Решение по дело №4675/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 495
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110204675
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На шестнадесети януари                                                             две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4675 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

                            Образувано е по жалба на „Р.5” ЕООД , подена чрез адв. Р., против НП  № 03-010405/ 19.09.2018 г. на ИД длъжност Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл.413 ал.2 от КТ е  наложено администативно наказание „имуществена санкция”   в размер на 1500/ хиляда и петстотин  / лева.

                        Настоящото производство е второ по ред след връщане на делото за ново разглеждане от състав на Административен съд-гр. Варна, което наложи да бъде изискана и приобщена повторно (въпреки че това е било сторено и от предходен състав на ВРС) на заповед № 1147/27.08.2018г., подписана от инж. М.- главен секретар на ИА „Главна инспекция по труда”.

                    С жалбата се изразява становище, че  НП е издадено от некомпетентно лице,  и че същото е незаконосъобразно, визира се като нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, визира се възражение, съгласно което към датата на проверката фасадното скеле е било в процес на изграждане, без да се оспорват констатациите на АНО и в този смисъл се приема, че е било ограничено правото на защита на нарушителя.Иска се възобновяване срокът за обжалване на НП, иска се спиране на принудителното изпълнение  и в заключение се иска отмяна на НП, включително и на основание чл.57 от ЗАНН, като се моли за отмяна на НП.

          В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява, депозирана е единствено писмена молба с изложено становище по същество съвпадащо по съдържание на основанията с изложеното във въззивната жалба.

          В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, аргументирайки съставомерност и доказаност на нарушението, компетентност на АНО, неприложимост на нормата на чл.415в от КТ поради сериозността на извършеното нарушение и липсата на доказателства, че същото е било отстранено незабавно, като освен горното се аргументира справедливост на наложеното административно наказание. Посочва, че заповедта за възлагане на правомощия е била издадена от главния секретар в съответствие на правомощията му в устройствения правилник.

           С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           На 27.08.2018г., служители на  ДИТ-Варна, след които и св.Петкова извършили проверка на  обект „Реконструкции и основен ремонт на сградата на СУ „Димчо Дебелянов”, находящ се  в гр..Варна, на ул. „Русе” № 2, ИД № 1013.1506.33.

          В хода на извършване на проверката св.П. констатирала,  че изпълнителят „Р.5” ЕООД,  в качеството си на главен изпълнител на обекта  е поставил строителни скелета от всички страни на обекта по цялата височина на училището.

При огледа било установено, че в челната чест на скелето липсват междинни перила и бордови ленти  за крак, а в страничните части на скелето липсвали както междинната, така и средната и бордовата лента за крак.По време на проверката имало работници, които работили на скелето и потвърдили, че работят за санкционираното дружество.

              В тази връзка било прието, че  дружеството е извършило нарушение на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи ,поради което  на 13.09.2018г. Л.Б.  съставила АУАН  срещу „Р.5” ЕООД-Варна, в който описала констатираното нарушение.

           АУАН бил съставен в присъствието на  упълномощено от представляващия санкционираното дружество лице, което след запознаване със съдържанието на АУАН го подписало без възражения.

             В законоустановения срок   били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които видно от съдържанието на НП са били преценени от АНО и приети за неоснователни , поради което въз основа на материалите в АНП, на 19.09.2018г., издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          Съдът напълно кредитира показанията на св.Петкова, дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

           Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

          Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Петкова, дадени в с.з., протокол за извършена проверка, АУАН и от останалите писмени доказателства по делото.

          Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните изводи:

                        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане по същество.

 По отношение на срока за обжалване на НП , следва да се отбележи, че НП е било връчено на физическо лице, различно от родствените на представляващата дружеството жалбоподател съгласно справката НБД и изисканите доказателства, още повече, че съгласно разпоредбата на чл.180 ал.5 от НПК не е спазено изискването за връчване на НП, касаещо ЮЛ, тъй като липсват каквито и да било доказателства и такива не бяха събрани от съда, за да се приеме, че НП е било връчено на лице, натоварено да поема книжа.

          Съгласно разпоредбите на  чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приетите в с.з. заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи ( в това число издадената съласно устройствения правилник на Инспекцията заповед, подписана от гл.секретар) и в законоустановения срок, поради което възраженията в тази насока не се споделят от съда.

НП и АУАН съдържат реквизитите, изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, описани са дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,доказателства, които го подкрепят, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

Срещу АУАН са били депозирани възражения, които очевидно са били преценени от АНО преди да се произнесе по преписката, поради което не е била нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната, като описаното нарушение е било индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава.

           При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон.Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и правилно е приложена нормата, определяща санкцията.

          Правилно АНО е приел, че „Р.5” ЕООД-Варна, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като е допуснал до работа определени работници на процесното скеле.

          Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, тъй като не само не са били осигурени условията, осигуряващи безопасното извършване на работа при конкретните условия на труд, а и е имало работници на процесното скеле и рискът за здравето им е бил реален.

КТ императивно вменява задължение за работодателят при всички условия да осигури безопасни и здравословни условия на труд. В конкретния случай не се изследва въпросът за виновно поведение, тъй като е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на дружеството.

Работодателят следва да потърси отговорност от служителите, които очевидно не са си изпълнили задълженията.

В този смисъл съдът намира, че в конкретният случай правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като рискът за работниците и тяхното здраве изобщо не е маловажен.

            По преписката няма никакви доказателства нарушението да е било отстранено незабавно след установяването му, поради което не би могла да намери приложение и нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.

            Предвид горното правилно АНО е наложил наказание „Имуществена санкция на „Р.5” ЕООД, на основание чл.413ал.2 от КТ, тъй като тази норма предвижда ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя при неизпълнение на задължително за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като наложеното административно наказание е в минимално предвидения от закона размер.

         Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде потвърдено.

       Поради изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН:

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-010405/ 19.09.2018 г. на ИД длъжност Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ Р.5” ЕООД , за нарушение на чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл.413 ал.2 от КТ е  наложена „Имуществена санкция”   в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.

         

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                           

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: