РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Враца, 07 .01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 17.12.2020г. /седемнадесети декември
две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 582
по описа на АдмС
– Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Б.Б.“ ЕООД ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя Б.Д.Б., депозирана чрез адв. С.Д. против РЕШЕНИЕ № 162/15.10.2020 г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата
и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№
С180022-022-0065599/13.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП. В
жалбата се твърди, че постановлението е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, за което се навеждат
съображения. Иска се отмяна на същото, като незаконосъобразно. От процесуалния
представител на жалбоподателя адв. Д. е депозирана и писмена защита по делото с
изложени съображения по съществото на спора.
Ответникът по оспорването – Директорът
на ТД на НАП гр. Велико Търново, чрез представено по делото писмено становище
от процесуалния си представител ю.к. В.А.
оспорва жалбата, като неоснователна и се излагат съображения за
законосъобразност на оспореното решение и ПНОМ. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С180022-022-0065599/13.09.2018г. на главен публичен изпълнител при
ТД на НАП –София е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на дружеството,
подробно описан в същото. В постановлението е посочено, че ще се затрудни
събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2016г. по описа на същата дирекция в размер на 94408,29лв. в това
число лихва 39020,44 лв. и главница 55387.85 лв. Същото е връчено на
дружеството на 26.09.2020г., видно от приложено известие за доставяне.
ПНОМ е оспорено от дружеството пред Директора на ТД на НАП с жалба вх.№ С200022-000-0451553/02.10.2020г. по
описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и заведена с вх.№ 22315/08.10.2020г.
по описа на ТД на НАП-В.Търново. С Решение № 162/15.10.2020 г. на Директора на
ТД на НАП - Велико Търново е оставена без уважение жалба с вх.№
С200022-000-0451553/02.10.2020г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и
заведена с вх.№ 22315/08.10.2020г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, подадена
от „Б.Б.“ ЕООД ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Б.Д.Б. и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№
С180022-022-0065599/13.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП. В
мотивите си административният орган е изложил подробни съображения за правилност и
законосъобразност на оспореното постановление, с оглед на което е потвърдил
същото като е приел жалбата за
неоснователна.
По делото са приложени, като
доказателства – ПНОМ изх. №7044/20.01.2016г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-София, с което по отношение на дружеството е наложен запор върху движими
вещи-МПС подробно посочено и запор върху налични и постъпващи суми в „Уникредит Булбанк“ АД; заявление за
вписване, отбелязване или заличаване от публичен изпълнител до Служба по
вписванията-Козлодуй вх. № 2734/25.09.2018г.; съобщение за насрочване на опис
на 29.06.2020г. на публичен изпълнител до дружеството изх.№ С200022-110-0001127/04.06.2020г.
на МПС и недвижими имоти, подробно посочени в същото и удостоверение за
извършено връчване на дружеството по ел.път на 04.06.2020г.; протокол за опис
от дата 29.06.2020г. от публичен изпълнител, в присъствието на управителя Б.Б.
При така изложената фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните по
делото от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, от надлежна страна, адресат на акта и имаща
правен интерес от оспорването, до компетентния съд по седалището на жалбоподателя,
при спазване на принципа за оспорване на ПНОМ по административен ред и в
определения от чл.197, ал.2 от ДОПК преклузивен срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки/ПНОМ/ и потвърждаващото го решение са издадени от
материално и териториално компетентни органи, като страните не спорят по
компетентността. При издаването на ПНОМ
и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – В.Търново не са
допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на
административно производствените правила. ПНОМ е в изискуемата писмена форма и
съдържа задължителните реквизити по чл.196 ДОПК. В постановлението са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, т. е. същото е мотивирано съгласно изискванията на чл.196,
ал.1, т.3 ДОПК. Съгласно чл.196,
ал.1, т.5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите.
Видно от съдържанието на ПНОМ е посочен
общия размер на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. №
*********/2016г. по описа на ТД на НАП в
общ размер на 94408,29лв., от които главница 55387,85лв. и лихва в размер на
39020,44лв. Необходимостта от налагане на обезпечение е мотивирана с размера на
задължението по образуваното изпълнително дело. Следва да се посочи, че както
приходните органи, така и съдът, в производството по чл.197
от ДОПК, не могат да преценяват изводите на ревизиращите органи досежно
дължимостта на публичните задължения и техния размер. В тази насока и
възраженията на оспорващия са неоснователни.
Мотиви относно изпълнителното
основание и необходимостта от обезпечението се съдържат и в оспореното
решението на директора на ТД на НАП. Същото е издадено в предвидената писмена
форма и отговаря на изискванията на чл.197, ал. 1 от ДОПК, вкл. са формирани
изводи по всички релевирани от жалбоподателя възражения с жалбата му.
Оспорените актове са и материалноправно законосъобразни. С потвърденото
постановление е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на
дружеството. Анализът на доказателства по делото сочи на изводи за наличие на
предпоставките по чл.195,
ал.1-3 ДОПК за издаване на ПНОМ. С
визираните разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат установените и
изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва когато без него
събирането им ще бъде невъзможно или затруднено. Спазени са условията на чл.195,
ал. 1 ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието
събиране е значително затруднено поради наличие на задължения в особено големи
размери, същите не са погасени доброволно, поради което е образувано
посоченото изпълнително дело. С оглед на изложеното и възраженията на оспорващия в тази насока са неоснователни.
Основанията
за отмяна на наложената обезпечителна мярка са уредени в чл.197, ал. 3 ДОПК, като от доказателствата
по делото е видно, че в случая не са
налице предпоставките за отмяна на наложеното обезпечение. Нито
с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото не са
представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя
задължителна съдебна отмяна на наложената възбрана върху недвижимия имот, в който случай съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК
съдът може да отмени обезпечителната мярка.
Установените в хода на
административното производство релевантни за спора факти се подкрепят от събраните в
производството доказателства, с оглед на което обжалваният акт не противоречи
на материалноправните разпоредби. От представените по делото доказателства се
установява, че с ПНОМ №7044/20.01.2016г.
е наложен запор върху МПС
на жалбоподателя и банкова сметка ***,
но с оглед размера на вземането същите не са достатъчни, за да покрият размера
на задължението по изп.дело. Съгласно чл.213, ал.1 ДОПК принудителното
изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, ако същия не е
съгласен с вида и размера на наложената
обезпечителна мярка има възможност да поиска
замяна на обезпечението по реда на чл.199 ДОПК, както и да направи
предложение по реда на чл.214 ДОПК същата да бъде насочена върху други негови
движими или недвижими вещи. По делото
липсват данни да е било направено такова предложение от страна на
жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя, че не може да
се прецени дали е изтекла давността по отношение на задълженията, включени в
изпълнителното дело е неоснователно, тъй като възражение за давност може да
бъде направено във всеки един момент пред публичния изпълнител, който съгласно чл.225 ДОПК има правомощието да прекрати производството, ако приеме възражението за
основателно или да откаже да приложи института на давността. Това действие на
публичния изпълнител по отказа може да
се обжалва по адм.ред пред
ТД на НАП и след това по съдебен ред.
Същевременно не е налице противоречие с
принципа за "съразмерност", установен в чл.6 от в
каквато насока се прави възражение. Обезпечителната мярка е предприета за
обезпечаване на установено по основание и размер публично задължение в размер
на 94408,29лв. към датата
на налагането й, като е изпълнено изискването на чл.195,
ал.7 от ДОПК и наложената обезпечителна мярка е съответна на вземането.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав
намира, че оспореното постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП, потвърдено с
решение №162/15.10.2020г. от Директора на ТД на НАП – В.Търново е законосъобразно, постановено без допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и при
правилното приложение на закона и като такова следва да бъде оставено в сила, а
оспорването отхвърлено.
С
оглед изхода на спора настоящият състав намира искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, като същото следва
да бъде в минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно чл.
161, ал. 1 изр. последно от ДОПК, в размер на 100 лв. Следва да се осъди
оспорващия да заплати същото на ЮЛ – Национална агенция по приходите.
Воден от горните и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК и на основание чл.197, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Б.“ ЕООД ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Б.Д.Б., депозирана чрез адв. С.Д. против РЕШЕНИЕ № 162/15.10.2020 г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С180022-022-0065599/13.09.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Б.Д.Б.
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, като препис от същото се връчи на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: