „ИТТ България“ООД;
1 бр.фактура, също с получател ЕТ „ИНА 84“, издадена от „АРГИРА“ООД,
както и 1 бр фактура, с получател ЕТ „Ина 84“, доставчик „ТРИЕРА-М“ООД.
В РД са направени корекции в
съответните данъчни периоди, за които се отнасят изводите, че не е налице право
на данъчен кредит.
Начислени са и лихви за просрочие за
невнесен в срок ДДС по протоколи, издадени по реда на чл.117 от ЗДДС за
посочени в РД периоди.
В заключение, с РД се предлага
установяване на допълнителни задължения на „Сибон-Маш“ООД в размер на
43723.50лв.
РД №
Р-16002417008327-092-001/14.05.2018г. е издаден като електронен документ и
подписан с електронни подписи на длъжностните лица, включени в ревизиращия
екип, връчен е на 15.05.2018г по електронен път /л.124/. Срокът за подаване на
възражение и представяне на доказателства е бил удължен до 28.06.2018г. по
молба от 29.05.2018г./л.110, л.116, л.122/.
С РА № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г /л.14 и сл./, издаден от М. Й.
Л., на длъжност Началник сектор, орган възложил ревизията и Р. Б. Т., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, въз основа
на констатациите от ревизията в Ревизионен доклад №
Р-16002417008327-092-001/14.05.2018г са установени са определени на „Сибон-Маш“ООД
допълнителни задължения в размер на 44256.46лв, формирани от задължения по
ДДС в размер 36472.65лв и лихви 7783.81лв, в т.ч.прилежащи 7003.95лв. Съдържа
се препращане към РД № Р-16002417008327/14.05.2018г, неразделна част от РА. РА
е издаден като електронен документ и подписан на 12.07.2018г с електронни
подписи на лицата М. Л. и Р. Т..
РА е връчен на „Сибон – Маш“ООД на 12.07.2018г., по
електронен път /удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ л.105/. На 27.07.2018г е входирана жалба срещу същия, подадена от Н. Я.
А. като управител на „Сибон-Маш“ООД по реда на чл.152 от ДОПК, с която го
оспорва изцяло /л.97 -104/. На
02.08.2018г жалбата, ведно с обжалвания РА и преписката по издаването му е
изпратена на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив/л.96/.
С Решение
№576/02.10.2018г Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив на основание чл.155 ал.2 от ДОПК и след като е разгледал
жалбата по същество, е потвърдил РА № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г, издаден спрямо „Сибон -
маш“ООД, в частта, в която не е признат данъчен кредит в размер на 36472.65лв, ведно с прилежащи лихви
6877.48лв, начислени лихви за деклариран и невнесен ДДС в размер на 58.31лв и
допълнително начислени лихви 396.90лв, като законосъобразен, както и е изменил посочения РА в частта за допълнително начислени лихви,
касаещи м.08.2017г от 451.12лв на 134.30лв /л.51-60 по делото/.
Изложени са в пункт І от решението съображения в насока,
потвърждаваща отказа на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
изброените доставчици, разгледани поотделно и за всеки от тях, като се
възприемат доводите от фактическа и правна страна в РА, респ. в РД, сочещи на
хипотезата на чл.70, ал.5, във вр.с чл.68, ал.1, т.1; чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС,
във връзка с чл.6 от ЗДДС /за доставките с предмет стоки/, съответно във връзка
с чл.9 от ЗДДС /за тези с предмет услуги/. Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив
заключава, че не са представени безспорни доказателства за извършване на
услугите, предмет на тези от фактурите, обективиращи доставки за услуги по
съображения за неустановяване кой е извършил доставките, как е осъществен
транспорта, място на извършване на услугите; респ
– че не са представени безспорни доказателства за извършване на доставки на
стоки, предмет на тези от фактурите, обективиращи доставки на стоки, поради
това, че не се установява за доставчиците наличието на материалите, предмет на
продажба, информация за обекта, в който са съхранявани, натоварени, лицата,
участващи в приемането и предаването и при непълни данни в тази насока в
представените от ревизираното лице пътни листове и приемо-предавателни
протоколи. Обобщено е за фактурите, документиращи продажби на стоки/материали,
се следва удостоверяване на обстоятелствата по прехвърляне на собствеността
върху тях /чл.24, ал.2 от ЗЗД/, вкл.доказателства за приемо-предаване на
стоките и годни доказателства за тяхното транспортиране. Изтъква се и
необходимоста всички документи, установяващи прехвърлянето на правото на
собственост да си кореспондират, да са взаимнообвързани и да следват
хронологията на осъществяване на сделките, съответно да установяват по
категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по
фактурите от този доставчик. Поради констатираните факти, че дружествата,
издали фактурите не разполагат със стоките, предмет на фактурираните доставки и
липсата на безспорни доказателства за транспортирането им от обект на
доставчика до обект на получателя, липсата на данни къде точно са натоварени
стоките и кой е извършил товаро-разтоварните дейности, сочи се правилен извода,
че представените документи не доказват реално прехвърляне на собственост върху
процесните стоки. Относно доставките с предмет извършване на услуги, в мотивите
към решението се изтъква, че реалното изпълнение на договорените дейности
изисква престиране на труд и влагане на материали, като в тази връзка се сочи,
че за да има престиране на труд е необходимо доставчикът да разполага с
персонал, с какъвто по-голяма част от обследваните доставчици не разполагат,
което наред с това, че фактурираните
дейности включват в преобладаващата си част полагане на ръчен труд, е
обусловило извод за документално оформяне на сделките, без те да са реално
осъществени. Налице са само издадени фактури, без те да са реално осъществени.
Доколкото ревизираното лице е пряк участник в съставянето на тези документи, не
може да не е запознато с факта, че същите не документират реални доставки, а
като упражнява право на данъчен кредит по тях ревизираното лице неоснователно
реализира за себе си данъчно предимство. В
пункт ІІ от решението е потвърдено, че се следва отказ на данъчен кредит по
фактура №**********/26.09.2017г. с посочен доставчик „В. билд“ЕООД, но от
задълженото лице не бил представен първичен счетоводен документ с този номер,
издаден от същия доставчик, поради което данъчния кредит в размер 54.27 е
отказан на основание чл.71 т.1 от ЗДДС. В пункт ІІІ от решението са изложени
мотиви, потвърждаващи отказа на право на данъчен кредит за 12.64 лв по фактури
от посочени доставчици, в които като получател е посочен ЕТ „Ина 84-Н. А.“, на основание чл.71 т.1, чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС. В пункт ІV са изложени подробни мотиви относно изчисляване на лихви за
просрочие върху суми, съставляващи начислен косвен данък по протоколи по чл.117 ЗДДС, подробно описани, на правно основание чл.63 ал.3 и чл.84 от ЗДДС и чл.175
от ДОПК, чл.1 от ЗЛДТДПДВ. Частично са потвърдени размерите на начислените
лихви на това основание /за 396.90лв/. Посочено е че неправилно е била определена
дължимата лихва за просрочие върху 2670.89лв, начислен косвен данък по
протоколи по чл.117, издадени през м.08.2017г., което е прието, че следва да се
намали от 451.12 лв на 134.30лв.
Решение №576/02.10.2018г. на Директора на Д“ОДОП“ –
Пловдив е връчено на 04.10.2018г на „СИБОН - МАШ“ООД по електронен път /л.95/.
Жалбата срещу РА е подадена на 18.10.2018г /л.94/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР
на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете,
генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и
представените и събрани по искане на оспорващото дружество доказателства.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена,
изпълнена и приета Съдебно – счетоводна експертиза /л.1714 и сл.,том V/.
Заключението не е оспорено от страните, направено е възражение от страна на
процесуалния представител на ответника за приемане като доказателства на
приложените към заключението документи.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г., в частта, потвърдена с
Решение № 576 / 02.10.2018г. на Директора на Д“ОДОП“- Пловдив, а именно в която
не е признат данъчен кредит в размер 36472.65лв,
ведно с прилежащи лихви 6877.48лв и
допълнително начислени лихви 396.90лв.,
като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Не се оспорва РА в частта на
начислени лихви в размер на 58.31лв за деклариран и невнесен ДДС, както и в
изменената част.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна:
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно Заповед №РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.62/. В случая издателят
на заповедта за възлагане на ревизия№ Р-16002417008327-020-001 от 29.11.2017г.
и на тези за изменението й – №№ Р-16002417008327-020-002 /26.02.2018г, и № Р-16002417008327-020-003/27.03.2018г,
е М. Й. Л.,на длъжност Началник сектор в
отдел ревизии при ТД на НАП – Пловдив, съответно - с оглед на заеманата
длъжност, същата е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР и заповедите за изменение
на ЗВР са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, съответно чл.114
ал.2 от ДОПК, подписани са с валиден към датата на издаване квалифициран
електронен подпис на лицето.
Възложената за извършване ревизия на
„Сибон-Маш“ ООД е извършена от определените със ЗВР органи по приходите – Р. Б.
Т. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. А.К. –
старши инспектор по приходите. Същите, с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по
чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад Р-16002417008327-092-001/14.05.2018г
/чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от
ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия -
чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният РА е издаден от М. Й. Л. Началник сектор в
отдел ревизии при ТД на НАП – Пловдив, като орган, възложил ревизията на
дружеството, и от Р. Б. Т.-главен инспектор по приходите, определена за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Посочените
по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения
въз основа на ревизията Ревизионен доклад
Р-16002417008327-092-001/14.05.2018г и
Ревизионния акт №
Р-16002417008327-091-001 /12.07.2018г, са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител /приложения с административната преписка CD-R – в том І /.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014, квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи
се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и
съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният РА № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г. е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от
него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 14.05.2018г, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срока
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА №
Р-1600241700827-091-001 от 12.07.2018г. са установени задължения на „СИБОН-МАШ“ ООД за
данък върху добавената стойност, произтичащи от основно от отказано на
основание чл.70 ал.5 от ЗДДС право на данъчен кредит, а именно за 36405.70лв по фактури, издадени от „Ай Три Билдинг“ООД, гр.
София, „В. Билдс“ ЕООД гр.София, „Амирал груп“ЕООД гр.София, „Сикрет проджект“
ЕООД, гр. София, „Интралот БГ“ЕООД,
гр.София, „Мастър груп М“ЕООД, гр.София,и „Ем Спейс“ ЕООД гр.София, „Фарма вита
09“ЕООД гр.Казанлък и „Термоизолации –
Стара Загора“ЕООД, гр.Казанлък. В тази част, отказът е на основание чл.70 ал.5,
във вр.с чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС /за
доставките с предмет стоки/, съответно във връзка с чл.9 от ЗДДС /за тези с
предмет услуги/, а от фактическа страна се основава на съображения за непредставяне на безспорни
доказателства за извършване на доставките от посочените във фактурите
доставчици, съответно данъкът във фактурите е начислен неправомерно.
Съгласно
чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка.
Определение за доставка на стока се съдържа чл.6 ал.1 от ЗДДС /Доставка
на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или
друго вещно право върху стоката/. Съгласно чл. 12, ал.1
от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този
закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката,
облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в
случаите, в които този закон предвижда друго.
Данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, а според ал.2 на
същата норма, то възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена.
Според чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които
доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Нормите
на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от
с.з., предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на
приспадане на данък върху добавената стойност транспонират разпоредбата на
чл.168 б.“а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която Доколкото стоките и услугите се използват за
целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в
държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия
данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати: а) дължимия или
платен ДДС в тази държава-членка по
отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго
данъчнозадължено лице.
От цитираните разпоредби следва, че наличието на действително
осъществена доставка, вкл. доставка с
предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е предпоставка за
възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде
проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да
приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.
При
липса на реално осъществена доставка на стока, респ. доставка на услуга не е
налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68 ал.1 т.1,
вр.с чл. 69 ал.1 т.1, вр.с чл.6 ал.1 от ЗДДС, редп.чл.9 от ЗДДС,
съответно правото на приспадане на данъчен кредит не възниква по доставка,
която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от
практиката на СЕС /Съда на Европейския съюз/. В т.31 и т.32 от Решение от
06.12.2012г на СЕС по дело С-285/11
("Боник"ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки. Според
т. 37 от решение
на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К"):
лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на
предвидените условия за това.
Спорният между страните въпрос – относно отказано право на данъчен
кредит в размер на 36405.70лв по фактури от изброените доставчици е
съсредоточен относно наличието на осъществени от тях доставки (не е формиран
такъв спор за отказан данъчен кредит за 12.64лв – по фактури с посочен
получател „Ина 84“ и в размер 54.27 лв по фактура издадена от „В. билдс“ЕООД,
поради неизпълнение условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването
на данъчен документ от страна на получателя по доставката).
Във връзка със спора за реалността на доставките следва да се уточни: Доколкото част от спорните фактури обективират доставки на стоки, за същите преценката дали е осъществена доставката, обективирана в тях, се свързва с проверка дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС фактически състав - прехвърлянето на правото на собственост между страните, /прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по см.на чл. 14, § 1 Директива 2006/112/. В тази насока, предмет на проверка е изпълнението на договора за продажба от гл.т. задълженията на продавача да прехвърли собствеността върху стоката и да я предаде, от друга страна задълженията на купувача да заплати договорената цена. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.
Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ, който предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи определени по своя род. Другото съществено условие от съдържанието на договора за покупко – продажба е възнаграждението. За доставките с предмет услуги, необходимо е да се изследва дали е налице предвидения в чл.8 и чл.9 от ЗДДС фактически състав. Според чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
В
обобщение, за да се направи ясен извод за наличие на конкретно осъществена
доставка с предмет доставка на стоки, следва да се установи прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно
заплащането на възнаграждението; а при доставки с предмет услуги следва да се
провери дали е извършена услугата /трудовия резултат или предмета на труда,
изработка на какъвто е възложен/, съответно заплащане на възнаграждението.
В
случая доказателствената тежест по установяване реалността на доставките е на
жалбоподателя. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит
следва да установи всички положителни факти за да докаже реалността на доставката,
включително като представи онези доказателства, които са били съставени заедно
с прекия доставчик и са двустранно подписани, евентуално да иска събиране и на
други доказателства, онагледяващи факти и обстоятелства по осъществяването на
доставките. Последователна е съдебната
практика на СЕС и ВАС, че не може получателят да отговаря за действията, респ.
бездействията на своите доставчици, включително относно начина на документално
отразяване в търговските му книги и вътрешнослужебна документация на извършени
действия по доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11,
С-142/11, С-285/11,
С-324/11,
С-18/13
и др. на СЕС. От получателя по доставка не следва да се очаква да разполага с
доказателства, които изхождат само от доставчика, вкл. такива за неговата
обезпеченост да изпълни доставката и относно счетоводното й отчитане при него,
съответно не може да се вменява в тежест на получателя да ги доказва.
В
случая от събраните по делото доказателства, се следват следните правни изводи:
Относно
отказан ДК за 7406.91лв. по 4 бр фактури №№115/07.07.2015г., №126/24.07.2015г.,
№218/26.10.2015г. и №251/17.12.2015г., издадени от „АЙ ТРИ БИЛДИНГ“ООД, гр.
София, с предмет стоки, съгласно опис. Според приходната администрация, не се
доказва стоките да са доставени от посочения във фактурите доставчик поради
неустановяване кое лице, в кой обект, къде ги е предало. Сочи се липса на
реквизити в представените от ревизираното лице документи, съответно
недостатъчност на доказателствата, които са събрани, да установят реалното
извършване на доставките от този доставчик. Жалбоподателят е поддържал в хода
на ревизията, че сделките са осъществени въз основа на контакт между Б.Н.А./съдружник/
и М. В., впоследствие с новия управител Б. Ф. А.; извършени са в гр.София, в
представителството на фирмата, транспортните разходи са за сметка на РЛ
/л.1105/, в хода на делото и че стоките са предмет на последваща реализация.
Фактурите и придружаващите ги документи,
представени от РЛ са на л.1109-1111, л.1225-1238 по делото. Всяка от фактурите
е придружена от приемо-предавателен протокол с означение като предмет на
приемо-предаване стоки по опис, описи, в
които се съдържа означение на
наименованието на стоките /стомана, тръби, калибровано ф, шина и др/, размери,
количество, единична и кР. цена/. Фактурите, освен фактура №251/17.12.2015., са
придружени от фискални бонове, издадени на дати, следващи датите на издаване на
фактурите, представени са пътни листове с дати, съвпадащи с датите на
фактурите, с вписан маршрут, с означение като посетен и гр.София, но без
конкретно посетен обект или място.
Според ССчЕ, всички фактури от този доставчик са платени с ф.к.б, като
са посочени номерата им и датите, стоките осчетоводени от дружеството
получател/жалбоподател по делото/ по сч.см. 302/материали/, срещу кредитиране
на сч.см.401 /доставчици/, л.9-10 от ССчЕ. Също според ССчЕ стоките, получени
по тези доставки са вложени в изработка на машини, елементи и детайли и предмет
на доставка с предмет продажба на детайли в полза на „Солидинженеринг“ ООД с
фактури № 283/24.09.2015 и №306/02.12.2015г.
За да се направят изводи, че
доставката е реално извършена не е достатъчно да бъдат издадени счетоводни
документи, но и да има доказателства, че доставчикът я е извършил. Фактурите и
данните за счетоводните записвания при дружеството получател не са достатъчни
за изводи в тази насока. В случая не се
доказва реално осъщестяване от „Ай три Билдинг“ЕООД на доставките с предмет
продажба на стоки по издадените фактури, тъй като не се доказва какви конкретно
стоки са определени по съгласие на страните, как, кога, между кои лица и къде
стоките са били предадени, съответно и продадени. Двустранно подписаните между
двете дружества документи не съдържат индивидуализация на стоките, предмет на
сделка между, а препращат към описи на стоки, които обаче не са подписани от
доставчика, т.е.не е обективирано неговото съгласие по определяне на изброените
в описа стоки като такива, предмет на доставката по съответната фактура. Не се установява кое е лицето, което е
предало стоките и къде е осъществено
предаване. Данни за такъв обект не могат да се извлекат и от пътните листове.
Следователно не се установява от събраните доказателства и в нужната пълнота
прехвърляне правото на собственост върху стоки от „Ай три Билдинг“ЕООД в полза
на „Сибон-Маш“ ООД, предмет на фактурираните от този доставчик доставки на
стоки по опис. Последваща реализация на
детайли от РЛ, /каквито данни има в
ССчЕ/ не са категорично доказателство,
че в изработката на продадените детайли са вложени именно стоки, закупени по
спорните доставки от “Ай Три Билдинг“ ООД поради липсата на конкретизация какво
е закупено, съответно доставено от това дружество по издадените от него
фактури.
Поради липса на достатъчно
доказателства за извършване на доставките от “Ай Три Билдинг“ ЕООД, то за същите не се доказва да е
възникнало данъчно събитие /чл.25 ал.2, вр.с чл.6 от ЗДДС/, като основание за
начисляването на данък, съответно за получателя по издадените фактури не е
налице право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 вр.с чл.68, ал.1, т.1 и
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Относно отказан ДК по фактури, издадени от „В. БИЛДС“ ЕООД
гр.София: Фактура №13 /15.10.2017г. е с
предмет - профилактика на памет и серва за FANC 0 и FANUK 18, ДО 6430, ДДС 1286
– л.1135, придружена е от приемо-предавателен протокол от същата дата съставен
в гр.София /л.1130/ и фискален бон от 09.11.2017г. Според ССчЕ срещу доставката по тази услуга е
осчетоводено увеличение на стойността на Цифров център CNC lathe – 931,
с.с.304-204. Сочи и наличен дълготраен актив с това наименование, заведен по
сч.сметка 204 „Машини, съоръжения, оборудване“ инв.№25.
Фактура №22/18.10.2017г. е с предмет
рециклиране на шпиндел и подмяна на лагерни тела на WMC-3 вертикален център,
/ДО 6169, ДДС 1231.80/ -л.1136, придружена е от приемо-предавателен протокол от
същата дата, съставен в гр.София /л.1129/ и и фискален бон от 09.11.2017.
Според ССчЕ срещу доставката по тази фактура е осчетоводено увеличение на
стойността на WMS-3-вертикален център,
с.с.304, сочи издадена от „Сибон маш“ООД фактура №153/28.02.2019г за продажба
на Вертикален център на „Аксиана“ЕООД.
Фактура №**********/24.09.2017г е с
предмет доставка и подмяна на шпиндел двигател MITSUBISHI, ДО 6430,
л.1134,л.1131. Приемо-предавателния протокол е с положени парафи, не са
посочени физическите лица, които от името на двете дружества са подписали за
приел, съответно предал.Приложен е фискален бон от 09.11.2017г Според ССчЕ с
доставката по тази фактура е увеличена стойността на струг CNC, с.с.304 и
налична стока Струг CNC Дайничи, заведен по сч.сметка 304 „стоки“.
Фактура №**********/25.09.2017г. с
предмет: Серва за система HEIDENHAIN -4бр, е придружена от приемо-предавателен
протокол от 25.09.2017г. и фискален бон
от 09.11.2017г./ л.1132-1133/. Според ССчЕ, отразено е увеличение стойността на
Цифров център – струг Goodway, продаден с фактура № **********/18.09.2017г.,
издадена от „Сибон-маш“ОООД на
„Алугема“ЕООД.
Обясненията на ревизираното лице
относно този доставчик са в смисъл, че сделките са извършени в гр.София, в
представителството на фирмата, транспортните разходи са за сметка на РЛ,
сделката сочи осъществена от него и въз основа контакт с управителя на фирмата Т.
Й. В. /л.1103/. При насрещната проверка „В. Билдс“ЕООД е представило документи
/обяснителна записка л. 840 и сл, ПИНП от 28.02.2018г, л.822-823/. Последното
потвърждава че са извършени доставки и услуги,в срок и съгласно изискванията на
възложителя, че е направено плащане по фактурите. Материалите, обект на
доставка сочи закупени от Капитал Билд 2017 ЕООД с посочена фактура/л.840/.
Според органите по приходите, не се
установява кое лице е извършило доставките, място и дата на данъчното събитие,
точен адрес, лица, които са участвали, съответно прехвърляне на собствеността.
Сочи се, че подписът в приемо-предавателните протоколи към фактурите /за
предал/ е различен от положения от името на управителя Т.Й.В. в издадените
фактури, фискалния бон към фактурите е от друга дата -09.11.2017г и в период
извън този в обхвата на ревизията, „В. билдс“ЕООД не е потвърдило, че
транспорта е за сметка на ревизираното дружество.
От съвкупна преценка на
доказателствата съдът прави следните изводи: Изброените фактури от „В.
билдс“ЕООД са с предмет доставки на услуги /т.е.обективират договори за
изработка/, чието извършване е предмет на обследване. От събраните
доказателства не се установява нито къде е извършена услугата, нито от кого,
транспортирани ли са били съответните машини, за да бъдат ремонтирани, къде,
данни за товарене и разтоварване, в какво се е изразявал и как е остойностена
услугата, от кого е приета работата. В
приемателните протоколи се съдържат само парафи, не са посочване физически лица,
между които е осъществено приемо-предаването. Доставчикът също не дава сведения
в изброените насоки, нито от представените от него доказателства се установяват
горните факти. При липса на достатъчно доказателства в подкрепа механизма на
извършване на услугите, предмет на фактурираните доставки от „В. билдс“ЕООД, не
могат да се обвържат с тях данните за осчетоводено от дружеството получател
увеличение стойността на изброените в ССчЕ активи, съответно и използването им
за икономическата дейност на ревизираното лице. Плащането на възнаграждението
за услугите, не е достатъчно за да се приеме, че услугите са извършени от този
доставчик. Поради липса на достатъчно
доказателства за извършване на доставките от “В. билдс“ ЕООД, то за същите не се доказва да е
възникнало данъчно събитие като основание за начисляването на данък, съответно
за получателя по издадените фактури не е налице право на данъчен кредит на
основание чл.70, ал.5 вр.с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
При правилно прилагане на чл.71, т.1 от ЗДДС е отречено право
на данъчен кредит за 54.27лв. , упражнено от „Сибон-Маш“ ООД в данъчен период м.09.2017г. по фактура
№**********/26.09.2017г. на стойност 271.35 и ДДС 54.27лв с посочен доставчик „В.
Билд“ЕООД, доколкото доставчикът не е издал такава фактура.
Относно отказ на ДК в размер 6083.33лв по фактури издадени от „АМИРАЛ
ГРУП“ЕООД гр.София (№**********/27.07.2017г №*********/28.07.2017г,
№**********/31.07.2017г и №**********/20.07.2017г). Отказът на ДК е по съображения, че не е доказано
реално осъществяване на доставките с предмет услуги, като се сочат недоказани
обстоятелства къде и от кои лица са извършени те, с какви средства.
Фактурите са представени на л.1137 и сл. и са
с предмет съответно: рециклиране на Fanuc мотори – шпиндел /ф-ра №**********/27.07.2017г./,
ремонт на цифров струг /№*********/28.07.2017г./, подмяна и поправка на система
Мицубиши, /фактура № **********/31.07.2017г./ и ремонт на фреза 251 и пънч
преса Beta shape –ф-ра №№**********/20.07.2017г. Между дружествата има сключен
договор за услуга от 01.07.2017г, подписан от управителите им в
гр.Казанлък /л.1148/. По силата на договора възложителят в лицето
на „Сибон-маш“ООД възлага, а изпълнителят в лицето на „Амирал груп“ЕООД
гр.София, се задължава срещу възнаграждение да извърши ремонт и рециклиране на
ЦНЦ машини в срок до един месец от подписване на договора. Не е посочена цена. Фактурите сочат на
договорени от двете дружества услуги по ремонт на машини, придружени са от приемо-предавателни
протоколи с положени парафи, съответно и печати на двете дружества, с
декларирано, че се приема работа с наименование, съответно на посоченото във
фактурите и тяхната цена /единична
стойност/ и с ДДС. Приложени са пътни листове, издадени от „Сибон маш“ООД, с
маршрут Казанлък-София-Казанлък. Датите на пътните листове съвпадат с датите на
фактурите, посочено е транспортно средство, без да е посочен конкретния посетен
обект. Две от фактурите са платени, видно от приложени касови бонове /л.1144
и л.1149, така и ССчЕ/. ССчЕ сочи данни за увеличение на стойността
на активите /съответните машини/, два от които сочи продадени, два налични.
Събраните доказателства не са достатъчни за извод, че
услугите, предмет на доставките са извършени от „Амирал груп“ЕООД. В
приемо-предавателните протоколи са налице данни за физически лица, посочени
като МОЛ на двете дружества, т.е.може да се предположи, че са подписани от тези
физически лица. Не се установява обаче
къде са осъществени услугите, ако е в гр.София, в кой обект, как са били
транспортирани машините дотам и обратно, съответно от кои лица са били натоварени,
респ.разтоварени. Няма данни в какво се
е изразил ремонта на цифров струг, фреза и посочената машини, няма данни за
начина на остойностяване. При липса на доказателства в тази насока,
недостатъчни се явяват данните за осчетоводено от дружеството-получател за
извършено счетоводно увеличение стойността на активите със стойността на
разходите по доставките. Следователно не се установява реално осъществяване на
доставките от „Амирал груп“ЕООД по издадените от него фактури, съответно не е
налице право на данъчен кредит за РЛ на основание чл.70 ал.5 вр.с чл.68 ал.1
т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, във вр.с чл.9 от същия закон.
Отказът на ДК в размер 2793.33лв по 2 бр фактури издадени
от „СИКРЕТ ПРОДЖЕКТ“ЕООД (№21/ 28.02.2017г. и № 22/28.02.2017г.) е по съображения за недоказване извършване на
доставките от посоченото като доставчик дружество /л.29/. Фактурите, издадени от „Сикрет проджект“ЕООД,
са с предмет материали – шпиндер лагери и регулатори, система за управление,
посочен брой и цена, придружени от приемо-предавателни протоколи са на
л.1168-1171. Представен е и пътен лист от 28.02.2017г. Според ССчЕ, доставките
не са платени. Материалите сочи се в ССчЕ, че са вложени в увеличение
стойността на машини, и двете, предмет на последващи продажби. От тези доказателства не може да се направи
категоричен извод, че е извършена продажба на изброените материали от „Сикрет
проджект“ЕООД в полза на „Сибон-маш“ЕООД. Предмет на доставки в случая се сочат
вещи, определени по рода си /СВД управление Фанук, Система за управление Фанук,
шпиндер лагери и регулатор/, с посочване от страните на техния брой и единична
цена. Касае се за родово определени вещи, като не се доказва
индивидуализирането им нито чрез приемо-предаване, нито по съгласие на
страните, съответно и прехвърлително действие на договора за продажбата им. В
приемо-предавателните протоколи не са посочени физически лица, осъществили
действията по приемане, съответно по предаване, нито е посочено мястото, където
това е станало. Ревизираното лице също
не сочи къде е извършена доставката. Като цяло, не се установява какъв е
механизма на осъществяване на тези доставки. При липса на доказателства за
индивидуализиране на стоките, предмет на продажба, няма как да се проследи
последващото им използване в дейността на ревизираното лице. Данните за вложени
стоки в машини на ревизираното дружество, не може да обуслови извод, че това са
именно закупените от „Сикрет проджект“ЕООД. При липса на доказателства за
реално осъществени доставки по фактурите от „Сикрет проджект“ЕООД, не е налице
право на данъчен кредит в полза на посочения в тях получател на основание чл.70
ал.5 вр.с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1, вр.с чл.6 от ЗДДС и в тази част РА е
постановен в съответствие с материалния закон.
Отказът
на ДК в размер на 4146.22лв по 4 бр фактури, издадени от „ИНТРАЛОТ БГ“ЕООД
(№80/04.03.2016г., №93/19.03.2016г., №105/04.04.2016г. и №123/20.04.2016г.), в
размер на 2073.94лв по 2 бр фактури, издадени от „МАСТЪР ГРУП М“ЕООД, гр.София
(№49/05.10.2016г. и №50/07.10.2016г.) и за 4139.33лв по 4 бр.фактури, издадени
от „ЕМ СПЕЙС“ ЕООД гр.София (№36/14.12.2016г., №27/05.12.2016г.,
№**********/06.02.2017г. и № **********/06.02.2017г.), е по съображения за липса на доказателства за
извършването им от доставчиците, посочени в издадените фактури. Доводите в РА,
съответно потвърдени от Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив за тези доставчици
са сходни, като се свързват с недоказване място на приемо-предаване,
участвалите лица, непълнота на пътните листове и приемо-предавателни протоколи.
За доставчика „Ем Спейс“ЕООД се изтъква и, че в хода на извършена на доставчика
ревизия последният не представил документи за активи /земя, сгради, МПС/, данни
за несъответствия в датите на фискалните бонове, представени към фактурите с
данните от регистриран ЕКАФП, в
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016г доставчикът декларирал, че не е извършвал
дейност, а за 2017г-не е подадена декларация, липса на данни за наети лица.
Фактурите, издадени от „ИНТРАЛОТ БГ“ЕООД, са с предмет:
изработка на детайли - 900 бр с посочена единична и обща цена,
(ф-ра№80/04.03.2016г.), т.е. за услуга, а останалите са с предмет продажба на
стоки: стомана, тръби, шина (ф-ра
№93/1903.2016г, програмуемо задно седло (ф-ра №105/04.04.2016г), шпиндел с
комплект лагери, патронник с хидро-станция (ф-ра №123/20.04.2016), определени с
наименование, количество, единична и обща цена, т.е.родово определени вещи.
Фактурите са придружени от фискални
касови бонове, приемо-предавателни протоколи без дати и място, съдържащи
посочване само на данни за дружествата, МОЛ, стока, съответно на описаната във
фактурата, количество, единична цена, пътни листове са на л.1173-1184. ССчЕ потвърждава, че доставките от този
доставчик са платени. Според ССчЕ изработените детайли по ф-ра№80/04.03.2016г,
наред със стоките по фактура № 93 /стомана, тръби и др/ са вложени в изработка
на машинни елементи и детайли и предмет на последваща продажба на
Солидинженеринг ООД. За програмуемо задно седло и АС шпинделен мотор /предмет
на фактура №105/ - сочи че са вложени в увеличение стойността на стругов център
и струг, които впоследствие са били продадени съответно на „Алугема“ ЕООД и на
„ИВент“ООД. За стоките по ф-ра №123
/шпиндел с комплект лагери, патронник/ сочи заведени като материали и налични
материали, осчетоводени по сч.сметка 302 материали.
Фактурите, издадени от „МАСТЪР ГРУП М“ЕООД
(№49/05.10.2016г и №50/07.10.2016г) също са с предмет стоки –обстъгано ф 70,
бронз тръба-ф45, шестостен калиброван, с посочени количества и ед.цени /л.1185
и сл/, придружени са от същия вид документи - фискални касови бонове,
приемо-предавателни протоколи -също без дати и място пътни листове /л.1185 и
сл./. Според ССчЕ стоките са вложени в изработка на машинни детайли, продадени
на Солидинженеринг“ООД.
Фактури №36/14.12.2016г., №27/05.12.2016г.,
№**********/06.02.2017г. и № **********/06.02.2017г., издадени от „ЕМ СПЕЙС“
ЕООД гр.София са с предмет доставка на стоки и представени на л.1201 и сл.по
делото. Предмет на доставка е посочен с наименование, размери, количество, ед.и
обща цена /алуминий ф 55х5 2024-300кг, шина 100х10- 480кг, алуминий ф45 2024,
420кг, ф70 плътно, шина 100х10 и пр/.
Фактурите са придружени от приемо-предавателни протоколи, съставени на датите,
посочени като дати на фактурите, без данни за физическите лица, които са ги
подписали, фискални касови бонове, пътни листове. Според ССчЕ стоките, закупени
от „Ем Спейс“ЕООД са вложени от „Сибон-Маш“ООД в изработка на машинни елементи
и детайли, предмет на продажба на „Солидинженеринг“ООД.
Съдът намира, че доказателствата за доставките,
фактурирани от изброените
доставчици „ИНТРАЛОТ БГ“ЕООД, „МАСТЪР
ГРУП М“ЕООД и „ЕМ СПЕЙС“ООД са недостатъчни за да обосноват изводи за реално
извършване на доставките. Сами по себе си фактурите не са достатъчни за да
обосноват изводи за изпълнение на доставките, а придружаващите фактурите
документи /приемо-предавателни протоколи, пътни листове / са недостатъчни. Не
се доказва къде е извършена услугата по изработване на детайли, фактурирана от
„Интралот БГ“ЕООД /ф-ра №80/04.03.2016г./ и в какво се изразяват дейностите,
какви детайли са изработени, кога и къде, съответно къде е извършено
приемо-предаването на работата. Относно доставките с предмет стоки - не се доказва индивидуализиране на
посочените във фактурите стоки /вещи, определени по своя род/, нито предаването
им с оглед прехвърляне на собствеността върху тях. Приемо-предавателните
протоколи, съставени между РЛ и „Интралот БГ“ЕООД са без дати, без посочено място на
действията, такова място не е посочено и в пътния лист. Доставчикът не е
представил обяснения, нито документи, ревизираното лице също не дава
допълнителна информация в тази насока. Няма данни за кадрови ресурс на Интралот
БГ ЕООД да изпълни услугата, доколкото от справките се сочи установено, че за
2016г няма данни за наети по трудово правоотношение лица, нито за изплатени
суми по граждански договори. Само от данните за декларирана от дружеството
дейност /в подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016/ не може да се направи
извод за наличие на ресурс, съответно да се направят изводи, че „Интралот
БГ“ЕООД е извършило услугата, за която е издало фактура на РЛ.
Не може да се направи категоричен изводи за реалност и на
доставките с предмет стоки, фактурирани от „Интралот БГ“ЕООД, „Мастър груп
М“ЕООД и „Ем Спейс“ ЕООД. Към фактурите са приложени пестеливи на информация
протоколи. В протоколите съставени между РЛ и
„ИНТРАЛОТ БГ“ЕООД, съответно между РЛ
и „МАСТЪР ГРУП М“ ЕООД няма дати нито на съставяне, нито на
осъществяване на действията по приемо-предаване, няма данни за обектите, в
който е извършено приемо-предаване на описаните във фактурите стоки, поради
което не може да се приеме, че те/стоките/ са индивидуализирани и продадени. В
приемо-предавателните протоколи, съставяни между РЛ и „ЕМ СПЕЙС“ЕООД, макар да
е посочена дата на съставянето им, липсват данни за физическите лица, които са
извършили действията и мястото, където те са осъществени. За доставките от изброените трима доставчици
не се установява кои физически лица и къде са участвали в приемо-предаване,
съответно в натоварване, респ. разтоварване на стоки по доставките. Прави
впечатление, че по някои от доставките стоките са посочени в големи количества
/напр.доставката по фактура №93/19.03.2016г издадена от „Интралот Бг“ЕООД е с
предмет стомана 3ф100 -980 кг, стомана 3 ф50-1490 кг, тръби 70х12- 500 кг и
пр; доставката по фактура
№**********/06.02.17 г, издадена от „Ем Спейс“ е за алуминий ф 55х5 2024 300
кг, тръби ф36-253, л.1137/, а това
предполага участие на повече от едно лице в приемо-предавателните и
товаро-разтоварните работи. Няма данни
за материален и човешки ресурс на доставчиците,
нито за счетоводни отразявания, във връзка с доставките, извън данни за
включване на фактурите в дневниците им за продажби и СД за съответния
период. Счетоводните данни, от които са
направени от вещото лице, изпълнило ССчЕ извод
за влагане на стоки със същото
наименование като фактурираните в активи на ревизираното дружество, съответно използване на такива като предмет
на последващи продажби, при липса на индивидуализация на закупените -са
недостатъчни да основат извод, че процесните доставки са реално извършени от
посочените във фактурите доставчици. По изложените съображения, съдът приема,
че отказът на право на данъчен кредит за „Сибон маш“ООД упражнено по фактурите
от „Интралот БГ“ЕООД, „МАСТЪР ГРУП М“ЕООД и „ЕМ СПЕЙС“ЕООД е при правилно
прилагане на чл.70 ал.5 от ЗДДС и в тази част РА е постановен в съответствие с
материалния закон.
В
частта относно отказан данъчен кредит в размер 1522.08лв по фактури №
17/10.02.2015г. и №18/23.02.2015г., издадени от „ФАРМА ВИТА 09“ЕООД,
гр.Казанлък, оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен. В същия, съответно
в РД, са изложени мотиви, възприети и от Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, в
насока недоказване от доставчика наличието на продадените стоки преди продажбата им; не е ясна дейността на
дружеството, при извършена на доставчика ревизия не били представени документи
за наличие на машини и материали, данни къде са съхранявани.
Съдът не споделя тези доводи. От получателя по доставка
не следва да се очаква да разполага с доказателства, които изхождат само от
доставчика, вкл. такива за неговата обезпеченост да изпълни доставката и
относно счетоводното й отчитане при него, съответно не може да се вменява в
тежест на получателя да ги доказва. Събраните по делото доказателства в своята
съвкупност сочат на извод за осъществяване на доставки на стоки, предмет на
издадените от „Фарма вита 09“ЕООД фактури, предвид следните съображения:
Фактурите от „ФАРМА ВИТА 09“ЕООД са
на л.1203-1206 по делото. Ревизионният акт на доставчика, приобщен в хода на
ревизията, е приет като доказателство по делото /л.517 и сл., том ІІ/.
Констатира се, че фактура № 17/10.02.2015г. е
с предмет доставка Ф70 плътно 2040кг и шина 100х10-1780 кг., а фактура №18/23.02.2015г. с предмет Заточна
машина „ТОС“, посочени са единична цена, начислен ДДС. Двете фактури са
придружени от приемо-предавателни протоколи, съставени съответно на 10.02.2015
и 23.02.2015г /дати на фактурите/. В протоколите са посочени дата и място на
съставяне – гр.Казанлък, подписани са съответно от Й. Г. Й., като управител на
„Фарма Вита 09“ЕООД - за предал и Н. Я. А., като управител на „Сибон-Маш“ООД
-за приел. Предмет на приемо-предаване в протоколите се сочи стоката, изрично упомената в съответната
фактура. Приемо-предаването е извършено фактически от посочените в протоколите
лица, на посочените в протоколите дати.
Плащанията по тези фактури са извършени по банков път, направени са
съответните осчетоводявания/РД, л.33, ССчЕ/.
Съгласно инвентарна книга за ДМА Заточна машина „Тос“ е заведена в
дружеството-получател на 23.02.2015г. /дата, съответна на датата на покупката/,
със посочена стойност 2700лв,
начислявани са амортизации /л.33/. Според ССчЕ,
в „Сибон-Маш“ООД се води наличен дългатраен актив Заточваща машина
„ТОС“, същият е заведен по сч.см.204
„Машини, съоръжения и оборудване“ с инв.№13. Доказва се реализация на стоките
предмет на фактура №17/10.02.2015г за изработка на машинни елементи и детайли,
продадени на Солидинженеринг ООД.
На база съвкупна оценка на
изброените доказателства съдът приема, че са извършени доставките на стоки от
„ФАРМА ВИТА 09“ЕООД по издадени от това дружество фактури № 17/10.02.2015г и
№18/23.02.2015г. Фактурите са придружени от приемо-предавателни протоколи, от
които е видно, че стоките са определени по съгласие на страните, чрез
представляващите ги лица и е осъществено предаването, съответно приемането им в
гр.Казанлък, където са седалищата на двете дружества. С индивидуализиране на вещите, предмет на
покупко-продажба е осъществено транслативното действие на договорите/каквито
фактурите обективират/, съответно и на посочените в приемо-предавателните протоколи
дати са извършени доставките на стоки, предмет на спорните фактури, издадени от
„ФАРМА ВИТА 09“ЕООД /чл.6 ал.1 от ЗДДС, вр.с чл.183 и чл.24 ал.2 от ЗЗД/.
Горния извод не се опровергава от
това, че доставчикът не е доказал наличността на стоките и къде ги съхранява,
нито от данните за съставен на РА на „Фарма вита 09“ЕООД. Посочените фактури са
с дати в обхвата на ревизираните задължения по ЗДДС по отношение на „Фарма вита
09“ЕООД, но в издадения въз основа извършена на последното ревизия РА,
съответно в РД към него няма
констатации, че не са извършени от „ФАРМА ВИТА 09“ЕООД никакви продажби, нито
констатация, че дружеството няма машини и материали. Неотносимо към реалността
на процесните доставки е дали съответстват на декларирания от доставчика код
икономическа дейност. Получателят доказва
че е придобил правата върху стоките, тяхната наличност, съответно използването
им в икономическата си дейност. С оглед
съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема, че са извършени от
„ФАРМА ВИТА 09“ЕООД доставките на стоки, предмет на издадени от това дружество
фактури № 17/10.02.2015г и №18/23.02.2015г в полза на оспорващото
дружество, съответно възникнало е
данъчно събитие за тези доставки, за стоките по които „Сибон-Маш“ООД е
получател /чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС/. Данъкът не е начислен неправомерно. С оглед на изложеното, съдът приема, че
отказът на право на данъчен кредит за 1522.08лв по фактури № 17/10.02.2015г и
№18/23.02.2015г, издадени от „ФАРМА ВИТА 09“ЕООД, гр.Казанлък, съответно и
прилежащи лихви в размер на 514.44 лв (т.14 от таблицата към РА), е неправилен
и в тази част РА е постановен в противоречие с материалния закон.
Относно отказа на право на данъчен
кредит за 3260лв по фактура №
49/25.04.2014г., с предмет вертикален
обработващ център, издадена от „ТЕРМОИЗОЛАЦИИ – СТАРА ЗАГОРА“ЕООД /ДДС 3260
лв/. Според изложените в решението на Директора на Д“ОДОП“ допълващи мотиви,
процесната фактура била отразена при доставчика с дата 29.04.2014г. От това,
както и от данните, че вписаното материално
отговорно лице в представеното от доставчика копие на фактурата, с дата
25.04.2014г - С. Н. С.а, която считано от 09.6.2014г е вписана в ТР като
едноличен собственик и управител, е направен извод, че документите са съставени
за целите на ревизионното производство, тъй като след 28.04.2014г „Термоизолаци
– Стара Загора“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС.
Фактурата №49/25.04.2014г. е
представена на л.1112 и л.1213 по
делото. Представя се и фактура със същия номер и от същия доставчик но от
29.04.2014г, която е със същия предмет „вертикален обработващ център“ /л.1212/.
Съпровождащи документи са приемо-предавателен протокол с вписана дата на
съставяне 25.04.2014г, л.1214, съставен в гр.Казанлък с посочване предмет на
приемо-предаване вертикален обработващ център със стойност, съответна на
фактурираната /16300лв/, същият е подписан от С. Н. И. от името на
„Термоизолации – Стара Загора“ЕООД, за предаваща страна, съответно от Н. Я. А.
от името на „Сибон-маш“ЕООД –за приемаща
страна. Ревизираното лице поддържа доводи, че фактурата е издадена на
25.04.2014г, но достоверността на тази дата като дата на доставката не се
потвърждава от представените приемо-предавателен протокол и пътен лист от
25.04.2014г. Протоколът е подписан от С. Н. И., която към 25.04.2015г не е
вписана като управител в ТР, а считано
от 09.06.2014г. Изложеното прави вероятно приемо-предавателния протокол да не е
бил съставен на датата, посочена в него – 25.04.2014г, за която се поддържа че
е дата на доставката. Обстоятелството, че в дневника за продажби на доставчика е била отразена фактура №49с дата 29.04.2014г, наред с това, че
актива е бил зачислен в инвентарната книга на 30.04.2014г са индиция, че
доставката е извършена на 29.04.2014г, което е след дерегистрацията на доставчика
по ЗДДС /от 28.04.2014г/. Поради изложеното, не е налице предпоставката по
чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице,
съответно в полза на ревизираното
дружество не е възникнало право на данъчен кредит за доставката с предмет
вертикален обработващ център. По изложените съображения и в тази част РА е
издаден при правилно приложение на материалния закон и не е налице основание за
отмяната му.
Правилен и законосъобразен е РА в
частта на отказано право на данъчен кредит в размер 12.64лв, упражнено от „Сибон-Маш“ООД
в данъчни периоди м.01, м.2 и м.3 2014г и м.04.2016г по фактури, по които не е
получател, съответно на основание чл.71 т.1, вр.с чл.68 ал.1.т.1 от ЗДДС.
Не
са представени доказателства опровергаващи извода, че се следват допълнително
начислени лихви за просрочие в размер 396.90лв. /върху суми, съставляващи
начислен косвен данък по протоколи по чл.117 ЗДДС/ на основание чл.63 ал.3 и
чл.84 от ЗДДС и чл.175 от ДОПК, чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
С
оглед на изложеното, Ревизионен акт № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г., потвърден с Решение №576/02.10.2018г на Директор на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, в частта в
която са определени задължения на „Сибон – маш“ООД гр. Казанлък на основание
непризнат данъчен кредит в размер на 1522.08лв, упражнено по фактури, издадени
от „Фарма вита 09“ЕООД, с прилежащи лихви в размер 514.44 лв към 12.07.2018г, е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон и следва да
се отмени.
В
останалата оспорена част, Ревизионен акт № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г., съответно потвърден с Решение №576/02.10.2018г на Директор на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, а именно – за задължения на „Сибон – маш“ООД гр.
Казанлък на основание непризнат данъчен кредит в размер 34950.57лв (36472.65лв.
– 1522.08лв.), ведно с прилежащи лихви 6363.04 лв (6877.48лв.-514.44лв.) и допълнително начислени лихви 396.90лв, като
издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон, е законосъобразен. Жалбата срещу тази част от
РА на „СИБОН-МАШ“ООД гр. Казанлък е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК ответника
има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случая няма
основание за прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Спорът е с материален интерес – 43 747.03лв /36 472.65+6 877.48+396.90/
и при определяне размера на възнаграждението по правилата на чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата – за 41 710.51лв. /43
747.03 - (1 522.08+514.44)/, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция ОДОП - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 756.64лв./хиляда
седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири ст/.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на
„СИБОН-МАШ“ ЕООД, гр.Казанлък Ревизионен акт № Р-16002417008327-091-001 от 12.07.2018г, издаден от М. Й. Л., на
длъжност Началник сектор-орган възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с
Решение № 576/02.10.2018г на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив,
за непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 522.08лв., упражнено
по фактури № 17/10.02.2015г. и №18/23.02.2015г., издадени от „ФАРМА ВИТА
09“ЕООД, гр.Казанлък, с прилежащи лихви към 12.07.2018г в размер 514.44лв.,
като неправилен и незаконосъобразен в
тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИБОН-МАШ“ЕООД срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-16002417008327-091-001
от 12.07.2018г, издаден от М. Й. Л., на длъжност Началник сектор - орган
възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта,
потвърдена с Решение №576/02.10.2018г на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -
Пловдив, за непризнат данъчен кредит в
размер 34 950.57 лв., ведно с прилежащи лихви 6 363.04 лв. и допълнително начислени лихви 396.90лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА
„СИБОН – МАШ“ ООД, ЕИК *********, седалище в гр.Казанлък да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив сумата 1 756.64 лв
/хиляда седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: