№ 338
гр. С., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Виляна Р. Ризова
като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20255400500484 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., представлявано от Д. Д.
– директор, против решение № 270 от 02.07.2025г. по гр. д. № 533/2025г. на PC – С., с
което жалбоподателят е осъден да заплати на Ф. А. Г. ЕГН **********, следните суми:
1 906,30 лв. – представляваща дължимата разлика между полученото от ищцата брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. и 26.06.2023г. и увеличението с
15% съгласно Анекс № Д01 192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д 01 - 269/06.12.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска (01.04.2025г.) до
окончателното й изплащане; 431, 42 лв., представляваща мораторна лихва върху
дължимата се разлика в брутното трудово възнаграждение (1906,30 лв.) за периода от
10.08.2023г. до 01.04.2025г.; 3 562,13 лв., представляваща дължима неизплатена
разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази главница от предявяване на иска (01.04.2025г.) до
окончателното й изплащане. 806, 16 лв., представляваща мораторна лихва върху
дължимата се разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ
(3562,13 лв.) за периода от 10.08.2023г. до 01.04.2025г.; 99,83 лв., представляваща
дължима неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от
КТ, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска
(01.04.2025г.) до окончателното й изплащане; 22, 59 лв., представляваща мораторна
лихва върху дължимата се разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ за периода от 10.08.2023г. до 01.04.2025г. Със същото решение ОУ „С. Ш.“ се
1
осъжда да заплати на Ф. Г. - сумата от 2000.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати на РС - С., възнаграждение за вещо лице от 300 лв.
и държавна такса от 273.14 лева.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Обосновава се становище, че
разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към Колективен трудов договор от
2022г. не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди
подписването му. Сочи се, че планираното увеличение на индивидуалните работни
заплати, макар и считано от задна дата - 01.01.2023г., ползва само педагогическия и
непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към
датата на подписване на анекса. Според жалбоподателя, ищцата не попада в тази
категория, тъй като била освободена от системата на образованието преди посочената
дата. Поддържа също, че към датата 10.08.2023г., ищцата вече не била обхваната от
действието на КТД, поради факта че не била синдикален член, т.е. освен валидно
индивидуално правоотношение с нея към наведения релевантен момент липсва и
втората предпоставка за практическо реализиране на увеличението – синдикално
членство. Обосновава се извод, че предвиденото увеличение се извършва от
работодателя единствено и само на работници и служители, които имат действащи
трудови договори към момента на увеличение на работните заплати съобразно чл. 118,
ал. 3 КТ. Прави се и анализ на ЗДБ за 2023г. и Параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на
МОН за нормиране и заплащане на труда, където е предвидено, че минималните
размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила
от 01.01.2023г., като се взема становище, че тази разпоредба касае само тези лица,
които имат качеството „педагогически специалисти“ към момента на приемане на
изменението на нормативния акт. Акцентира се и върху това, че КТ точно и ясно
посочва момента, в който влиза в сила и действа КТД. Така, според чл. 54, ал. 1 КТ,
КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.
Правилото е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по
договора могат да уговорят друго. Под „друго“ се имал предвид друг момент или дата,
различна от датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила.
Поддържа се, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а за
началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи
качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността -
10.08.2023г., т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023г. с
подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан
кръгът на правоимащите лица.
Търси се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново,
с което исковите претенции се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпвал отговор на въззивната жалба. В
Молба – становище вх. № 4640/03.11.2025г., въззиваемата, чрез процесуалния
представител излага подробни съображения за правилност, законосъобразност и
обоснованост на решението, което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се извод,
че и в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и
заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от
01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, и в Анекса към КТД не било предвидено
увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към
момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса (10.08.2023г.),
2
поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно
действие, не следва да се прилага. Така, изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г.
се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и
училищното образование-синдикални членове, които към 2023г. са полагали труд по
трудово правоотношение. Цитира се обилна съдебна практика във възприетия от
районния съд смисъл. Претендират се разноски.
С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал.1
КТ вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1. увеличения размер на
трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023г. до 26.06.2023г., 2. увеличения
размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и 3. увеличения
размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава върху
трите главници в размер на законната лихва, считано от 10.08.2023г. до подаване на
исковата молба /01.04.2025г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното училище на длъжност
„старши учител“, прекратено със Заповед № РД-08 311/26.06.2023г., считано от
26.06.2023г., на основание чл. 328, ал.1, т. 10а от КТ поради придобиване право на
пенсия. Сочи, че през времето на работата си при ответника е била член на синдикална
организация към Синдиката на българските учители, който е страна по Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022г. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към този договор били увеличени
минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., като също било прието
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди,
че за заеманата от нея длъжност „старши учител“ било предвидено минимално
възнаграждение от 1763 лв. Поддържа, че изменението на КТД и предвиденото в него
увеличение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния
бюджета на Република България за 2023г., който макар приет на 01.08.2023г., влиза в
сила от 01.01.2023г. С оглед на това счита, че се дължи разликата между получени и
дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, а именно разликата между
изплатено и дължимо основно трудово възнаграждение, преизчислено с минимум 15
%, ведно с дължим процент за прослужено време; разликата между изплатено и
дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД и
разликата между изплатено и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск по
чл. 224, ал. 1 от КТ /10 дни/. Твърди, че на 17.02.2025г., чрез заявление, била поканила
ответника да изплати доброволно сумите, но без резултат, като от тази дата счита, че
той дължи и обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила при него на
длъжност „старши учител“ до 26.06.2023г., когато трудовото правоотношение било
прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не
оспорва, че е била член на синдикална организация към Синдиката на българските
3
учители - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-
192/10.08.2023г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни
заплати от 01.01.2023г. Счита обаче, че ищцата няма право да получи увеличение на
основната работна заплата с 15% със задна дата, тъй като към момента на подписване
на анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023г., правоотношението между
страните е прекратено и не поражда права за минал период. Същевременно с
прекратяване на трудовото правоотношение автоматично се прекратява и качеството
на страна по КТД. Намира за безспорно ретроактивното действие на анекса, подписан
на 10.08.2023г., който влиза в сила от 01.01.2023г. и предвижда с обратна сила
увеличение на заплатите на служителите. Счита обаче, че тази определена задна дата
не изменя кръга на ползващите се лица, а именно „заетите в системата на
предучилищното образование“. Анексът не сочел, че тези лица следва да са заети към
посочената задна дата - 01.01.2023г., поради което прави извод, че кръгът от лицата, по
отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно
моментът на подписването му - 10.08.2023г. Поддържа становище, че предвиденото
увеличение се извършва от работодателя единствено в полза на работници и
служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на
работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 КТ. Припомня, че
КТ не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на
лица с прекратени договори, тъй като трудовото възнаграждение е част от
съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ
трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово
възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството
на работник или служител по действащ договор. Не споделя довода, че със ЗДБ за
2023г., законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия
персонал с определен процент със задна дата. Такава разпоредба в ЗДБ за 2023г.
според ответника не съществува, защото в този закон не се предвиждат конкретни
увеличения на заплати. Правилото според него е, че клаузите на КТД действат
занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. Счита, че в
случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, като основанието за
увеличение на заплатите възниква на датата на подписването му, поради което към
този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите. Оспорва и акцесорните
претенции поради неоснователност на главните.
Първоинстанционният съд е счел, че са налице всички материални
предпоставки, предявените искове да бъдат уважени в претендираните им размери,
тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 от посочения Анекс: За системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано
от 01.01.2023г. При изследване на това, каква е действителната обща воля на страните -
върху какво са се споразумели и какъв правен резултат е следвало да се постигне, то
РС – С. е съобразил, че макар и подписан на 10.08.2023г., Анексът урежда права на
работниците и служителите, които са в ТПО с работодателя към 01.01.2023г. и след
тази дата, независимо кога е извършено прекратяването на трудовото правоотношение
- преди подписване на този анекс или след подписването му. В този смисъл е
възприето, че е използвано и понятието „заети“, като се има предвид заетите в този
период по трудово правоотношение, а не само заетите по ТПО към датата на
подписване на анекса. В противен случай, според решаващия съд, в зависимост от това
кога във времето е било прекратено ТПО, преди или след подписване на анекса би се
4
стигнало до поставянето в неравностойно положение на работниците и служителите и
тяхното ощетяване, което обаче не било целта на подписания КТД и анекса към него.
Прилагането на увеличаването на трудовото възнаграждение се основава и на Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза, в сила, считано от 01.01.2023г., като по този
начин е изпълнено изискването на ЗНА да се придаде обратно действие на
разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Така с обратното действие на закона, респ. анекса са уредени осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да
бъде разгледан по същество.
По отношение на главните искове, Решение № 270/02.07.2025г. на РС - С. е и
правилно в рамките на оплакванията в жалбите, като същевременно въззивният съд
при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материалноправни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013
ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите му, които споделя.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбите
съдът намира следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да
се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с
които във въззивната жалба липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този
смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не се оспорват следните фактически и правни изводи на първоинстанционния
съд: че ищцата е работила в ответното училище на длъжност „старши учител“, като
със Заповед № РД-08-311/26.06.2023 г. на директора, трудовото правоотношение
било прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 г. е
изменен текстът на чл. 27 от Колективния трудов договор.
Няма спор също, че ищцата е била член на синдикалната организация към
Съюза на българските учители към 01.01.2023г. и до месец май вкл. 2023г. редовно е
заплащала членски внос, както и че със заявление от 17.02.2025., работодателят е
поканен да преизчисли дължимите суми, но без резултат.
Не се оспорват и кредитираните от районния съд експертни изводи, от които се
установява, че процесните главници и обезщетения за забава върху тях, след
надлежното им изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК допуснато от съда са в
претендирания им размер.
Спорът е правен и се състои в това дали ищецът попада в кръга на
правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на минималната
основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01 - 192/10.08.2023 г. към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от
5
06.12.2022 г.
С въпросния анекс текстът на чл. 27 от колективния трудов договор се изменя в
следния смисъл: "За системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:
2. "б" Старши учител и старши възпитател - 1763 лева, като в ал. 3, т. 2 е предвидено,
че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които
към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални
работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%." На
практика с тази разпоредба се предвижда изменение в съдържанието на трудовите
правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от
която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие, считано от минал
момент - 01.01.2023г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите
му. Страните по колективния трудов договор изрично са договорили, че увеличението
на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., поради което
това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно, посочените
разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила - 01.01.2023г., са отговаряли на изискванията на закона – да
са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. Да се приеме обратното, а именно, че
приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата, изрично посочена
в анекса – 01.01.2023г., а към датата на сключването му – 10.08.2023г., би означавало да
се стигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата на
образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023г., т.е.
формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в
сферата на образованието към 01.01.2023г. и до приемане на измененията, да получат
увеличение за този период – разрешение, което противоречи на житейската логика, а и
на закона, доколкото трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен
труд /чл. 128, т. 2 КТ/. Същевременно, ако се приеме, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023
г., нямат право на увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение
преди датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г., това би довело до
неравноправното им третиране спрямо тези работници и служители, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете
групи са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и
същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.
Наред с това, в анекса изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и/или след
тази дата, без да се поставя условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г., когато
е подписан. Последващо прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не
засяга правното положение към по-ранния момент на приложимост на промяната.
Доколкото с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите
между страните индивидуални правоотношения, то единственият възможен извод е, че
считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за заеманата от ищцата
длъжност.
Въззивният съд не споделя тезата на ответника, че е недопустимо да се
6
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо
ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на процесното увеличение. Това
разбиране противоречи и на практиката на ВКС. Така напр. в решение №
116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №4760/2017 г., III гр. о., изрично е прието, че
"обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон
правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да
бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите.
Поради всичко изложено правилно районният съд е присъдил претендираните
главници съобразно установения от вещото лице размер.
Неправилни обаче, са изводите на съда относно акцесорните претенции. В
случая обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано и присъдено
не от датата на поканата за това, обективирана в цитираното заявление от 17.02.2025г,
а от датата на сключване на анекса – 10.08.2023г. Когато няма определен ден за
изпълнение, както е в случая, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, За да изпадне в забава длъжникът по парично
задължение и за да възникне за него и акцесорното задължение за заплащане на
обезщетение за забава е необходимо и достатъчно той да е поканен от кредитора да
плати главницата. Това е направено от ищцата, като от ответника са претендирани
всички главници, като дългът е станал изискуем от датата на поканата - 17.02.2025г.,
считано от която дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва до датата
на подаване на исковата молба /01.04.2025г./, т.е. до 31.03.2025г., включително. Така
размерът на мораторното обезщетение върху всяка главница, изчислено служебно от
съда чрез лихвен калкулатор, възлиза на следните суми: 31.04 лв., върху сумата от 1
906,30 лв.; 1,63 лв. – върху сумата от 99,83 лв. и 57.99 лв. върху сумата от 3 562,13 лв.,
до които суми и за периода 17.02.2025г. - 31.03.2025г. включително, решението следва
да бъде потвърдено, а за разликата над тях до пълния им присъден размер, както и за
периода 10.08.2023г. - 16.02.2025г. включително, решението следва да бъде отменено, а
акцесорните претенции – отхвърлени.
При този изход на спора и претенцията за това страните си дължат разноски по
съразмерност.
В първоинстанционното производство на ищеца съразмерно на уважената част
на претенцията му се дължи сумата от 1 660 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв. х 0,83 / съотношението между общата цена на
исковете: 5658.92 лв. към 6828.43 лв./. Поради това решението ще следва да бъде
отменено за разликата над присъдената сума от 2 000 лв., до дължимия размер от 1 660
лв.
Установява се, че в първоинстанционното производство, ответникът е направил
разноски в размер на 556 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да му се присъдят такива в размер на 94, 52 лв. /556 х 0.17/. По съразмерност
трябва да му се присъдят и разноски за заплатена ДТ за въззивно обжалване в размер
на 23.22 лв. /136.57 лв. х 0,17/.
Ответникът дължи и държавна такса върху уважения размер на претенцията на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 226.36 лв. Доколкото районният съд е
присъдил сумата от 273,14 лв., решението следва да се отмени за разликата над сумата
от 226.36 лв. до присъдения размер от 273,14 лв.
За въззивното производство, ищцата е направила разноски за адвокатско
7
възнаграждение в размер на 2000 лв., от която сума съразмерно се следва сумата от
1 660 лв.
Ответникът дължи съразмерно на уважената част на претенцията и разноските
за депозит за вещо лице, първоначално вносим от бюджета на съда или сумата от 249
лв. /300 лв. х 0,83 /, поради което решението, с което в негова тежест е присъдена
сумата от 300 лв., следва да се отмени за разликата над 249 лв. до 300 лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК останалият размер от дължимата държавна
такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления размер на претенцията, остава за
сметка на бюджета на съда.
По тези съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 270 от 02.07.2025 г. по гр. д. № 533/2025 г. на PC – С., в
частта, с която ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Д.
– директор, е осъдено да заплати на Ф. А. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., ул. „В. С.“ № 7, мораторна лихва върху присъдените главници за разликата над
сумата от 31.04 лв. до пълния присъден размер от 341.42 лв.; за разликата над 1.63 лв.
до пълния присъден размер от 22,59 лв., както и за разликата над 57.99 лв. до пълния
присъден размер от 806.16 лв., както и за периода 10.08.2023г. - 16.02.2025г.,
включително; за разликата над дължимите на ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 660 лв. до пълния им присъден размер от 2 000 лв.; за
разликата над дължимата от ответника държавна такса от 226.36 лв. до присъдения
размер от 273,14 лв., за разликата над дължимите от ответника разноски в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – С. в размер на 249 лв. до пълния им
присъден размер от 300 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. А. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ул. „В. С.“ № 7, против ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *********, представлявано
от Д. Д. – директор, акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираните главници в размер на съответно 1 906,30 лв.,
99,83 лв. и 3562,13 лв., за разликата над сумата от 31.04 лв. до пълния претендиран
размер от 431.42 лв.; за разликата над 1.63 лв. до пълния претендиран размер от 22.59
лв., както и за разликата над 57.99 лева до пълния претендиран размер от 806.16 лв.,
както и за периода 10.08.2023г. - 16.02.2025г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части – относно присъдените
главници в размер на съответно 1 906,30 лв., 99,83 лв. и 3562,13 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2025г., до
окончателното плащане; за присъдените акцесорни вземания върху главниците до
размера от съответно 31.04 лв., 1.63 лв. и 57.99 лева, както и за периода от
17.02.2025г. до 31.03.2025г., включително; за присъденото на ищеца адвокатско
възнаграждение до размера на 1 660 лв., за присъдената в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – С. ДТ до размера на 226.36 лв., както и за
присъдените в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – С. разноски до
размера на 249 лв.
ОСЪЖДА ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *********, представлявано от Д.
Д. – директор, да заплати на Ф. А. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „В.
С.“ № 7, сумата от 1660 лв. – разноски по съразмерност във въззивното производство.
8
ОСЪЖДА Ф. А. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „В. С.“ № 7
да заплати на ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., БУЛСТАТ *********, представлявано от Д. Д. –
директор, сумата от 94, 52 лв. за първоинстанционното производство, както и такава в
размер на 23.22 лв., във връзка със заплатената държавна такса за въззивното
производство, по съразмерност.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9