РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от Етажна собственост в сграда, находяща се в гр.
Б*, ул. „**** представлявана от управителя Д* И* Б*, срещу Решение №
***от **.2022 г. по гр. д. № ***по описа на БРС за 2021г., с което е
отхвърлен иск предявен от въззивната етажна собственост срещу А. Д. К.,
ЕГН **********, с който се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на
етажната собственост сумата от 3198 лева /три хиляди сто деветдесет и осем
лева/, представляваща стойността на вода, отчетена от водомера в имота на
ответницата, находящ се на адрес гр. Б* ул. „**** – партер за периода от
неустановена дата през 2020 г. до 22.09.2020г. , ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 01.10.2021г. до окончателното изплащане
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното решение
е неправилно. Твърди, че по делото се е установило, че за процесната
кооперация няма сключен договор поради това, че същата не притежава акт
№ 16 - разрешение за ползване и съответно не може да бъде сключен договор
за доставка на вода, като се доставяла вода по стара, регистрирана по време
на строежа на сградата партида № ******. Твърди още, че било категорично
установено отчитането на преминала през водомера на ответницата питейна
вода в размер на 1 066 кубика на стойност 3 198 лева. Твърди, че в случая
било налице общо задължение в размер на 3 198 лева към водното дружество
1
за неплатена /към онзи момент/ питейна вода, доставена от страна на „*****“
Бургас макар и без сключен договор поради забрана от нормативно естество –
липса на акт № 16 за право на ползване на сградата, която сума макар и
отчетена на индивидуалния водомер на ответницата, при липса на обвързващ
договор между нея и „*****“ сумата се претендира от цялата етажна
собственост и същата е общо задължение на кооперацията, въпреки че не
била общ разход на всички живущи, но като задължение лежала върху тях и
от тях именно било заплатено, за да им бъде пусната водата. Излага доводи,
че е налице хипотезата на чл. 23 ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС, а именно представляване
от страна на управителя на етажната собственост при иск срещу един от
етажните собственици, който не изпълнява решението на общото събрание и
естествено и задълженията си съобразно ЗУЕС.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от А. Д. К., чрез назначеният й особен представител адв. Г. Н., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционния съд правилно е установил релевантните факти по
делото, а именно, че жилищната кооперация не е въведена в експлоатация -
няма съставен т.нар. Акт обр. 16, поради което не са открити индивидуални
партиди за отчитане на потребена вода за отделните собственици, а
отчитането се извършва по общ водомер; сградата няма регистрация в
програмата на водния оператор и ползва захранване с питейна вода от
водомер, захранващ парцела, за който е разкрита партида с абонатен номер
****, с титуляр „****“, за която няма никакви данни. Правилно било
кредитирано експертното заключение според което, за отчитането и
разпределението на ползваната питейна вода не са прилагани разпоредбите на
Наредба № 4/2004 г. Правилни и в съгласие със закона бил изводът на съда,
че потребените от индивидуален водомер количества вода не представляват
разход по смисъла на чл. 51 ЗУЕС. Липсвали доказателства за
основателността на иска или признание на ответницата на претендираните
вземания, като представеното решение на общото събрание на етажната
собственост не не обосновавало само по себе си, установеност на
количествата потребена вода, нито дължимост на посочената в него сума от
ответницата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на етажните
собственици на сграда в гр. Б*, ул. „***“ № ***, представлявани от
управителя Д* И* Б***, срещу А. Д. К., с която е предявен осъдителен иск е с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата А. К. притежава собственост върху
недвижим имот, находящ се в сградата на ул. „****“ № ****и представляващ
ателие за творческа дейност, с площ от 29 кв.м., намиращо се на партера на
2
сградата. Твърди се, че сградата е населена, но не разполага с Акт 16, поради
което и не са сключени индивидуални договори с ****– Бургас. Отчитането
на потребената вода се осъществявало чрез главен общ водомер на входа, по
показанията на който се заплащала потребената вода, а отношенията между
етажните собственици се уреждали чрез пресмятане показанията на
индивидуалните водомери, монтирани в жилищата. Сочи се, че през 2020г.
след извършен ремонт на ВиК инсталациите се оказало, че етажната
собственост има потребление от над 1300 кубика. След извършена проверка
се установило, че 1066 кубика вода са отчетени на водомера на ответницата.
Извършена е и частна експертиза от инж. Р. И., която потвърдила, че през
водомера на ответницата са преминали 1196 кубика вода. На 13.02.2021г. на
ОС на ЕС е взето решение срещу ответницата да се заведе съдебно
производство, с което същата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
3198 лева, представляваща стойност на вода, равняваща се на 1066 кубика,
отчетена от водомера на ответницата, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.10.2021г. до изплащане на задължението.
В законоустановения срок е постъпил отговор от служебно назначения
особен представител на ответната страна, с който искът се счита за
недопустим, а в условията на евентуалност – и за неоснователен. Твърди, че
търсената сума е стойност на отчетеното от индивидуален водомер
количество вода, поради което не е разход, свързан с общите части на
сградата и не е в компетентността на ОС на ЕС да взема решение за търсене
на такъв разход от собственик на обект в сградата. Оспорва иска като
недоказан по основание и размер. Прави възражение относно надлежната
активна и пасивна материална и процесуална легитимация на страните. Сочи,
че избраният от собствениците в ЕС начин на отчитане на реалното
потребление на всеки собственик е незаконосъобразен, тъй като противоречи
на уредбата на нормативни актове, регулиращи водоснабдяването и излага
подробни съображения в тази насока. Оспорва представеното с исковата
молба становище на инж. Р. И..
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
При описаните по-горе твърдения на ищеца, първостепенния съд е
квалифицирал иска по заявената от процесуалния представител
квалификация, а именно чл. 51, ал. 1, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС. Претенцията
е разгледана по същество и отхвърлена като неоснователна.
Тази правна квалификация е погрешна. Касае е се за твърдения за
заплащане от страна на етажните собственици на потребено количество вода
в апартамент индивидуална собственост на ответницата. Предмет на делото е
вземане с правно основание чл. 59 ЗЗД. Това е така, защото дори и сградата
да не разполага с удостоверение за въвеждане в експлоатация, от момента на
завършване на грубия строеж, всеки от самостоятелните обекти в сградата
3
вече е индивидуална собственост на отделните етажни собственици. Въпреки,
че етажната собственост е възникнала, настоящия спор не касае разходи за
поддръжка на общи части на сградата, а плащане на чуждо задължение за
използвани ВиК услуги.
Съобразно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. С оглед на тези
норми потребителите,които са задължени да заплащат В и К услуги са
собствениците или носители на ограничени вещни права- на строеж или на
ползване. Ето защо задължението е чуждо, доколкото облигационното
отношение възниква и се развива между собственика на самостоятелния обект
и ВиК оператора.
След като етажните собственици или някои от тях са платили това
чуждо задължение, те са се обеднили неоснователно за сметка на К., поради
което имат регресно вземане към нея на основание чл. 59 ЗЗД.
При това положение следва да се съобрази тълкуването на чл. 23, ал. 4
ЗУЕС в практиката на върховната съдебна инстанция, според което дадената с
нормата на чл. 23, ал. 4 законна представителна власт на управителя на ЕС е
ограничена до исковете, имащи за предмет неизпълнение на решения на
Общото събрание или неизпълнение на задължения по ЗУЕС, т. е. посочената
разпоредба е приложима само в случаите на процесуална легитимация на
собствениците в етажната собственост пред съда по спорове, възникнали във
връзка с общите части, съгласно уредбата им по ЗУЕС, но не и по спорове,
излизащи извън предмета и обхвата на правата и отношенията, уредени с този
закон. Във всички случаи надлежни страни по материалното правоотношение
са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за
тяхна сметка. Ако управителят не може да осъществява процесуално
представителство, защото се касае за спор, извън категорията на посочените в
закона, тогава съдът дава срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на
етажните собственици. Искът следва да бъде насочен срещу всички етажни
собственици, когато етажната собственост е ответник по спор относно
собствеността на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част,
тъй като предметът на спора /съпритежание на обща част/ е тъждествен за
тях, което налага и еднаквото му разрешаване, както и когато не е налице
задължително другарство, но за уважаването или отхвърлянето на иска е от
значение качеството собственик на самостоятелен обект в сграда, респ.
носител на право на собственост върху обща част, което се установява не по
отношение на ЕС, която в случая е неперсонифицирано образувание без
призната правосубектност, а спрямо всяко едно ФЛ или ЮЛ, за което се
твърди, че е собственик в сградата, поради което петитум за присъждане на
обезщетение в полза на или срещу ЕС в тези случаи е недопустим
4
/неделимият характер на общите части в сградата, който следва от естеството
или предназначението им, не променя обстоятелството, че носител на право
на собственост върху самостоятелните обекти в сградата, така и върху общите
части, не е ЕС, а отделните физически или юридически лица придобили
самостоятелен обект/. Така е прието в Определение № 232 от 10.05.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1474/2020 г., Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2791/2015 г. и др.
Този извод се отнася и до случаите, в които етажните собственици са
ищци. При това положение настоящото решение е постановено при участието
на неправосубектен ищец, който няма и процесуална легитимация да предяви
иск за процесното вземане, поради което първоинстанционното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да
даде указания на ищеца да посочи, кои са лицата които са платили
задълженията на К., като именно тези етажни собственици следва да бъдат
конституирани като ищци. При решаване на спора по същество следва да
бъдат съобразени допуснатите и приети пред настоящата инстанция
доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № ******от *******2022 г. по гр. д. №
*******по описа на БРС за 2021г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Бургас, съобразно дадените в мотивите указания за конституиране на
процесуално легитимираните ищци.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5