О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./31.01.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16155 по описа на ВРС за 2019г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от С.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***
против ответника В.М.Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127, ал.2
и чл.127а от СК.
От твърденията на ищцата и доказателствата по делото се установява, ищцата
и децата Емил Владимиров Б., ЕГН:********** и Лилия Бакърджиева, ЕГН:**********
не пребивават на територията на Р България от момента на раждането им в
Република Полша.
Съдът намира, че съгласно чл. 8 от Регл. (ЕО) №2201/2003г., българският съд
не е компетентен да се произнася по спора, а компетентния съд е този, в
държава-членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато
съдът е сезиран или компетентен е италианския съд.
Настоящият иск е с правно основание чл. 127 и чл.127а от СК или иск касаещ
родителска отговорност, поради което за него се прилагат чл. 8-12 от Регл. (ЕО)
№2201/2003г., и неприложими са чл. 3-7 от Регл. (ЕО) №2201/2003г., които касаят
производството по развод, /законна раздяла/, недействителност и унищожаване на
брака, каквото настоящото производство не е.
За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя
се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със
страна, която не е член на ЕС, или от международна конвенция. В случая
международната компетентност се урежда от Регламент 2201/2003 г.
Безспорно
в случая е наличието на международен елемент при определянето на рамките на
родителската отговорност – бащата, майката и детето са български граждани, с
обичайно местопребиваване на майката и децата
към момента на завеждането на делото и понастоящем в Полша.
Приложими съгласно чл. 1(2)(1) и съображение 5 от посочения Регламент са
съответните му правила. Съгласно съображение 12
от регламента, съдът следва да определи компетентността си по делото за
родителска отговорност съобразно принципа за запазване на най-добрия интерес на
детето и критерия на близостта.
Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към
държавата -членка на обичайното пребиваване на детето. В интерес на детето
Регламентът позволява по силата на изключение и при спазване на определени
условия на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото на съда на
друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото. Общата
компетентност по делата свързани с родителската отговорност за детето е
определена от чл. 8, § 1 и § 2 за съдилищата на държавата -членка, ако детето
има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е
сезиран, като § 1 се прилага при спазване на условията на чл.9, 10 и 12. С чл.
12 е предвидена пророгация на общата компетентност, като според § 3 съдилищата
на държавите -членки също са компетентни, когато: б."а"- детето има
основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че детето е
гражданин на тази държава-членка и "б" - компетентността на
съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите
или от носителите на родителска отговорност към момента на сезирането на съда и
е във висш интерес на детето. При
задължителната проверка съгласно чл. 17 от Регламента, в случая се установява, че не е налице обща компетентност на
българския съд да разгледа делото, тъй като според чл. 8 (1) от Регламента,
българският съд като съд на държава-членка би бил компетентен по дело, свързано
с родителската отговорност за детето, в случай, че обичайното местопребиваване
на детето по времето на сезиране на съда (09.10.2019г.) е
било в България. Общата компетентност на българския съд не се обосновава и
съгласно чл. 9, 10 и 12 от Регламента: обичайното местопребиваване на детето не
е променено след завеждането на делото, случаят не касае неправомерно отвеждане
или задържане на дете, и макар детето да има връзка с българската държава, тъй
като е неин гражданин, не е изпълнено второто кумулативно необходимо условие на
чл. 12 от Регламента – компетентността на българския съд да е била изрично или
по друг недвусмислен начин приета от страните,
когато искът за родителска отговорност е съединен с иск за развод. В случая
ответникът по иска е с неустановено местопребиваване н територията на България,
не е изразил становище по спора и не може да се приеме, че по недвусмислен
начин е приел компетентността на българския съд. Не са налице предпоставките за
прилагане на чл.13 от регламента – невъзможност да се
установи обичайното местопребиваване. В случая
възможно да се установи компетентност по чл.8 поради което е изключена
субсидиарната компетентност по чл.14. Разпоредбата на чл.15 от регламента може
да се приложи само и единствено по преценка на компетентния съд – в случая
полския съд. Предвид
съображение 12 и чл. 8 (1) на Регламента, компетентността за разглеждане на
делото принадлежи на съда на държавата-членка на обичайното пребиваване на
детето – Полша, поради което и по силата на чл. 17 от
Регламента, настоящият състав намира, че спорът не е подведомствен на
българския съд.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 16155/2019г., на ВРС, ХLIX състав,
на основание чл. 8 от Регл. (ЕО) №2201/2003г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: